РЕШЕНИЕ
№ 19399
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110176409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. С. И. срещу „***, с която са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца, сумата от 5570 лв. (след
допуснато в о.с.з. изменение на иска чрез намаляване на размера му), представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва
от дата на постановяване на съдебното решение до окончателното плащане, и сумата от 1704
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за периода от *** г. до *** г.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„***“. Поддържа, че процесното трудово правоотношение е било прекратено, считано от ***
г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество не му е
изплатило дължимите суми за трудово възнаграждение за периода от *** г. до *** г., поради
което е изпаднало в забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***, с
който оспорва предявените искове. Поддържа, че дължимото трудово възнаграждение на
ищеца било заплатено в пълен размер. Поради това и акцесорната претенция за обезщетение
за забава също била неоснователна. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, и от събраните писмени доказателства, се
установява, че по силата на Трудов договор № *** г. ищецът Б. С. И. е започнал работа при
ответника „*** на длъжност „***“, търговски обект, в отдел *** на 8-часов работен ден с
1
уговорено трудово възнаграждение в размер на 650 лв. и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит както следва: 0,6 % при настоящия
работодател или 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия.
С допълнително споразумение от *** г. към трудовия договор бил договорен 4-часов
работен ден и основно месечно възнаграждение в размер на 325 лв.
Като писмени доказателства по делото са приети разчетно-платежни ведмости за
периода м.*** г. – м.*** г., както и фишове за заплати за периода от 05.*** г. до *** г.
По делото са представени разходни касови ордери за заплати за периода м.*** г. – м.
*** г., като срещу името на ищеца Б. С. И. са положени подписи.
Ищецът е оспорил положените подписи в допълнително споразумение от *** г.,
както и подписите в РКО от 13.*** г., от 21.*** г., от *** г., от *** г., от *** г., от *** г., от
01.*** г., и от 22.*** г., срещу името си за получено възнаграждение, като в тази връзка по
негово искане е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза. От заключението
се установява, че подписите на мястото за „работник“ в допълнително споразумение от ***
г. към трудовия договор са изпълнени от ищеца Б. С. И.. Съгласно констатациите на вещото
лице ръкописния текст, с който са попълнени графите на РКО от 13.*** г., 21.*** г., *** г.,
*** г., *** г., *** г., 01.*** г., и 22.*** г., са изпълнени с две различни по физико-оптични
свойства химикални пасти, като ръкописният текст за „възнаграждение“ и останалия
ръкописен текст в представените РКО не са изписани от едно и също лице. Според
експертното заключение подписите в графи „получил сумата“ на РКО от *** г., от *** г., от
13.*** г. и от 21.*** г., са положени от ищеца Б. С. И.. Подписите в графи „получил сумата“
на РКО от *** г., от 22.*** г., от *** г. и от 02.*** г., не са изпълнени от Б. С. И.. Съдът, след
преценка по реда на чл. 202 ГПК, кредитира заключението по съдебно-почерковата
експертиза като обективно и обосновано.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, и от което се установява, че на ищеца е начислено брутно трудово
възнаграждение за исковия период в размер на 2624,33 лв., с нетен размер 2038,27 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал
труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово
възнаграждение.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
заключенията по съдебно-почерковата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, съдът
намира за установено, че през процесния период страните по делото са били в трудово
правоотношение. Установява се също, че на ищеца е начислявано трудово възнаграждение за
исковия период. Начисляването на трудово възнаграждение за отработените дни, както и
подаването на документи към *** за начислени удръжки, представлява признание на
работодателя, че през тези дни ищецът е полагал труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от
писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице
във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, в
които случаи не възникват съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от
него лице е получило плащането.
При преценка на събраните доказателства, включително съобразяване на данните
от изготвените и приети съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертизи, съдът
2
намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото
възнаграждение ищеца. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза чистата сума за получаване за заявения от ищеца период възлиза на 2038,27 лв.
Същевременно с оглед констатациите на вещото лице по неоспореното заключение на
изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза, се установява, че представените по
делото РКО от *** г., *** г., 02.*** г. и 22.*** г. не са подписани от ищеца.
При липсата на доказателства за плащане на дължимото трудово възнаграждение на
ищеца и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, предявеният от ищеца иск по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде
уважен за сумата 1538,27 лв. /2038,27 лв. – 500 лв./ – нетен размер на дължимото от
ответника трудово възнаграждение за периода от *** г. до *** г. До тази сума предявения
иск по чл. 128, т. 2 КТ е основателен, а за горницата до пълния предявен размер от 5570 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от волята на страните, обективирана в представения по делото трудов договор
№ *** г. трудовото възнаграждение се плаща от работодателя до 30-о число на следващия
месец. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ 30-о число
на следващия месец, работодателят изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на трудовото възнаграждение за предходния месец и дължи обезщетение в
размерите по чл. 86 ЗЗД. Ето защо ответникът дължи на ищеца обезщетение за забавено
изпълнение на задължението за трудово възнаграждение за периода от *** г. до *** г.
Обезщетението за същия период, определено от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез
използване на лихвен калкулатор възлиза в размер на сумата 541,59 лв., до който размер
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до
пълния предявен размер от 1704 лв. и за периода от *** г. до *** г. вкл. - отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът Б. С. И. има право
на направените в производството разноски съразмерно с уважената част на исковете.
Същият претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2000 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 267,06 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „*** има право на направените в
производството разноски съразмерно на отхвърлената част от претенцията в размер на
1559,65 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 83,19 лв. и депозит за вещи лица по съдебно-
счетоводната експертиза и съдебно-почерковата експертиза, платен от бюджета на съда в
размер на 400 лв., или общо сума в размер на 483,19 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на
Б. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1538,27
лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от *** г. до *** г., ведно
със законната лихва от дата на постановяване на съдебното решение до окончателното
плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 541,59 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за периода от ***
г. до *** г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над
3
сумата от 1538,27 лв. до пълния предявен размер от 5570 лв., както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 541,59 лв. до пълния предявен размер
от 1704 лв., както и за периода от *** г. до *** г., вкл.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на
Б. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 267,06
лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1559,65 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата в размер на 483,19 лв., представляваща
разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (28.10.2025 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4