№ 19181
гр. С., 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110125319 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от А. В. С., чрез адв. Д., срещу „Т. – С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я. № 23Б, за признаване за установено, че ищеца
не дължи на ответника сумата от 1009,69 лв., представляваща главница за доставена
топлоенергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и сумата от 152,43 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.05.2014г. до 29.03.2017г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.05.2017г. по гр.д. №22120/2017г. по описа на СРС, 125 състав.
Предявен е и иска по чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2200 лв., като платена без основание.
В исковата молба, както и в уточнителните такива са изложени съображения, че въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №217/2022г. по описа на ЧСИ
Биляна Богданова, като на ищеца е наложен запор, удържана му е сумата от 2200 лв. и е
преведена на ответника.
При тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на иска
съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е недопустим.
Съображенията за това са следните:
Предявеният иск за установяване недължимост на сумите по издадения изпълнителен
лист е с правно основание чл. 439 ГПК. Със същия се цели установяване несъществуването
на вземането на взискателя по изпълнителното дело, респ. чрез него - длъжникът може да
реализира защитата си срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК този иск може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Категорична и последователна е съдебната практика, че когато целта на
изпълнителното производство е постигната, чрез реализиране на вземането, то длъжникът е
лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 ГПК.
След приключване на изпълнението с плащане към взискателя /обстоятелство, което
не се оспорва от ищеца/, липсва интерес от иска, защото длъжника по изпълнението не може
да получи търсената чрез него защита – ако е платено на взискателя няма как дори при
уважаване на иска да се върнат сумите на длъжника и иска е безпредметен. По аргумент на
разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, платеното след изтичане на давността е дължимо платено и
длъжникът няма право да го иска обратно, макар и към момента на плащането да не е знаел,
1
че давността е изтекла. В този смисъл е трайната практика и на ВКС - Определение №
94/5.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7398/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 634/5.10.2009 г.
на ВКС по т. д. № 479/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 99/28.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
667/2011 г., II т. о., ТК и др.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
исковете, за която съдът следи служебно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 25319/2022г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав, в частта, по предявените от А. В. С., ЕГН **********, срещу „Т. –
С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я. № 23Б, за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 1009,69 лв., представляваща
главница за доставена топлоенергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и сумата от
152,43 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2014г. до 29.03.2017г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.05.2017г. по гр.д. №22120/2017г. по описа
на СРС, 125 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от определението на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2