гр. Пловдив,
17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХII състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 401
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.Ж.Х., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 2153-15-25/24.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-9/05.01.2022 г. срещу
Разпореждане № 15220970854/01.01.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание §7е ал.1 от ПЗР на КСО е
преизчислена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст. В
жалбата е изразено несъгласие с преизчисления размер и са изложени твърдения за
незаконосъобразност на оспореното решение и на оставеното в сила разпореждане,
поради съществено нарушение на административно-производствените правила,
противоречие с материалния закон и несъответствие с духа на закона. Счита се,
че административният орган неправилно е определил преизчисления размер на
пенсията, като не е включил увеличението на пенсията, извършено през 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. Излагат се подробни съображения и се правят доказателствени
искания. Въз основа на изложеното се моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания акт, да върне преписката за ново произнасяне на
административния орган по преизчисление на пенсията с дадени указания за
правилното прилагане на §7е във връзка
с чл.70 ал.1 т.1 от КСО. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата по
доводи, подробно изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът – директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. М., оспорва жалбата и моли съда да
постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна по доводи, изложени
в представено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна съдът установи следното:
С Разпореждане № **********, Протокол № N01057/04.04.2013
г. (л.41) на ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ /“ПО“/ при ТП на НОИ –
Пловдив, на С.Ж.Х., считано от 25.01.2013 г. е отпусната лична пенсия за
инвалидност, пожизнено по чл.74 ал.1 от КСО, при навършена възраст 64 г. и зачетен
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 25.01.2013 г. 05 г. 00 м. 00 д.
в минимален размер, съгласно чл.75 ал.4 от КСО. До 2022 г. личната пенсия за
инвалидност на Х. е изменяна, както следва:
с Разпореждане № **********, Протокол № N 01074 от
08.05.2013 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пожизнено
по чл.99 ал.1 т.1 от КСО е изменена, като е зачетен осигурителен стаж до датата
на инвалидизирането – 37 г. 09 м. 13 д.;
с Разпореждане № **********, Протокол № N 0107 от 25.02.2015 г. пожизнено
по чл.21 ал.1 от НПОС при зачетен осигурителен стаж до датата на
инвалидизирането – 37 г. 09 м. 13 д. и осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране – 01 г. 11 м. 06 д.; с Разпореждане № **********, Протокол № N
01070 от 18.02.2016 г. пожизнено по
чл.21 ал.1 от НПОС е изменена, като е зачетен осигурителен стаж до датата на
инвалидизирането – 37 г. 09 м. 13 д. и
осигурителен стаж след датата на инвалидизиране – 02 г. 11 м. 06 д.; с
Разпореждане № **********, Протокол № N 01088 от 02.03.2017 г. пожизнено по чл.102 ал.1 от КСО е изменена,
като е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането – 37 г. 09 м. 13
д. и осигурителен стаж след датата на инвалидизиране – 03 г. 11 м. 06 д.
С Разпореждане № **********, Протокол № N442 от
09.11.2017 г. на С.Х. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, считано от 09.10.2017 г., при навършена възраст 68
г. 09 м. и общ осигурителен стаж от трета категория – 42 г. 05 м. 19 д. при индивидуален
коефициент 1.430, средномесечен осигурителен доход за страната за м.10.2016 г.
– м.09.2017 г. – 806.77 лв. и доход за изчисляване на пенсията – 1 153.68
лв. и е определен размер на пенсията в съответствие с чл.70 ал.1 от КСО.
С влезли в сила разпореждания на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е било извършвано изменение, осъвременяване
и преизчисляване на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване съответно - от 01.07.2014 г. на основание
чл.100 от КСО; от 01.07.2015 г. на основание чл.100 от КСО; от 01.07.2016 г. на основание чл.100 от КСО,
както и на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст съответно: от
01.07.2018 г. на основание §53 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.; от 01.07.2019 г. на основание §7б ал.2 и §7в
от ПЗР на КСО; от 01.07.2020 г. на основание чл.100 от КСО, от 01.07.2021 г. на
основание чл.100 от КСО и от 01.01.2022 г. на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР
на КСО
С Разпореждане № 15220970854 от 01.01.2022 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО е
преизчислена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 и ал.2 от
КСО, считано от 25.12.2021 г. При преизчислението е приложен процент за осигурителен стаж, както следва – 1.35% върху
осигурителен стаж при общ осигурителен стаж, превърнат в III категория
труд – 42 г. 05 м. 19 д., в т. ч. осигурителен стаж за отложено пенсиониране 05
г. 01 м., който е 37 г. 04 м., 4% върху осигурителен стаж за 05 г. 01 м.; индивидуален
коефициент – 1.430, средномесечен осигурителен доход за м.10.2016 г. – м.09.2017
г. – 806.77 лв. и доход за изчисляване на размера на пенсията 1 153.68 лв.
/806.77 лв. х 1.430/. Посочено е, че процентът осигурителен стаж за определяне
размера на пенсията, съгласно чл.70 ал.1 от КСО за 42 г. 05
м. 19 д. общ осигурителен стаж, превърнат в III категория
труд 70.73%, който изчислен спрямо доход 1 153.68 лв. формира сумата 816.00
лв. На основание чл.100 от КСО за 2020 г. размерът на пенсията е увеличен с
1.067, а за 2021 г. с 1.050, при което с процесното разпореждане е формиран
окончателен размер на пенсията - 914.20 лв.
На 05.01.2022
г. С.Х. депозира жалба срещу това разпореждане до директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с твърдения, че извършеното преизчисление е неправилно, понеже било изключено
увеличението на пенсията, извършено през 2018 г. и 2019 г. Твърди, че след
увеличението от 01.01.2022 г. ще получава с 30.27 лв. по-ниска пенсия.
С Решение № 2153-15-25/24.01.2022 г. директорът на ТП
на НОИ – Пловдив приема, че пенсията за ОСВ на жалбоподателя е определена
правилно в размер на 914.20 лв., при съобразяване с разпоредбите на закона и
представените удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, поради което
жалбата срещу разпореждането се явява неоснователна. Като мотиви се сочи, че
през посочените от лицето години не било извършено осъвременяване на трудовите
пенсии по т. нар "Швейцарско правило" по чл.100 от КСО,
регламентирано изрично с § 53 ал.1 и §7б ал.1 от ПЗР на КСО. През този
период е установен друг ред за нарастването на трудовите пенсии - чрез
преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година
осигурителен стаж с процент 1.169% през 2018 г. и 1.2% през 2019 г. През 2018
г. и 2019 г. пенсиите подлежали на преизчисление в размер на по-благоприятния
за лицето при увеличение с фиксиран процент 3.8% през 2018 г. и 5. 7% през 2019
г. Посочено е също така, че доколкото приложеният процент на преизчисление,
считано от 25.12.2021 г. – 1.35% надхвърля използваните през предходните години
проценти, то след определянето на съответната пенсия с новата по-висока тежест
на стажа, не може да се извърши преизчисляване за периода 2018 г. до 2019 г. с
по-нисък процент за годините и месеците осигурителен стаж.
В съдебно заседание на 20.10.2022 г. е изслушана и
приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето
на която, вещото лице е използвало материалите по делото и представените
документи за осигурителен стаж, като е съобразило и нормативната уредба, регулираща
този вид финансови отношения. На база направените изчисления и констатации по
поставената задача на експертизата, вещото лице дава следното заключение: 1.
Размерът на ЛПОСВ на С.Х., считано от 25.12.2021 г., ако преизчисленията бяха
отразени и съответните увеличения на пенсията в сила от 01.07.2017, 01.07-2018
г и 01.07.2019 г., както следва: с 2.364%, считано от 01.07.2017 г., с 3.819%,
считано от 01.07.2018 г. и с 5.7%, считано от 01.07.2019 г., би се увеличила,
както следва: размер на пенсията изчислен по т.1 от експертизата – 1003.22 лв.;
по Разпореждане № 15220970854/01.01.2022 г. – 914.20 лв.; разлика в повече -
89.02 лв.; 2. Размерът на пенсията на жалбоподателя, считано от 25.12.2021, ако
при преизчислението беше включено увеличение в размер на 3.05%, считано от
01.07.2019 г., би се увеличила, както следва: размер на пенсията по т.2 от
експертизата – 942.09 лв.; по Разпореждане № **********/01.01.2022 г. – 914.20
лв.; 3. Ако коефициентът от 1.35 беше приложен и към месеците за отложено
пенсиониране 05 г. 01 м., размерът на ЛПОСВ на Х. би се намалил, както следва:
размер на пенсията – 740.10 лв.; по Разпореждане № **********/01.01.2022 г. –
914.20 лв.; разлика в по-малко – 174.10 лв.
Освен административната преписка и
приложените с жалбата доказателства, в хода на съдебното производство към
делото са приобщени: писмо от НОИ с вх. № 1012-15-113#3 от
04.04.2022 г. и писмо вх. № 18880/14.10.2022 г. от ТП на НОИ – Пловдив, ведно с
3 бр. разпореждания на ръководителя на „ПО“.
Изложената фактическа обстановка не се
оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства –
административната преписка.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне
(л.20), оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 28.01.2022 г., а настоящата
жалба е подадена на 08.02.2022 г. чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-15-25/24.01.2022
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, което е индивидуален административен
акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1 от КСО.
Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, от
надлежна страна с правен интерес, поради което е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на
основанията по чл.146 от АПК, съдът
приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Оспореният акт е издаден в хода на административно
производство за преизчисление на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
рамките на законоустановената компетентност, съобразно чл.29 и чл.33 от
Правилник за организацията и дейността на НОИ и съгласно Заповед № 1015-15-419
от 09.12.2021 г. (л.13) на директора, ръководителят по пенсионно осигуряване е
постановил разпореждане, с което е определена пенсията по реда на КСО.
Процесното решение е постановено по жалба на осигуреното лице срещу издаденото
разпореждане. Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-15-25/24.01.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е акт, издаден при липса на съществени
нарушения на процедурните правила и същото съдържа всички елементи на формата
на индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК.
Между страните по делото няма спор за факти. Спорът е
правен и се свежда до това, законосъобразно ли осигурителният орган е определил
извършеното преизчисление на пенсията.
Съгласно чл.98 ал.1 от КСО пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане. Съгласно чл.70 ал.1 от КСО, размерът
на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който
се изчислява пенсията, се умножи с процент 1.2 за всяка година осигурителен
стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж.
Съгласно разпоредбата на §7е ал.1 от ПЗР на КСО (Нов– ДВ,
бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.), отпуснатите с начална дата до 24
декември 2021 г. включително пенсии, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с
процент 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати
с начална дата до 24.12.2021 г. включително, се преизчисляват от 25.12.2021 г.
със съответния коефициент по чл.79 ал.1. Съгласно ал.2 на същия параграф,
преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя доходът, от който е
изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24.12.
2021 г. включително. Според ал.3, преизчислението на пенсиите по ал.1 се
извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.
Съдът намира, че съобразно цитираната разпоредба на § 7е ал. 1 от ПЗР на КСО, правилно
пенсионният орган е приложил новият процент за тежест на осигурителния стаж във
формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя по реда на чл.70 ал.1 от КСО спрямо
сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е изискването на §7е ал.1 от ПЗР на КСО.
В настоящия казус не е спорен зачетеният по отношение
на жалбоподателя общ осигурителен стаж превърнат към трета категория в размер
на 42 г. 05 м. 19 д. Така определеният в §7е ал.1 от ПЗР на КСО процент -
1,35% е приложен по отношение на осигурителен стаж, без превръщане към III категория
труд, който е, каза се 37 г. 04 м., и 4% за осигурителен стаж от 05 г. 01 м. – осигурителен стаж за
отложено пенсиониране, и извършеното преизчисление е напълно съобразено с
изискванията на § 7е ал.1 от ПЗР на КСО, във връзка
с чл.70 ал.1 от КСО. Изчисленият
при използването на тази величина размер на пенсията – 816 лв., е осъвремен със
съответните коефициенти за 2020 г. (с 1.067) и за 2021 г. (с 1.50), при което
се формира окончателен размер – 914.20 лв.
Настоящият състав на съда не споделя направените от
жалбоподателя оплаквания за неправилно определен размер на пенсията, поради
неотразяване на преизчисленията, извършени през 2018 г. и 2019 г. Анализът на
разпоредбата на § 7е ал.1 от ПЗР на КСО сочи, че
преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването
им по чл.100 от КСО, каквото
последно е било извършено от 01.07.2021 г., не представлява увеличаване на
стария размер на пенсията с точно определен процент, посочен от жалбоподателя.
Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата
до 24.12.2021 г. вкл., се преизчисляват от 25.12.2021 г. със съответния коефициент
по чл.79 ал.1. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в
ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със
законодателно установената, в случая 1.35% при по-висока тежест на зачетения
осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и
преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 г.
Предвид цитираната разпоредба на §7а ал.1 от ПЗР на
КСО, правилно е приложен новият процент за осигурителен стаж във формулата за
изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда
на чл.70 ал.1 от КСО само спрямо осигурителния стаж без превръщане, каквото е
изискването на §7е ал.1 от ПЗР на КСО.
Видно от представените по делото разпореждания, върху
пенсията на жалбоподателя, след преизчисляване по реда на §7е ал. 1 от ПЗР на КСО са
приложени осъвременявания (за 2020 г. и 2021 г.), но не са приложени
преизчисления за 2018 г и 2019 г. През тези две години не е извършвано
осъвременяване на трудовите пенсии по чл.100 от КСО, което е изрично
регламентирано в §53 ал.1 и §7б ал.1 от ПЗР на КСО.
Съобразно §53 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., която
норма е изменена с §3 т.35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ,
бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) - от 2017 г. до годината, в
която процентът по чл.70 ал.1 достигне 1.5, пенсиите не се осъвременяват по
чл.100. През 2018 г., освен преизчисляването на пенсиите по реда на §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в
редакцията за 2018 г.), е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г.
разпоредба на §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.,
като този увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването
по §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и
на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.,
размерът на пенсията, определен по реда на ал.2, се сравнява с размер,
определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т. е. към
30.06.2018 г., с процента по чл.70 ал.1 изр. първо от КСО или с други
думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж.
Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не
попада в обхвата на разпоредбата на §7е ал.2 от ПЗР на КСО, тъй като
не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация. Това следва и от
използвания от законодателя термин, а именно "увеличение".
По отношение на преизчислението, направено през 2019
г. също не е извършвано осъвременяване на пенсията по реда на чл.100 от КСО, а е
извършено двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на §7б ал.2 от ПЗР на КСО техният
размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5.7 и по реда на §7в ал.1 от ПЗР на КСО размерът е
преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж– 1.2%, поради
което важат направените по-горе изводи.
Доколкото приложимият при преизчисляване на пенсията,
считано от 25.12.2021 г., ред е специалният такъв по §7е от ПЗР на КСО и той
предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, приложими в предходните
години, с процентите по чл.70 ал.1 от КСО като база
за изчисляване на пенсията, е изключено прилагането на алтернативния ред за
осъвременяване по §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО и §7б ал.2 от ПЗР на КСО. В тази
връзка извършеното преизчисление през горепосочените три години се явява
обективно неприложимо при извършеното с оспорваното разпореждане преизчисление,
тъй като последното го "поглъща", поради определения с §7е ал.2 от ПЗР на КСО още
по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж.
За пълнота и във връзка с изложените аргументи от процесуалния
представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание и в представената писмена
защита, съдът намира необходимо да посочи, че приетата разпоредба на §7е от КСО отразява
точно волята на законодателя, изразена в мотиви към законопроект на Закон за
изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2021 г., внесен от МС на 30.07.2021 г. и Доклад № 46-153-02-8 на
Комисия по бюджет и финанси от 07.09.2021 г. От дебатите по първо /26.08.2021
г./ и второ /09.09.2021 г./ гласуване на законопроекта, приет от 46-ото Народно
събрание, е видно, че се поставя акцент именно върху годините за прослужено
време, тоест върху осигурителния принос, като се увеличава тежестта на една година
осигурителен стаж, променяйки коефициента във формулата за изчисление на
пенсиите.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че в
настоящия случай пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на §7е ал.2 от ПЗР на КСО, като по
отношение на стажа за отложено пенсиониране е приложен процент – 4%, безспорно
е приложен значително по-висок процента, от този, определен в §7е ал.1 от ПЗР
на КСО - 1.35%, което е по-благоприятно за жалбоподателя и напълно в
съответствие с цитираните по-горе разпоредби.
Що се отнася до приетата без възражения ССчЕ, в същата
са извършени правилни и коректни изчисления, но същата не следва да бъде взета
предвид, тъй като от една страна, спорът е правен, а от друга – отговорите са
хипотетични и във връзка с поставените от жалбодателя въпроси, като в този
смисъл не съответстват на действащата нормативна уредба.
Съдът намира за необходимо да посочи също така, че
преизчисляването на пенсиите съгласно §7е от ПЗР на КСО, за разлика от
осъвременяването по чл.100 от същия кодекс, не представлява увеличение на
стария размер на пенсията с точно определен процент, а се изразява в ново
изчисление на първоначално определения размер на пенсията със законодателно
установената по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж. С изменението на
закона от 25.12.2021 г. законодателят увеличава процента на тежест на година на
осигурителен стаж, като го разграничава като стойност – 1.35 на сто за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и запазва стария размер на 1.2 на сто
за разликата до пълния осигурителен стаж след превръщането към III категория
труд, т. е. тази увеличена стойност поглъща в себе си всички предходни
увеличения на процента за всяка година осигурителен стаж, респ. обективно е
невъзможно те да бъдат включени, което налага извода, че тези проценти не
представляват по своята същност увеличение на пенсията, а представляват
процент, с който се увеличава процентът за всяка година осигурителен стаж,
участващ във формулата за изчисляване на пенсията.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира
жалбата за неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на
ответната страна за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват в
размер на 100.00 (сто) лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ, за осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ж.Х.,
ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-25/24.01.2022 г. на директора на ТП
на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане №
15220970854/01.01.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– Пловдив.
ОСЪЖДА С.Ж.Х., ЕГН **********,***,
да заплати на НОИ – гр.София сумата от 100, 00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: