№ 887
гр. Благоевград, 16.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500983 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 20123/12.08.2025 г., подадена от
Община Благоевград, с адрес гр.Благоевград, пл.“***“ № 1, чрез юрк.Б.Б.,
против Решение № 663/25.07.2025 г. по гр.д.№ 2520/2024 г. по описа на РС-
Благоевград, с което е признато за установено по отношение на Община
Благоевград, че Р. И. Й., ЕГН **********, е собственик на основание изтекла
придобивна давност на ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68792.501.3
по КККР на с.Л., общ.Благоевград, одобрени със заповед №РД-18-
185/24.10.2022г. на ИД на АК, с площ на имота 1602 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване
Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 68792.501.9514, 68792.501.9512,
68792.501.2, 68792.501.4.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Благоевград е
недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно и необосновано.
Развиват се съображения, че е недопустимо предявяването на иск за
придобиване по давност на ид.ч. от недвижим имот, освен ако не се установи,
че са налице предпоставките по чл.200 от ЗУТ за обособяване на
самостоятелен обект на собственост. Отделно от това се инвокират
оплаквания, че спорният имот не е в достатъчна степен индивидуализиран.
Според ищеца при позоваване на придобивна давност, започнала да тече
при наследодателя на ищеца, искът следва да е предявен от всички
1
надледници на лицето установило фактическа власт с намерение за своене на
имота. В случая се подчертава, че тази предпоставка не е изпълнена, като не е
изтекъл и предвидения в закона 10-годишен срок, с изтичането на който се
придобива собствеността върху владения имот. Въззивникът се позовава и на
съдебна практика в този смисъл.
Във въззивната жалба се прави подробен анализ на събраните в хода на
производството доказателства – писмени, гласни и заключение по съдебно-
техническа експертиза. Изразява се становище, че тези доказателства н
еподкрепят тезата на ищеца, нито установяват, че имотът е владян само от
ищеца или поравно от всички наследници на С.Б.. Правят се оплаквания и за
допуснати от районния съд процесуални нарушения при анализиране на
гласните доказателства, които са дали отражения в крайните изводи относно
основателността на претенцията. Възразява се и срещу изводите на РС, че в
разписните листове към отделните действащи във времето планове, С.Б. е
посочен като собственик на спорния имот.
Въззивникът не оспорва, че последният е земеделска зема, върху която
през 1977 г. в полза на С.Б. е учредено право на строеж. В този смисъл се
подчертава, че владението върху имота е получено от Бакалски въз основа на
правна сделка, с която той е признал правата на собственика и липсва
субективния елемент на владението, при което упражняваната от него
фактическа власт има характер на държане. Изразява се становище, че по
делото не е установена промяна в субективното отношение на държателя
Бакалски, респ. на неговите наследници, която да е демонстрирана пред
собственика на имота.
Според въззивника, първоинстанционния съд не е изследвал и
установил собствеността на имота към 1977 г., а само е посочил, че е вкл. В
ТКЗС и подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, при което е приложил
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. В жалбата си, община Благоевград се
позовава на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, като аргументира наличие
на предвидените в нея предпоставки за придобиване на имота от страна на
общината, а именно липсата на подадено заявление за възстановяването му.
Аргументира се приложението н ачл.10б ЗСПЗЗ, както и на чл.6 от ЗС /в
първоначалната му редакция от 1951 г./. ,С оглед записите в разписните
листове към съответните планове, в картите и регистрите и др. документация,
2
може да се направи извод, че имотът е бил собственост на АПК, а преди
образуване на кооперативното стопанство, не е притежаван от определено
лице. С оглед на това, след приемане на ЗОС, той е придобил статута на частна
общинска собственост. Според въззивника, впоследствие парцелите, които
попадат в обхвата на процесния имот – VI и VII, кв.14 по плана от 1964 г., и
XXIII и XXIV, кв.9 по плана от 1987 г. са с отреждане „За индивидуално
жилищно строителство /ниско застрояване/“. Във въззивната жалба са
изложени подробни съображения за наличието на основание за придобиване
на имота от страна на общината.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
решението на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане и на направените в двете
инстанции разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната
страна. Въззиваемата оспорва изложените в жалбата оплаквания. Поддържа
становище за допустимост на предявения иск. В тази насока излага
съображения, че владението върху идеална част е допустимо съгласно
практиката на ВКС, когато съсобствениците управляват или ползват имота по
квоти или споразумение и не е налице реализирана съдебна или доброволна
делба. Освен това сочи, че имотът е в достатъчна степен индивидуализиран
както при предявяване на иска, така и със събраните в хода на производството
доказателства.
Сочи се, че процесният имот е дворно място със застроена жилищна
сграда, владян от наследодателя на ищеца и неговите наследници
непрекъснато от 1977 г. до предявяване на иска, като не е установено той да е
бил държавна собственост, за да може да премине в общинска по реда §42
ПЗР ЗИДЗОС. Според въззиваемия, съставеният АОС № 13790/28.08.2024 г.
има само декларативно значение и не може да легитимира общината като
собственик. Обяснява се, че след отпадането на забраната за придобиване на
социалистическа собственост през 1990 г., а след 1996 г. – запазването на
забраната само за публична собственост, процесният имот (частен, дворно
място със застроена къща) може да бъде придобит по давност, като в случая
давностният срок е текал в следните периоди: oт 22.11.1997 – 31.05.2006 г. (8 г.
и 6 месеца), oт 01–18.01.2018 г. (18 дни), и oт след 08.03.2022 г. (над 2 години
3
до подаване на иска), т.е. общо над 10 години.
В отговора на въззивната жалба се аргументира становище и относно
възможността за присъединяване на владение, започнало при наследодателя
на ищеца, като се обръща внимание, че именно с подадената исковата молба
се въвежда този факт като придобивно основание.
Въззиваемият прави анализ на събраните гласни доказателства, като
според него те са в насока, че както С.Б., така и неговите наследници са
упражнявали фактическа власт връху имота с намерение за своене. Освен това
се поддържа становище, че наследниците на С.Б. са продълижи владението в
съсобственост при установено вътрешно разпределение.
Въззиваемият оспорва твърденията на община Благоевград за
придобиване от нейна страна на имота, като заявява, че всички те са
разгледани и обсъдени от районния съд и правилно са отхвърлени като
неоснователни.
С оглед на това, от въззивния съд се иска да потвърди
първоинстанционното решение, като присъди на въззиваемия направените от
него разноски.
И двете страни в производството не правят доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 вр. с
чл.262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в
срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК. Поради това, на основание чл.267, ал.1 от ГПК, делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 983 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 14.10.2025 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
4
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5