Решение по дело №623/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 25
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20223520100623
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Попово, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100623 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 49 от СК – развод по исков ред.
Образувано е по искова молба на М. Х. Х. с адрес в Р. България град Т., кв. „З. № ,
Вх. „“, ет., ап. с ЕГН: **********, действаща чрез пълномощника си адвокат Ц. Х. от град
П., АК- Търговище със съдебен адрес: гр.Попово, ул. „Кирил и Методий“ №3 ПРОТИВ:Т. С.
с ЕГН: **********-гражданин на Алжир с постоянен адрес в Р. България: в град Търговище,
кв. „З.“ № , Вх. , ет. , ап..
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 17.08.2010 год., когато с Акт
№ 0139 от същата дата на Община Търговище, сключили граждански брак, първи по ред и за
двамата. От брака си нямали родени или осиновени деца.
Страните се запознали през 2009 год. в Гърция, където живеели и работили. След
сключване на гражданския брак, страните временно се установили в град Търговище и след
известно време отново се върнали в Гърция, заедно с родителите на ответника. Сключили
гражданския си брак с надежда за съвместен живот. В началото отношенията им били
нормални. През лятото на 2018 година, без каквато и да било причина или индикации за
това, ответникът заявил, че не желае за в бъдеще да живее с ищцата и я помолил да си
събера багажа и да напусна жилището, което обитавали. В последствие ищцата направила
опити да разговаря с ответника и да си изяснят отношенията, но без успех. След около
година ищцата напуснала Гърция и се установила да живее и работи в Англия, където е и
понастоящем. Преди около месец се свързала с ответника, за да го уведоми, че не може да
продължават да живеят по този начин, тъй като официално са съпрузи, а на практика не,
както и че желае да се разведе, но той от своя страна не взел никакво отношение.
1
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което бракът да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл. 131 от ГПК особения представител на ответника е депозирал писмен
отговор, в който не е направил конкретни възражения.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Ц.
Х. – ТАК. Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на посочените
в нея основания, като пледира за уважаване на исковата претенция.
За ответникът се явява особеният му представител адв. Б. К., която счита исковата
претенция за основателна.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
От доказателствата по делото се установява, че страните са съпрузи по силата на Акт
за граждански брак № ., съставен от Община Търговище /видно от приложеното
удостоверение за сключен граждански брак/. Съпругата при сключване на брака е добавила
към фамилното си име, фамилията на съпруга си и е приела да се именува с фамилия – Х..
С оглед показанията на разпитания по делото свидетел Г.У. - без родство със
страните, за съда е безспорно установено, че между съпрузите е настъпила окончателната
фактическа раздяла и те не контактуват помежду си, като всеки един от двамата съпрузи
води живот отделно и независимо от другия. Установената между страните трайна
фактическа раздяла и факта, че не поддържат физически и духовни отношения като съпрузи,
обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е
основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй
като е разрушено взаимното уважение, доверие и разбирателството между съпрузите.
Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл. 14 от СК, която е в основата
на брачната връзка, което означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова
съдържание, което влагат в него законът и моралът.
Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо
от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй
като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен,
ведно със законните последици от това.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50 лв., която
следва да бъде заплатена поравно от страните.
Доколкото ищцата не е направила искане за присъждане на разноски, съдът не следва
да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М. Х. Х. с адрес в Р. България град Търговище, кв.
„З.“ № , Вх. , ет., ап. с ЕГН: ********** и Т. С. с ЕГН: **********-гражданин на Алжир с
постоянен адрес в Р. България: в град Търговище, кв. „З.№ , Вх. , ет. , ап. за който е съставен
Акт за граждански брак № 139/17.08.2010г., на Община Търговище, с РАЗВОД, като
дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
ОСЪЖДА М. Х. Х. с адрес в Р. България град Търговище, кв. „З. № , Вх. , ет., ап. с
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Попово, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за
допускане на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Т. С. с ЕГН: **********-гражданин на Алжир с постоянен адрес в Р.
България: в град Търговище, кв. „З. № Вх. ет. , ап., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Попово, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет
лева/ - държавна такса за допускане на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3