О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1545
гр. Бургас, 10.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на десети юни две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1228 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №8304/03.06.2020г.,
подадена от Т.В.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. М.Т. - БАК, с която се обжалва Решение №360
от 24.01.2020г., постановено по гр.д.
№5502/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Т.В.Д.
***, ЕГН - **********, на основание чл. 79, ал.1 вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, да
върне на “Евролийз ауто“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ет.5, представлявано от Асен Асенов и Ивайло Петков, лек автомобил
„Застава 10“ с шаси № ZFA 18800000992709, рег. № А 9245 КН, предоставен му по
сключен между страните на 14.06.2007 год. договор за финансов лизинг.
Осъден е Т.В.Д.,***, ЕГН - **********,
на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.347, ал.2 от ТЗ, да заплати на
“Евролийз ауто“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ № 43, ет.5, представлявано от Асен Асенов и Ивайло
Петков, обезщетение за ползване на гореописания автомобил след изтичане срока
на договора за финансов лизинг и въпреки противопоставянето на лизингодателя, в
размер на 1800 лв., дължимо за периода от м. май 2015 год. до м.април 2018
год., като е отхвърлил иска за горницата над уважения до заявения размер от
3600 лв., частичен от 14400 лв.
Осъден е Т.В.Д. да заплати на “Евролийз
ауто“ ЕАД деловодни разноски в размер на 512 лв.
Осъдено е “Евролийз ауто“ ЕАД да заплати
на Т.В.Д. деловодни разноски в размер на 75 лв.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно в частите, с които: е осъден Т.Д. да върне лек автомобил
„Застава 10“ с шаси № ZFA 18800000992709, рег. № А 9245 КН, предоставен му по
сключен между страните на 14.06.2007 год. договор за финансов лизинг; да
заплати на дружеството обезщетение за ползване на гореописания автомобил след
изтичане срока на договора за финансов лизинг в размер на 1800 лв., както и в
частта, с която е осъден ответника да заплати съдебно-деловодни разноски в
полза на ищеца.
В частта, с която е отхвърлен иска за
горницата над уважения размер от 1800 лв. до пълния заявен размер от 3600 лв.
частично от 14 400 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло
е в сила и не е предмет на настоящото въззивно производство.
На първо място се твърди, че по делото
са ангажирани достатъчно доказателства, подкрепящи своевременно направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на задължението.
Сочи се, че първоинстанционният съдебен
акт е неправилен, тъй като погрешно е прието, че са налице неизплатени месечни
вноски от ответника към ищцовото дружество.
Твърди се, че като собственик на
автомобила е вписан ответника, а в подкрепа на този факт е представено копие от
свидетелството за регистрация на МПС. Посочва се, че много след момента на
пререгистрация, служители на ищцовото дружество са започнали да претендират от
ответника заплащане на суми, които не са договаряни, не са били включени в
погасителния план и за които Д. не е бил надлежно уведомяван. Излагат се
твърдения, че ответникът е погасявал своето задължение съвестно и своевременно,
както и че към момента на подаване на исковата молба, поетото от Д. задължение
за заплащане на възнаграждение е изцяло погасено.
На следващо място се оспорва изводът на
първоинстанционния съд за липса на изтекла в полза на ответника придобивна
давност, на която той се е позовал още с отговора на исковата молба, както и че
се касае до „глобално задължение, което макар изчисляемо на месечна база, не е
периодично“, което води до неправилен извод за приложима петгодишна погасителна
давност. Сочи се, че поради обстоятелството, че през месец ноември 2010г.
лизингополучателят е извършил последно плащане, то този момент следва да бъде
определен за начален такъв, от който започва да тече давностният погасителен
срок и е изтекъл съответно през ноември 2013г. В случай, че съдът счете, че в
настоящия случай се касае до приложение на общата петгодишна давност, то същото
е погасено през месец ноември 2015г.
На следващо място се твърди, че
първоинстанционното решение е необосновано, тъй като изложените към него
мотиви, довели до постановяването му са неразбираеми и не са логически
следствия от събрания доказателствен материал.
Твърди се, че районният съд не е обсъдил
твърденията на ответника, че същият е предприел всички действия, свързани със
своене на вещта и е афиширал това обстоятелство, като тези твърдения били
подкрепени със съответните писмени доказателства и водели до единствения
възможен извод, че е налице изтекла петгодишна придобивна давност в полза на Д.,
на което основание същият вече е пълноправен собственик на процесния автомобил.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на ново, с
което исковите претенции да се отхвърлят изцяло. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски в производството пред двете съдебни инстанции. Не са
ангажирани доказателства. Към въззивната жалба е приложена съдебна практика на
ВКС.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от „Евролийз Ауто“ ЕАД, с който депозираната жалба се
оспорва като неоснователна.
Сочи се, че е несъстоятелно твърдението
на въззивника, че е вписан за собственик в свидетелството за регистрация на
процесния автомобил, като се твърди, че въззивникът е вписан единствено като
ползвател на МПС. Твърди се, че не отговаря на събраните доказателства, твърдението,
че вещта не е изисквана от ответника, като се посочва, че това е направено за
първи път с уведомления през 2011г. и 2012г., които са приети по делото, както
и с подадената жалба за обсебване на автомобила пред Прокуратурата.
Оспорва се и възражението за изтекла
придобивна давност, като се твърди, че същото е просрочено, съгласно т.4 на ТР
№1/09.12.2013г., по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която възраженията
на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор
по чл. 131, ал.1 от ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивната инстанция. По същество се оспорва като неоснователно възражението за
изтекла придобивна давност, тъй като при ползване на автомобил по договор за
лизинг се касае за държане на автомобила, а не за владеене на вещта, а при
държане не може собствеността да се придобие с давностно владение.
Изложени са твърдения за неизпълнени
задължения по договора от страна на лизингополучателя.
С отговора на въззивната жалба е
представено като доказателство копие от Общите условия към договора за лизинг и
се иска приемането им от въззивния съд.
Представеното писмено доказателство,
съдът намира, че следва да бъде допуснато.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1228 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ДОПУСКА представеното с отговора на
въззивната жалба копие от Общите условия към договора за лизинг.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.