№ 1055
гр. Варна, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201093 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.67, вх.А, ет.6, ап.16
против Наказателно постановление №19/20.01.2025 г., издадено от И. К., Зам.кмет на
Община Варна, с което на М. били наложени : 1. административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева, на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на
Община Варна за нарушение на чл.12, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред на
Община Варна и 2. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на
основание чл.31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна, за
нарушение на чл.4, ал.1, т.13 от Наредбата за обществения ред на Община Варна
/НОР/.
В жалбата се сочи, че НП е необосновано, незаконосъобразно и не доказано.
Оспорва се приетата в него фактическа обстановка. Сочи се, че е нарушена
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва пълно и точно описание на
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от
упълномощен процесуален представител - адв.В.В., който поддържа жалбата.
Ангажира писмени и гласни доказателства. По съществото на делото пледира за
отмяна на НП с аргументите посочени в жалбата, като алтернативно моли да се
приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски,
1
за направата на които ангажира писмени доказателства.
Наказващият орган, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт Докова, която ангажира становище, като оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.12.2024г.в 23:14ч. на ЕЕН 112 бил подаден сигнал от св.М. С., в който се
съобщавало за нарушение на обществения ред от компания от лица, намиращи се на
беседка в междублоковото пространство между бл.66 и 67 в ж.к.“Чайка“ , гр.Варна.
Беседката била изградена зад бл.67 в ж.к. „Чайка“ и се ползвала през деня за нуждите
на ДЦПЛУ „Слънчевата къща“. В сигнала св.С. съобщавал, че компанията вдига шум
и смущава живущите наоколо, като посочвал, че това се случвало всяка вечер и от
едни и същи лица.
Вечерта на 16.12.24г. св.Д. П., живуща на семейни начала със св.С. възприела, че
компанията, която обичайно се събирала на беседката в междублоковото пространство
вдига шум, като лицата разговаряли на висок глас. Тя присъствала и на подаването на
сигнала от мъжа й на тел.112.
По така подадения от св.С. сигнал на място бил изпратен полицейски патрул при
Второ РУ-Варна- свидетелите С. Д. и П. П., които работели като полицаи по охрана на
обществения ред. Полицейските органи пристигнали пред бл.67 в ж.к. „Чайка“ около
23,30ч., където ги чакала св.Д.П.. Последната им посочила къде се намира беседката,
за която се отнасял сигналът. Докато разговаряли с П., св.С. Д. чул, че от мястото което
показва П. се чува шум от разговори на лица. След което органите на реда,
придружавани от П. отишли до беседката, която не била осветена. Поради това те
светели с фенери. При приближаването им хората от компанията в беседката
притихнали. На място органите на реда констатирали пет лица- четири мъже и една
жена, чиято самоличност установили. На масата пред лицата имало бутилки от
алкохол- бира и водка, както и чаши за еднократна употреба. След седящите на
беседката били възз.М. М. и св.В. И., като органите на реда не констатирали в тяхно
присъствие да се употребява алкохол от седящите на беседката лица. Св.П. настояла,
че лицата са нарушили тишината и че употребяват алкохол. Обадила се и на св.А.
Т.,живуща в същия блок, която подкрепила твърденията й. Поради това и като
съобразили изявленията на свидетелките П. и Т., полицейските служители съставили
на присъстващите на беседката лица актове за установяване на административни
нарушения. Така на жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№065828/16.12.24г. от св.Д.
за това, че създава шум чрез говорене на висок тон и крясъци, смущаващи
спокойствието на гражданите в жилищната сграда през интервала22,00ч.-08,00ч., както
и за това, че употребява алкохолни напитки на обществено място - междублоково
пространство. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан с отбелязване „имам възражения“. Писмени такива не били депозирани в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В същата вечер на възз. бил съставен и предупредителен
протокол от друг служител на МВР да не нарушава НОР.
АНО изцяло споделил фактическите и правните констатации на актосъставителя и
2
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като издал НП на основание на
основание чл.31, ал.1 от НОР.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни /показанията на свидетелите С. Е. Д., П. Г. П., А. Т. Т., Д.
Н. П., М. Д. С. и В. Ю. И., писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, Заповеди,
експертни решения, справка от ЕЕН 112, звукозапис от тел.112 и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от органите на реда -Св.Д. и П.П.. В случая двамата свидетели
потвърждават , че около 23,30ч. на датата на проверката са констатирали присъствието
на жалбоподателя в процесната беседка, както и наличието на други лица, чиято
самоличност е установили по надлежния за това ред. Св.Д. сочи, че от беседката се е
чувал шум, докато разговарял със св.П.. Той и св.П., твърдят и че са забелязали
бутилки от алкохол на масата в беседката. Показанията им по отношение на тези
факти са еднопосочни, като известни несъществени противоречия, предвид
длъжността която изпълняват и ежедневните им срещи с подобен род прояви не са от
естеството да компрометират показанията им. Няма данни по делото двамата
полицейски служители да са се намирали в някакви особени отношения с
жалбоподателя, поради което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на техните показания.
Съдът отчете подразбиращото се съмнение в безпристрастността на свидетелките П.
, Т. и С., тъй като същите са потърпевши от системни нарушения на нощната тишина в
района, в който живеят и в този смисъл са заинтересовани от ангажиране на
отговорността на въззивника. Въпреки горното, съдът преценява показанията им като
последователни, безпротиворечиви,логични и в унисон с показанията на органите на
реда и с приобщения по делото звукозапис от тел.112. Същите освен това са в унисон и
с тези на св.И., последният разпитан по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя. Същият потвърждава, че при извършената в процесната нощ
полицейска проверка М. се е намирал в процесната беседка, заедно с него и други
лица, като са разговаряли над 1 час. Поради горното и съдът кредитира показанията на
посочените по-горе трима свидетели, инициатори на полицейската проверка и на
съставянето на АУАН срещу въззивника. От гласните доказателства по делото, в
частност показанията на свидетелите се установява, че в момента на проверката жалб.
М. се е намирал в беседката, като част от компания, вдигаща шум, а също и че на това
място група от едни и същи лица в това число и той са изградили навици да
организират почти ежедневно шумни събирания с употреба на алкохол, които
нарушават тишината и създават сериозни неудобства за живущите в съседство. С., П. и
Т. сочат, че конкретната вечер събралите се в беседката лица отново са разговаряли на
висок глас и са вдигали шум, в какъвто смисъл са и показанията на св.Д., който е
дочул шумът при пристигане от другата страна на блока и при беседата със св.П..
Интерес представляват и показанията на св.И., който е бил част от компанията в
процесната вечер, респективно е бил санкциониран на същото основание като
въззивника. Показанията на този свидетел безспорно потвърдиха обстоятелствата, че
възз. е бил в компанията на беседката и то за продължително време до пристигане на
органите на реда.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и тези събрани в хода на съдебното производство, приобщени към доказателства
по делото, които не налагат различни правни изводи.
3
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.61, ал.1, ал. 2 и ал.3 от НОР на Община Варна и
приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени
е и разпоредбата на НОР, която е нарушена. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
На въззивника са наложени две административни наказания на основание по
чл.31, ал.1 от НОР на Община Варна за нарушения на чл.12, ал.1, т.6 и чл.4, ал.1, т.13
от НОР, публикувана на официалния сайт на Община Варна на адрес
https://varna.obshtini.bg/p.php?i=3263880, Приета с решение № 1023-8(28)/10.08.2022 г.
на Общински съвет - Варна, изм. с Решение № 6309/19.06.2024 г. на АдмС - Варна по
адм. дело № 468/2024 г., потвърдено с Решение № 1574/19.02.2025 г. на ВАС по адм.
дело № 7862/2024 г., доп. - Решение № 622-9(23)/24.04.2025 г., действаща и
понастоящем.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.12, ал.1, т.6 от НОР, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Събраните в съдебната и досъдебна
фаза доказателства еднозначно сочат, че на процесните дата и час жалбоподателят се е
намирал в описаната в НП беседка, като е участвал във водените на висок глас
4
разговори и във възпроизвеждането на крясъци. В жалбата се отрича възз. да е вдигал
шум, но показанията на свидетелите П., Т. и С. са еднопосочни, че всички лица
присъствали на беседката са разговаряли на висок глас и са крещели в процесната, а и
в редица други вечери. На следващо място житейски нелогично и съответно
неправдоподобно е твърдението, че жалбоподателят е бил част от шумна компания в
продължение на повече от час и не е участвала във водените разговори на висок тон, в
крещенето и викането по време на тези разговори и то при положение, че съответните
лица са имали навик да се събират на процесното място именно за да разговарят и да
се забавляват. При липсата на доказателства в различен смисъл съдът приема, че
въззивникът действително е говорел на висок тон и е крещял, с което е създавал шум,
безпокоящ живущите наоколо. Съдът не споделя разбирането на защитата, че за
съставомерност на деянието следва да е конкретизирана конкретна сграда, в която се
нарушавал обществения ред, респективно да се посочи конкретно смутените живущи.
От обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че визираната
жилищна сграда е бл. №67 в посочения квартал, а да се изисква поименното посочване
на всички живущи в сградата лица, чието спокойствие е било нарушено, е меко казано
нелогично. Смисълът на разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1-6 от НОР е ясен, а именно
забранени са всички дейности, създаващи шум, нарушаващ общественият ред или
смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено
предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 ч. – 16:00 ч.
и от 22:00 ч. – 08:00 ч. в това число и викането, крещенето, разговорите на висок тон,
смеховете и прочие , с които се нарушава общественото спокойствие. В случая
деянието е извършено нощем, в часовия интервал след 22:00ч., около 23:30ч, с което е
нарушен обществения ред гарантиращ правото на почивка на гражданите в жилищата
им и то в делничен ден-16.12.24г. е ден понеделник и следващият ден 17.12.24г. е бил
работен, респективно учебен , видно от календара за м.12.2024г. Поради това за съда е
безспорно, че вдигането на шум по това време на денонощието и то при предстоящ
работен ден е от естество да наруши спокойствието на всички лица, живущи в
непосредствена близост. Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.12,
ал.1, т.6 от НОР забранява създаването на шум и чрез други занимания, смущаващи
спокойствието на гражданите, поради което и вмененото нарушение е съставомерно.
Санкцията е наложена законосъобразно, по реда на чл.31, ал.1 от Наредбата,
предвиждащ съответни наказания за нарушения на нейните разпоредби. Наказанието е
наложено в минималния допустим размер, като са отчетени особеностите на случая. За
съда не съществува възможност да индивидуализира наказание под допустимия в НОР
минимум.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е
констатирал наличието на първото от вменените на въззивника административни
нарушения и законосъобразно е санкционирал нарушителят.
5
Ангажираните от страна на въззивника доказателства за здравословното му
състояние към датата на нарушението не изключват ангажиране на отговорността му
за това нарушение и не могат да охарактеризират издаденото НП като противоречащо
на морала и добрите нрави, тъй като следва да се направи преценка за неговата
законосъобразност в контекста на духа и целите на НОР на Община Варна. В случая
описаната в ЕР на ТЕЛК диагноза хронична исхемична болест на сърцето, не е от
естеството да лиши вззивника от възможност да участва в шумни събирания в късните
часове на денонощието, с което да смущава обществения ред и спокойствие.Тук следва
да бъде посочено и че съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата, тя се прилага за обществените
отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, опазването на
публичната и частна собственост, създаване на условия за спокойствие, труд и
отдих на гражданите и поддържане на естетичен вид, природосъобразна екологична
среда и чистота на населените места, опазване на здравето на хората от зарази, както и
здравето на животните и хуманното отношение към тях на територията на Община
Варна. Съгласно чл.1, ал.2, т.1 НОР се прилага по отношение на всички лица, които
живеят постоянно или временно пребивават на територията на Община Варна. Затова
и съдът намира, че законосъобразно и в духа на НОР е потърсена административно
наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл.12,ал.1, т.6 от НОР.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че се касае за системно
нарушаване на обществения ред и спокойствието на живущите в съответния жилищен
район, като в конкретния случай липсват някакви особени извинителни обстоятелства,
във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от
типичната.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява по безспорен и
категоричен начин, че възз. е осъществил състава на второто вменено му нарушение на
чл.4, ал.1, т.13 от НОР. Показанията на всички разпитани по делото свидетели са
еднопосочни, че бутилки от алкохол и чаши са се намирали на масата в беседката.
Никой от свидетелите обаче не сочи, че в тях е имало алкохол. Каква течност се е
намирала в посочените бутилки, а и в чашите по масата, никой от свидетелите не
посочва, в частност полицейските служители не са установили съдържанието на
бутилките, респективно не са констатирали мирис на алкохол в тях, а и у
присъстващите. Безспорно съобразно константната съдебна практика на върховната
съдебна инстанция „пияното състояние“, респективно употребата на алкохол у
конкретно лице би могло да се установи и със свидетелски показания, но в случая
нито един от свидетелите, не сочи, че е възприел възз. да употребява алкохол,
респективно че в поставените на масата бутилки и чаши се е съдържал такъв. Затова и
съдът не би могъл да гради своето убеждение по този пункт от НП на предположения
6
и догатки, което превръща административното нарушение по този пункт от НП в
недоказано. Както беше посочено по-горе, няма конкретни доказателства при
проверката същият да е употребявал алкохол на обществено място. Следователно не
би могло да се счете, че М. е извършил нарушение на чл.4, ал.1, т.13 от Наредбата,
установяващ забрана за употреба на алкохолни напитки на обществени места,
включително междублокови пространства. Това обуславя отмяната на обжалваното
наказателно постановление в тази му част като недоказано и необосновано.
Относно искането на страните за присъждане на разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2022 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Соглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл._63д,_ал.4,_вр._ал1_от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от
АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Община Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл._ 37_ от_ Закона_ за_
правната_ помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл._63,_ал._5_от_ЗАНН.
Съгласно чл._37,_ал._1_от ЗПЦ заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл._27е_от_Наредбата_за
заплащане на правната, помощ, предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева.
Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в
три съдебни заседания, в които юрисконсултът е участвал лично. Поради това съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер н а 100 лева. Като съобрази
размера на оставената без уважение част на жалбата /100 лв., доколкото това е
размерът на потвърдената санкция/, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като посочената
сума следва да бъде заплатена от жалбоподателката в полза на Община Варна.
Предвид направеното в съдебно заседание съответно искане, на основание
чл._63д,_ал._1_от_ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1
от ГПК на М. също следва да се присъди съответна част от направените по делото
разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за процесуално представителство /видно от приложения Договор за правна защита
и съдействие/. Съразмерно с уважената част от жалбата /100,00 лева, на колкото
7
възлиза отмененото наказание), на жалбоподателя М. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 200,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно постановление №19/20.01.2025 г.,
издадено от И. К., Зам.кмет на Община Варна, с което на М. Д. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.67, вх.А, ет.6, ап.16 е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за
обществения ред на Община Варна за нарушение на чл.12, ал.1, т.6 от Наредбата за
обществения ред на Община Варна
ОТМЕНЯ пункт втори от Наказателно постановление №19/20.01.2025 г.,
издадено от И. К., Зам.кмет на Община Варна, с което на М. Д. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.67, вх.А, ет.6, ап.16 е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за
обществения ред на Община Варна, за нарушение на чл.4, ал.1, т.13 от Наредбата за
обществения ред на Община Варна.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.67, вх.А,
ет.6, ап.16 да заплати на Община Варна сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к.“Чайка“ бл.67, вх.А, ет.6, ап. сумата от сумата от 200,00 /двеста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8