Решение по дело №484/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.84 ал.3 във връзка с чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. А. М. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен адрес: гр. Пловдив, [улица], притежаващ регистрационна карта от ДАБ при МС № ***, издадена на *** г., чрез адв. Т. Ч., със съдебен адрес: - гр. Пловдив , [улица], ет.3, офис № 306, срещу Решение № 128/03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, поради което е направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според жалбоподателя изложените съображения, основаващи отказа са незаконосъобразни, тъй като административният орган е игнорирал изявлението на лицето по време на проведеното интервю, че е извършило промяна на своята религия от мюсюлманин на християнин, като посочва, че като ходи на църква, това ще му създава проблеми. Твърди се и че неправилно административният орган е интерпретирал информацията от справките за актуалното обществено-политическо състояние на Сирия, тъй като страната, независимо от настъпилите промени в управлението, е неспокойна и е в етап на гражданска война, още повече, че към настоящия момент все още няма достатъчно информация, от която да се направи заключение, че след падането на режима на Б. А., обстановката в Сирия се е подобрила и е безопасно връщането на жалбоподателя. На следващо място се сочи, че при формиране на правните си изводи, административният орган е следвало да се съобрази каква е актуалната обстановка в държавата по произход не само на база информацият на от Д „Междутнародна дейност“ при ДАБ, но и от други източници – ВКБООН и други международни организации. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Т. Ч., която поддържа жалбата, като оспорва изводите на административния орган, че отсъстват предпоставките, лицето да се вписва в дефиницията на лице, което има правно-хуманитарен статут. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р България, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Чрез процесуалния представител на председателя на ДАБ, е постъпил писмен отговор на жалбата, в който същата се оспорва и се излагат доводи за нейната неоснователност, поради което моли съда да я отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Решението е връчено на жалбоподателя на 17.02.2025 г., за което е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез органа на 06.03.2025 г., т. е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят е регистриран с регистрационен лист рег. № УП- 33869/*** г. като А. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, с. Слук, Ракка, с постоянен адрес в Сирия, с. Слук, Ракка, етническа принадлежност – арабин, религия – християнин, образование – начално, професия – месар, неженен, без документи за самоличност и без други документи. В приложение към регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: - баща – М. А. М., майка – К. А. М., петима братя – Х., А., А., Х. и М. А. М. и три сестри – А., А. и У. А. М., както дата на влизане в Р България – 27.07.2024 г. С Решение за настаняване рег. № УП 33869/*** г. А. А. М. е настанен в Регистрационно-приемателен център – Харманли с [ЛНЧ] в хале 11, ст.18-1, а с Решение № 4975/12.12.2024 г. е преместен в ст.24 на същото хале.

На лицето са връчени на български език, чрез преводач: - декларация за съгласие/несъгласие по ЗЗ; декларация на основание чл.30 ал.1 т.3 от ЗУБ; декларация за съгласие за събиране на информация за страната на произход от различни източници; информация за задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ; указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България; информация за задълженията на чужденци, настанени в центровете на ДАБ при МС; допълнение към указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в РБ във връзка с чл.29 ал.1 т.2 от ЗУБ; указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в РБ; списък на организациите предоставящи социална и правна помощ на чужденци, както и информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила, за което М. е положил подписа си на 13.08.2024 г.

С молба вх. № УП 33869/*** г. до ДАБ, А. А. М., гражданин на Сирия, е поискал международна закрила от властите в Република България.

С покана рег. № УП 33869/*** г. А. М. е уведомен чрез преводач, че на 29.08.2024 г. с него ще бъде проведено интервю, като е уведомен и за последиците от неявяването.

Във връзка с провеждана през м.10.2024 г. кореспонденция между председателя на ДАБ при МС и директора на специализирана дирекция "М" – ДАНС, с писмо рег. № УП-33869/07.10.2024 г. последният е уведомил председателя на агенцията, че не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето А. А. М., при условие, че същото отговаря на условията по ЗУБ.

С молба-декларация рег. № УП 33869/24.09.2024 г. до директора на РПЦ – Харманли, А. М. е поискал разрешение по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на следния адрес: [населено място], общ. Харманли, обл. Хасково, за което е представен договор за наем от 19.09.2024 г. Във връзка с актуални адреси на пребиваване на лицето по време на административното производство, към административната преписка са приложени още: писмо до РПУ – Харманли за проверка на адрес; докладна записка за насупсанл РПЦ – Харманли, докладна записка за завърнал се в РПЦ - Харманли и договор за наем на недвижим имот от 16.12.2024 г., находящ се в гр. Пловдив, [улица].

Директорът на РПЦ – Харманли е разрешил на М., по време на производството за предоставяне на международна закрила, да пребивава на посочените по-горе адреси.

На 29.08.2024 г., със съдействието на преводач, е проведено интервю с А. А. М., за което е съставен протокол от същата дата. По време на интервюто, М. заявява, че е роден на [дата]. в с. Слук, област Ракка и там е живял цял живот, като разстоянието между Слук и Ракка е 100 км и межзу двете селища може да се пътува с автомобилен транспорт, като е имало и обществен превоз. Селото се намира в северната част на Сири, в близост до Турция – на 10 км. До напускането на страната си е живял в с. Слук. Посочва, че има само сирийско гражданство и изобщо не си е вадил документи за самоличност, макар и да знае, че като навърши 18-19 г. трябва да си набави такива. Посочва, че в България е дошъл като е минал през Турция, където само е минавал. Няма издадени документи от други държави или организации; завършил е седми клас в училище С. А., в селото; работил като касапин в селото си и му заплащали в сирийски лири, работил и в земеделието. Посочва също, че не е женен, няма близки роднини, пребиваващи на територията на ЕС; родителите му живеят в Слук, има петима братя и три сестри, всички живеещи в една къща. По принадлежност е арабин; по религия се определя като християнин-ортодокс, като до преди една година е бил мюсюлманин и още не е покръстен. Твърди, че е дошъл от Сирия, за да упражнява християнството. Разказва, че в началото на м.юли 2024 г. напуснал Сирия нелегално за Турция, като до границата стигнал с кола. Преминал оградата с помощта на стълба, като два дни преди това, направил уговорка с трафиканта чрез други хора. Установил се в Урфа при приятел, след това заминал за Истанбул с помощта на трафиканта, отседнал в къта му, като по време на престоя в Турция не е имал никакви проблеми с турските власти и никой не го е принуждавал да се връща в Сирия. Напуснал Турция, за да не го депортират; не е пробвал да се регистрира. Разказва още, че като влязъл в България, продължил с трафиканта през гората, били група от 12 човека, стигнали до една кола и тръгнали за София, където бил задържан от полицията. Отбелязва, че не е потърсил граничен пункт, защото трафикантът ги водел на безопасно място. Посочва, че е подал молба за международна закрила само в България, за да живее тук спокойно, да си гледал живота. Твърди, че е напуснал страната си, защото е променил религията си и заради войната. Семейството му изповядвало исляма и той, до преди една година бил мюсюлманин. Четял корана, но не го разбирал, религиозните ръководители му го обяснявали по различен начин, но въпреки че го е чел, не го разбира и заради противоречията, които установил в корана, решил да смени религията си и да стане християнин. Запознал се с християнството чрез приятели, филми, интернет. Не е в състояние да изброи десетте божи заповеди. Твърди, че родителите му не знА., че е сменил религията си. Отбелязва, че войната започнала през 2011 – 2012 г. между две армии - редовната армия и сирийската свободна армия, като още през 2012 г. и започнали да идват в селото му - ту едната, ту другата армия, имало стрелба, което продължава и до сега. Различавали се само по униформите. Непрекъснато се редували да завземат района, а от четири години свободната сирийска армия е заела територията Посочва, че решил да напусне страната заради религията, войната и материална възможност да напусне, като за целта работил доста време в селското стопанство, за да изкара тези пари. Лицето отбелязва, че не е правило опити да отиде в други части на страната си, защото където и да отиде, има едни и същи проблеми – кюрди, различните армии. За положението се информирал по интернет и положението навсякъде било същото. Посочва, че не знае колко християни има в Сирия, но той ще има проблеми заради смяната на религията си, макар и все още непокръстен. На въпроса колко са апостолите в християнската религия, лицето отговаря, че са има 12 ученици, но чете още и не им помни имената. Отбелязва, че не е членувал в партии; не е бил арестуван никъде; не е бил осъждан и срещу него няма заведени съдебни дела; няма проблеми с властите; не е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него; не е имал проблеми като арабин, не е имал проблеми и във връзка с религията му, но никой не знае, че е християнин.Обяснява на интервюиращия как се кръстят християните и че основната причина да напусне страната си е, защото е променил религията си. Посочва, че не е участвал във военни формирования. Посочва също, че за да се върне в страната си, трябва семейството му да приеме, че е сменил религията си. Отбелязва, че официален празник в страната му е денят на труда, както и, че страната е разделена на 14 области Ракка, Д. А., Хасака, Дараа, Дамаск, Латакия, Халеб, Идлиб, Суеда. На въпроса как смята да устрои живота си, ако молбата му бъде удовлетворена, лицето отговаря, че ще създаде нови условия на живот и ще упражнява новата си религия, а на въпроса, ще се завърне ли в страната си, ако молбата му не бъде удовлетворена, отговаря, че не може да се върне в Сирия. Обяснява, че според християнството не бива да се извършват престъпления, и знае, че влизането в държавата нелегално е престъпление и нарушава законите, но бил принуден.

По делото е приложено становище на интервюиращия орган с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1228/03.02.2025 г., председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. М., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липсата на предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Каза се, решението е връчено на лицето на 17.02.2025 г. срещу подпис, който е запознат с текста му на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач.

Ответният орган е приел, че за А. А. М. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, тъй като той не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини, поради което, не са налице субективният и обективният елемент на понятието "основателно опасение от преследване". Чуждият гражданин основава молбата си за закрила със смяната на религията си и с водещата се война в Сирия. От изложеното в бежанската история не може да се формира извод, че лицето ще бъде подложено на репресии поради смяна на религията, тъй като чужденецът не твърди да е имало отправени лични заплахи в Сирия, заради религиозната си принадлежност. Кандидатът за закрила споделя, че освен религиозните причини, е решил да напусне страната си и заради войната и защото имал материална възможност. Не е правил опити да отиде в друга част на Сирия, защото имало едни и същи проблеми, а и заради посещенията на църква, щял да има проблеми. Твърди обаче, че би се върнал в страната си, ако семейството му приеме, че е станал християнин. Предвид твърденията, че кандидатът не е имал проблеми с властите в своята родина, не е съден, не е получавал заплахи и не му е оказвано насилие, не е преследван в държавата си по произход поради: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, административният орган е приел, че в настоящия случай не е налице нито една от изброените форми на преследване по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ.

Според решаващия орган, твърденията на кандидата не съдържат и информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8 ал.2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова, като не се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. По време на интервюто молителят е споделил, че е подал молба за закрила в Р България, защото иска да си устрои нов живот и да изповядва новата си религия. Така, според административния орган, заявените от кандидата причини за международна закрила в страната ни, не кореспондират с посочените в ЗУБ мотиви за предоставяне на закрила. В тази връзка, според решаващия орган, спрямо А. А. М. не се установява да е осъществено визираното от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут на бежанец, поради което искането му за представяне на такъв, е отхвърлено като неоснователно.

Административният орган не е обсъждал предпоставките за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 от ЗУБ, тъй като лицето не е заявило член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Р България.

На следващо място, според административния орган за А. А. М. липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ, доколкото няма основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход – Сирия, поради "реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства, визирани в чл.9 ал.1 т.1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Съдът се е позовал на тълкувателно решение на СЕС от 17 февруари по дело № С-465/07, за да констатира, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от „смъртно наказание“, „екзекуция“ и „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ – посегателства по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Прието е също така, че по отношение на А. А. М. не са налице предпоставките на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Този извод е формиран въз основа на изследваната бежанска история на кандидата в светлината на цитираното по-горе решение, както и по тълкуването и прилагането на чл.15 б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите от трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждА. от международна закрила, както и относно съдържанието на представената закрила, във връзка с чл.2 б.“д“ от същата директива.

След позоваване на информационна справка с входящ № МД-02-20/14.01.2025 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа обстановка в Сирия, е формиран извод, че са налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, както и се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в страната в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Прието е, че следва да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемни общности, което е наложило извода, че в страна на произхода на молителя – Сирия, не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Прието е също така, че завръщането му в провинция Ракка е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, а оттам той би могъл да се адаптира отново в обществото, като е посочено, че не следва да се пренебрегва и фактът, че в с. Слук, провинция Ракка, живеят родителите му, петимата му братя и трите му сестри. В тази връзка е отбелязано, че обстоятелството, че те не са напуснали Сирия, обосновава по безспорен начин ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид изложеното е прието, че за М. не са налице предпоставките на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Установено е и, че за кандидата липсват и данни за отрицателни предпоставки по чл.9 ал.4 и ал.5 от ЗУБ, поради което искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно. Констатирано е и, че не са налице предпоставките на чл.9 ал.6 от ЗУБ, предвид липсата на изявление, че член на неговото семейство има предоставена международна закрила в Р България.

