Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
03.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Светлана Георгиева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1469 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ю.М.К., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск по
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по изп.дело № 20107110400835 по описа на ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова, рег. № 711 в КЧСИ. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че от „Банка
ДСК“ ЕАД срещу отвтеника е образувано заповедно производство по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. № 1372/2010г. по описа на ВРС. В рамките на същото била издадена
Заповед за изпълнение № 813 от 02.02.2010г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 11.06.2010г. По молба на „Банка ДСК“ ЕАД на 17.06.2010г. било
образувано изп.д. № 20107110400835 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.
№ 711 в КЧСИ. На 05.06.2013г. въз основа на договор за цесия по изпълнителното
дело като взискател било конституирано „О.Ф.Б.” ЕАД. За защита на своите права
и интереси по изпълнителното дело ищецът ангажирал услугите на адвокат, на
който заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищецът отправил до ЧСИ искане за прекратяване
на изпълнителното на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, което било оставено без уважение, поради което същият завел
иск и с Решение № 4556 от 13.11.2018г. по гр.д. № 4627/2018г. по описа на ВРС
било установено, че производството по изп.д. № 20107110400835 по описа на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 в КЧСИ е прекратено поради перемпция. Сочи
се, че при прекратяване на изпълнението разноските остават за сметка на
взискателя по смисъла на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва се наличието на фактическия състав на деликтната
отговорност. Сочи се, че не е доказано, вредата да е настъпила вследствие
действията на ответника. В условията на евентуалност се настоява вредата да
бъде определена в размер на 60 лева, а именно минималният адвокатски хонорар за
извършване на справка по изпълнително дело с даване на мнение по него.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните обстоятелствата, че по
ч.гр.д. № 1372/2010г. по описа на ВРС са издадени Заповед за изпълнение № 813
от 02.02.2010г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.06.2010г. в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД срещу Ю.М.К., както и че по същия изпълнителен лист по молба на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело №
20107110400835 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 в КЧСИ, по
което на 05.06.2013г. е конституирано като взискател „О.Ф.Б.” ЕАД поради
прехвърляне на вземането с договор за цесия.
От ищеца е представен договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 06.03.2018г., сключен между Ю.М.К. като възложител
и адвокат К.Т.като консултант (същият е
приложен и по изпълнителното дело, което е изискано, но пристигнало след
проведеното открито съдебно заседание). По силата на договора Ю.М.К. е възложил
на адв. К.Т.да води и осъществява процесуално представителство на интересите на
възложителя по изп.дело № 835 по описа за 2010г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова
срещу възнаграждение в размер на 400 лева, които са изплатени изцяло и в брой в
деня на подписване на договора.
С молба по изпълнителното дело с вх. №
8343/28.03.2018г. длъжникът чрез адв. Т.е поискал делото да бъде прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С решение № 4556 от 13.11.2018г. по гр.д. №
4627/2018г. по описа на ВРС е прието за установено, че Ю.М.К. не дължи
на „О.Ф.Б.” ЕАД сумите по изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.д. № 1372/2010г. по описа на ВРС и е образувано
изпълнително дело № 20107110400835 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.
№ 711 в КЧСИ, на основание чл.439 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни
действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.
За да се ангажира отговорността на ответника в настоящия случай, в тежест на
ищеца е да установи противоправното поведение на служител на ответника при или по
повод изпълнение на функциите му, причинените имуществени вреди, както и
причинната връзка между противоправното поведение и вредите.
Безспорно се установи, че срещу ищеца като длъжник е заведено изпълнително
производство, по което като взискател е конституирано ответното дружество.
Установи се още, че ищецът е упълномощил адвоката да го представлява и защитава
в рамките на изпълнителното производство, за което е заплатил сумата от 400
лева като адвокатско възнаграждение.
Не е спорно, а и е установено със сила на пресъдено нещо по предходно
съдебно решение, че поради бездействието на взискателя и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Съгласно чл.79,
ал.1, т.2 от ГПК разноските по изпълнителното производство не са за сметка на
длъжника, т.е. следва да бъдат поети от взискателя. Доколкото ЧСИ няма
правомощия да присъжда разноски на длъжника при прекратяване на
производството, единственият път за
защита на длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди.
Съдът намира, че в настоящия случай са доказани всички предпоставки за
ангажиране деликтната отговорност на ответника, а именно: 1. поради бездействие
на неговите служители, образуваното срещу ищеца изпълнително производство е
прекратено; 2. в рамките на същото длъжникът е направил разноски за платено
адвокатско възнаграждение, които съставляват за него имуществена вреда; 3.
Имуществената вреда за ищеца е в пряка причинна връзка със завеждането на
изпълнителното дело, което е приключило с прекратяване поради бездействието на
служители на ответното дружество.
По изпълнителното дело длъжникът има право на защита, в упражнение на което
е упълномощил процесуален представител. В този смисъл имуществена вреда за него
се явяват действително сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които
се установи от договора, служещ в конкретния случай и за разписка, че са в
размер на 400 лева. В този смисъл неоснователно се явява възражението на
ответника, че вредите са само в размер на 60 лева за справка по изпълнителното
дело и даване на мнение.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото в
размер на 50 лева за платена държавна такса и 300 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.М.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по изп.дело №
20107110400835 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 в КЧСИ, с
район на действие – ВОС, на основание чл.49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ю.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 350 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: