Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1214
29.03.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и девети март
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на шести март 2019 г. в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 12534 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано
е по подадена искова молба от „Първа инвестиционна банка”АД против Ж.Г.С., ЕГН **********,***.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.05.2012 г. е сключен Договор за банков
кредит за земеделски производител по програмата за микрокредитиране № ***************
г., с който договор банката е отпуснала на „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“ ЕООД, при условията
на солидарна отговорност на длъжниците Ж.С. и А.С. банков кредит в размер на
8000 лв. за оборотни средства. Предоставеният банков кредит се използвал
изцяло. Съгласно Раздел III, т. 6 от Договора за ползвания кредит
кредитополучателят и съдлъжниците заплащат на банката годишна лихва в размер на
базов лихвен процент кс /БЛП кс/ на банката за лева, плюс надбавка от 6 пункта.
Към датата на сключване на договора БЛП на банката за лева е в размер на 6,19 %
годишно /с последно изменение на 01.05.2010 г./.
Съгласно т. 6.1, Раздел VІ от Общите
условия по програмата за микрокредитиране към Договора за банков кредит
кредитополучателят и съдлъжниците дължат на банката наказателна лихва, като за плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя, се
отнасят в просрочие и се олихвяват съгласно Тарифата, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната дължима сума, независимо от това дали падежът е
в неработен ден.
Крайният
срок за погасяване на предоставения кредит съгласно т. 5 от Договора е бил
20.12.2013 г. Твърди се, че длъжниците не са
погасили задълженията си към банката в този срок. Считано от датата на падежа целият кредит е
изискуем.
Предоставеният кредит, ведно с
договорната лихва е следвало да се погасява съгласно Погасителен план – Приложение 1 към Договор за банков
кредит за земеделски производител по програмата за микрокредитиране № ****************
г. на 20 месечни вноски.
Отпуснатият кредит е изцяло усвоен
еднократно от кредитополучателя на 08.05.2012 г. по банкова сметка, ***. Така
усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви на подробно
посочените дати със съответните суми, както следва: на дата 20.05.2012 г. –
сума в размер на 8,06 лева; на дата 01.06.2012 г. – сума в размер на
0,01 лева; на дата 26.06.2012 г. – сума в размер на 108,42 лева; на дата
19.02.2013 г. – сума в размер на 5831,57 лева; на дата 09.05.2013 г. – сума в
размер на 2752,08 лева; на дата 27.07.2016 г. – сума в размер на 100,00 лева;
на дата 08.09.2016 г. – сума в размер на 50,00 лева; на дата 01.11.2016 г. –
сума в размер на 50,00 лева; на дата 20.12.2016 г. – сума в размер на 140,00
лева. Кредитът е в просрочие, считано от 20.05.2013 г. – общо 1631 дни към
05.11.2017 г.
По кредита са просрочени 8
погасителни вноски, съгласно Договора за кредит, които са били дължими на
следните падежи: 20,54 лева, дължими на 20.05.2013 г.; 3,69 лева, дължими на
20.06.2013 г.; 3,57 лева, дължими на 20.07.2013 г.; 3,69 лева, дължими на
20.08.2013 г.; 3,69 лева, дължими на 20.09.2013 г.; 3,57 лева, дължими на
20.10.2013 г.; 3,69 лева, дължими на 20.11.2013 г.; 354,74 лева, дължими на
20.12.2013 г.
Длъжникът Ж.С., на основание чл. 121
и следващи от ЗЗД с подписване на договора за банков кредит се съгласил да
отговаря солидарно за целия размер на дълга на кредитополучателя, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията, произтичащи от Договора за
кредит, включително за лихвите, таксите, комисионите и разноските.
С оглед изложеното банката е подала
срещу длъжниците дружеството „АЙ-ДЖИ-ЕС
7875“ ЕООД, Ж.Г.С. и А.В.С., въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката, Заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Издадена е такава по частно гражданско дело № 17729/2017 г. по описа са Районен
съд – Пловдив, VІ бр. състав, за сума в размер на 502,14 лв., от които: 351,18 лв. – просрочена главница, 46,01 лв.
– лихва по т. 6, Раздел ІІІ от Договора за период от 20.05.2013 г. до
20.12.2013 г., 104,95 лв. – лихва по т. 6.1, Раздел VI от Общи условия по
програмата за микрокредитиране към Договора за периода от 09.05.2013 г. до
05.11.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и дължимите разноски
в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Банката е образувала изпълнително
дело срещу длъжниците въз основа на издадения изпълнителния лист, като
съдебният изпълнител им връчил покани за доброволно изпълнение, но длъжниците
не са погасили задълженията си.
Във връзка с Определение №
1350/27.06.2018 г. на Окръжен съд –
Пловдив по ч. гр. д. 1196/2018 г., VІІІ гр. състав, е прието възражение
от Ж.С. против Заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. № 17729/2017 г. по описа на Pайонен съд – Пловдив, VІ бр. състав. На
05.07.2018 г. в банката е получено съобщение от Окръжен съд – Пловдив, с което
кредиторът е уведомен за обстоятелствата, описани в посоченото определение.
С оглед изложеното от съда се иска
да постанови съдебно решение, с което да признае по отношение на Ж.С., в
качеството на солидарно отговорен длъжник, съществуването на изискуемо парично
вземане в полза на ищеца за сумата в размер на 502,14 лв., от които: 351,18 лв. – просрочена главница, 46,01 лв.
– лихва по т. 6, Раздел ІІІ от Договора за период от 20.05.2013 г. до
20.12.2013 г., 104,95 лв. – лихва по т. 6.1, Раздел VI от Общи условия по
програмата за микрокредитиране към Договора за периода от 09.05.2013 г. до
05.11.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се направените
в заповедното и в настоящото производство разноски.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, като е взето становище, че искът е процесуално допустим, доколкото
са налице необходимите процесуални предпоставки за предявяването му. Относно
основателността се оспорват посочените в исковата молба обстоятелства.
Възраженията, които са наведени
в отговора на исковата молба, са свързани с предсрочното погасяване на кредита
от кредитополучателя и в тази хипотеза съответно приложимите разпоредби на чл. 32
и чл. 33
от ЗПК, като счита, че кредитът е погасен с постъпилите
суми по банковата сметка
на кредитополучателя от субсидии на земеделски производител. Направено е
възражение за давност по отношение на главницата по кредита, тъй като се касае
за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и е приложима кратката тригодишна давност, като са наведени решения в тази
насока на съответни съдилища. Направено е и възражение за давност и относно
претенцията в исковата молба за лихви – наказателни
и мораторна, като също се счита, че те са
погасени с оглед разпоредбата
на чл. 111 33Д.
Признава се обстоятелството, че
между страните е сключен договор за банков кредит, съгласно който между
дружеството – кредитополучател и ищеца е възникнало правоотношение. Счита
обаче, че този договор обвързва тези две страни, доколкото сумата е получена
единствено от дружеството по договора за банков кредит.
Оспорва
обстоятелството, че кредитът е просрочен, считано от 20.05.2013 г., както
и че са
просрочени 8 вноски по него, както е
описано в исковата молба.
Своевременно
на 25.10.2018 г. е постъпило становище от ищеца, като е направено възражение
във връзка със заявеното в отговора на исковата молба за приложението на
кратката тригодишна давност по отношение на главницата, като също е посочена
съдебна практика в твърдяната от ищеца насока.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
По силата на
заповед № 10729 от 08.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 17729/2017 г.
по описа на VІ бр. състав при ПРС, било разпоредено длъжниците „АЙ-ДЖИ-ЕС
7875“ ЕООД, Ж.Г.С. и А.В.С., да заплатят солидарно на ищцовата
банка сумите: 351,18 лв. – просрочена главница, 46,01 лв. – лихва по т. 6,
Раздел ІІІ от Договора за период от 20.05.2013 г. до 20.12.2013 г., 104,95 лв.
– лихва по т. 6.1, Раздел VI от Общи условия по програмата за микрокредитиране
към Договора за периода от 09.05.2013 г. до 05.11.2017 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
06.11.2017 г., до окончателното изплащане, както и дължимите разноски в размер
на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 1350/ 27.06.2018 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 1196/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, било уважено
възражението на длъжника С. по реда на чл.423, ал.3 от ГПК.
Ответникът оспорва отговорността си по договора, като
заявява, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя - „АЙ-ДЖИ-ЕС
7875“ ЕООД. От представения договор за кредит се установява, че ответникът е
поел солидарна отговорност с кредитополучателя за заплащане на всички
задължения на кредитополучателя към банката, в качеството на съдлъжник, т.е.
налице е уговаряне на солидарна отговорност с кредитополучателя спрямо
кредитора по смисъла на чл.121 от ЗЗД.
Спорен между страните се явява фактът дали кредитът е
погасен изцяло чрез постъпилите по банковата сметка субсидии от Държавен фонд
„Земеделие“. В отговора на исковата молба ответникът се позовава на
разпоредбите на чл.32 и чл.33 от Закона за потребителския кредит, като в
писмените бележки доразвива съображенията си, като заявява, че съгласно чл.32,
ал.1 от ЗПК, потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично
задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на
намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до
лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Съгласно
чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Съдът
намира сочените разпоредби за неприложими в настоящия случай. Страна по
договора за кредит е търговско дружество, а не потребител, като отношенията
между страните се уреждат от чл.430 и сл. от Търговския закон, а не от Закона
за пторебителския кредит, поради което и последният се явява неприложим в
настоящия казус.
От заключението
на ССЕ се констатира, че сумата по кредита в размер на 8 000лв. е усвоена
от кредитополучателя на 08.05.2012 г. чрез превод по банковата му сметка. Тя е
послужила за погасяване на предишен кредит, както и за оборотни средства. С
постъпилите плащания са погасявани главница в размер на 7648,83лв., договорна
лихва в размер на 708,31лв. и наказателна лихва в размер на 683лв. Начислената
договорна лихва е в размер на 754,32лв., от която е погасена сумата от
708,31лв., начислената наказателна лихва е в размер на 787,63лв., от която е
погасена сумата 683лв. Задълженията към 06.11.2017 г. възлизат на 351,17лв. –
главница с падеж 20.12.2013 г., 46,01лв. – договорна лихва за периода
20.05.2013 г. – 20.12.2013 г., 104,63лв. – наказателна лихва за периода
20.12.2013 г. – 05.11.2017 г. Извършените преводи от ДФ Земеделие – субсидии са
общо в размер на 8583,84лв., с които са погасени следните суми : 7648,83лв. –
главница, 591,82лв. – договорна лихва, 343лв. – наказателна лихва. След като са
покрити посочените суми, остават непогасени главница в размер на 351,17лв.,
46,01лв. – договорна лихва за периода 20.05.2013 г. – 20.12.2013 г., 104,63лв.
– наказателна лихва за периода 20.12.2013 г. – 05.11.2017 г.
Ответникът е направил възражение за погасяване на
главното и акцесорните вземания по давност, като заявява, че същите
представляват периодични плащания и се погасяват с кратката тригодишна давност.
Съдът споделя отчасти наведеното възражение. Уговорката между страните по
договора за банков кредит за заплащане на главницата на части не променя
характера на това вземане, като то не се превръща в периодично плащане, а се
явява единно. По своя характер сочената уговорка представлява съгласие на
кредитора за разсрочване на плащането на главното задължение, като погасяването
по давност е в общия петгодишен срок от падежа на всяко вземане. В този смисъл
се явява съдебната практика / решение № 261/ 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/ 2010
г. на ВКС, решение № 103/ 16.09.2013 г. по т.д.№ 1200/ 2011 на ВКС/.
Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 06.11.2017
г., като първата просрочена вноска е с падеж 20.10.2013 г., т.е. същата не е
погасена по давност към датата на подаване на заявлението. Кратката тригодишна давност е приложима по
отношение на договорната и наказателната лихва, тъй като те имат характер на
периодично плащане, съгласно разпоредбата на чл.111, б.б и б.в от ЗЗД. В този
смисъл се явява трайната съдебна практика. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че договорната лихва за периода
05.11.2014 г. – 05.11.2017 г. е в размер на 130,33лв., а наказателната за същия
период – 344,15лв., като през същия период са покрити суми за наказателна лихва
в размер на 340лв. Следователно, претендираната договорна лихва за периода
20.05.2013 г. до 20.12.2013 г. към датата на подаване на заявлението е погасена
изцяло по давност. Относно наказателната лихва същата се явява погасена отчасти
по давност, като се явява дължима за периода 05.11.2014 г. – 05.11.2017 г.,
като от заключението на вещото лице се установява, че същата възлиза на
344,15лв. Предвид частичното й погасяване чрез плащания през 2016 г. / на
28.07.2016 г., 08.09.2016 г., 02.11.2016 г. и 27.12.2016г./ в общ размер от
340лв., то дължима се явява сумата от 4,25лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковете се
явяват частично основателни, поради което и следва да се уважат в размер на
351,17 лв. – главница, както и 4,25лв. – наказателна лихва, а в останалата част
следва да се отхвърлят, съгласно посочените по-горе мотиви.
Ищецът претендира разноски, като съразмерно на
уважената част от исковете на същия ще се присъдят разноски в размер на
53,12лв. за заповедното производство и 194,78лв. – разноски в настоящото
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да се присъди сумата от 116,69лв.
–разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ж.Г.С., ЕГН **********,*** дължи на
„Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37, солидарно с „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“ ЕООД и А.В.С., сумата от 351,17лв., представляваща главница,
дължима по Договор за банков кредит за
земеделски производител по програмата за микрокредитиране № *************** г.,
сключен с „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“ ЕООД -
кредитополучател, Ж.Г.С. и А.В.С. – в качеството на солидарни длъжници,
сумата от 4,25лв. – наказателна лихва, дължима за периода 05.11.2014 г.
– 05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 06.11.2017 г., до
окончателното изплащане, за които е издадена Заповед № 10729 от 08.11.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417
от ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 17729/2017 г. по описа са Районен съд – Пловдив, VІ бр.
състав, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 104,63лв. на иска за
наказателна лихва и за периода 20.12.2013 г. – 04.11.2014 г. отхвърля иска като
погасен по давност и чрез плащане, като иска за установяване на вземане в
размер на 46,01лв. – договорна лихва за периода 20.05.2013 г. – 20.12.2013 г.
отхвърля като погасен по давност.
ОСЪЖДА Ж.Г.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37, сумата от 53,12лв./петдесет и три лева и 12ст./ –
разноски по частно гражданско дело № 17729/2017
г. по описа са Районен съд – Пловдив, VІ бр. състав и сумата от 194,78лв./сто деветдесет и четири лева
и 78ст./ - разноски в исковото производство по настоящото дело.
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37, да заплати на Ж.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 116,69лв./сто и шестнадесет лева и
69ст./ – разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/Д.Кацарова/
Вярно с оригинала
ВД