Присъда по дело №5272/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към присъда № 27 от 06.02.2024 г.
по НОХД № 5272/2023 година по описа на
Районен съд Варна, Пети наказателен състав

В Районен съд Варна е внесен обвинителен акт вх.№ 92539/07.12.2023 г. от
Районна прокуратура Варна по тяхна преписка № 6129/2023 г., по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Д.С.К. ЕГН ********** за извършено от
него престъпление, наказуемо по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК затова, че на
07.05.2023 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества, като следва: метамфетамин с нетно тегло 0.06 гр., със
съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 47.36 % на
стойност 1.50 лв. и хероин с нетно тегло 0.21 гр., със съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин 17.26 % на стойност 13.65 лв.,
всичко на обща стойност 15.15 лв.
В разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия – адв.С.Т. направи
искане, подкрепено и от подсъдимия, за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на глава ХХVІІ чл.371 ал.2 от НПК.
Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава
ХХVІІ от НПК, разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че
събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
В съдебно заседание подсъдимият Д.С.К. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните при досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото
обвинение. Счита, че по делото са събрани всички доказателства необходими за
разкриване на обективната истина и всички те водели до един единствен извод, че
подсъдимият К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК. Видно от свидетелството му за
съдимост същият е осъждан три пъти и трите му осъждания са свързани с наркотични
вещества, два пъти по чл.354а ал.5 от НК с наложени глоби, които не са дали резултат,
а последният път за шофиране след употреба на наркотични вещества. Счита, че за
постигане целите на наказанието и на наказателната репресия следва да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален
общ режим. Наркотичните вещества да бъдат отнети в полза на държавата и след това
унищожени, опаковките, в които са съхранявани наркотичните вещества също да бъдат
отнети в полза на държавата и унищожени, като вещи без стойност.
Защитникът на подсъдимия пледира, че не оспорват авторството на деянието и
фактическата обстановка по делото, но счита, че следва да се промени квалификацията
на деянието, като се наложи наказание за по-леко наказуемото престъпление. Счита, че
1

прокуратурата е извела това обвинение по ал.3 на чл.354а от НК базирайки се на
предходната съдимост на лицето. Познавал подсъдимия от повече от шест години и
твърди, че има коренна промяна в него. В началото той е бил лице, което имало остра
нужда от наркотични вещества и то няколкократно на ден. Тези осъждания, които са в
свидетелството му за съдимост, били именно от този период, когато той започнал и
употребявал тези наркотични вещества. След последното му условно осъждане за
управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества,
той коренно се променил и достигнал до там, че вече употребява изключително рядко
такива вещества и то не венозно, а чрез смъркане с цел да задоволи своята психическа
зависимост по някакъв начин. Счита, че наказание по ал.3 не би превъзпитало или
повлияло на подсъдимия на този етап. Той имал нужда от лечение, включил се е в
метадонова програма за отказване на наркотиците и ежедневно е ангажиран и
контролиран в нея. Според защитата един престой на подсъдимия в затвора дори и за 6
месеца би бил с обратен ефект. Моли съда да оправдае К. по обвинението по ал.3, да
му бъде наложено може би за последен път наказание по ал.5 и да му се даде последен
шанс, а от там нататък от него зависи как ще продължи живота му.
Подсъдимият Д.С.К. се признава за виновен. Посочва, че е наркозависим,
старае се да се откаже от употребата на наркотици, трета година бил на лечение и
въпреки трудностите желае да се запази и да се върне в обществото като нормален
човек. Понякога правел грешки, но те се изразявали единствено в инцидентна употреба
на наркотици без някакви други прояви и провинения. В момента бил на лечение на
метадонова програма, спазвал правилата, тествали го редовно, но бил чист и нямал
провинения. Възнамерява да намали и дори да спре и самото лечение, за което полага
много усилия. В последната си дума заявява, че е положил изключително големи
усилия да стигне до това състояние и моли за една последна възможност да докаже, че
може да бъде нормален човек.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия Д.С.К.,
съдът приема за установена обстановката, изложена в обвинителния акт, а именно:
Свидетелите М.Р.Х. и Е.К.Б. - служители в Първо РУ при ОД на МВР Варна
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул за времето от 07:00 часа до
19:00 часа на 07.05.2023 г. Около 10:30 часа на същата дата те извършвали обход на
поверения им район. На кръстовището на бул.Васил Левски и ул.Пробуда в гр. Варна
забелязали лице от мъжки пол, което видимо се притеснило, след като видяло
полицейските служители. Поради това те решили да му извършат проверка. Х. и Б. се
легитимирали пред лицето и поискали документите му за самоличност. От
представената от него лична карта установили, че това е Д.С.К.. Проверяваният бил
запитан, дали държи забранени от закона вещи, на което той отговорил утвърдително.
К. заявил, че в себе си има едно пакетче хероин и едно пакетче метамфетамин и
изразил желание да ги предаде доброволно. На място бил съставен протокол, с който
К. доброволно предал на полицейските служители 1 брой прозрачно найлоново
пликче, вързано на възел, съдържащо кафяво прахообразно вещество и 1 брой
прозрачно найлоново пликче, вързано на възел и съдържащо бяло прахообразно
вещество. Същият бил отведен в сградата на Първо РУ при ОД на МВР Варна и
задържан по реда на Закона за МВР, а по случая било образувано досъдебно
производство № 687/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна.
Видно от заключението на изготвената по делото физикохимична експертиза,
обективирана в Протокол № 667/07.08.2023 г. на БНТЛ при ОД на МВР Варна, в
2

състава на бялото на цвят кристално вещество, съдържащо се в 1 брой прозрачно
полиетиленово пликче, завързано с възел в единия му край, е установено наличие
на наркотична субстанция - метамфетамин, като процентното съдържание
метамфетамин в обекта е 47.36 %, а нетното му тегло е 0.06 грама. В състава на
кафявото на цвят прахообразно вещество, съдържащо се в 1 брой прозрачно
полиетиленово пликче, завързано с възел в единия му край, е установено наличие на
наркотична субстанция - хероин, като процентното съдържание на активния
наркотично действащ компонент - диацетилморфин в хероина е 17.26 %, а нетното му
тегло е 0.21 грама.
Метамфетаминът и хероинът са поставени под контрол в Списък I -„Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр.
с чл.З ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съобразно изготвения по делото протокол за оценка, общата стойност на
наркотичните вещества, държани от К., възлиза на 15.15 лева.
По описаният начин според прокуратурата обвиняемият К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.З пр.2 т.1 пр.1
от НК, по което обвинение е внесла в Районен съд обвинителен акт срещу К..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
направените самопризнания на подс.Д.С.К. по чл.371 т.2 от НПК, които се подкрепят
от доказателствата, събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите М.Р.Х. и Е.К.Б.;
заключенията на физико-химична експертиза по Протокол № 667/07.08.2023 г.;
протокол за оценка на наркотични вещества/л.21 от ДП/; протокол за доброволно
предаване от 07.05.2023 г./л.9 от ДП/, докладна записка от 07.05.2023 г. на инспектор
П.Д. от Първо РУ при ОД на МВР Варна/л.6 от ДП/, експертна справка № 196 от
09.05.2023 г./л.13 от ДП/, свидетелство за съдимост, които съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира и обясненията на подс. Д.С.К., доколкото същите са логични,
последователни и не противоречат на другите доказателства по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда:
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че с
деянието си подс.Д.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, тъй като на
07.05.2023 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества, както следва: метамфетамин с нетно тегло 0,06 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 47,36 %, на
стойност 1.50 лева и хероин с нетно тегло 0,21 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин 17.26 %, на стойност 13.65 лева,
всичко на обща стойност 15.15 лева, като случаят е маловажен.
От обективна страна, на 07.05.2023 г. в гр. Варна, подсъдимият държал
наркотични вещества – метамфетамин и хероин. Фактическата власт подсъдимият
установил в предходен момент, като същата продължила до намесата на органите на
реда. С това същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по
визирания текст, а именно „държане” на наркотични вещества – метамфетамин и
3

хероин.
По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните вещества
– метамфетамин и хероин. Метамфетаминът и хероинът имат наркотично действие и са
под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961 год., ратифицирана от България. Съгласно Закона за
контрол на наркотиците и прекурсорите, включени са в Приложение № 1 към чл.3 ал.2
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“. Ето защо, следва да се приеме, че горепосочените действия подсъдимият
осъществил по отношение на високорискови наркотични вещества по смисъла на
чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК. Доколкото по делото не се установи подс.Д.С.К. да е
придобил или държал високорисковите наркотични вещества – метамфетамин и
хероин, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба
на същите, издадена при реда и условията на чл.32 и чл.35 от ЗКНВП, то следва да се
приеме, че посочените действия са осъществили незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение за същите.
Съдът намира, че в конкретния случай правилна се явява квалификация по
чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК, изискваща случая да е маловажен. За да се приеме, че
едно престъпление е маловажен случай, следва да се извърши комплексна преценка, в
съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят обществената опасност
на деянието /преди всичко вредните му последици/, моралната укоримост на
психическото отношение на дееца към престъпния резултат и опасността на личността
на дееца. В процесния случай от една страна стойността на високорисковите
наркотични вещества е общо 15.15 лева, която е по-скоро незначителна, а от друга
страна следва да се направи заключение, че случая е маловажен, като се отчете и това,
че вредните последици са не само имуществените, а и тези които се причиняват на
обществото. В случая не може да се приеме, че деянието е причинило или е било в
състояние да причини сериозна вреда. Освен стойността на вещите следва да се вземе
предвид и интензитета на деянието, упоритостта при извършването му, все
обстоятелства които налагат извод да се приеме маловажност на деянието.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с действията си
подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК.
От субективна страна, деянието е осъществено виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на
дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху
наркотични вещества, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите
действия извършва по отношение на високорискови наркотични вещества и без
надлежно разрешение за това.
Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно
съзнание на подсъдимия и незачитането на установения в страната правов ред, свързан
с контрола и разпространението на наркотични вещества.
Отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства са предходната му
съдимост, видно от приложената по делото справка за съдимост.
Смекчаващи отговорността му обстоятелства – оказаното съдействие от
подсъдимия на полицейските органи, критичното му отношение към деянието,
4

полагани усилия за преустановяване на употреба на наркотици.
Относно размера на наказанието на подс.Д.С.К.:
За престъплението по горепосочената квалификация законът предвижда
наказание глоба до хиляда лева. Същевременно се установи, че подсъдимият, който е
пълнолетен, е осъждан, което съдът отчете като единственото отегчаващо вината
обстоятелство. С оглед определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете
относително високата степен на обществена опасност на дееца с оглед предишните му
осъждания и сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието с оглед
незначителното количество и ниската стойност на наркотичните вещества. Изложените
обстоятелства мотивираха съда, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати
като на подсъдимия бъде наложено наказание глоба в максимално предвидения в
закона размер, а именно 1000 лева.
Съдът счита, че наложеното наказание е съответно на извършеното
престъпление. Същото дава възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита
към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Съдът
прецени, че наказание в този размер би се оказало достатъчно за постигането на целите
по чл.36 ал.1 от НК, с оглед особеностите на конкретното деяние. Съдът намира, че
същото ще даде възможност да подсъдимия да осмисли извършеното.
На основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия беше осъден да заплати
направените по делото разноски в полза на държавата.
На основание чл.354а ал.6 от НК съдът разпореди вещественото доказателство
по делото остатък от наркотично вещество хероин да се отнеме в полза на държавата и
да се унищожи, а вещественото доказателство по делото 1 брой запечатан хартиен
плик, съдържащ опаковки от наркотични вещества, да се унищожи.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

5

Номер на акта:	27
Дата:	6 февруари 2024 г. (в сила от 22 февруари 2024 г.)
Съдия:	Георги Митев

Дело:	20233110205272
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 декември 2023 г.

Присъда по дело №5272/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите