№ 18980
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110130596 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от С************ Г. А. –
Б ************** срещу ЗАД „А**********“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 15 000 лева
(като част от сумата 23 000 лева), претендирани като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – изживени болки страдания в резултат на ПТП, настъпило на
29.12.2018 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Възкресение“ и бул. „Константин
Величков“ по вина на водача на лек автомобил с рег. № СВ ***** КТ, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.06.2023 г. до окончателното плащане; 220,60 лева – обезщетение за имуществени
вреди вследствие на ПТП ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до окончателното плащане; 6 433,39 лева –
мораторна лихва за периода 05.04.2019 г. – 04.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2018 г. в гр. София, на кръстовището на
бул. „Възкресение“ и бул. „Константин Величков“ между 14:30 ч. и 15:00 ч. ищцата е
пресичала на пешеходна пътека и на зелен светофар, при което е блъсната от лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ ***** КТ, управляван от водача В. К. Т.,
като вследствие на удара била повалена на пътното платно, а след това откарана от
екип на Бърза помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. При извършените прегледи било
установено, че на ищцата са причинени фрактура на бял дроб, контузия на раменния
пояс и мишницата и тя се прибрала вкъщи, като е приемала предписаните й
медикаменти. Въпреки това обаче е болката в дясната част на тялото й и най-вече в
дясното рамо е била нетърпима, поради което се е наложило сутринта на 31.12.2018 г.
да посети спешен кабинет по хирургия и травматология във Военно-медицинска
академия, където при преглед и рентгенова снимка е установено, че тя има луксация
на акромиоклавикуларната дясна става и контузия на гръден кош – без травматични
изменения. Поддържа, че тези увреждания са станали причина за трайно затруднение
на движенията на десния й горен крайник, както и за сериозни увреждания в областта
1
на шийния отдел на гръбначния стълб. Излага твърдения, че в резултат на получените
увреждания търпи силни болки в гръбначния стълб и трайно е затруднено движението
на десния й горен крайник, като няма чувствителност в пръстите, няма мускулен
тонус, хвата на ръката е силно затруднен, поради което за извършване на редица
дейности от ежедневието си се нуждае от помощ. В резултат на това за дълъг период
след инцидента е била лишена от възможността да извършва редица дейности, които
обича. Същевременно, от инцидента е изживяла и силен стрес, който ще остане в
съзнанието й завинаги. Навежда твърдения, че към момента на ПТП гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована в ответното дружество,
поради което на 04.01.2019 г. ищцата е предявила претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение и е представила всички относними документи, с които е
разполагала, като на 22.04.2019 г. и на 03.02.2023 г. е представила и допълнителни
такива, но получила отговор от ответника, че представените документи не доказват по
категоричен начин вината на застрахования в дружеството водач. Излага съображения,
че пострадалото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който
следва да се произнесе в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. Предвид изложеното, моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и
твърди, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № СВ ***** КТ не по своя вина е
бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил
правилата за движение по пътищата и за него събитието е случайно по смисъла на чл.
15 НК, а единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на ищцата. В
условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване и поддържа, че
пострадалата е нарушила правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 114, т. 1 и т. 2
ЗДвП, тъй като е предприела пресичане на непозволено място, без да се огледа, без да
съобрази конкретната пътна обстановка и приближаващите моторни превозни средства
и по този начин е създала пряка опасност и сигурни предпоставки за настъпване на
ПТП. Оспорва твърденията на ищцата, че вследствие на ПТП е претърпяла вреди, а в
условията на евентуалност поддържа, че при нея са налице предхождащи,
съпътстващи или последващи събитието травми и/или заболявания, които са
допринесли за настъпването на вредите. Оспорва по основание и размер предявения
иск за неимуществени вреди. Оспорва акцесорния иск, а в условията на евентуалност –
и неговата начална дата. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че на 29.12.2018 г. в гр. София, на кръстовището
на бул. „Възкресение“ и бул. „Константин Величков“ е настъпило ПТП между л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № СВ ***** КТ и ищцата като пешеходка, както и че към
момента на ПТП гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е била
застрахована в ответното дружество.
Съгласно Лист за преглед на пациент КБД/СО (л.55) на 29.12.2018 г. ищцата С.
Г. А. е прегледана в спешен кабинет по ортопедия и травматология, проведени са
изследвания: таз фас, лумбални прешлени фас и профил, дясно рамо фас и профил,
при фрактура бял дроб.
Видно от Амбулаторен лист (л.56) на 31.12.2018 г., ищцата е била прегледана
във Военно-медицинска академия от хирург и е установена контузия на гръден кош.
2
При снемане на анемнезата е посочено, че е претърпяла ПТП като пешаходец преди
два дни, след което е прегледана в МБАЛ Пирогов. Оплаква се от болки в гърдите и
дясната раменна става. При прегледа е констатирано, че гръдният кош е симетричен,
двете гръдни половини участват в дишането, не са установени фрактури на ребра.
Посочено е, че в момента няма данни за остро хирургично заболяване, налагащо
спешно оперативно лечение.
Съгласно Лист за преглед на пациент (л.64), на 31.12.2018 г. ищцата е
прегледана от лекар и е установено, че тя има палпаторна болка в областта на
акромиоклавикуларна става – дясна. Предписана е превръзка Дезо за срок от 30 дни.
Видно от Амбулаторен лист № 49 (л.68), на 16.01.2019 г. ищцата е прегледана
от лекар и е установено, че има болки в областта на дясната раменна става, като в
резултат на проведено изследване е установено, че е налице луксация на
акромиоклавикуларна става от първа към втора степен. Предписана е физиотерапия.
Съгласно Амбулаторен лист № 75 (л.70), на 21.01.2019 г. ищцата е прегледана
от лекар и е установено, че има палпаторна болка локално. Предписана е терапия
аналитична ЛФК брой 7, Лечение със СЧТ брой 7 и лечение с нискочестотно магнитно
поле, бр. 6.
Съгласно Амбулаторен лист № 416 (л.69), на 08.04.2019 г. ищцата е прегледана
от лекар и е установено, че в момента е налице втора степен луксация на
акромиоклавикуларна става, която при палпация е умерено болезнена. Болката е
локализирана само в акромиоклавикуларна става. Налице е леко изоставане на
абдукцията в последните фази на движенията. Предписано е да продължи
рехабилитацията в домашни условия до постигане на пълна абдукция и обезболяване
на раменната става.
Видно от Епикриза (л.79) за периода 18.02.2019 г. – 25.02.2019 г. ищцата е била
лекувана в отделение по физиотерапия и рехабилитация към Многопрофилна болница
за активно лечение „Света София“.
Съгласно резултати от ядрено-магнитен резонанс (л.81-82), в резултат на
извършеното на 17.11.2021 г. изследване е установено, че при ищцата са налице
дискови протрузии на нива C2-C3, C3-C4 и С-6-С-7. Диско бълджинг на C4-C5.
Диск/остеофит комплекс на С5-С7. Остеофитоза. Спондилоартроза. Изправена шийна
лордоза.
От заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза,
представена в писмен вид на лист 172-187 и приета без възражения от страните, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че
механизмът на ПТП е следният: на 29.12.2018 г., около 14:30 часа, лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег.№ С***** се движи по бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“,
с посока от бул. „Константин Величков“ към бул. „Цар Борис III“, и в района на
кръстовището с бул. „Възкресение“, водачът реализира ПТП с пресичащата от дясно на
ляво, на около 8-9 метра след обозначената пешеходна пътека, пешеходка
С************ Г. А.-Б **************. Съгласно приложеното по делото
Постановление за прекратяване на наказателно производство, скоростта на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ С***** непосредствено преди настъпването на
процесното ПТП е била около 40 км/ч. Скоростта на движение на пешеходката в
момента на настъпване на процесното ПТП е била около 4,1 км/ч. Опасната зона на
3
спиране на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ С***** при движение със 40
км/ч., е 22,54 метра. Предвид така определената скорост на движение, може да се
направи извод, че в момента, в който водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег.№ СВ ***** КТ, е имал пряка видимост към пресичащата пешеходка (по делото
няма данни между двамата участници да е имало други автомобили или препятствия,
ограничаващи видимостта им един към друг и водачът е имал видимост към
пешеходката в момента, в който е завършил маневрата за завой на ляво), същия се е
намирал на около 55 метра от мястото на удара и водачът е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП чрез своевременно задействане на
спирачната уредба. От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП
чрез своевременно задействане на спирачната система на автомобила. Пешеходката е
имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакала
преминаването на лек автомобил „Фолксваген“ през кръстовището и след това е
предприела своята маневра за пресичане по обозначената за това пешеходна пътека.
Светофарната уредба на мястото на ПТП не позволява едновременното да има зелен
сигнал за преминаване на процесния автомобил и пешеходната. Съгласно
Постановлението за прекратяване на наказателно производство лек автомобил
„Фолксваген“ е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като
в същия момент за пешеходеца е светел червен сигнал. Продължителността на зеления
сигнал за лек автомобил е 27 секунди, като не може да се определи в кой момент от
този период, лек автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в кръстовището. Съгласно
Постановлението за прекратяване на наказателно производство, събитието е настъпило
в светлата част на денонощието при ясно време и добра видимост. Пътната настилка е
била суха, без дупки и неравности. Съгласно представените по делото доказателства,
мястото на настъпване на инициалния удар е по дължина на пътното платно - на
кръстовището между бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ и бул. „Възкресение“, в
посока към бул. „Цар Борис III“, на около 8-9 метра след обозначената пешеходна
пътека; по ширината на платното за движение - на около 9,5 - 10 метра вляво от десния
край на платното за движение. При неговия разпит в съдебното заседани,е вещото
лице посочва, че пешеходката може да е навлязла във всеки един момент от време на
пътното платно, включително на зелен светофар, който впоследствие да е сменил
светлинната сигнализация, като тя е можела да предотврати ПТП, като се обърне
надясно, за да възприеме приближаващия се автомобил и да спре преди мястото на
удара.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза,
представено в писмен вид на лист 163-171, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано, се установява, че при процесното ПТП, ищцата е получила
следните увреждания: изкълчване на дясната ключично лопаткова става/
акромиоклавикуларна става/,-1- ва, към 2- ра степен и контузия на гръдния кош. При
ищцата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в обездвижване на дясна
раменна става по метода на Дезо' и провеждане на курсове физиотерапия и
рехабилитация след сваляне на имобилизацията. При нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреди е около 3-4
месеца. При преглед на ищцата, проведен 6 месеца след инцидента е установено пълен,
но болезнен обем движение в дясна раменна става. При анализа на приложените
4
финансови документи, се установи, че направените разходи, по представените
документи на страница 75 по делото, са във връзка с проведеното лечение на ищцата.
При направения ядрено магнитен резонанс на 17.11.2021г. е установено наличието на
дискови протрузии на С2- СЗ, СЗ- С4 и С6-С7. Дисков бълджинг на С5- С6. Диск
остеофит комплекс С5- С7. Остеофитоза. Спондилартроза. Това са дегенеративни
промени, свързани най вече с възрастта и не са вследствие на уврежданията, получени
при ПТП. При разпита си в съдебното заседание (протокол на лист 189, стр. втора)
вещото лице посочва, че при двата прегледа и в Пирогов, и във Военна болница няма
данни за увреда на шийния отдел на гръбначния стълб на ищцата, като има
консултация с неврохирург и той е установил само контузия на гръдния кош, поради
което е дал заключение, че е по-вероятно да се касае за дегенеративни промени. Най-
вероятно процесът на възстановяване на ищцата е бил удължен, тъй като при прегледа
шест месеца след инцидента е описано, че е установено пълно възстановяване, но
болезнено.
От заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза,
представено в писмен вид на лист 203-205, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано се установява, че установените при невроизобразителното
изследване на шиен отдел на гръбначния стълб на С************ Г. А. промени от
17.11.2021 г.нямат връзка с процесното ПТП от 29.12.2018г. При разпита си в
съдебното заседание (протокол на лист 217, стр. втора) вещото лице посочва, че
изследванията на ищцата показват, че дегенеративните промени са били налице преди
травмата, като може да се каже, че травмата е допринесла за по-бързото развитие на
дегенеративните изменения, но това зависи от обективното състояние на шийния
отдел.
От заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, което е представено в
писмен вид на лист 233-240 по делото, се установява, че промените, описани в ЯМР на
шиен гръбнак на ищцата не са в пряк резултат и причина от процесното ПТП.
Увреждането на акромиоклавикуларната става на ищцата, констатирано на
рентгеновата снимка от 31.12.2019 г. е следствие процесното ПТП. При разпита си в
съдебното заседание (протокол на лист 253, стр. втора) вещото лице посочва, че е
възможно една травма от ПТП да влоши дегенерационните изменения, но в периода
2021 г. – 2023 г. няма проведени изследвания.
В показанията на свидетелката Л**** Б **************, дъщеря на ищцата,
дадени в откритото съдебно заседание, проведено на 06.11.2024 г. (протокол на лист
191-192 по делото) посочва, че денят, в който се е случило процесното ПТП ищцата е
била н дома й, тъй като на гости била племенничката на свидетелката и внучка на
ищцата. Около 14:00 ч. ищцата казала, че има нужда да си почива и ще се прибира
пеша, тъй като тя и свидетелката живеели в близки един до друг квартали на гр.
София и пешеходното разстояние било 30 – 45 минути. По-късно свидетелката
започнала да звъни на ищцата, но тя не й вдигала телефона. Около 18:00 ч.
свидетелката успяла да се свърже с ищцата и тя й казала, че досега е била в Пирогов,
тъй като я е блъснала кола. Свидетелката заявява, че преди инцидента ищцата не е
имала здравословни проблеми. Когато същата вечер свидетелката отишла в дома на
ищцата, видяла, че тя има наранявания в раменната област, като изпитвала и силни
болки в областта на дясното рамо. Въпреки, че приемала изписаните й в Пирогов
5
лекарства, ищцата две нощи не можела да спи от болки, поради което отишла отново
на лекар във Военно медицинска академия, където била прегледана в спешни
хирургичен и травматологичен кабинети. Лекарят на рентгена казал на свидетелката,
че майка й има разместена акромиоклавикуларна става и контузия на гръден кош. С
лекарите осъществявала контакт свидетелката, тъй като ищцата има проблем със
слуха. Хирургът казал на свидетелката, че при това състояние се прави операция, но
той не препоръчва такава, тъй като положението ще стане по-зле, като препоръчал
специална шина, която трябвало да се носи в продължение на шест месеца.
Оплакванията на ищцата след ПТП продължили една година, като все още тя има
болка в раменния пояс и силна болка в областта на дясното рамо, като ищцата
споделяла, че когато я заболи дясното рамо, болката се разпространявала и по
гръбначния стълб. Непосредствено след инцидента ищцата развила диабет, поради
което периодично се налага хоспитализация в МВР болница. Наложило се
свидетелката месец и половина да живее при ищцата, тъй като тя не можела да се
обслужва сама, като не можела и да преподава, тъй като й било невъзможно да държи
химикалка с дясната ръка. Две седмици след инцидента свидетелката била в отпуск, за
да помага на ищцата, а след като тръгнала на работа идвали и приятелки на ищцата, за
да стоят при нея. Медикаментозното лечение продължило шест месеца, а една година
след инцидента ищцата провеждала рехабилитационни курсове. Ищцата се страхувала
да излиза на улицата и да пресича сама, като четири-пет месеца след инцидента
свидетелката насила извела ищцата, за да пресече тя улицата. Преди инцидента
ищцата се срещала с приятелки, ходела на работа, гледала племенницата си. След
инцидента преустановила преподавателската си дейност, тъй като не можела да
използва дясната си ръка, а всяка дейност, която изисквала излизане навън била поета
от свидетелката и сестра й. Приятелки ищцата канела вкъщи.
Съдът прецени показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК – като
такива на заинтересовано лице и кредитира същите като логични и непротиворечиви.
В показанията си свидетелката Анка Дерменджиева, дадени в откритото
съдебно заседание, проведено на 06.11.2024 г. (протокол на лист 192 по делото),
посочва, че с ищцата са много близки приятелки и са се чули на 02.01.2019 г., за да си
честитят празниците и ищцата поканила свидетелката на гости. Свидетелката отишла
на гости в дома на ищцата на 03.01 и я видяла с превързана ръка и много тревожна.
Заявява, че ищцата е завършила немска фиология и преподавала частни уроци в дома
на свои близки, но след инцидента спряла да преподава, в резултат на което
финансовите й постъпления намалели. Ищцата изобщо не искала да излиза от вкъщи,
тъй като изпитвала страх. Преди ПТП ищцата ходела на гости у свидетелката,
пътувала и нямала отплаквания. След ПТП ищцата започнала да се оплаква от болки в
гърба, като свидетелката поддържа, че й е направило впечетление, че прешлените на
ищцата са разместени, тъй като тя е медицинска сестра. До ден днешен ищцата
излизала навън само с придружител, а след ПТП дълго време лежала и 2-3 месеца не
излизала от вкъщи.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, с изключение на частта, в която
твърди, че е забелязала разместване на шийните прешлени на ищцата след инцидента,
което обстоятелство изисква специални знания.
Видно от молба, представена на лист 88-91 по делото, на 04.01.2019 г., ищцата
е предявила претенция пред ответното дружество за изплащане на обезщетение в
6
резултат на ПТП, като е представила медицинска документация, разходо-
оправдателни документи и копие на подадена тъжба.
От представено на лист 50 по делото писмо се установява, че на 22.01.2019 г.
ответното дружество е поискало от ищцата да представи допълнително следните
документи: заверени копия от цялата документация (експертизи, протоколи за разпит
на свидетели и/или др.) по образуваното производство, както и влязъл в сила краен
акт, с който се приключва същото, актуална медицинска документация, ако има такава
и разходни документи в оригинал. Ищцата е уведомена, че след като
застрахователното дружество се снабди с всички необходими документи за
установяване на фактическата обстановка по застрахователното събитие, преписката
ще бъде внесена за разглеждане в застрахователната експертна комисия.
Съгласно молба, представена на лист 85-87 по делото, на 22.04.2019 г. ищцата е
представила на ответното дружество допълнителни документи, между които и писмо,
с което е уведомена, че въз основа на подадената от нея тъжба е образувано ДП, в
което тя има качеството на пострадало лице.
Видно от представена молба на лист 83-84 по делото, на 18.10.2022 г. ищцата е
представила на застрахователното дружество документи, включително съдебно-
медицинска експертиза, изготвена по ДП № 11096/2019 г. и резултати от ядрено-
магнитно изследване.
Съгласно представено на лист 47 по делото писмо на 07.11.2022 г. ответното
дружество е уведомило ищцата, че от представените до този момент документи не се
доказва по категоричен начин вина на застрахования в дружеството водач и не са
достатъчни за взимане на окончателно решение по щетата, поради което очаква да
бъдат представени всички изискани до момента документи, включително и влязъл в
сила краен съдебен акт, с който приключва образуваното производство.
Видно от представено на лист 126-127 по делото Постановление за
прекратяване на наказателното производство, досъдебното производство, образувано
за това, че на 29.12.2018 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Възкресение“ и бул.
„Константин Величков“ , при управление на моторно превозно средство – марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СВ ***** КТ са нарушени правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на
С************ А.-Б ************** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК, е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, пр. 1 НПК.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1
КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е
отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил,
който въпреки че е могъл да възприеме пешаходката от около 55 метра от мястото на
7
удара и да задейства спирачната система на автомобила, не е направил това, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, в редакцията й от ДВ, бр. 60 от 2012 г.,
действала към момента на инцидента, според която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
Безспорно установено по делото е също, че в резултат на ПТП ищцата е
претърпяла контузия на белия дроб; изкълчване на дясната ключично лопаткова става/
акромиоклавикуларна става/, първа към втора степен, вследствие на което е изживяла
болки и страдания, като свободното и безболезнено движение на дясната й ръка не е
било възстановено една година след инцидента. Същевременно, в резултат на
инцидента ищцата е изживяла продължителни негативни емоции, свързани със стреса
от преживяното и невъзможността да продължи досегашния си начин на живот.
От това следва, че са налице обективните елементи от фактическия състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД, доколкото се установява противоправно деяние и намиращи се
в причинно-следствена връзка с него вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, субективният
елемент – вината, се предполага, като тази презумпция не е оборена, от което следва,
че е настъпило непозволено увреждане. По делото не е спорно, че към датата на ПТП
ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", сключена за л. а. "Фолксваген Голф", поради което
отговаря за настъпилите увреждания, причинени виновно от неговия водач. Ето защо
са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г., понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението, като в мотивите към решенията съдилищата
трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. При съобразяване на горните разяснения, за определяне
справедливия размер на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобразява броя и тежестта на настъпилите физически увреждания на здравето на
ищцата, липсата на фрактури, загуба на съзнание и други травми, изискващи болнично
лечение и създаващи съществени неудобства за определен период от време. При
определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и психо-
емоционалното състояние на ищцата. Съдът намира, че по делото са доказани
настъпили в нейното съзнание негативни емоционални преживявания като стрес и
уплаха, страх, които са обичайни последици при подобен тип произшествие. Съдът
намира за необходимо да посочи, че по делото останаха недоказани обстоятелствата,
че вследствие на инцидента ищцата е развила диабет, и че е спряла да преподава, тъй
като за тяхното установяване не са ангажирани никакви други доказателства освен
свидетелски показания на заинтересовани лица.
