Решение по дело №437/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1507
Дата: 8 декември 2023 г.
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20234110100437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1507
гр. Велико Търново, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110100437 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 16.05.2022г. ищцовото дружество
доставило на ответника стока царевица 2021г., петнадесет тона, при единична цена 620лв.
на стойност 9300лв., за което е издадена фактура ****. Ищецът твърди, че ответникът не му
е заплатил стойността на доставената стока по горепосочената фактура, поради което
отправя искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 9300 лв. с ДДС по
фактура от 16.05.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата
претенция. Твърди, че ищцовото дружество не е доставило на ответника посочената във
фактурата стока, поради което не се поражда задължение за ответника да заплати стойността
на фактурата, която не е подписана от него и не е осчетоводена. Отправя искане за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена заверен препис от фактура **** на стойност 9300лв. с ДДС,
за продажба на царевица-2021г.-15т. по единична цена 620лв.за тон. Издател на фактурата е
****а получател Г. К. Т.-ЗП. Падежът на фактурата е 16.05.2022г. Фактурата е подписана
само от страна на издателя.
1
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че непогасеното задължение по процесната фактура е в размер на 9300лв., като
фактурата е намерила отражение в счетоводните регистри на „**** а в счетоводните
регистри на Г. К. Т. не е завеждана процесната фактура. В допълнителното заключение
вещото лице е посочило, че след справка в ТД на НАП **** се установило, че процесната
фактура не е декларирана в дневниците за покупки към подадените от Г. К. Т. справки-
декларации по ЗДДС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И Д Г, брат на
управителя на ищцовото дружество, който разпитан каза, че между ответника и фирмата на
брат му има търговски отношения във връзка с продажба на царевица. Свидетелят заяви, че
той работи във фирмата на брат си и на 15.05.2022г. бил изпратен от ответника камион в
зърно базата на ищцовото дружество, който натоварили с царевица. По принцип тегленето
на количеството зърно се извършвало в базата на ответника, след което се издавала фактура.
Свидетелят каза, че в тяхната база нямат кантар, а само машина „шнек“, с която засичат
време на товарене, а точното количество товар се измервало при ответника. За конкретния
случай, свидетелят заяви, че от брат си разбрал, че на следващия ден е издал фактура, която
не е платена. Свидетелят каза, че при натоварване не издавали кантарна бележка или друг
документ.
По делото са представени фактури относно други сделки за продажба на зърно между
страните по делото и вносни бележи за плащания по тях, както и изпълнителни листи за
вземания на ищеца срещу ответника по други съдебни производства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
Предмет на иска е претенция за неизпълнено задължение за заплащане на цена по
договор за продажба на стока-царевица. Договорът за продажба на стоки е двустранен,
неформален, консенсуален и възмезден. За да бъде основателен иска, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи по безспорен начин сключването на договора за процесната
продажба на царевица, както и че той, в качеството продавач е изпълнил задълженията си
по договора, а именно, че е доставил стоката на купувача, за да възникне основание за
заплащане на стоката.
В настоящия случай, по делото не е представен писмен договор, сключен между
страните, като ищецът твърди, че за процесната сделка за продажба на царевица е издадена
от него фактура от 16.05.2022г., която е подписана от управителя на ищеца като издател, но
не е подписана от ответника като получател.
Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност
и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и
2
при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.
Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е
осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се
приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на
стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя
фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в
дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е
ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на
стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.
В конкретния случай представената от ищеца фактура от 16.05.2022г. не е подписана
от ответника като получател, а освен това, видно от заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника
и не е декларирана в дневниците за покупки към подадени от ответника справки-декларации
по ЗДДС, поради което тя сама по себе си не установява сключване на договора за
продажба, респ. доставяне на стоката, при липса на други документи. Съдът намира, че
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И Г също не доказаха
по безспорен начин сключването на договор за продажба по процесната фактура.
Свидетелят заяви, че на 15.05.2022г са натоварили заедно с брат си царевица, която да бъде
доставена до зърно базата на ответника, но предвид на това, че между страните е имало
трайни търговски отношения, съдът не приема за категорично установено, че именно
процесното количество царевица е договорено и доставено на ответника, още повече, че
свидетелят заяви, че по принцип тегленето на зърното е ставало в базата на ответника, след
което е издавана фактура. Освен това, показанията на свидетеля Г следва да бъдат ценени по
реда на чл.172 от ГПК, предвид близката роднинска връзка на свидетеля с управителя на
ищцовото дружество, който е негов брат и доколкото останалите събрани по делото
доказателства не ги подкрепят, съдът не кредитира тези показания за установяване на
сключване и изпълнение на процесната сделка от страна на ищеца. В допълнение следва да
се посочи, че прави впечатление, че представените по делото фактури от други сделки
между страните са двустранно подписани, което означава, че тези сделки са били сключени,
доставките по тях извършени и получателя на стоката се е задължил за плащане на
стойностите по тези фактури, докато процесната фактура не е подписана от ответника и
както бе посочено по-горе, същата не установява по безспорен начин конкретната доставка
на царевица от 15.05.2022г. Що се отнася до представените от ищеца изпълнителни листи,
издадени в негова полза срещу ответника, съдът намира, че същите са ирелевантни за
настоящото производство, предвид на това, че обстоятелството, че ответникът има
3
задължения към ищеца по други сделки между тях, не води само по себе си до извод, че е
задължен и по процесната сделка. След като не се установи по безспорен начин, че страните
са договорили и ищецът е доставил на ответника процесното количество царевица, то за
ответника не е възникнало задължение да заплати претендираната сума като стойност на
доставена стока.
С оглед изложеното предявеният иск за сумата 9300лв., по фактура ****е
неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1230лв., като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят разноски. Наведеното от ищцовата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника
съдът намира за неоснователно, тъй като същото е в минималния по приложимата
разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, с оглед материалния интерес по делото. С оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1230лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения ********** против Г. К. Т. с ЕГН **********, с адрес
с****, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер
9300лв./девет хиляди и триста лева/, по фактура *****за продажба на царевица-2021г.-15
тона, ведно със законанат лихва, считано от подаване на исковата молба /08.02.2023г./ до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ****** ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Т. с ЕГН **********, с адрес *******,
сумата 1230 лв./хиляда двеста и тридесет лева/, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5