Решение по КНАХД №514/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на П. Е. А., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] срещу решение №154/17.06.2025г. на ДРС, постановено по АНД №96/2025г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на решението, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез пълномощника в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от ОП [област] е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №154/17.06.2025г., постановено по АНД №96/2025г., с което е потвърден ЕФ серия К №9978095 на ОДМВР – [област] за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система. П. Е. А. е санкциониран на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е потвърдил ЕФ като законосъобразен, формирайки извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно. Съображенията са следните:

Производството пред въззивния съд е инициирано по жалба на П. Е. А. срещу ЕФ серия К №9978095 на ОДМВР – [област]. Прието от фактическа страна е, че на 30.10.2024г. в 15.17ч. по АМ С., км 54, в посока от [населено място] към Кулата, нарушителят е управлявал лек автомобил А** с рег.№[рег. номер], като при ограничение на скоростта с ПЗ В26 от 110 км/ч, се е движел със 136 км/ч /скорост след приспаднат толеранс в полза на водача/. За нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Нарушението е установено с АТСС СПУКС [Наименование], като е изготвен клип. Представени във въззивното производство са доказателства за собствеността на МПС-то, годността на техническото средство, Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

КАС намира за правилни изводите на районния съд за доказаност на административното нарушение по чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез клип, изведен от паметта на АТСС. За нарушение по чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП /посочената в ЕФ/ се налага административно наказание „глоба“ от 100 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение.

Събраният доказателствен материал КАС намира за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по сочената норма от ЗДвП. Представеният клип, ведно с протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. доказват мястото и времето на извършване на нарушението – АМ С., км 54 /същият е правилно посочен, доколкото е налице идентичност между км 54 и км 54+000/, както и скоростта – 136 км/ч след приспаднат толеранс, тъй като клипът се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС /срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване, протокол за монтаж и настройка, протокол за периодична проверка/. Протоколът - приложение към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата установява времето на работа, местонахождението и разположението на системата за видеоконтрол, режима на измерване, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта с пътен знак В26, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС. Т.е протоколът има нормативно установеното съдържание в образец - приложение. Нарушителят не е оспорил изготвения протокол, поради което същият като официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани. Изцяло неоснователно е възражението, че процесния протокол не е представен във въззивното производство.

Субектът на нарушението е установен по предвидения от закона ред. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП сочи, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. Видно от справката на л-9 от АНД №96/2025г. на ДРС е, че собственик на автомобила е касатора. От същия не е подадена декларация, установяваща друг водач на МПС-то, поради което правилно същия е привлечен към отговорност.

С оглед изхода от спора разноски се присъждат на ответната страна в размер на 130 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №154/17.06.2025г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №96/2025г.

ОСЪЖДА П. Е. А., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] да заплати на ОДМВР – [област] с адрес [улица]юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв. /сто и тридесет/.

Решението е окончателно.