РЕШЕНИЕ
№ 1012
гр. Благоевград, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102949 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя **** против А. К.
М., ЕГН **********, от гр. **** 6.
Ищецът твърди, че между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, действащ в
качеството му на заемодател, и ответника А. К. М., като кредитополучател, е бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 3689038 от 13.05.2019г., като по силата на
посочения договор заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 4120 лв. Сочи, че
кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 72 месечни
погасителни вноски, с краен падеж на целия заем - 14.05.2025г. Заявява, че след усвояване
на кредита кредитополучателят е правел вноски, след което е преустановил изпълнение на
поетите си договорни задължения, като били останали непогасени главница, договорна
лихва и мораторна лихва. Поддържа, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 12.01.2024г. "Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (цедент) е
прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника,
произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит. Излага, че ответникът е
бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от
пълномощник на цесионера. Смята, че ответникът бил уведомен и за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането с уведомление, връчено му лично на 13.06.2024г.
Навежда, че за процесните вземания на 26.07.2024г. по ч. гр. д. № 2020/2024г. по описа на
РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото открито
съдебно заседание, проведено на 13.03.2025г., е изразил позиция, че не дължи
претендираните от ищеца суми. В тази връзка е направил възражение, че процесният
договор, Общи Условия (ОУ) и Погасителен план към него били съставени в размер на
шрифта по-малък от 12, поради което е била нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Отправил е и възражение, че не бил посочен коректният Годишен процент на разходите
1
/ГПР/.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 2 203, 65 лв. - главница
по Договор за потребителски кредит № 3689038 от 13.05.2019г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от една страна, като кредитор, и А. К. М. от друга страна, като
кредитополучател, вземането по който договор е прехвърлено от страна на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 25.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 326,10 лв. - договорна лихва за периода от 14.10.2022г. до 13.06.2024г.
включително, дължими по Договор за потребителски кредит № 3689038 от 13.05.2019г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД- относно
вземането за сумата от 305,05 лв. – лихва за забава за претендираната главница за периода от
14.10.2022г., до датата на подаване на заявлението – 25.07.2025г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 951 от 26.07.2024г. по ч. гр. д. №
2020/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от
страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за потребителски
паричен кредит № 3689038 от 13.05.2019 г., Погасителен план и Общи условия (ОУ) към
него, е видно, че същият е бил сключен между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
(като заемодател) и ответника А. К. М. (като заемополучател). По силата на този договор за
заем заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 4000 лв., като последният се
задължил със 72 месечни равни месечни погасителни вноски в размер на 85,87 лв. всяка, т.е.
до 14.05.2025г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем
по посочена от него банкова разплащателна сметка. Получаването на заемната сума се
установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните).
Става ясно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че
общата сума, която ответникът е заплатил във връзка с процесния договор, е 3783,54 лв. в
периода 14.06.2019 г. – 14.06.2023 г
Процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за неспазване на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно, че процесният договор, ОУ и Погасителен план
към него са изготвени в размер с шрифт по-малък от 12. В тази връзка по делото бе
назначена съдебно-техническа експертиза.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (неоспорено от
страните) и от уточненията на вещото лице инж. Д. С., направени при проведения й разпит,
по категоричен начин се констатира, че шрифтът в процесния договор и на ОУ към него е от
10 пункта /„Arial“, кондензиран шрифт/.
Следователно сключеният Договор за потребителски паричен кредит № 3689038 от
2
13.05.2019 г., се явява недействителен, тъй като същият е разпечатан на шрифт по-малък от
12, в противоречие на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. С оглед нормата на чл. 22 ЗПК той
се явява недействителен само на това основание, поради което същият не може да породи
валидни облигационни задължения. Следва да се има предвид, че изготвянето на договора
на шрифт по-малък от 12 се явява нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което, с оглед правилото
на чл. 22 ЗПК, води до неговата относителна недействителност спрямо кредитополучателя
/вж. Решение № 288/16.10.2025г., по т.д. № 121/2025г. на I т.о. на ВКС и цитираната в него
практика на върховната инстанция в същия смисъл/. С оглед тази относителна
недействителност се дължи само чистата главница по договора за кредит на основание чл. 23
ЗПК, след приспадне на вече платените суми.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ГПК ответникът дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
(главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
Общият размер на плащанията, сторени от ответника (3783,54 лв.) покрива част от
главницата. Ответникът дължи остатъка от главницата в размер на 216,46 лв., като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2203,65 лв. искът за главница
подлежи на отхвърляне.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника. Следва да се има предвид, че
съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне
както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези,
касаещи настоящото исково дело.
Отговорността за разноски на ответника в полза на ищеца трябва да бъде разпределена по
следния начин:
- 9,71 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 57,33 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на
773,79 лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че А. К. М., ЕГН
**********, от гр. **** 6, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя ****, следната
сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 951 от
26.07.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2020/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 216,46 лв. /двеста и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ - главница по
Договор за потребителски кредит № 3689038 от 13.05.2019г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от една страна, като кредитор, и А. К. М. от друга страна, като
кредитополучател, вземането по който договор е прехвърлено от страна на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /25.07.2024г./ до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 2 203,65 лв.
3
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, представлявано от управителя **** против А. К. М., ЕГН **********,
от гр. **** 6, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422
ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 951 от 26.07.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2020/2024г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 326,10 лв. - договорна лихва за периода от 14.10.2022г. до 13.06.2024г. включително,
дължими по Договор за потребителски кредит № 3689038 от 13.05.2019г.
- 305,05 лв. – лихва за забава за претендираната главница за периода от 14.10.2022г., до
датата на подаване на заявлението – 25.07.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. К. М., ЕГН **********, от гр. **** 6 да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. *****, представлявано от управителя ****, разноски, сторени в заповедното
производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 9,71 лв. /девет лева и седемдесет и една стотинки/ – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 2020/2024г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 57,33 лв. /петдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ – представляваща
общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2949/2024г. на РС –
гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя ****, да заплати
на А. К. М., ЕГН **********, от гр. **** 6, сумата от 773,79 лв. /седемстотин седемдесет
и три лева и седемдесет и девет стотинки/ – представляваща общ размер на дължимите
разноски в настоящето производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4