Р Е Ш Е Н И Е

№ 414

град Горна Оряховица, 15.11.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА Н.

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Н. гр. дело № 2563 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

               Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

   Ищците Й.В.Х. с ЕГН ********** и Ю.А.Х. с ЕГН **********, двамата съпрузи с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат М.П.Р. ***, твърдят в исковата си молба, че ищците са законни съпрузи и по време на брака си са закупили недвижим имот, находящ се в с.Камен, общ. Стражица, представляващ УПИ ХVI – 240, в кв.16 по ПУП на с. Камен, с площ от 1860 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, при граници на имота - улица, ПИ ХV - 241, ПИ Х-242, ПИ IХ-237 и ПИ ХVII-239, съгласно нотариален акт № 271, том II, дело № 225/2003г. на нотариус при ГОРС. Заявяват, че ответникът ползва и владее горепосочения имот от м. юни 2009г.,  чрез отдаването му под наем на трети лица - А.С.А.и А.К.А., поради което ищците завели гражданско дело № 1815/2009г. по описа на ГОРС, с правно основание чл.108 ЗС. Посочват, че по силата на постановеното съдебно решение № 237/26.07.2010г., третите лица са осъдени да предадат владението и върнат процесния недвижим имот на ищците. Твърдят, че въпреки съдебното решение, същите не напускат имота, а го ползват и владеят и към настоящия момент, като ищците и до този момент нямат достъп до имота си и не го ползват. Уточняват в допълнителна молба, че ищците нямат подписан договор за наем с ответника, който да поражда правоотношения между тях. Доколкото им е известно, кооперацията е пуснала под наем лицата А.С.А.и А.К.А. в стопанската постройка, разположена в процесните 600 кв.м., съгласно решение № 237/26.07.2010г. по гр.д. № 1815/2009г. по описа на ГОРС. Заявяват, че това решение е изпълнено, като с протокол по изп. д. № 20114120400115 по описа на ДСИ при ГОРС е извършен въвод във владение на 28.09.2011г.; по инициатива на ищците, в имота са ходили геодезисти и са забивали колчета съгласно съдебното решение, посочено по-горе; дъщерята на ищците и нейният съпруг са опънали мрежа. Заявяват, че ответникът по настоящото производство е съборил мрежата, преместил е колчетата и настанените наематели от ответника ползват помещенията - сайвана, насажденията, десертни овошки, всички общо на брой около 50-60, както и 600 кв.м от парцела, където е разположена и стопанската постройка, в която живеят лицата А.С.А.и А.К.А.. Твърдят, че ответникът ползва неоснователно този имот от м. юни 2009г. до настоящия момент и по този начин ги лишава от възможността да упражняват фактическа власт върху имота, за което претендират обезщетение, представляващо сума в размер на 100 лв. на месец, за периода от 15.12.2011г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за ползата, от която са лишени от ползването на следния недвижим имот : УПИ ХVI – 240, в кв.16 по ПУП на с. Камен, с площ от 1860 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, при граници на имота - улица, ПИ ХV - 241, ПИ Х-242, ПИ IХ-237 и ПИ ХVII-239, за времето от 15.12.2011г. до завеждане на иска, в размер на сумата от 7200 /седем хиляди и двеста/ лева, представляваща за 6 години по 12 месеца, за всеки месец по 100 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Молят съда да им присъди направените по делото разноски.

       В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си – адвокат М.Р. ***, поддържат предявения иск. Излагат съображения. Молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и да им присъди направените разноски.

Ответникът ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ - КАМЕН” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село К., ул…., чрез пълномощник – адвокат М.Н. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема становище, че предявеният иск е процесуално недопустим, като липсва правен интерес на ищците от предявяването му срещу ответната кооперация. Заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло предявения иск. Счита, че претенцията е погасена с изтичане на погасителна давност. Заявява, че претенцията е прекомерна като размер. Сочи, че средният пазарен наем за отдаване под наем на селскостопански постройки в с.К.е пъти по-нисък от претендирания. Оспорва изцяло твърдението, че кооперацията ползва и владее имота на ищците от 2009г. и до настоящия момент. Твърди, че кооперацията никога не е осъществявала фактическа власт върху този имот или части от него, нито го е отдавала под наем на трети лица. Посочва, че ответникът е бил собственик на съседен на процесния имот - поземлен имот № 239, за който е отреден УПИ ХVII-239 по плана на с. К., общ. Стражица, на основание протокол от 30.12.1997г. от ТКЗС с. К.. Твърди, че на 20.03.2003г. са сключили договор за покупко-продажба на имота с А.С.А., като при сключване на договора купувачът е влязъл във владение, а впоследствие сделката е обективирана в нотариален акт. Твърди, че от страна на кооперацията не са сключвали договор за наем с А.А. за процесния имот, и липсва наемно правоотношение. Счита, че в случая не се установява обедняването на ищците и обогатяването на ответника да произтичат от един и същ факт. При това положение, счита, че липсва основание за предявяване на настоящия иск срещу кооперацията. Сочи, че кооперацията не владее имота, предмет на въвод, а същият се владее от А.А., като въводът във владение е извършен спрямо Атанас Атанасов, а не спрямо кооперацията.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва претенцията по чл.86 ЗЗД. Сочи, че същата е акцесорна и следва съдбата на главния иск, поради което се явява неоснователна. Оспорва и искането за присъждане на разноски. Заявява, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото и не дължи заплащане на разноски. Твърди, че предявеният иск е неоснователен, поради което на ответника се дължат разноски.

В съдебно заседание, ответникът,представляван от председателя на кооперацията Е.Д.И. и от пълномощника си – адвокат М.Н. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приложения към делото заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 271, том II, рег. № 3129, дело 225/2003г. на нотариус Ани Маркова с рег. № 232 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, на 13.10.2003г. е осъществена възмездна сделка – покупко-продажба, по силата на която ищецът Й.В.Х. е придобил право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. К., общ. С., а именно : дворно място от 1240 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, представляващо поземлен имот XVI-240 в квартал 16 по плана на с. Камен, при граници на имота : описани в нотариалния акт.

От приетото писмено доказателство – заверен препис от договор за покупко-продажба на недвижим имот по н.акт 4518 от 20.10.2003г., с нотариална заверка на подписите на страните, извършена на 30.10.2003г. от ВрИД Кмет на с. К., общ. С. /лист 41 от делото/, се установява, че на 20.10.2003г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачът ПК „Съгласие Камен” с. К., представлявана от председателя Р.М., е продала на А.С.А.с ЕГН ********** недвижим имот – къща и прилежащата към нея земя, намираща се в парцел XVII-239 в кв.16 по плана на с. К., за сумата от 1350 лв., като страните са се съгласили, че купувачът заплаща сумата от 700 лв. при сключване на този предварителен договор, в срок от един месец или 20.11.2003г. ще внесе сумата от 300 лв., останалите 350 лв. ще внесе в периода от м.11.2003г. до 01.07.2004г. - по 50 лв. месечно, а след окончателно заплащане на цената А. ще получи нотариален акт и кооперацията ще прехвърли недвижимия имот.

С Решение № 237/26.07.2010г. по гр. дело № 1815/2009г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 344/18.11.2010г. по в. гр. дело № 940/2010г. по описа на ВТОС, двете влезли в законна сила на 08.03.2011г., съдът, на основание чл. 108 от ЗС, е приел за установено по отношение на А.С.А.и А.К. А.,***, че Й.В.Х. и Ю.А.Х. са собственици на следния недвижим имот: 620 кв.м. (шестстотин и двадесет квадратни метра) заедно с построената в тях стопанска сграда, представляващи част от недвижим имот - дворно място от 1240 кв.м., заедно с построената в него къща и стопански постройки, представляващ урегулиран поземлен имот ХVІ-240 в кв. 16 по плана на село Камен, заключващи се между следните граници: на запад УПИ ХVІІ-239, на север УПИ ІХ-237 и УПИ Х-242, на изток пл. № 240 от УПИ ХVІ-240 по линията на имотната граница, където е поставена прозирната ограда през 2009г., всичко това в кв.16, придобит по силата на договор за покупко-продажба, оформен чрез нотариален акт № 271, том ІІ, рег. № 3129, дело № 225/2003 година от 13.10.2003 година на нотариус А. М., поради което А.С.А.и А.К. А. са осъдени да предадат владението и върнат на Й.В.Х. и Ю.А.Х. този недвижим имот.

Видно от приложените по делото заверени преписи от протокол за въвод във владение от 28.09.2011г. и протокол за принудително отнемане на вещи, двата съставени по изп. дело № 20114120400115 по описа на ДСИ при ГОРС, на 28.09.2011г. ищците са въведени във владение на процесния недвижим имот - 620 кв.м., заедно с построената в тях стопанска сграда, представляващи част от недвижим имот УПИ ХVІ-240 в кв. 16, описан подробно по-горе.

Видно от приложения заверен препис от констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 585, том III, рег. № 6666, дело № 559/2013г. по описа на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, ищците Й.В.Х. и Ю.А.Х. са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. С., а именно : УПИ XVI-240 в квартал 16 по ПУП на с. Камен, с площ от 1860 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, при граници на имота : улица, ПИ XV-241, ПИ X-242, ПИ IX-237и ПИ XVII-239.

От приетите писмени доказателства - заверени преписи от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 869, том V, рег. № 9206, дело № 709/2016г. по описа на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, скица № 362/6059, изд. на 28.09.2015г. от Община Стражица, договор за покупко-продажба на недвижим имот по н.акт 4518 от 20.10.2003г., удостоверение, изд. от Кметство с. Камен, и протокол от 30.12.1997г., се установява, че  на 13.07.2016г. е осъществена възмездна сделка – покупко-продажба, по силата на която А.С.А.с ЕГН ********** е придобил от продавача ПК „Съгласие-Камен” с. К. право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. К., ул…, а именно : поземлен имот № 239, за който е отреден УПИ XVII-239 в квартал 16 по ПУП на с. Камен, с площ от 770 кв.м., заедно с построената в този имот жилищна сграда – къща, който имот е с неуредени регулационни отношения, при граници на имота : улица, ПИ XVI-240, ПИ IX-237 и ПИ XVIII-238.

         По делото са приложени заверени преписи от Инвентарна книга сметка 202 за 2005г. на Кооперация "ПК Съгласие - Камен” - 3 листа, фактури от 31.05.2005г. и 06.04.2010г., преписи-извлечения от Инвентарна книга на ответната кооперация към 01.01.2009г., към 2011г., към 2012г., към 2018г., отчети за приходите и разходите на кооперацията за периода 2011-2017г. вкл., заедно с приложенията към тях, видно от които, в същите не се съдържат данни ответната кооперация да е отдавала под наем процесния недвижим имот, за който е отреден УПИ ХVІ-240 в кв.16, да е събирала и получавала наемна цена за ползването на този имот от други лица.

Видно от показанията на св. Н.Н. /родственик на ищците/, Й. и Ю. ***. Свидетелката сочи, че Р.М. - бивш председател на ТКЗС-то, дала имота на ищците, на А. и А. през 2011 година; след това се съдили и Ю. си получила имота. Свидетелката твърди, че А. и А. ползвали двора на Ю., а когато се връщали от чужбина, Ю. и Й. си имали спорове с М.; Ю. спорела и с А., понеже не можели да си ползват дворното място, а М. казвала, че не може да ползват земята си, защото била на Атанаска и Атанас; М. казвала, че имота е на кооперацията и кооперацията е дала имота на А. и А. Не знае дали А. и А. имат в селото собствен имот. Свидетелката Н. не познава съседите на този имот, но знае, че от лявата страна на имота, живеят А. и А.. Свидетелката твърди, че сега А. и А. не го работят това място и то е обградено.

Видно от показанията на свидетелката М.П. /счетоводител в ПК "Съгласие-Камен" от март 2018г./, кооперацията не е получавала наем за ползването на дворно място ПИ-240, този ПИ го няма в баланса на кооперацията и не фигурират приходи от този имот.

Видно от показанията на свидетеля И.А. /член на УС през периода 2009-2016г. на ПК "Съгласие-Камен" и технолог в кооперацията/, на същия е известно, че през 2008г. кооперацията е продала на А. и А. къща с дворно място, като съседи от изток са им Й. и Ю.. Свидетелят твърди, че този имот на Ю. и Й. не е бил на кооперацията, която никога не е получавала приходи от този имот. Свидетелят А. установява, че кооперацията не е давала този имот под наем, а е продала съседния имот на А. и А.; има спорове между А. и Й., които се карат за някаква врата или граница.

         Видно от приетата по делото съдебно технико-оценъчна експертиза, средната наемна цена за целия недвижим имот представляващ УПИ ХVI-240 в кв. 16 по ПУП на с. К. (дворно място и трайни насаждения) е 10,28 лв на месец, а наемната цена за целия период от време (от 15.12.2011г. до 01.12.2017г.) е 735,82 лв. От заключението на СТОЕ се установява, че средната наемна цена за западната част от недвижим имот, предетавляващ УПИ ХVI-240 в кв. 16 по ПУП на с. К. (дворно място, трайни насаждения и стопанска постройка) е 7,13 лв. на месец, а наемната цена за целия период от време (от 15.12.2011г. до 01.12.2017г.) е 510,37 лв. Съдът приема заключението на СТОЕ като обосновано и неоспорено от страните по делото.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че в процесния случай е сезиран с иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД – за присъждане в полза на ищците на сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищците са лишени, от ползването на процесния недвижим имот : УПИ ХVI – 240, в кв.16 по ПУП на с. К., с площ от 1860 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, за периода от 15.12.2011г. до 01.12.2017г. /датата на завеждане на иска/, в размер на дължимия месечен наем за имота за 6 години - по 100 лв. за всеки месец, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Предявеният иск е допустим, като възражението на ответната страна за недопустимост на исковата претенция е отхвърлено от съда с определението по чл.140 от ГПК от 22.03.2018г.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

В настоящото съдебно производство, в срока за отговор на исковата молба, ответникът предявява възражение за погасяване на претенцията на ищците с изтичане на погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно задължителните постановки на т.7 от ППВС № 1 от 1979г., при първия фактически състав по чл.55,ал.1 от ЗЗД основанието не е налице още при самото извършване на престацията и затова давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От този ден е изискуемо вземането и при общия фактически състав на чл.59,ал.1 от ЗЗД, тъй като неоснователното преминаване на имуществена облага за сметка на обеднелия съществува при самото преминаване. Съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е петгодишна и започва да тече от деня на получаването на престацията за платена наемна цена, за която ищците твърдят в исковата си молба да е получена от ответника от трети лица през процесния период от време, т.е. в случая – от началото на сочения в исковата молба период – 15.12.2011г. Видно от данните по делото, исковата молба против ответника в настоящото производство е предявена от ищците в съда с вх. № 13861/01.12.2017г., т.е. към момента на предявяване на иска е изтекъл петгодишният давностен срок за част от процесното вземане в размер от 1200 лв. за периода от 15.12.2011г. до 01.12.2012г. /т.е. пет години преди датата на исковата молба – 01.12.2017г./, при което ищцовата страна е изгубила правото си да търси принудително изпълнение на това задължение. Поради това, съдът приема за частично основателно възражението на процесуалния представител на ответника, че към датата на предявяване на исковата молба, правото на Й. и Ю. Х. да претендират връщане на парична сума от 1200 лв., за периода от 15.12.2011г. до 01.12.2012г., от ответника, е погасено поради изтекла петгодишна давност.

            Предвид изложеното дотук, съдът намира, че предявеният иск се явява частично неоснователен за сумата от 1200 лв. за периода от 15.12.2011г. до 01.12.2017г., поради погасяването му по давност и следва да бъде отхвърлен като такъв в тази негова част.

Наред с изложеното дотук и предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че не е налице вземане в полза на ищците от ответника, произтичащо от неоснователно обогатяване, за остатъка от претендираната по делото сума от 6000 лв. за периода от 01.12.2012г. до 01.12.2017г. Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл.59 от ЗЗД по отношение на неоснователното обогатяване, изразяващо се в спестяване на средства от наем и възникнало като последица от ползването на чужд имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице.

 Безспорно се установява от приетите писмени и гласни доказателства, че ищците Й. и Ю. Христови притежават право на собственост, считано от 13.10.2003г., на основание възмездна сделка /покупко-продажба/ на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. С…, а именно: дворно място от 1860 кв.м., представляващо УПИ XVI-240 в квартал 16 по плана на с. К., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, при граници на имота : улица, ПИ XV-241, ПИ X-242, ПИ IX-237и ПИ XVII-239, подробно описан в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 271, том II, рег. № 3129, дело 225/2003г. на нотариус А.М. с рег. № 232 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, и констативен нот. акт за собственост на недвижим имот № 585, том III, рег. № 6666, дело № 559/2013г. по описа на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС.

 Въз основа на приетите писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 869, том V, рег. № 9206, дело № 709/2016г. по описа на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, скица № 362/6059, изд. на 28.09.2015г., изд. от Община Стражица, съдът приема за установени фактите, че ответникът ПК „Съгласие- Камен” с. К.е притежавал право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. К. общ. С., ул…, а именно: поземлен имот № 239, за който е отреден УПИ XVII-239 в кв. 16 по ПУП на с. К., с площ от 770 кв.м., заедно с построената в този имот жилищна сграда – къща, (който имот е съседен на гореописания недвижим имот, представляващ УПИ XVI-240 в квартал 16 по плана на с. К., собственост на ищците), считано до 13.07.2016г., когато е прехвърлил правото на собственост, чрез валидна възмездна сделка, на лицето А.С.А. Заедно с това, приложените по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот по н.акт 4518 от 20.10.2003г., с нотариална заверка на подписите на страните, извършена на 30.10.2003г. от ВрИД Кмет на с. К., общ. С., фактура № **********/31.05.0.2005г. и фактура № **********/06.04.2010г. /листи 74-75 от делото/, обуславят извод, че носителят на правото на собственост върху поземлен имот № 239, за който е отреден УПИ XVII-239 в квартал 16 по ПУП на с. К., - ответната кооперация, е предал владението върху този имот на лицето А.С.А., след като същият, в качеството си на купувач по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2003г., е изпълнил задължението  си да заплати на ответника договорената цена за имота в размер на 1350 лв., удостоверено с цитираните фактури. В тази връзка, св. Н.Н. /родственик на ищците/, сочи в показанията си, кореспондиращи частично на цитираните писмени доказателства в тази им част, че Р.М. - бивш председател на ТКЗС-то, дала имота на А. и А.; М. казвала, че имота е на кооперацията и кооперацията е дала имота на А. и А.. Не на последно място, въз основа на приетите писмени доказателства се установява, че с Решение № 237/26.07.2010г. по гр. дело № 1815/2009г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 344/18.11.2010г. по в. гр. дело № 940/2010г. по описа на ВТОС, двете влезли в законна сила на 08.03.2011г., е разрешен спорът между ищците и третите лица А. и А.А., като съдът, на основание чл.108 от ЗС, е приел за установено по отношение на А.С.А.и А.к. А., че Й.В.Х. и Ю.А.Х. са собственици на недвижим имот : 620 кв.м. заедно с построената в тях стопанска сграда, представляващи част от недвижим имот - дворно място от 1240 кв.м., заедно с построената в него къща и стопански постройки, представляващ урегулиран поземлен имот ХVІ-240 в кв. 16 по плана на село К., при граници: улица, Д.С.К., заключващи се между следните граници: на запад УПИ ХVІІ-239, на север УПИ ІХ-237 и УПИ Х-242, на изток пл. № 240 от УПИ ХVІ-240 по линията на имотната граница, където е поставена прозирната ограда през 2009г., поради което А.С.А.и А. К. А. са осъдени да предадат владението и върнат на Й.В.Х. и Ю.А.Х. този недвижим имот.

При тези данни и с оглед приетите многобройни писмени доказателства, в случая се установява, че ищците не са могли реално да ползват и да владеят част от собствения си недвижим имот, а именно : 620 кв.м. заедно с построената в тях стопанска сграда, представляващи част от недвижим имот, представляващ УПИ ХVІ-240 в кв. 16 по плана на село К., считано до 28.09.2011г., когато вследствие извършения от ДСИ при ГОРС въвод във владение по изп.дело № 20114120400115, ползването на тази част от имота от лицата А.А. и А.А. е прекратено и владението на ищците върху тази част от собствения им недвижим имот е възстановено.

Видно от данните по делото, въпреки възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват през сочения в исковата молба период : от 01.12.2012г. до 01.12.2017г., ответната кооперация да е ползвала и владяла горепосочения недвижим имот, собственост на ищците, отдавайки под наем същия на трети лица -  А.С.А.и А. К. А., като по този начин именно ответникът да е лишавал ищците от възможността да упражняват фактическата си власт върху процесния имот и да събират плодовете от него. Същевременно, от приетите писмени доказателства – отчети за приходите и разходите за 2011г., за 2012г., за 2013г., за 2014г., за 2015г., за 2016г. и за 2017г., приложените към тях РКО и фактури, препис-извлечение от инвентарна книга на ПК „Съгласие-Камен” с. К., ангажирани в процеса от ответника, се установява по категоричен начин, че ответната кооперация не е получавала суми за дължима в нейна полза наемна цена от други лица за ползването на процесния недвижим имот, собственост на ищците. В подкрепа на този извод на съда са и показанията на св. М. П., удостоверяваща в качеството си на счетоводител в ПК "Съгласие-Камен" от март 2018г., че кооперацията не е получавала наем за ползването на дворно място ПИ-240, този ПИ го няма в баланса на кооперацията и не фигурират приходи от този имот; както и показанията на св. И. А. /бивш член на УС и технолог в кооперацията/, потвърждаващ пред съда, че кооперацията е продала на А. и А. къща с дворно място, като съседи от изток са им Й. и Ю., но този имот на Ю. и Й. не е бил на кооперацията и тя никога не е получавала приходи от него.     

          Предвид изложеното дотук, съдът счита, че от приетите по делото писмени и гласни доказателства не се установява през периода от 01.12.2012г. до 01.12.2017г. ответната кооперация да е ползвала, отдавайки по наем, и да е получила имуществени блага – парични средства, вследствие на платена наемна цена от трети лица – А. и А.С., за ползване на процесния недвижим имот, собственост на ищците, нито ответникът да е лишил Ю. и Й.Х. от ползването на собствения им недвижим имот, представляващ дворно място от 1860 кв.м., заедно с построената в него къща и стопански постройки, представляващ урегулиран поземлен имот ХVІ-240 в кв. 16 по плана на село К., или на част от него, и по този начин да е настъпило разместване на имуществени блага в патримониумите на двете страни. Поради това съдът счита, че не е налице обедняване на ищците, нито обогатяване на ответника, произтичащи от няколко общи факта, а именно – ползване на гореописания недвижим имот, собственост на ищците, от ПК „Съгласие – Камен” с. Камен, чрез отдаването му под наем на трети лица – А. и А. А., през периода от 01.12.2012г. до 01.12.2017г., събиране на наемна цена за ползването на този имот от трети лица, и лишаване на ищците от владението и ползването върху този имот през същия период. По тези съображения, съдът счита, че претенцията на ищците за присъждане на сума в размер на 6000 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищците са лишени, от ползването на процесния недвижим имот : УПИ ХVI – 240, в кв.16 по ПУП на с. Камен, с площ от 1860 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, при граници на имота - улица, ПИ ХV - 241, ПИ Х-242, ПИ IХ-237 и ПИ ХVII-239, считано за периода от 01.12.2012г. до 01.12.2017г. /датата на завеждане на иска/, в размер на дължимия месечен наем за имота за посочения период - по 100 лв. за всеки месец, се явява неоснователна и недоказана в настоящото производство и следва да бъде отхвърлена като такава, заедно с претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

         При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски за изплатен адвокатски хонорар в размер на 700 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

        Водим от горното, съдътОРС ГОРС

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, предявен от Й.В.Х. с ЕГН ********** и Ю.А.Х. с ЕГН **********, двамата съпрузи с адрес ***, чрез пълномощника им – адвокат М.Р. ***, против „ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ - КАМЕН” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Камен, ул… за сума в размер от 1200 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени, от ползването на процесния недвижим имот : УПИ ХVI–240, в кв.16 по ПУП на с. Камен, с площ от 1860 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, при граници на имота - улица, ПИ ХV - 241, ПИ Х-242, ПИ IХ-237 и ПИ ХVII-239, за периода от 15.12.2011г. до 01.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяването му по давност в тази негова част.

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Й.В.Х. с ЕГН ********** и Ю.А.Х. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника им – адв. М.Р. ***, против „ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ - КАМЕН” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Камен 5160, ул…, за сума в размер от 6000 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени, от ползването на процесния недвижим имот : УПИ ХVI–240, в кв.16 по ПУП на с. Камен, с площ от 1860 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда – къща и стопански постройки, при граници на имота - улица, ПИ ХV - 241, ПИ Х-242, ПИ IХ-237 и ПИ ХVII-239, за периода от 01.12.2012г. до 01.12.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА Й.В.Х. с ЕГН ********** и  Ю.А.Х. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ - КАМЕН” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Камен, ул. „Търговска” № 3, СУМАТА от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………………….