Р Е Ш Е Н И Е
№897
гр.Перник,
09.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на десети септември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Даниела Благоева, разгледа гражданско
дело № 6470 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от "Банка Пиреос България" АД срещу С.С.Т.
и Д.Д.С. с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79 ЗЗД, чл.430 от ТЗ, за
установяване, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: 1617,29
лв.,
представляващи изискуеми и непогасена главница по Договор за банков кредит
срещу ипотека №3241/R/2006, сумата от 6714,79 лв. – възнаградителна лихва за
периода 28.08.2013г. – 28.09.2015г., сумата от 150,55лв. – наказателна лихва за
периода 28.12.2013г. – 07.10.2015г.,
сумата от 176,10лв. – изискуеми годишни такси по договора, както и законна лихва за забава върху
претендираната главница от подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист до окончателното й
изплащане.
Ответниците С.С.Т. и Д.Д.С.,
чрез назначеният им от съда особен представител, дават становище за
неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции.Оспорени са приложените по
делото писмени доказателства. Релевирани са възражения по същество касаещи
размера на претендираната от ищеца възнаградителна лихва.
Съдът, като прецени по реда на чл.12
от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№6687/2015г.
на ПРС се установява, че същото е образувано по подадено от „Банка пиреос
България" АД, заявление от 08.10.2015г. срещу С.С.Т., Н.С.Р.и Д.Д.С. за
сумата в размер на сумата от 11210,23 лева – 1617,29 лв.,
представляващи изискуеми и непогасена главница по Договор за банков кредит
срещу ипотека №3241/R/2006,
сумата от 6714,79 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.08.2013г. – 28.09.2015г.,
сумата от 150,55лв. – наказателна лихва за периода 28.12.2013г. – 07.10.2015г., сумата от
176,10лв. – изискуеми годишни такси по договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изиплащане на вземането.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответниците
С.Т. и Д.С. /чрез назначенят им в хода на изпълнителното производство особен
представител/ за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с което
се обосновава и правния интерес от предявяване на настоящия иск. По отношение
на Н.С.Р.заповедта за изпълнение е влязла в сила.
От приетия като доказателство по делото Договор за кредит,
обезпечен с ипотека от 06.12.2006г. се установява, че се установява, че ищецът
и ответницата С.Т. са се споразумели ищецът да предостави на ответницата сумата
от 25000лв. за покупка на жилище и 7000лв. за ремонт. Договорени са условията,
при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на
задълженията по договора, като е посочено, че срокът за ползване и изплащане на
кредита е 300 месеца, а като краен срок за всички задължения е посочен
30.09.2031г.
При сключването на договора Нели Раденкова се е съгласила
да отговаря солидарно със С.Т. за поетото задължение.
За обезпечаване на кредита е сключена договорна ипотека
върху апартамент №72 със ЗП 77,01 кв.м., находящ се ****
С анекс от 23.10.2010г. ответникът Д.С. е поел задължение
по процесния договор за кредит в качеството му на солидарен длъжник.
Приложени са и анекси от 23.12.2010г. и 24.06.2013г., с
които страните преуреждат размера на отпуснатия на С.Т. кредит, във връзка с
допуснати просрочия.
Като писмено доказателство по делото са приети общи условия
на „Банка Пиреос България“ АД.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за периода от датата на предоставяне на
кредита – 30.01.2007г.са платени общо 16303,61лв., с които са погасени както
следва: 2120,54лв. –главница, 13130,98лв. – лихва по редовна главница,
,80,48лв.- лихва по просрочена главница, 971,61лв. – такси. Неплатената към
05.10.2015г. сума по кредита съвпада с претендираната от ищеца. Посочено е, че
главницата с ненастъпил падеж към датата
05.10.2015г. е в размер на 34527,40лв. Вещото лице посочва, че след
08.10.2015г. са извършвани погасявани на претендираните от ищеца вземания в общ
размер 11,185,24лв. като от тях 2047лв. – главница, 6865,34 лихва и 2272,52
такси.При така установените факти и
обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни
облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит
обезпечен с ипотека, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора,
т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на
ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били
обвързани по силата на валидно сключен Договор за кредит. Между ищеца
–кредитодател и ответника С.Т. в качеството му на кредитополучател-физическо
лице лице е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по силата
на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сума в общ размер от
32 000лв. Ответникът Д.С. с последващ анекс са поел ангажимент солидарно да
отговаря за поетото от ответницата Т. задължение.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за банков
кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ.
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, и съдържанието на неговите
клаузи, с който кредитополучателят е запознат, са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, което е удостоверил с положени
подписи, чието изявление не е оспорено и задължава съда да приеме, че частният
документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от страните по
договора, съгласно чл. 180 ГПК.
Поради това съдът приема, че договорът е породил валидно правоотношение между
страните по договор за банков кредит.
От заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява,
че кредитът е усвояван и погасяван периодично. Следователно доказано се явява и
обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде сумата
по кредита на кредитополучателя.
Действително вещото лице посочва, че са налице извършени плащания в
погашение на процесното вземане, настъпили след датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК. Плащанията са извършени в хода на проведен от ищеца
изпълнителен процес, която хипотеза се обхваща от т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, в която е прието, че
в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че са налице елементите от фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което предявеният на това основание установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в размера на претендираната сума.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира
разноски в размер на 1023,82 лв. лв. разноски за исковото производство, като същите
следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Следва да бъдат
възстановени и направените от иищеца разноски в заповедното производство в
размер на 773,82лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 415 ГПК
по отношение на С.С.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** в качеството й на кредитополучател и Д.Д.С., с ЕГН **********:***
в качеството му на солидарен длъжник, че дължат на “Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №115Е на осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
1617,29 лв., представляващи изискуеми и непогасена
главница по Договор
за кредит срещу ипотека №****, сключен на 06.12.2006г., Анекс №***, сключен на
23.10.2010г., Анекс №***, сключен на 23.10.2010г. и Анекс №***.; сумата от 6714,79лв. – възнаградителна лихва за
периода от 28.08.2013г.-28.09.2015г., сумата от 150,55лв. – наказателна лихва
за периода от 28.12.2013г. до 07.10.2015г., сумата от 176,10лв. –изискуеми
годишни такси и 32,40лв. – изискуеми нотариални такси, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 08.10.2015г. до окончателното изплащане на дължимото за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
***5г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.С.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.Д.С., с ЕГН **********:*** да заплатят на на “Банка Пиреос България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ №115Е сумата от 1023,82лв разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА С.С.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.Д.С., с ЕГН **********:***
да заплатят на на “Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ №115Е сумата от 773,82лв
разноски за заповедното производство.
След
влизане в сила на решението, ч. гр. дело № *** г. по описа на ПРС да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: