Р Е Ш Е Н И Е № 36

гр. Сливен, 20.02.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на десети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                                             Ваня Костова                           и с участието на прокурора               Христо Куков                                                            като разгледа докладваното от                     съдията        административно  дело №    2       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано по искова молба от И.М.М. *** правно основание на иска чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 300 лева. В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 331713/2018 г. на Зам. кмета на Столична община на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата за реда и условията на пътуване в обществения градски транспорт на територията на Столична община на ищеца е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. С Решение от 16.04.2018 г. постановено по АНД № 19848/2018 г. на Софийския районен съд е отменено това наказателно постановление, като незаконосъобразно. Това решение било оставено в сила с Решение № 6833/13.11.2019 г. по КАНД № 5942/2019 г. на Административен съд-София град. Във връзка с обжалването на НП и воденето на делата в двете инстанции ищецът бил заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Счита, че това представлявало имуществена вреда, която е пряка причинноследствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Столична община да му заплати сумата от 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Р. ***, поддържа предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна – Столична община, в писмено становище от пълномощника счита, че не следва да бъде уважаван предявеният иск. Твърди, че безспорно било установено, че ищецът е пътувал без редовен превозен документ. Заявява, че в наказателното производство не били предвидени правила за възстановяване на направените разноски. Твърди, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно, че увреждането е причинено по вина на пострадалия. Заявява, че се претендират суми, които значително надвишават реално направените разходи за организиране на защита на ищеца. Счита, че липсва причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, предвид, че адвокатската защита не била задължителна. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявеният иск, като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че предявеният иск за неоснователен и недоказан. Твърди че в случая, ако има увреждане, то е в резултат именно на виновното поведение на ищеца. Налице били основания да бъде отхвърлен  изцяло като неоснователен предявеният иск..

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Наказателно постановление № 331713/2018г. на заместник-кмета на Столична Община, на основание чл.35 ал.7 т. 1 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община на И.М.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за това, че на 11.02.2018 г. в Метро с инвент. №1 след спирка Сердика посока: Опълченска район: Метро, е без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.18,т.1, б."а", б."б", б."в" и чл.35, ал.1, във вр. с чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО..

С решение № 95577  от 16.04.2018г., постановено по АНД № 19848/2018г. на СРС, е отменено горепосоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. Против това решение е подадена касационна жалба от Столична община. С решение № 6833 от 13.11.2019г. постановено по КАНД № 5942/2019г. на АС- София-град е оставено в сила решението на СРС.

Видно от представен по КАНД № № 5942/2019г. на АС- София-град договор за правна защита и съдействие от 04.04.2019 г. (л.15 от това дело), ищеца е заплатил за адвокатска защита по АНД № 19848/2018г. на РС София и по това дело сумата от 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Столична община. Налице е незаконосъобразен акт - НП № 331713/2018г.  на заместник-кмета на Столична Община, което е отменено с влязло в законна сила - Решение № 95577  от 16.04.2018г., постановено по АНД № 19848/2018г. на СРС. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Столична община, която е юридическо лице и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК и чл.19 ал.1 от ЗНАП.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Настоящият състав на АдмС Сливен приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищеца е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. М. не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на М. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание, което тя е считала за незаконосъобразно наложено. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС)

Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ "ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи". В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите действие, а още по-малко като причиняване на увреждането по изключителна вина на увредения. Въпросът, дали увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия при изследване на обстоятелството, има ли извършено нарушение от страна на санкционираното с отменено НП лице, не следва да се обсъжда в производството по ЗОДОВ. След като е налице отменено наказателно постановление, наличието на извършено нарушение, както и основанието, поради което е отменено НП, не подлежат на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК.

Адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното НП издадено от орган на ответника се явява причинена вреда за М. поради издадения незаконосъобразен акт.

В случая е неоснователно и възражението на ответника по делото, за прекомерност на платното адвокатско възнаграждение. В производството по обжалване на НП не е предвидена възможност на страните да претендират за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. (Решение № 5174 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2016 г., III о.)

Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по АНД № 19848/2018г. на СРС следва да е в размер на 300 лв., колкото е заплатено по делото. Ето защо възражението на ответника е неоснователно.

От изложеното до тук следва извода, че предявения иск против Столична община следва да бъде уважен до предявения размер от 300 лв.. Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от влизане в сила на решението от 02.01.2020 г.. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 13.11.2019 г. В случая е поискано присъждане на лихвата от по-късна дата и именно от нея следва да се присъди.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Доказателства за заплатен адв.хонорар са представени за 300 лв., за която сума следва да се уважи претенцията на ищеца.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ***, да заплати на И.М.М. с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. (триста лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 331713/2018г.  на заместник-кмета на Столична Община, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане..

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ***, да заплати И.М.М. с ЕГН **********,***, сумата от 310 лв. (триста и десет лева), представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: