№ 15426
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110171922 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове от И. П. А. срещу „...“
ЕАД, както следва: иск да се признае за установено между страните, че сключеният
между тях Договор за потребителски кредит № ********** от 18.10.2021г. е нищожен
поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, а в
условията на евентуалност иск да се признае за установено между страните, че
клаузата от Договор за потребителски кредит № **********/10.12.2021г., с която се
предвижда заплащане на застрахователна премия е неравноправна, както и клаузата,
регламентираща договорна лихва в размер на 41,13 % е нищожна като накърняваща
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните на 10.12.2021г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 1300 лв., като ищецът се
задължил да върне заемната сума на 48 месечни погасителни вноски. Сочи, че
уговореният ГПР е в размер на 49,29 %, ГЛП 41,13 %, а общият размер на кредита
възлизал на 2235,04 лв., от които 1300 лв. главница и 935,04 лв. – застрахователна
премия, включваща застрахователен пакет „Банк Пакет 3 Кредит+Сметка“ – 455,51 лв.
и застрахователен пакет „Банк Пакет 3 Сметка“ – 479,53 лв. Твърди, че общата сума,
която следва да върне по кредита била 4586,91 лв., а размерът на всяка вноска 95,59 лв.
Оспорва договора за кредит като нищожен поради това, че не е съставен по ясен и
разбираем начин, не ставало ясно как била формирана месечната вноска. Не ставало
ясно дали само главница, но и „застрахователната премия“ не са обща главница от
2235,04 лв. и не се олихвяват с посочената чиста стойност на заема. Сочи, че в
договора не бил посочен и лихвен процент на ден. Счита, че застрахователните
премии следвало да бъдат включени в размера на ГПР. Не ставало ясно как е формиран
ГПР и дали няма при включване на застрахователната премия в ГПР да се надхвърли
максимално допустимия размер на ГПР съгласно ЗПК, в този смисъл неяснота имало
относно включените в него разходи по кредита (компоненти). Аргументира, че
застрахователната част е станала част от цялостното споразумение, доколкото не
представлявала отделна услуга и следвало да бъде включена в ГПР. Клаузите относно
застрахователната премия били неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП,
тъй като не били индивидуално уговорени, а вменявала допълнителни задължения на
1
икономически по-слабата страна. Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърляла трикратния размер на
законната лихва. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес,
като обосновава този довод с аргумента, че към приложения препис липсвали
доказателства за твърдяното кредитно правоотношение по договор за потребителски
кредит № **********. По същество оспорва предявените искове при твърдението, че
същите са неоснователни. Моли съдът да отхвърли иска. Претендира разноски.
В становище от 06.06.2025 г. във връзка с предоставената на ответника
възможност да взема становище по процесния договор за потребителски кредит №
********** ответникът поддържа, че ГПР е правилно изчислен, като с включването на
застраховката като разход резултатът е 124,87 %, но заявява, че това е неотносимо,
доколкото застрахователната премия не следва да бъде включена при изчисляването на
ГПР.
Ищецът, чрез процесуалния си представител в становище от 16.06.2025 г.
поддържа предявения иск по изложените съображения в исковата молба.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на
договор за потребителски кредит № № **********/10.12.2021г. ответното дружество е
предоставило на ищеца сумата от 1300 лв., при ГЛП 41,13 % и ГПР 49,29 %. Съгласно
чл. 7.1 от договора общият размер на кредита възлиза на 2235,04 лв., включващ
главница 1300 лв. и застрахователна премия 935,04 лв., включваща застрахователен
пакет „Банк Пакет 3 Кредит+Сметка“ – 455,51 лв. и застрахователен пакет „Банк Пакет
3 Сметка“ – 479,53 лв. Крайният срок за плащане е 15.12.2025г., а е общият размер на
дължимите плащания по кредита /главница, лихва и застраховки/ за срока на договора
от 4586,91 лв.
В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към
някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.
19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се
превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което
потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл.
19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен
да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може
да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на
застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на
договора.
Наред с горното се установява, че заедно с договора за застраховка, ищецът-
потребител е включен в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „...“
ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от
Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен
сертификат. При сключването на договора за застраховка, ответникът „...“ ЕАД е
действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е ...., Ф..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявените искове за прогласяване нищожността на
договора, евентуално на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на
застрахователна премия, както и на клауза за възнаградителна лихва, в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с
2
посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на
договора е клауза, предвиждаща заплащане на застрахователна премия, респективно на
клауза за възнаградителна лихва в твърдяния размер.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията
на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на
потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на
годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално
уговорени.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че страните са
обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора
за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От така изложените императивни норми се налага изводът, че застрахователните
премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде
3
включен при формиране на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие
за получаване на кредита или задължително условие за ползването му при конкретните
параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на
допълнителните разходи и пр./. (в този смисъл и Решение на СЕС от 16.07.2022 г. по
дело C-686/19). С оглед на гореизложеното съдът приема, че при наличие на
посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по
кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя
на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с
размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на
потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в
двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на
получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът, дали
сключването на застрахователния договор /присъединяването на потребителя към
съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане
на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри,
подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително
изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл.
19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна
допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от
правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със
сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от
предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят
не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. В настоящата
хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява
условие за отпускане на процесния кредит. От една страна това е така, защото въпреки
цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на
застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към
датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния
план. От друга страна по делото не е представена преддоговорна информация под
формата на стандартен европейски формуляр, от която да се установява какви биха
били условията по кредита /размер на отпуснатата сума, срок на кредита, размер на
възнаградителната лихва и другите плащания/ в случай, че потребителят откаже да
сключи застрахователния договор. Доколкото тежестта за доказване на доброволния
характер на застраховката като допълнителна услуга се носи от търговеца-ответник,
това обстоятелство се явява недоказано. Ето защо съдът приема, че в случая
сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на кредита
и размерът на застрахователната премия представлява общ разход по кредита, който
следва да бъде включен в годишния процент на разходите. Последното обаче на е
сторено, което обстоятелство не се оспорва и от ответника в депозираното становище
от 06.06.2025 г. При допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР(като за целта
съдът използва общодостъпен кредитен калкулатор
https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html), наред с уговорената лихва и съобразено с
размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР 127.1089 % многократно
надвишава размера, посочен в договора - 49,29%. В случая съдът намира, че
посоченият в процесния договор за кредит ГПР не е отговаря на действително
приложения от ответното дружество. Съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/2022г. по преюдициално
запитване, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Следователно изискването за посочване на годишен процент на разходите в
4
договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено не само когато такъв изобщо не е
посочен, но и когато посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, тъй
като не включва всички предвидени в закона разходи. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което същият заблуждава потребителя и се приравнява на липсващ такъв.
В настоящия случай в договорът е посочен ГПР 49,29 %, който не съответства на
действителния размер на разходи по кредитното правоотношение. При това положение
се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на
ГПР. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен по смисъл на чл. 22 ЗПК, поради което доводите на ответника в
обратен смисъл се явяват изцяло неоснователни.
Предвид горното предявеният главен иск е основателен.
Доколкото съдът е уважил главния предявен иск, то не е настъпило условието за
разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. На същия следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатена държавна
такса в размер на 183,48 лева.
В настоящото производство на ищеца е оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА от адв. И., който претендира 850 лв., съгласно
приложения списък. Присъждането на адвокатското възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 ЗА е в дискрецията на съда с оглед осъществената безплатна правна
помощ (в този смисъл определение № 2922/11.11.2024 г. по ч. т. д. № 2150/2024 г. на
ВКС, I т. о., определение № 4221/21.12.2023 г. по гр. дело № 72/2023 г. на ВКС и др.)
и следва да е в справедлив и обоснован размер. При определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна
сложност на делото, действително извършената работа от адвоката, отчете
обстоятелството, че производството е приключило срочно в едно съдебно заседание
без изслушване на свидетели или експертиза, като в проведеното съдебно заседание
ищецът не е бил представляван, като е депозирано писмено становище, както и че
делото не се отличава с правна или фактическа сложност, т.е. касае се за дело с
обичайната за този вид сложност. Ето защо в полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 480 лв., платимо от
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. ..., срещу
„...“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., иск с правно
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит №
**********/10.12.2021г.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, с ЕИК: ... да заплати на И. П. А., ЕГН **********, сумата в
размер на 183,48 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, с ЕИК: ..., да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3
5
ЗА на адв. Н. И., ЕГН **********, сумата в размер на 480 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. П. А..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6