Решение по дело №408/2023 на Административен съд - Сливен

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.)

Образувано е по жалба на Й.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № ЗСП/Д-СН/5593 от 05.09.2023 година, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Сливен, с която заповед й е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 година /от 1 ноември до 31 март/ на основание чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложение на ЗСП /ППЗСП/,  потвърдена с Решение № 20-РД06-0030 / 18.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен. Като мотиви за издаване на административния акт е посочено, че г-жа С. е прехвърлила собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане и поелият задължение за издръжка и/или гледане не е учащ се, безработен, в нетрудоспособна възраст или лице с увреждане.

В жалбата се изразява несъгласие с постановения отказ, като жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за постановявянето му. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В откритото съдебно заседание се явява лично и с пълномощник, който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени оспорената заповед. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира се и присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на  чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – директорът на ДСП Сливен, чрез надлежно упълномощен представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е образувано по Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-СН/5593 от 15.08.2023 г. на  Й.И.Б., с настоящ адрес ***, с което е поискано от дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен отпускане на целева помощ за отопление – твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 година. В подаденото по утвърден образец Заявление-декларация жалбоподателката е декларирала, че: е разведена, с ТЕЛК с 90 и над 90%, получила е доходи от пенсии в размер на 2477,06 лева, живее в собствено жилище на посочения адрес, не притежава други имоти, не е прехвърляла имоти или идеални части от тях срещу заплащане и/или чрез дарение през последните 2 години, не осъществява дейност като едноличен търговец и/или участие в капитала на търговско дружество, няма договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Установява се от лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, приложен като част от преписката, че заявлението е комплектовано с всички необходими документи. Във връзка с така подаденото заявление социален работник от ДСП Сливен е извършил социална анкета за установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство, като на 30.08.2023 година е изготвен социален доклад, представен към административната преписка. От доклада се установява, че жалбоподателката е разведена, пенсионер, лице с увреждане, в надтрудоспособна възраст, притежава ЕР на ТЕЛК № 0251/011 от 20.01.2020 г., издаден от Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Иван Селимински“ АД със срок „пожизнен“, оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане : със заболяване над 90%;  не притежава движима и недвижима собственост, общия доход на семейството от предходните шест месеца е 2429,33 лева, формиран от пенсии. В допълнителни данни, установени при анкетата и други обстоятелства е посочено, че на 19.12.2007 г. г-жа Б. е сключила договор с г-н Н. Т. за предоставяне на жилищен имот срещу задължение за издръжка и гледане. Г-н Т. е в трудоспособна възраст, без регистрация в ДБТ, не попада в кръга на лицата, посочени в изключенията на чл. 10, ал.1, т. 5 от ППЗСП. Констатирано е, че г-жа Б. живее на посочения настоящ адрес, доходите й са формирани от пенсии и са недостатъчни за покриване на разходите за отопление през зимата, през годината е получила помощи в размер на 859,25 лева по чл. 70 от ЗХУ. Във връзка с това, в част Б на доклада – "Преценка на нуждите от социално подпомагане", е направен извод, че не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година, във връзка с чл. 10, ал.1, т. 5 от ППЗСП – г-жа С. е прехвърлила собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане и поелият задължение за издръжка и/или гледане не е учащ се, безработен, в нетрудоспособна възраст или лице с увреждане. Предложено е постановяването на отказ от предоставяне на целева социална помощ за отоплителен сезон 2023 – 2024 година.

На 05.09.2023 година е издадена процесната Заповед № ЗСП/Д-СН /5593, с която директорът на ДСП Сливен е отказал на Й.И.Б. отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2023 – 2024 година, на основание изготвения социален доклад и с мотив – неизпълнение на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., във връзка с чл. 10, ал.1, т. 5 от ППЗСП – г-жа С. е прехвърлила собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане и поелият задължение за издръжка и/или гледане не е учащ се, безработен, в нетрудоспособна възраст или лице с увреждане. Заповедта е връчена на Й.И.Б. на 02.10.2023 година. Срещу Заповед № ЗСП/Д-СН /5593 от 05.09.2023 г. е подадена жалба пред директора на РДСП Сливен, който е отхвърлил жалбата с Решение № 20-РД06-0030/18.10.2023г., излагайки мотиви обосноваващи така постановеният отказ за отпускане на помощ. Недоволна от така постановеното решение, Й.И.Б. е обжалвала заповедта на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сливен, пред настоящата съдебна инстанция с искане за отмяна на отказа, като незаконосъбразен.

По делото е приобщена административната преписка, послужила като основание за издаване на оспорения акт, ведно с приложените доказателства към жалбата на Й.Б. до Директора на РДСП Сливен.  

По делото не се спори, че размерът на средномесечния доход на Й.Б. за предходните 6 месеца от подаване на заявлението й – 15.08.2023 г. е в размер от 141.67 лева, при размер на диференцирания минимален доход за отопление за оспорващата от 279.72 лева.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Сливен, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от директора на ДСП Сливен, който именно е административният орган, разполагащ с материалната и териториална компетентност да издаде заповед за отпускане или отказ на целева помощ за отопление, съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и има реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са приетите за установени от административния орган факти и се съдържат правни норми, обосновали издаването му.

При издаване на процесната заповед административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година, право на целева помощ за отопление, имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението е по – нисък или равен на диференцирания доход за отопление и които отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. От съдържанието на цитираната норма следва изводът, че за да отговаря дадено лице на условията за отпускане на целева помощ е необходимо по отношение на същото да са налице две кумулативни предпоставки – да покрива изискванията за размера на средномесечният му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация и да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.

По делото не се спори, че по отношение на оспорващата е налице първата предпоставка по чл. 2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, а именно, че средномесечния й доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на нейното заявление, е по-нисък от диференцирания за лицето минимален доход за отопление.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП, послужила като мотив за постановения отказ, изисква, за да се отпусне помощ на лицата, те да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. Това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания.

От събраните по делото доказателства н. а. № 198, том ІV, рег. № 5510, дело № 442/2007 г. от 18.12.2007 г. вписан в Служба по вписванията Сливен с вх. Рег. № 10627 от 19.12.2007 г. се установява, че през 2007 г. г-жа Б. е прехвърлила жилището на Н. Т. Т. срещу задължение за гледане и издръжка. На 19.12.2017 г., видно от н.а. № 69, том І, рег. № 1383, дело № 59/2017 г. вписан в Служба по вписванията Сливен с вх. Рег. № 8837 от 19.12.2017 г., че Н. Т. Т., действащ чрез пълномощника си П. С. П. продава на Й.И.Б. собствения си недвижим имот с административен адрес: ***, представляващ жилище, апартамент.

Съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Постигнатото съгласие съгласно чл. 9 ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна. Надлежното изпълнение е един от начините страните да се освободят от обвързаност, те могат да се освободят и чрез постигането на ново съгласие било като прекратят, развалят или отменят сключения договор. Следователно установява се от приложения по делото н.а. № 69, том І, рег. № 1383, дело № 59/2017 г. вписан в Служба по вписванията Сливен с вх. Рег. № 8837 от 19.12.2017 г., че страните са постигнали ново съгласие, като Й.Б. е придобила собствеността върху обитаваното от нея жилище и е отпаднало задължението на Н. Т. за издръжка и гледане. В този смисъл е Решение № 149 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5105/2014 г., IV г. о., ГК.

По изложените съображения съдът намира за доказано по делото, че по отношение на оспорващата Й.Б. са налице всички материални предпоставки по чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г., за отпускане на исканата от нея целева социална помощ за отопление, включително и тези, изискуеми по  чл. 10, ал.1, т.5 от ППЗСП. Предвид това оспорената Заповед се явява издадена при неправилно приложение на материалния закон и като такава следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед на това, че естеството на въпроса е предоставен на преценката на административния орган, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 4, ал. 4 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, на основание чл. 173, ал.2 от АПК, следва преписката да бъде изпратена на компетентния орган - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен, за произнасяне по същество, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

В хода по същество, се претендира и заплащане на минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е осъществил процесуалното представителство и защита на жалбоподателката в настоящото производство, на основание  чл. 38, ал. 2, във вр. с  чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че своевременно направеното искане е основателно и следва да бъде уважено, тъй като от приложения на л. 34 от делото, Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2023 г., подписан от жалбодателката Й.Б., като упълномощител и от адвокат Г. М. от АК-Сливен, е видно, че жалбоподателката не е заплатила каквато и да е сума като адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, като в договора е вписано, че предоставената правна помощ е безплатна, на посоченото по-горе основание –  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., т. е. на материално затруднено лице, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно  чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в затруднено материално положение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което, от ответника следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на адвокат Г. М. от АК-Сливен, в размер на 1000. 00/хиляда/ лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималният размер на възнаграждението е 1000. 00 лева. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, за дължимото от ответника адвокатско възнаграждение в посочения минимален размер, следва да бъде осъдена Агенцията за социално подпомагане – град София, която съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и на чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, е самостоятелното юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище град София и с адрес на управление ул. Триадица 2, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорената заповед, която следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал.2, пр.второ, във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-СН/5593/05.09.2023г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Сливен, потвърдена с Решение № 20-РД06-0030/ 18.10.2023г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен, с която на Й.И.Б., ЕГН **********, с адрес *** е отказана целева социална помощ за отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон 2023/2024 г.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен за ново произнасяне по Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-СН/5593 от 15.08.2023 г. на  Й.И.Б., съгласно мотивите към настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - град София, да заплати на адвокат Г. М. от АК-Сливен, със съдебен адрес ***, разноски по настоящото съдебно производство, в размер на 1000. 00 /хиляда/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, представлявал по пълномощие Й.И.Б..

Решението на основание чл. 13, ал. 6 Закона за социалното подпомагане, във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е окончателно и не подлежи на обжалване.