В оспорения акт се посочва, че за кандидата липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. За него не са налице и условията за хуманитарен статут по други причини (чл.9 ал.8 от ЗУБ), тъй като не се позовава на причини от хуманитарен характер.

Констатирано е и че не са налице и предпоставките на чл.4 ал.3 от ЗУБ, предвид липсата на данни лицето да е влязло в Р България, да е поискало закрила и да е получило такава, за да не може да бъде върнато на територията на държавата, в която са застрашени неговият живот или свобода по различни причини.

По административната преписка, наред с цитираните по-горе документи, са приложени още: - регистрационна карта на чужденец № ***; декларация да семейно и материално положение и имотно състояние; становище на интервюиращия орган рег. № УП 33869/22.01.2025 г.; служебна бележка рег.№ УП 33869/31.12.2024 г. относно достъп до пазара на труда; молба от М. за издаване на служебна бележка, която да удостовери правото му на достъп до пазара на труда; докладна записка вх. № 5001/16.12.2024 г.; докладна записка вх. № 4982/12.12.2024 г.; писмо до началника на РПУ – Харманли изх. № УП 33869/25.11.2024 г.; докладна записка изх. № 4822/20.11.2024 г.; приемо-предавателен протокол рег. № 105450-4780/12.08.2024 г.; молба за закрила рег. № УП 33869/*** г.; заповед за налагане на ПАМ № 312з-2159/27.07.2024 г. на директора на ОД на МВР –з Пазарджик; амбулаторен лист на кандидата.

В хода на съдебното производство към делото е приобщена справка за актуалното политическо и икономическо положение в Сирия от 14.03.2025 г., от които се установява, че в страната обстановката се подобрява, както и трудов договор № 000192/04.02.2025 г. на А. А. М..

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК– дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 т.1 предл. второ от ЗУБ, председателят на Държавна агенция за бежанците при МС има правомощие да отказва международна закрила в Република България. който е издател на оспорения административен акт.

Решението е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени, както фактически, така и правни основания за издаването му. Ответният орган подробно и поотделно е изложил съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя, така и обстановката в страната му на произход – Сирия.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството пред административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в производството, връчени са му писмени указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода на административното производство по общия ред с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като същото е проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се установява нарушение на чл.58 ал.9 от ЗУБ. В случая ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на А. А. М. за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа, и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут, но само при наличие на условията по ЗУБ.

Административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си.

На следващо място, административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75 ал.2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително, и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.

Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл.8 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. При издаване на оспореното решение, административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и справките на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно Сирия, с отчитане на общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Според чл.9 ал.1 от ЗУБ пък, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и приобщените доказателства към административната преписка, съдът счита за правилни изводите на административния орган за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че в бежанската история на чужденеца, не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие "основателно опасение от преследване", нито се твърди спрямо А. М. да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. От цялата бежанска история става ясно, че конкретни действия на преследване срещу сирийския гражданин не съществуват и не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на преследване.

Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. М. е напуснал Сирия заради смяна на религията, както и присъствието на две армии – редовна и свободна сирийска армия в провинция Ракка, респ. с. Слук, където обаче и понастоящем живее семейството му, което е многолюдно и никой член от него не е напуснал страната си на произход. Т. е. единственият мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е смяната на религията и общата обстановка на несигурност в страната. Макар административният орган да е приел за достоверна информацията, представена от кандидата за закрила за напускането на Сирия, поради водещите се военните действия, то правилно се е позовал на "Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, където е посочено, че кандидатът за статут на бежанец трябва да представи основателни причини, защо лично се опасява от преследване, което молителят в настоящия случай не е направил. Нещо повече, в интервюто си жалбоподателят сочи, че не е членувал в партии в Сирия, не е бил арестуван, не е бил осъждан и няма заведени съдебни дела срещу него. Декларирал е, че не е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него, не където твърди, че ще има проблеми със смяната на религията, тъй като приел християнството.

Жалбоподателят се домогва да докаже, че реалната опасност от тежки посегателства се основава на приемане на християнството, но предвид факта, че дори семейството му не е наясно, че последният е сменил религията си, правилно административният орган е приел, че липсват доказателства за такива действия от официалните власти или от други организации в Сирия. Административният орган е приел, че жалбоподателят дава съзнателно неверни данни, целящи доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства. Оценил е представената бежанска история като недостоверна и измислена единствено с цел получаване на закрила.

Съдът намира изводите на административния орган за правилни и основани на доказателствата по делото.

На първо място, не съществуват никакви достоверни доказателства, че жалбоподателят е имал християнски убеждения още преди да напусне Сирия. Разказаната бежанска история в тази й част е непоследователна и противоречива. Жалбоподателят твърди, че е чел три-четири пъти корана и повтарял много стихове, както и чел за рождението на Х., цялата му история; а в съдебно заседание твърди, че е започнал да чете библията още в Сирия, а в същото време, в молбата за закрила от *** г. декларира, че е неграмотен; не може да посочи десетте Божи заповеди, като посочва три и твърди, че е прочел дотук; не може да посочи как се кръстят християните. Пак в съдебно заседание твърди, че в Сиря няма църква, а само в Дамаск има три такива, а само в Алепо – 30 християнски църкви.

На второ място, не съществуват достоверни доказателства, че жалбоподателят реално е приел християнската религия. Съдът не дава вяра на твърденията, че жалбоподателят поддържа връзки с християнската ортодоксална общност, предвид липсата на доказателства, че кандидатът не знае колко християни има в Сирия, не посочва свещенникът, който го е въвел в Христовата вяра, не посочва и църква, която е посещавал, още повече, че твърди че тепърва ще създава нови условия на живот и ще упражнява новата си религия. Това обаче не е доказателство за твърдяната конверсия, осъществена в държавата по произход, нито за истински и искрени религиозни убеждения, изповядвани след напускането.

Съдът намира, че религиозните занимания на жалбоподателя, ако изобщо съществуват, са извършени единствено с цел да се получи закрила – по аргумент от чл.9 ал.3 изр. последно от ЗУБ, това дерогира съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Съгласно цитираната разпоредба, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено, ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

Водещите мотиви за жалбоподателя са от икономически характер. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че жалбоподателят не е търсил закрила от официалните власти в Сирия по какъвто и да е повод, още по-малко по отношение упражненото насилие във връзка с религиозната му принадлежност.

В този смисъл, неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че административният орган не е отчел изявлението на А. М., че е извършил промяна на религията си.

При така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8 ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая, от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9 ал.6 от ЗУБ.

Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 ал.8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9 ал.8 от ЗУБ се има предвид, не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход (така Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., Решение № 8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г.). В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват и в този смисъл правилно е прието, че не са налице основанията и на чл.9 ал.8 от ЗУБ.

На следващо място, ответният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, съгласно която норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл.15 б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждА. от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, чл.15 б."в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл.2 б."д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия, като е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е подобрена и със съдействието на международни организации се помага на сирийските бежанци да се завърнат в страната, като ВКБООН и партньорските организации увеличават хуманитарната помощ, за да осигурят потребностите на завърналите се сирийци – с транспорт и правна подкрепа, помощ за ремонта на повредените им къщи, предоставяне на парична помощ и помощни артикули за хората и за домовете им. Горните обстоятелства се потвърждават и от представените в хода на съдебното производство справка за състоянието на сигурността в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор, след падането на режима на Б. А. към 03.02.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ вх. № МД-02-78/03.02.2025 г. и от справка за актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г.

От справките се установява, че новите власти в Сирия предприемат активни действия за управление на прехода към демокрацията; че са в началото на м. март 2025 г. стотици хиляди сирийци са се завърнали в домовете, както и, че продължава дейността на ВКБООН, който поддържа постоянно присъствие, за да наблюдава тенденциите за връщане и да предоставя решителна помощ, включваща и информация за наличните услуги в дестинацията, улесняване на комуникациите чрез предоставяне на вода и достъп до интернет на лицата, които се приближават до граничните пунктове.

От приетите и неоспорени справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС представени от ответника се установява също, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "ХА. Тахрир ал Шам" (HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада град Хама, а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в Сирия, Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от НTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. В бюлетин на ВКБООН от 02.01.2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 08.12.2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия, като за завърнали се сирийци, според официално изявление на Турция на 30.12.2024 г. – 35 114 сирийци са се завърнали доброволно от 08.12.2024 г. насам. Посочва се също така, че към 27.12.2024 г.п664 000 души остават новоразселени в Сирия от началото на декември, 75% от които жени и деца, а същевременно, около 486 000 вътрешно разселени лицавече са се завърнали в районите си на произход. Независимо от различни инциденти в отделните провинции, ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва сирийците, преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности. Към 06.01.2025 г. СЗО осъществява първата си за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна Сирия, провеждайки обучение на парамедици, като са планирани допълнителни трансгранични мисии от Турция. От началото на м.януари 2025 г. САЩ предоставя шестмесечно изключение от санкции, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на Б. А., като това изключение, валидно до 07.07.2025 г. позволява определени транзакции с държавни институции, включително болници, училища и комунални услуги на фадарелно, регионално и местно ниво, както и със свързани с Х. Т. ал Шам организации в цяла Сирия.

Според справките в Североизточна Сирия ВКБОНН също има важна роля за улесняване на доброволното завръщане на вътрешно разселени лица и, за да помогне тези движения, Комисариатът осигурява специални транспортни услуги, гарантирайки, че вътрешно разселените лица могат да се върнат по безопасен и достоен начин. Чрез широка мрежа от услуги, базирани в общността, Комисариатът достига до вътрешно разселени лица, върнали се от Идлиб и до сирийски бежанци, завърнали се от съседни страни. Ключовите области на подкрепа включват гражданска документация (като лични карти и удостоверения за брак), разпространение на основни помощни артикули, хигиенни комплекти, парична помощ и възможности за препитание. Подкрепяните от ВКБОНН обществени центрове остават в основата на услугите за закрила, като от 106 до122 оперативни центрове предоставят критична помощ на завърналите се лица, вътрешно разселени лица и приемни общности. Тези центрове предлагат правна помощ, селскостопанска подкрепа, медицинска помощ, психично здраве и психо-социални услуги, превенция на основаното на пола насилие и управление на случаи за защита на детето, наред с други услуги.

От справките се установява също така, че скорошните инициативи включват възстановяване на повредени домове в Алепо, разпределяне на селскостопански субсидии в Дараа, предоставяне на помощни комплекти в Алепо и Идлиб, подкрепа за образованието на децата н Суейда и разпределение на основни помощи в Хомс, Ракка и Дейр ал Зор.

На 18.февруари 2025 г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили (СДС) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Смята се, че други ключови аспекти на сделката включват пълна интеграция на всички сили за сигурност и институции на Рожава (Автономна администрация на Северна и Източна Сирия, която е гражданската власт, управляваща контролираните от СДС), в институциите на сирийското правителство и създаване на съвместни комитети за прилагане на механизми за гарантиране на ефективното прилагане на разпоредбите. Според друго постигната договорка, завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица и ще бъдат осигурени подходящи условия за живот.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Съгласно чл.21 т.6 и т.7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му, по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила.

От данните в приетите в хода на съдебното производство справки от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС се установява, че генералният секретар на ООН потвърждава ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период, като хуманитарната реакция в Сирия също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища, в по-стабилните райони. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл.9 ал.4 от ЗУБ.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя във връзка с установяване на актуалното положение в Сирия, че административният орган не е използвал различни източници за установяване на обстановката в страната.

Не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", заложен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и отразен в чл.4 ал.3 от ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

Неоснователно е възражението и в насока че към настоящия момент обстановката в Сиря е неспокойна и непрекъснато се променя. Действително тези обстоятелства са факт, но предприетите мерки от новото правителство, с подкрепата на ВКБООН и другите международни организации са насочени преди всичко в подкрепа на населението за изграждане на нови домове и подобряване условията на живот, и самият факт, че толкова хиляди сирийци се завръщат по родните си места, включително и вътрешноразселените, налагат извода, че обстановката в страната се нормализира, макар и бавно. Самият факт, че цялото семейство на А. М. не е напуснало до този момент родното си село в провиниция Ракка, иее в подкрепа на горния извод.

В настоящия случай органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75 ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Предвид изложеното, съдът намира обжалваното решение за законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. М. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен адрес: гр. Пловдив, [улица], притежаващ регистрационна карта от ДАБ при МС № ***, издадена на *** г., чрез адв. Т. Ч., със съдебен адрес: - гр. Пловдив , [улица], ет.3, офис № 306, срещу Решение № 128/03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.