Като се вземат предвид всички изложени обстоятелства, настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение, което е в състояние да компенсира
претърпените неимуществени увреждания, следва да бъде определено на 15 000 лева.
Съдът намира, че по делото не е доказано, че ищцата е претърпяла твърдените
имуществени вреди под формата на направени разходи за лечение. Действително, на
8
лист 75 по делото са представени фискални бонове, и според заключението на
първоначалната съдебно-медицинска експертиза теза разходи са направени за
закупуване на медицински изделия и здравни услуги, но съдът намира, че предвид
липсата на конкретика не може да бъде извършена преценка дали закупените
медицински изделия и ползваните медицински услуги са в причинна връзка с
получените при ПТП от ищцата телесни увреждания. Същото важи и за представения
на лист 76 по делото фискален бон, в който дори не е посочено какъв артикул или
каква услуга е закупена. От представения на лист 86 по делото копие на фискален бон
се установява, че са закупени здравни услуги, но не се установява тяхната стойност,
поради това, че копието е нечетливо. Предвид изложеното, предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно трайно установената съдебна практика, съпричиняването има
обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Приносът на пострадалия за настъпването на вредите трябва да е конкретен – да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна
на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Поради
това, обстоятелствата, които навежда застрахователя и на които основава
възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД също трябва да са конкретни. (в този смисъл
Решение № 50124/27.10.2023 г. по т.д. № 2060/2022 г. на ВКС, I т.о.)
В отговора на исковата молба ответникът е обосновал възражението си за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата с твърдения, че същата е пресякла
платното за движение на непозволено място, без да се огледа и без да съобрази
конкретната пътна обстановка и приближаващите моторни превозни средства. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че ищцата е
пресякла на 8-9 метра от пешеходната пътека, като е можела да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е обърнала надясно и възприемайки приближаващия се
автомобил да спре преди мястото на удара. С това свое поведение ищцата е нарушила
разпоредбите на чл. 113, т. 1 ЗДвП, според която пешеходците са длъжни преди да
навлязат на платното за движение да спрат, да се огледат на ляво и на дясно и да се
съобразят с преминаващите пътни превозни средства, както и разпоредбата на чл. 113,
ал. 2 ЗДвП, разрешаваща пресичането на пешеходци извън определените за това места
единствено извън населените места и по двулентови двупосочнни пътища в населените
места, когато в близост няма пешеходна пътека. Следователно, с това свое поведение
ищцата е създала предпоставки за осъществяването на деликта и настъпването на
вредите, като с оглед на обстоятелството, че ако ищцата се беше огледала, щеше да
възприеме приближаващия се автомобил и да спре, съдът намира, че степента на
нейния принос към настъпване на ПТП е 50 %. Поради това, определеното
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %, с което
дължимото такова възлиза на 7 500 лева.
9
По иска с право основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно установената съдебна практика, обективирана например в Решение №
50102 по т. д. № 1428/2021 г. на ВКС, II т.о., застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяването му за настъпилото застрахователното събитие или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна.
Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три есеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно ал. 2 в срока по ал. 1
застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението, или да даде
мотивиран отговор по предявената претенция, когато основанието на претенцията не е
било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ не се допуска изискването на доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга не е можел да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липса на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна
преценка, че нямат съществено значение за установяването на основанието и размера
на претенцията и целят неоснователно забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията.
Съгласно чл. 496, ал. 4 КЗ когато документите по ал. 3 са недостатъчни за
установяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие застрахователят може да изиска представянето на
документи и доказателства, изготвени от други органи или лица. Изречение първо не
ограничава правото на увредените лица да представят доказателства.
Съгласно чл. 107 КЗ за установяване на застрахователното събитие и на вредите,
причинени от него застрахователят, лицето, което претендира обезщетение,
Гаранционният фонд по чл. 518, Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи по чл. 506 имат право да получат необходимата информация,
съхранявана от органите на Министерство на вътрешните работи, разследващите
органи, другите държавни органи, личният лекар, лечебните и здравните заведения, и
от лицата, които имат право да удостоверят настъпването на обстоятелства, както и
заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от досъдебно
производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.
В настоящия случай, от представената застрахователна претенция и молби, с
които са представяни допълнителни доказателства се установява, че ищцата е
предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от процесното
ПТП на 04.01.2019 г., към което е приложила копие от подадената тъжба и медицинска
документация, на 22.04.2019 г. е представила писмо, с което ищцата е уведомена, че
въз основа на подадената от нея тъжба е образувано досъдебно производство, в което
тя има качеството на пострадало лице. Съдът намира, че с получаването на писмо, че е
образувано досъдебно производство въз основа на подадената от ищцата тъжба, в
което същата има качеството на пострадал, застрахователят вече е разполагал с
достатъчно данни, за да извърши свое собствено разследване като професионалист,
поел риска от гражданска отговорност на застрахования водач и да упражни правата си
10
по чл. 496, ал. 4 КЗ и чл. 107 КЗ да получи от разследващите органи цялата
необходима информация за ПТП и вината на водача на лекия автомобил, както и да
изиска информация от застрахования, който на основание чл. 495, ал. 3 КЗ е длъжен да
му оказва съдействие. Поради това, считано от 23.07.2019 г. същият е изпаднал в
забава за плащане на застрахователното обезщетение. На основание чл. 162 ГПК и при
използване на калкулатора за изчисляване на законна лихва на НАП, съдът определи,
че размерът на законната лихва за периода 23.07.2019 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. –
04.06.2023 г. (за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. лихва не се дължи на основание
чл. 6 ЗМДПИППП) върху сумата от 7 500 лева възлиза на 2 989,60 лева. Предвид
изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 2 989,60 лева, а в останалата
част следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направените искания за присъждане на
разноски в исковото производство от ищцата и от ответника, право на такива имат и
двете страни, съобразно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищцата е доказала разноски в размер на 2100 лева адвокатско възнаграждение
(л.243). Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което съдът, предвид правната и фактическа
сложност на делото намира за неоснователно. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищцата следва да се присъдят 1017,30 лева разноски.
Ответникът е доказал разноски в размер на 500 лева депозит за съдебно-
автотехническа експертиза; 30 лева депозит за свидетел; 5 лева такса за издаване на
съдебно удостоверение и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 635 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете на ответника следва да се присъдят 327,40 лева разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съда сума в общ размер от 953,55 лева, от които 350 лева
държавна такса и 603,55 лв. депозити за съдебно-медицински експертизи, определени
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А**********“ АД, ЕИК: *********** да заплати на
С************ Г. А. - Б **************, ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ сумата от 7 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
изживени болки страдания в резултат на ПТП, настъпило на 29.12.2018 г. в гр. София,
на кръстовището на бул. „Възкресение“ и бул. „Константин Величков“ по вина на
водача на лек автомобил с рег. № СВ ***** КТ, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 500 лева до пълния предявен размер от
15 000 лева (претендирани като частичен иск от претенция в пълен размер 23 000
лева).
ОСЪЖДА ЗАД „А**********“ АД, ЕИК: *********** да заплати на
11
С************ Г. А. - Б **************, ЕГН: **********, на основание чл. 86, ал. 1
КЗ сумата 2 989,60 лева - законна лихва върху главницата за забава в периода
23.07.2019 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 04.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2 989,60 лева до пълния предявен размер от 6 433,39 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С************ Г. А. - Б **************, ЕГН:
********** срещу ЗАД „А**********“ АД, ЕИК: **** по чл. 432, ал. 1 КЗ за 220,60
лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „А**********“ АД, ЕИК:
*********** да заплати на С************ Г. А. - Б **************, ЕГН:
********** сумата 1017,30 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С************ Г. А. - Б
**************, ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „А**********“ АД, ЕИК: ****
сумата 327,40 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „А**********“ АД, ЕИК: ****
да плати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 953,33 лева държавна такси
и разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12