Решение по дело №3987/2008 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                   гр. Плевен, 21. 04. 2015 год.

 

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти март през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3987 по описа за 2008 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от М.Р.М. *** против Д.С.Й. ***. В молбата се твърди, че ищцата е собственик по силата на наследство и съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: недвижим имот, находящ се в строителните граници на с. Горталово, обл. Плевен, с площ от                         1, 000 дка., представляващ реална част от воденичен двор, разположена откъм улицата, при съседи на частта по документи за собственост: Цветан Додев, вада на воденицата, път, общинска мера и Радко Р., частично идентичен с парцели с № V и VІІІ, отредени за имот № 6 от            кв. 18 по отменения план на с. Горталово от  1929 год., който имот съставлява УПИ VІ от кв. 20 по действащия план на селото с пространство от 985 кв. м., при настоящия съседи: от три страни улици и общинско място. Твърди се, че видно от приложения към настоящата искова молба протокол от 29. 03. 1945 год. по ч. гр. д. № 181/ 45 год. по описа на Плевенския околийски съд, с който е одобрена постигната между законните наследници на Радю Р. Ичов съдебна спогодба, ищцата е получила в дял и изключителна собственост подробно описания по- горе недвижим имот, ведно с половин камък от построената в имота воденица, считано от който момент и към правно релевантния момент на колективизацията същата е била изключителен собственик на имота. Твърди се, че така описаният бивш собствен недвижим имот на ищцата е внесен в ТКЗС през 1950 год. и заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ първоначално по преписка № ГТ280/ 05. 03. 1992 год. за покойния съпруг на ищцата Марчо /Мачо/ Георгиев Марчев на основание опис- декларация за членство в ТКЗС, а впоследствие на лично основание- по съдебен ред. Твърди се, че с влязло в законна сила решение              № 98/ 05. 05. 2006 год. на Плевенския районен съд, постановено по гр. д. № 1754/ 2005 год. и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 97 от ГПК /отм./ е било признато за установено по отношение на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Плевен правото на ищцата на възстановяване на собствеността върху процесния имот индивидуализиран подробно в същото. Твърди се, че в хода на реституционната процедура се е установило, че с решение                     № 7-20/ 26. 07. 2004 год. на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Плевен неправомерно е било възстановено на наследниците на Ради Р. Ичев правото на собственост върху незастроената част от имот № 194 по помощния план с площ от 4, 480 дка., която част е попълнена в действащия кадастрален план на село Горталово, като са създадени нови ПИ № № 194 и 195. Твърди се, че за ПИ № 195 по действация план са били отредени УПИ с № IV- 195, V- 195 и VI- 195. Твърди се, че собственият на ищцата процесен недвижим имот е напълно идентичен с частта от имот № 195, възстановена на праводателите на ответницата от действащия кадастрален план на с. Горталово,                     обл. Плевен, за която е отреден УПИ VI- 195. Твърди се, че процесният недвижим имот е бил изключителна собственост на ищцата към правно-релевантния момент на колективизацията по силата на наследство и съдебна делба, който ищцата е владяла, ползвала и стопанисвала като неин собствен до внасянето му в ТКЗС и съгласно императивната норма на чл. 10 от ЗСПЗЗ същият е възстановен на ищцата ех lege, считано от           01. 03. 1991 год. /влизането в сила на приложимия материален закон/. Твърди се, че с процесния недвижим имот ищцата не се е разпореждала в полза на праводателите на ответницата, респ. в полза на техния наследодател, от когото черпят наследствените си права. Твърди се, че към момента на постановяване на цитираното решение, от което праводателите на ответницата черпят своите права на собственост, ищцата е била заявила правата си пред ПК /сега ОС "Земеделие и гори”/ с приложени писмени доказателства, легитимиращи собствеността й. Твърди се, че същият е заявен за възстановяване и подробно индивидуализиран в заявление № ГТ280 на 05. 03. 1992 год. и по отношение на него са били налице заявени реституционни претенции, както към момента на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, така и към този на разпоредителната сделка в полза на ответницата. Твърди се, че имотът, предмет на настоящото производство, незаконосъобразно с решение № 7- 20/ 26. 07. 2004 год. на                         ОС "Земеделие и гори” гр. Плевен е бил възстановен на праводателите на ответницата. Твърди се, че това решение не следва да се третира като годно доказателствено средство, установяващо правото на собственост на праводателите на ответницата, тъй като то е постановено в нарушение на императивни норми в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, действащи към датата на издаването му, което го опорочава. Твърди се, че това решение е издадено в едно особено административно производство, в което страни са били праводателите на ответницата като молители и ОС "Земеделие и гори” гр. Плевен, като издаденият административен акт, за да се противопостави на трети лица и да има сила по отношение на тях, следва да кореспондира с нормативните изисквания и да притежава визираните в тях задължителни реквизити. Твърди се, че при възстановяването на описания по- горе имот в противоречие с материалния закон не е изследван въпроса кои са били действителните му собственици към правнорелемантния момент на колективизацията. Твърди се, че с нот. акт № 176, том 1, дело 192/ 2005 год. по описа на Служба по вписванията при Плевенския районен съд, ответницата е придобила по силата на покупко- продажба, материализирана в същия, от Дано Р.Р. и И.Р.Х. /наследници на Ради Р. Ичев/ процесния имот. Твърди се, че правото си на собственост праводателите на ответницата при изповядане на сделката са установили с решение № 7- 20/                   26. 07. 2004 год. на ОС "Земеделие и гори” гр. Плевен. Твърди се, че с  оглед нефинализираната реституционна процедура и липсата на пълна активна матриалноправна легитимация за ревандикационна защита и предвид наличието на спор за материално право ищцата е предявила иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу праводателите на ответницата в качеството им на наследници на Ради Р. Ичев за признаване за установено по отношение на тях изключителното право на ищцата на собственост към меродавния момент, поради което недействителността на сделката, материализирана в цитирания нотариален акт, по отношение на ищцата произтича от обстоятелството, че след постановяването на положително решение в полза на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу праводателите на ответницата и влизане в сила на същото и във вр. с чл. 10 от ЗСПЗЗ и произтичащата от това като последица от уважаването на иска и отричане тяхното право на собственост отмяна на решение             № 7- 20/ 26. 07. 2004 год., постановено по пр. вх. № Г169/ 1992 год. Твърди се, че предвид изложеното ответницата не е могла да придобие собствеността на процесния имот, поради което същата и понастоящем владее чужд имот, договорът за покупко продажба между нея и Дано Р.Р. и И.Р.Х. се явява непротивопоставим по отношение на ищцата, което налага отмяната му. В заключение ищцата моли съда да осъди ответницата да й предаде владението върху процесния недвижим имот и отмени нот. акт № 176, том 1, дело 192/ 2005 год. по описа на Служба по вписванията при Плевенския районен съд. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 19. 05. 2011 год. като трети лица по делото са конституирани Т.К. ***, Е. ***, Е.Д.Р. *** и И.Р.Х. от с. Радишево.

С определение от 06. 12. 2012 год. като ответник по делото е конституиран Л.С.Й. ***.

С определение от 17. 09. 2014 год. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният от Д.С.Й. насрещен иск за сумата от 500 лв., представляваща стойността на направените необходими разноски по запазване на процесния недвижим имот, както и предявеният от Д.С.Й. насрещен иск за сумата от 9 000 лв., представляваща                  по-голямата сума между стойността на направените подобрения в процесния имот и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният от Д.С.Й. обратен иск за следните суми, а именно:  за сумата от 900 лв., представляваща заплатената продажна цена при покупка на процесния имот, сумата от 50 лв., представляваща направените от ответницата разноски по прехвърлянето на имота, както и сумата от 100 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 950 лв. за периода 17. 09. 2003 год.- 13. 04. 2011 год.

С определение от 25. 02. 2015 год. е допуснато изменение на предявения от Д.С.Й. насрещен иск за стойността на извършените подобрения в процесния имот, като размерът на същия е увеличен от 9 000 лв. на 24 900 лв. В определението некоректно като ищец по насрещния иск е посочен и ответникът Л.С.Й.. Видно е, че последният с молба от 12. 03. 2013 год. е заявил, че се присъединява към всички процесуални действия на съпругата си Д.С.Й. и моли да бъде конституиран като ищец по предявените насрещен и обратен иск. Съдът счита, че така подадената молба не представлява надлежно предявяване на искови претенции. Съгласно разпоредбата на чл. 211 ал. 2 от ГПК предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск, т. е. изисква се депозиране на искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. По същия начин се извършва предявяването и на обратния иск. В конкретния случай ответникът Л.С.Й. не е изпълнил визираните по- горе императивни условия, поради което не би могло да се приеме, че същият е реализирал правото си на иск. Тук следва да се добави, че при предявяването на иск не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 265 от ГПК, т. е. да се приеме, че е допустимо само поради подадена писмена молба от необходимия другар последният да бъде присъединен като съищец в процеса. В този смисъл съдът приема, че не е сезиран с искови претенции от втория ответник, поради което и не следва да се произнася по този въпрос в рамките на настоящото производство, а следва да се ограничи до претенциите на ответницата Д.С.Й., които са заявени по надлежния ред и са приети с изрично определение на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По предявения от М.Р.М. против Д.С.Й. и Л.С.Й. иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

За успешното провеждане на реивандикацията следва да са налице три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на ревандикирания имот и че ответникът владее същия без правно основание. В конкретния случай така посочените условия са налице. Безспорно по делото е, а и видно от приложения протокол от 29. 03. 1945 год. по ч. гр. д. № 181/ 45 год. по описа на Плевенския околийски съд, че по силата на съдебна спогодба ищцата М.Р.М. е получила в свой дял недвижим имот, находящ се в с. Горталово, с площ от 1, 000 дка., представляващ реална част от воденичен двор, разположена откъм улицата, при съседи: Цветан Додев, вада на воденицата, път, общинска мера и Радко Р.. Безспорно по делото е, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот от 13. 01. 2005 год., отразен в нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № 45, том І,                  рег. № 151, дело № 7/ 2005 год. по описа на нотариус Ваня Пеева с район на действие Плевенския районен съд, ответницата Д.С.Й. е закупила от Дано Р.Р. и И.Р.Х. следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Горталово, съставляващ парцел VІ- 195 в кв. 20 по плана на селото, одобрен със заповед № 1757/        05. 07. 1979 год. и заповед № РД- 12635/ 01. 12. 2004 год., цялото от 890 кв. м., незастроено, при съседи: от три страни- улици и собствено, срещу сумата от 726 лв. Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № 98/ 05. 05. 2006 год., постановено по            гр. дело № 1754/ 2005 год. по описа на Плевенския районен съд е било признато за установено на основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 97 от ГПК по отношение на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Плевен правото на възстановяване на собствеността на М.Р.М. върху следния недвижим имот: имот от 1, 000 дка., находящ се в чертите на с. Горталово, парцел VІ, кв. 20 по плана на селото, при съседи: от три страни- улици, общинско място и при стари съседи: Цветан Додев, вада на воденица, общинска мера и Радко Р.. Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение от 09. 10. 2009 год., постановено по              гр. дело № 3978/ 2008 год. по описа на Плевенския районен съд, е било признато за установено на основание чл. 14 ал. 4 от ЗПСЗЗ по отношение на ответниците Дано Р.Р. от с. Горталово и И.Р.Х. от с. Радишево, че към момента на кооперирането М.Р.М. *** е била собственик на недвижим имот от 1, 000 дка., представляващ реална част от воденичен двор, разположен откъм улицата, при съседи на частта по документи за собственост: Цветан Додев, вада на воденицата, път общинска мера и Радко Р., който имот съставлява УПИ VІ общ.-195 в кв. 20 по плана на с. Горталово, с графично изчислена площ от 985 кв. м., при настоящи съседи-от три страни улици и общинско място, идентичен с част от възстановения на ответниците имот, който е възстановен с решение № 7- 20/ 26. 07. 2004 год. на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Плевен на наследниците на Ради Р. Ичев.              Безспорно по делото е, че с решение № 7- 22/ 10. 01. 2014 год. на Общинска служба „Земеделие” гр. Плевен е било признато правото на собственост на М.Р.М. във възстановими стари реални граници на имот от 0, 975 дка., ІІІ категория, находящ се в строителните граници на с. Горталово, в местността „В село”, имот           № 197 от помощен кадастрален план, при граници /съседи/: имот         кад. № 195 и от три страни улици. Със същото решение е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници на            0, 635 дка. от гореописания имот и е отказано да бъде възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници на останалата част от 0, 340 дка., като е посочено, че правото на собственост ще се обезщети по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение от 13. 05. 2014 год., постановено по               гр. дело № 583/ 2014 год. по описа на Плевенския районен съд, съдът е отменил като незаконосъобразно решение № 7- 22/ 10. 01. 2014 год. на Общинска служба „Земеделие” гр. Плевен, постановено по преписка по заявление вх. № ГТ461/ 28. 12. 2010 год., в тази му част, в която на жалбоподателката М.Р.М. *** е отказано да бъде възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници на следния имот: имот от 0, 340 дка., ІІІ категория, находящ се в строителните граници на село Горталово в местността             „В село”, имот № 197 от помощния кадастрален план, заявен с пореден № 1 от заявлението. Вместо това съдът е постановил, че възстановява правото на собственост на М.Р.М. *** във възстановими стари реални граници на следния имот: имот от              0, 340 дка., ІІІ категория, находящ се в строителните граници на село Горталово в местността „В село”, имот  № 197 от помощния кадастрален план, заявен с пореден № 1 от заявлението, при граници /съседи/: имот кад. № 195 и от три страни улици, който имот е обоен в син цвят на скицата на вещото лице М.Ч. на л. 190 от делото. Безспорно по делото е, че на основата на горното съдебно решение, е било издадено решение № 7- 23/ 15. 07. 2014 год. на Общинска служба „Земеделие” гр. Плевен, с което е било възстановено правото на собственост на М.Р.М. във възстановими стари реални граници на следния имот: имот от 0, 340 дка.,                        ІІІ категория, находящ се в строителните граници на село Горталово в местността „В село”, имот  № 197 от помощния кадастрален план, при граници /съседи/: имот кад. № 195 и от три страни улици. Безспорно по делото е, а и видно от приложената скица № 275/ 09. 03. 2015 год. на Община Плевен, че понастоящем процесният недвижим имот представлява поземлен имот VІ- 197 в кв. 20 по плана на с. Горталово, целият от 975 кв. м., при съседи: от три страни- улици и ПИ V- 195 на Даниел Иванов Митов. От изложеното става ясно, че по силата на наследствено правоприемство и съдебна делба ищцата М.Р.М. е придобила правото на собственост върху процесния имот в с. Горталово, което впоследствие й е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Оттук следва изводът, че при сключването на договора за покупкопродажба, отразен в нот. акт № 45, том І, рег. № 151, дело № 7/ 2005 год. по описа на нотариус Ваня Пеева, продавачите Дано Р.Р. и И.Р.Х. са прехвърлили на купувача Д.С.Й. имот, който не е тяхна собственост. Константната съдебна практика е непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не поражда вещно- транслативно действие и не може да бъде противопоставена на действителния собственик. Следователно цитираният по- горе договор за покупкопродажба не легитимира ответницата като собственик на процесния недвижим имот. Възражението на последната, че е придобила собствеността на друго правно основание- давностно владение- е неоснователно. Безспорно е, че придобивайки имота по силата на възмездна сделка от лица, които не са притежавали правото на собственост върху имота, но ответницата не е знаела това, последната се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ал. 1 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от същия закон при добросъвестно владение правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години.  В случая от момента на установяване на добросъвестното владение на ответницата и нейния съпруг /13. 01. 2005 год./ до момента на предявяване на ревандикационния иск от действителния собственик на имота М.Р.М. /21. 10. 2008 год./, с който е прекъсната придобивната давност /арг. от чл. 84 от ЗС във вр. с чл. 116 б. „б” от ЗЗД/, не е изтекъл срок повече от пет години, поради което ответницата не е придобила правото на собственост върху имота.   Нещо повече, дори да се приеме тезата на ответницата, че е установила фактическата власт върху имота още през 2003 година на основание предварителния договор от 17. 09. 2003 год., то и в този случай не би бил налице обективният елемент на давностното владение, доколкото придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец и е приложим десетгодишният срок по чл. 79 ал. 1 от ЗС, който по отношение на ответниците не е изтекъл. При така изложените обстоятелства и предвид безспорния между страните факт, че и понастоящем процесният недвижим имот се ползва от ответниците Д.С.Й. и Л.С.Й., като липсва правно основание за това, съдът приема, че претенцията на ищцата М.Р.М. по чл. 108 от ЗС се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

По предявения от М.Р.М. против Д.С.Й. и Л.С.Й. иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Независимо от уважаването на ревандикационния иск претенцията за отмяна на нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № 45, том І, рег. № 151, дело № 7/ 2005 год. по описа на нотариус Ваня Пеева с район на действие Плевенския районен съд, който формално легитимира ответниците като собственици на процесния имот, следва да се отхвърли като неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 29. 11. 2012 год. по тълк. дело № 3/              2012 год., ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.

По предявените от Д.С.Й. насрещни искове против М.Р.М..

Както се посочи и по- горе, ответницата се явява добросъвестен владелец на процесния имот и може да иска за подобренията, които е направила, сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, както и да иска да й се заплатят необходимите разноски, които е направила за запазване на вещта /чл. 72 ал. 1 и 2 от ЗС/. Следва да се отбележи, че необходимите разноски и подобренията са различни фактически състави. При необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните средства, докато при подобренията се присъжда увеличената стойност на вещта, ако се владее на правно основание /така решение № 532- 94- І г. о./. В хода на съдебното дирене не се събраха нито писмени, нито гласни доказателства, установяващи вида, обема и стойността на направените от ответницата Д.С.Й. разходи за поддържането и почистването на процесния недвижим имот. Поради това предявеният насрещен иск за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща стойността на направените необходими разноски, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. По различен начин стои въпросът с основателността на втория насрещен иск- този за сумата от 24 900 лв., представляващ стойността на подобренията в имота и по- точно увеличената стойност на имота вследствие тези подобрения. От приложеното по делото удостоверение № 54/ 20. 03. 2007 год. на главния архитект на Община Плевен и от показанията на разпитаните свидетели Славчо Резашки, Венелин Кънев и М. Филипова се установява по безспорен и категоричен начин, че ответницата Д.С.Й. и нейният съпруг Л.С.Й. са построили в процесния недвижим имот дърводелска работилница /склад за инвентар/.                    От заключението на назначената тричленна съдебно- техническа експертиза се установява, че така построената сграда е с метална носеща конструкция, облицовка и покритие от термоизолационни сандвич панели и основи- единични и ивични фундаменти от стоманобетон. При тези характеристики на сградата съдът приема, че се касае за трайно прикрепен към терена обект, а не за преместваемо съоръжение. Обстоятелството, че сградата е с метална конструкция не променя горния извод. Същественото е, че складът е построен върху бетонова плоча, която съществено изменя характеристиките на терена, и че демонтажът на същия изисква значителни средства и усилия. Отделно от това следва да се посочи, че в решение № 5- 2013- І г. о., което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че владелецът може да увеличи стойността на имота и чрез поставяне на вещи, които не са трайно прикрепени към имота и могат лесно да бъдат отделени от него. Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че изграденият в процесния недвижим имот склад за инвентар представлява подобрение и ответницата като добросъвестен владелец може да иска от собственика на имота сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на това подобрение. Основа за определянето на размера на дължимата се сума следва да стане заключението на тричленната съдебно- техническа експертиза, според което построяването на процесния склад е увеличило стойността на поземления имот с 16 600 лв. В този размер предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен. За разликата до 24 900 лв. претенцията на ответницата следва да бъде отхвърлена.                В тази връзка следва да се има предвид, че в последната уточняваща молба на ответницата Д.С.Й. с дата                          09. 03. 2015 год. претенция досежно изградени плътна и ажурна ограда в имота липсва. Що се отнася до претенцията, касаеща засадени дръвчета в имота, съдът намира, че същата е недоказана. В тази им част показанията на разпитаните свидетели са откъслечни и неясни                  /”има някакви дървета, но какви са не мога да кажа”- св. Резашки,            „има насадени ябълки там….те си ги насадиха”- св. Кънев/. Единствено в показанията на свидетелката М. Филипова се съдържат сведения, че е ходила с Д.Й. да закупуват дръвчета, но отново липсва конкретизация относно вида и броя на насажденията в имота.                 Поради това съдът счита, че ответницата не е провела пълно и главно доказване на твърдения факт за извършени от нея разходи за трайни насаждения и произтичаща от това увеличена стойност на процесния имот, поради което в тази му част насрещният иск следва да се отхвърли.

По предявените от Д.С.Й. обратни искове против Т.К.Р., Е. Данева Р., Е.Д.Р. и И.Р.Х..

Правната квалификация на така предявените искове е разпоредбата на чл. 191 във вр. с чл. 189 от ЗЗД, според която в случай на съдебно отстранение /евикция/ купувачът може да иска от продавача връщане на платената цена и разноските по договора.  По делото се установи, че към момента на изповядването на покупкопродажбата с ответницата Д.С.Й. праводателите Дано Р.Р. и И.Р.Х. не са били собственици на прехвърления недвижим имот. Това от своя страна е обусловило непротивопоставимостта на сделката на ищцата М.Р.М. и уважаването на предявения от последната иск за предаване на владението върху имота. При това положение за ответницата като купувач е възникнала правната възможност да иска от прехвърлителката И.Р.Х. и от наследниците на другия прехвърлител Дано Р.Р. връщане на платената по договора продажна цена и останалите разноски във връзка с прехвърлянето. Видно от нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № 45, том І, рег. № 151, дело № 7/ 2005 год., че заплатената като цена сума е 726 лв., а разходите по прехвърлянето на имота възлизат на 32, 39 лв. В тези размери претенциите на ответницата следва да бъдат уважени, като за разликата до 900 лв., респ. 50 лв. обратните искове следва да бъдат отхвърлени. Като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена третата от обратните претенции- за заплащането на мораторна лихва. Задължението на продавачите по чл. 189 от ЗЗД е с неопределен срок за изпълнение. Изискуемостта на това задължение по силата на общото правило на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД настъпва едва с поканата от кредитора, която в случая съвпада с подаването на обратната искова молба. Поради това няма основание за присъждане на лихва за забава за периода от 17. 09. 2003 год. до 13. 04. 2011 год. и претенцията следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото и при съобразяване на характера на направените деловодни разноски и тяхната връзка с предявените основни, насрещни и обратни искове на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК следва да се присъдят суми както следва:

-ищцата М.Р.М. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Д.С.Й. деловодни разноски по компенсация в размер на 1 203 лв.;

-ответникът Л.С.Й. следва да бъде осъден да заплати на ищцата М.Р.М. деловодни разноски по компенсация в размер на 45 лв.;

-третите лица- ответници по обратните искове Т.К.Р., Е. Данева Р., Е.Д.Р. и И.Р.Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата Д.С.Й. деловодни разноски в размер на 235 лв. съобразно уважената част от исковете.

          По така изложените съображения съдът

 

Р       Е       Ш       И:

 

ОСЪЖДА Д.С.Й. ***,             ЕГН **********, и Л.С.Й. ***,  ЕГН **********, да предадат на М.Р.М. ***,             ЕГН **********, владението върху следния недвижим имот:                поземлен имот VІ- 197 в кв. 20 по плана на с. Горталово, одобрен със заповед № РД- 12- 826/ 15. 12. 2014 год., целият от 975 кв. м., при съседи: от три страни- улици и ПИ V- 195 на Даниел Иванов Митов.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Р.М. *** против Д.С.Й. и Л.С.Й.,***, иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № 45, том І, рег. № 151, дело № 7/ 2005 год. по описа на нотариус Ваня Пеева с район на действие Плевенския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.С.Й. *** против М.Р.М. *** иск с правно основание чл. 72 ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща стойността на направените необходими разноски за запазването на процесния поземлен имот VІ- 197 в кв. 20 по плана на с. Горталово.

ОСЪЖДА М.Р.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.С.Й. ***,             ЕГН **********, сумата от 16 600, 00 лв., представляваща увеличената стойност на процесния поземлен имот VІ- 197 в кв. 20 по плана на                 с. Горталово вследствие на изграждането в него на склад за инвентар, ведно със законната лихва, считано от 13. 04. 2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 24 900 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.К. ***,           ЕГН **********, Е. ***,                           ЕГН **********, Е.Д.Р. ***, ЕГН **********, и И.Р.Х. от с. Радишево, ЕГН **********, да заплатят на Д.С.Й. ***,             ЕГН **********, сумата от 726, 00 лв., представляваща платената продажна цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот от 13. 01. 2005 год., отразен в нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № 45, том І, рег. № 151, дело № 7/ 2005 год. по описа на нотариус Ваня Пеева с район на действие Плевенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от 13. 04. 2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 900 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.К. ***,           ЕГН **********, Е. ***,                           ЕГН **********, Е.Д.Р. ***, ЕГН **********, и И.Р.Х. от с. Радишево, ЕГН **********, да заплатят на Д.С.Й. ***,             ЕГН **********, сумата от 32, 39 лв., представляваща направени разноски по прехвърлянето по договор за покупкопродажба на недвижим имот от 13. 01. 2005 год., отразен в нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № 45, том І, рег. № 151, дело № 7/ 2005 год. по описа на нотариус Ваня Пеева с район на действие Плевенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от               13. 04. 2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 50 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.С.Й. *** против Т.К. ***, Е. ***,                           Е.Д.Р. *** и И.Р.Х. от               с. Радишево иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 950 лв. за периода от 17. 09. 2003 год. до 13. 04. 2011 год.

ОСЪЖДА М.Р.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.С.Й. ***,             ЕГН **********, сумата от 1 203, 00 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

ОСЪЖДА Л.С.Й. ***,              ЕГН **********, да заплати на М.Р.М. ***,             ЕГН **********, сумата от 45, 00 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

ОСЪЖДА Т.К. ***,           ЕГН **********, Е. ***,                           ЕГН **********, Е.Д.Р. ***, ЕГН **********, и И.Р.Х. от с. Радишево, ЕГН **********, да заплатят на Д.С.Й. ***,             ЕГН **********, сумата от 235, 00 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от обратните искове.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: