№ 5166
гр. С., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110156918 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.В.“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени установителни искове за признаване за установено, че ответницата Е. С. С. дължи
на ищеца сумите по издадената заповед № 17236/07.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
30639/2024 г. по описа на СРС, 48 състав – 621,64 лв. - главница за потребени ВиК услуги за
периода 14.05.2021 г. - 01.11.2022 г. (за който са издадени фактури в периода 09.06.2021 г. –
09.11.2023 г.) в имот с административен адрес: гр. С................, с клиентски № **********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г. до
окончателното плащане, както и 77,73 лв. - мораторна лихва за периода 10.07.2021 г. –
09.11.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата съществува валидно облигационно
отношение с предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. С................. По силата на
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги
става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (чл. 2, ал. 1,
т. 1 от Общите условия на „С.В.“ АД) ответницата има качеството на потребител на ВиК
услуги за процесния недвижим имот и е обвързана от договор за продажба при Общи
условия. Твърди, че за процесния период е доставил до имота ВиК услуги - доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, на база
отчетените показания на водомерите в имота и в изпълнение на разпоредбите от Общите
1
условия на „С.В.“ АД, за което са издадени ежемесечни фактури, като ответницата не е
заплатила стойността им. Заявеното искане е предявените установителни претенции да
бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. С. С., с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва, че е ползвател на ВиК услуги, както и че е налице
облигационно отношение между страните по предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК. Исковата молба е редовна – заявените претенции за главница и мораторна лихва са
надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване, че между
страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение до доставка на
ВиК услуги (както и качеството на ответницата на собственик или вещен ползвател на
имота през исковия период), по силата на което е предоставил ВиК услуги за процесния
период - за доставка на питейна вода, за отвеждане на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в твърдяното количество на купувача, както и размера на претендираното
вземане.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задълженията и останалите
възражения, наведени с отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
2
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите
и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се
регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на
Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата е била собственик през
исковия период на процесния имот (апартамент № 124, находящ се в гр. С., ж. к. „Фондови
жилища“, бл. 212, вх. Е) по делото е приета Справка № 1408353/27.10.2023 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията - гр. С., за периода 01.01.1998 г. -
27.10.2023 г. по персонална партида № 855859. От нея се установява, че на 02.04.2018 г. е
вписано налагане на възбрана върху процесния апартамент № 124, находящ се в гр. С., ж. к.
„Ф.Ж............ за 1/4 идеална част на Е. С. С., а на 17.07.2023 г. е вписано налагане на възбрана
върху имота – за 1/2 идеална част на Е. С. С..
Настоящият съдебен състав споделя принципното становище, че справката по лице
от Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно доказателствено
3
средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по
следните съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от
Правилника за вписванията (ПВ) писмените справки се състоят в издаване удостоверения за
вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения
от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата
на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за
определени недвижими имоти; в) за определено време. Вписването на разпоредителни
сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на
актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда
възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на
дадено лице, като собственик на недвижим имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №
2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е
система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и
други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава
възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и
вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в
имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването,
след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон
форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното
право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, справката от Агенция по вписванията, съдържаща данни за
разпоредителни сделки с имота, принципно е годна да установи притежанието на вещно
право от ответницата и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Същевременно обаче, доколкото представената справка от 27.10.2023 г. отразява
единствено данни за вписана възбрана върху посочения недвижим имот, настоящият състав
намира, че в случая същата сама по себе си не представлява годно доказателство,
удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху апартамента и квотите на
ответницата в съсобствеността. В тази насока съдът съобразява приетото в т. 5 на ТР №
6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което
принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на
ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или
запор. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения на ВКС, дадени с цитираното
тълкувателно решение, вписаната по персоналната партида на едно физическо лице
обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот ще породи правно действие, ако
4
длъжникът действително е собственик на възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК,
извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими
на ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението,
извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на
действителния собственик независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост
на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните
книги по партидата му няма да има никакво вписване. Като краен извод ОСГТК на ВКС
приема, че в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на
имота, върху който се иска налагане на възбрана. Съобразявайки така приетото от ВКС,
както и че вписването на възбрана върху процесния имот не е обусловено от предварителна
проверка за принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към
патримониума на ответника по обезпечението, настоящият съдебен състав намира, че
представената справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията не установява
при условията на пълно и главно доказване качеството на ответницата на собственик на
процесния имот през исковия имот, а оттук и качеството й на потребител на ВиК услуги.
Това обстоятелство не се установява и от приетия Приемо-предавателен протокол №
0316520/01.11.2022 г. за смяна и пломбиране на водомерите в имота, който макар издаден на
името на ответницата, не носи подпис на последната.
Справката от Агенция по вписванията е недостатъчна да докаже релевантните за
спора факти, но при обсъждането й съвкупно с останалите по делото доказателства, съдът
приема, че ищецът е доказал, че ответницата е имала качеството на потребител на ВиК
услуги за исковия период. В тази връзка по делото е приет и Споразумителен протокол №
СВ 630000022815 от 27.10.2022 г., сключен между „С.В.“ АД и Е. С. С., с който ответницата
като титуляр на партида с клиентски № ********** е признала задължението си към ищеца
в общ размер на 702,35 лв. съгласно фактури, дължими в периода 10.09.2020 г. -27.10.2022 г.
и е внесла в брой сумата от 215,35 лв. при подписване на споразумението. Страните са се
съгласили останалата част от задължението – в размер на 487 лв. да бъде разсрочено на 10
погасителни вноски в размер от по 48 лв. и 49 лв., с падеж на последната вноска на
27.08.2023 г. Споразумението включва и част от задълженията за процесния период, същото
носи подписа на ответницата като титуляр на партидата, който не е оспорен по делото. Това
споразумение съдът цени като извънсъдебно признание на ответницата за неизгоден за нея
факт – че през процесния период именно тя е имала качеството на клиент на „С.В.“ АД за
процесното жилище и че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по доставка на ВиК услуги за процесния имот. Това се потвърждава и от
приетите по делото карнетни листи, които макар и да се отнасят за период преди процесния,
са подписани от ответницата, като подписите не са оспорени, както и от обстоятелството, че
адресът на процесния имот е посочен като адрес на ответницата във възражението по чл. 414
ГПК. От страна на ответницата не са ангажирани доказателства за настъпили нови факти,
след сключване на споразумението от 27.10.2022 г., нито е проведено насрещно доказване,
че през исковия период трето за делото лице е имало качеството потребител на ВиК услуги,
доставяни до имота, поради което съдът приема, че именно ответницата е отговорна за
5
заплащане на задълженията, при доказана реална доставка на ВиК услуги.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. С доклада по делото, приет без
възражения от страните, съдът е обявил за общоизвестно на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като такива са и Общите условия на ищеца,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. Ответницата не твърди, а и не
доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение
предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на
посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 ЗРВКУ срокове общите условия на ищеца са станали
задължителни за нея и същите са я обвързали. По изложените съображения съдът приема за
установено по делото, че за периода 14.05.2021 г. - 01.11.2022 г. ответницата е имала
качеството „потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, като е била
обвързана от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Според чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по
дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните
ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени
изчерпателно.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната
стойност по делото е прието заключение на комплексна съдебно - техническа и счетоводна
6
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена. От същата се установява, че имотът е водоснабден, дружеството е доставяло ВиК
услуги до имота и тяхното количество за исковия период е 218,97 куб. м. Количествата ВиК
услуги до 01.11.2022 г. са начислявани на база брой живущи, а след тази дата са измервани
по водомери с номера ********** и ********** в периодите с реален отчет, изчислявани са
въз основа на предишен реален отчет за периодите без реален отчет и при следващ реален
отчет или самоотчет са коригирани за изравняване на фактурираните количества с реално
изразходваните ВиК услуги. Стойността на предоставените за исковия период услуги е
642,67 лв., която е определена от „С.В.“ АД в съответствие с предоставените количества и с
утвърдените от КЕВР цени. ВиК услугите и тяхната стойност са отразени в 29 фактури и 1
кредитно известие, издавани ежемесечно в периода 09.06.2021 г. - 09.11.2023 г., като
издадените фактури от 09.12.2022 г. до 10.10.2023 г. са с нулеви стойности, в тях са посочени
изчислените лихви за забава.
В експертизата е отразено, че на 27.10.2022 г. е сключен споразумителен протокол за
сумата от 702,35 лв., формирана както следва: 384,71 лв. – задължения до процесния период
– старо салдо и 287,71 лв. – суми по фактури от 09.06.2021 г. до 12.01.2022 г. за потребени
ВиК услуги за периода 14.05.2021 г. -12.01.2022 г. и 29,93 лв. – лихва за забава срещу
фактури от 09.06.2021 г. до 12.01.2022 г. Извършени са две плащания по споразумението в
размер на 408,35 лв., с които са погасени: 384,71 лв. – задължения до процесния период,
21,03 лв. – главница по фактура № *********/09.06.2021 г. и 2,61 лв. – лихва за забава срещу
фактура № *********/09.06.2021 г. На 17.10.2023 г. поради неспазени вноски е
дезактивирано споразумението за разсрочено плащане с оставаща сума за погасяване 294 лв.
Според експертното заключение, непогасените задължения за главница за потребени ВиК
услуги за периода 14.05.2021 г. - 01.11.2022 г., за който са издадени фактури от 09.06.2021 г.
до 09.11.2023 г. е в размер на 621,64 лв. (642,67 лв. – 21,03 лв.), а лихвата за забава за
периода 09.07.2021 г. - 09.11.2023 г. е в размер на 113,22 лв.
Съдът възприема заключението по комплексната експертиза като компетентно
изготвено, тъй като вещите лица са отговорили на поставените задачи след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводните записвания на ищеца, включително и
издадени фактури и кредитни известия. От експертизата се установява, че до имота на
ответницата са доставяни ВиК услуги за период на фактуриране 09.06.2021 г. - 09.11.2023 г.,
с период на потребление 14.05.2021 г. - 01.11.2022 г. – 218,97 куб. м. на обща стойност 642,67
лв., изчислени на база и въз основа на реални отчети на двата водомера, включително след
корекция на служебно начислените суми с издадено кредитно известие от 12.01.2023 г. след
самоотчет, поради което по делото е доказано реалното доставяне на ВиК услуги през
процесния период. Следва да се посочи, че реалната доставка на ВиК услуги до имота е
призната от ответницата и със сключеното споразумение за разсрочено плащане на
задължения по партидата за имота, както и с извършеното частично плащане, включително
за покриване на задължения за исковия период в размер на 21,03 лв. Предвид изложеното,
съдът приема за установено, че през процесния период ищецът е доставял на
7
ответницата ВиК услуги и е издавал фактури след реален отчет и прогнозно потребление,
след отчитане на водомерите в имота е извършвано изравняване, което е отразявано по
клиентската сметка на ответницата, като през исковия период до имота е доставено
количество ВиК услуги на стойност 621,64 лв. (с отчитане на извършеното плащане). Ето
защо и при липса на други възражения от ответницата искът за главница за ВиК услуги е
основателен в пълен размер за сумата от 621,64 лв., поради което следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г. до окончателното
плащане на задължението.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска за лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава, както и размера на обезщетението за забава.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който
в случая е в размер на сумата от 621,64 лв. и забава в погасяването му. Моментът на забавата
се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ОУ
от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането
им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответницата е изпаднала в
забава по силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде канена
от ищеца, доколкото задълженията са били срочни. Ответницата дължи обезщетение за
забава в плащането на отделните месечни суми за главница, а мораторната лихва върху
главницата от 621,64 лв. е дължима за периода 10.07.2021 г. (деня, следващ падежа на
първата фактура от процесния период) – до 09.11.2023 г. (предвид факта, че споразумението
за разсрочено погасяване на главницата не е изпълнено от ответницата, поради което лихва
за забава се дължи съгласно общите условия). Размерът на мораторната лихва е 113,22 лв.,
определен от съда с оглед заключението на експертизата и по реда на чл. 162 ГПК, поради
което и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК искът за лихва е
основателен в пълен размер от 77,73 лв. и за периода 10.07.2021 г. - 09.11.2023 г. и следва да
бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора право на
разноски има единствено ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч. гр. д. № 30639/2024 г. по описа на СРС, 48
състав, в общ размер на 75 лв. (25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение), както и в исковото производство в общ размер на 625 лв. (25 лв. -
8
държавна такса, 500 лв. - депозит за експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и
правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център
Интерпред Цар Б., срещу Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. С. дължи на
„С.В.“ АД сумата от 621,64 лв. - главница за потребени ВиК услуги за периода 14.05.2021 г. -
01.11.2022 г. (за който са издадени фактури в периода 09.06.2021 г. – 09.11.2023 г.) в имот с
административен адрес: гр. С................, с клиентски № **********, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 77,73 лв. - мораторна лихва за периода 10.07.2021 г. – 09.11.2023 г., за
които суми е издадена заповед № 17236/07.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
30639/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................, да заплати на „С.В.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2
и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 75 лв.
– разноски за ч. гр. д. № 30639/2024 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата от 625 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9