№ 1433
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211584 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Н. М. срещу наказателно
постановление/НП/ № BG28022024/4000/P8-129/01.07.2024 г., издадено от ИД
директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция "Пътна
инфраструктура" /АПИ/, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за нарушение по чл.
179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179,
ал. 3а, вр. чл.139, ал.7 от същия закон.
С жалбата Х. Н. М. чрез процесуален представител оспорва издаденото
НП, считайки същото за неправилно, незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалноправните норми. Най-напред се изнасят
съображения за издаване на АУАН при съществени нарушения на
процесуалния закон и административнопроизводствените правила. Посочва се
още, че не става ясно как е установен извършителят на нарушението.
Релевират се доводи, че налагането на глоба във фиксиран размер нарушава
принципа за пропорционалност, закрепен в чл. 9а от Директива 1999/62. Иска
се отмяна на НП и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява от
1
процесуален представител.
Въззиваемата страна не се явява, представлява се от процесуален
представител, който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди НП.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, и взе
предвид разпоредбите на закона, намира следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.02.2024 г. в 09.18 ч. в направление излизане от територията на Р
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе – Дунав мост, е
пристигнало пътно превозно средство /ППС/ специален автомобил марка и
модел "***" с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса над
3,5 тона, управлявано от жалбоподателя Х. Н. М..
Извършена е проверка от страна на контролните органи, приключила с
констатация за това, че на 26.02.2024 г. в 17.34 ч. специален автомобил марка и
модел "***" с рег. № **** на Чепинци по път А-6км. 60+705, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, попада в категорията на ППС, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/.
Във връзка с горното е съставен АУАН № BG28022024/4000/Р8-129 от
28.02.2024 г. от С. К. М., на длъжност инспектор в териториална дирекция в
отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД МИТНИЦА РУСЕ", в присъствието
на двама свидетели и в присъствието на нарушителя. АУАН е подписан от
актосъставителя, свидетелите, нарушителя, и е връчен на нарушителя на
28.02.2024, с отразени обяснения и възражения – „имам“.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично
доказана и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № BG28022024/4000/P8-129/01.07.2024 г., с което за
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл.139,
ал.7 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 1800 лева.
Генериран е доказателствен запис на нарушението от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с номер на нарушението №
12567А06D0073656E063021F160AE541 за това, че в процесното време и място
2
заснетото МПС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е била заплатена пътна такса. Номерът на заснетия автомобил се
установява от приложен по делото снимков материал. По делото е приложено
и копие от регистрационния талон на процесното ППС, от който е видно, че
същото е собственост на “***“ ЕООД. В тази връзка трябва да се отбележи, че
в случая не е санкциониран собственикът на превозното средство, а лицето,
което го е управлявало, като между тях има сключен договор за наем на МПС.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
и от показанията на свидетеля С. М., и от приложените по делото писмени
доказателства, включително снимков материал във връзка с установеното
нарушение. Свидетелят лично е извършил проверката и потвърждава
обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприел. Показанията са
последователни и логични, маакар и лаконични, предвид множество
извършени аналогични проверки от страна на инспектора в „ТД Митница
Русе“, поради което съдът ги кредитира.
Приложените по делото писмени доказателства съдът прецени като
обективни, достоверни; те взаимно се подкрепят. Настоящият съдебен състав
прие за установени изложените фактически обстоятелства и след анализ на
приетите по надлежния процесуален ред писмени доказателства, намира
същите за относими към предмета на делото, поради което ги цени изцяло
като писмени доказателства в настоящия процес. В тази връзка и на основание
чл. 305, ал. 3, изр.2 от НПК съдебният състав не намира за необходимо
обсъждането на доказателствата поотделно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
По съществото на спора:
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като
видно от заповед № РД-11-518/21.05.2024 г. на председателя на управителния
съвет на АПИ, АУАН – ът е съставен от компетентен орган по смисъла на чл.
167а, ал. 2 ЗДвП, определен със заповед № ЗАМ-1434/32- 263874/08.08.2022 г.
на директора на АМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява
3
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закон за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закон за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Следователно, субект
на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е лицето, управлявало процесното
ППС към момента на преминаване през въпросния платен пътен участък.
Безспорно е установено, че към момента на установяване на нарушението
ППС с рег. № **** е управлявано от жалбоподателя Х. М., и нарушението е
установено на 28.02.2024 г. в 09.18 ч. на ГКПП Русе – Дунав мост, докато
нарушението е извършено на 26.02.2024 г. в 17.34 ч. по път А-6км. 60+705. Не
се доказа обаче, че именно жалбоподателят Х. М. е управлявал ППС на
процесната дата и място, регистрирани със запис от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Записът съдържа данни само за ППС, но не и за
водача на същото. С оглед на това не се установи по безспорен и неоспорим
начин авторството на деянието, като на това основание следва да бъде
отменено процесното НП.
Според разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 и 2 от ЗДвП, при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва: 1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер
1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.
В настоящия случай процесното нарушение е установено чрез
елекронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез
която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10, ал. 1
4
от ЗП. Според разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава
доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи. Създадените записи по
цитираната разпоредба се проверяват от длъжностни лица, определените от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура",
проверяват и на тяхна основа съставят актове за установяване на
административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл.
189ж от ЗДвП съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.
От гореизложеното следва, че доколкото нарушението е установено чрез
електронната система по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, то е установено в
отсъствието на нарушителя. Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 187а,
ал. 1 и следващите от ЗДвП. Наказващият орган e приложил разпоредбата
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но тя следва да бъде приложена в хипотезата, когато
собственикът, съответно ползвателят на процесното ППС, се е освободил от
административнонаказателна отговорност по реда на чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП чрез представяне на декларация. Няма данни за това, собственикът или
ползвателят на процесното ППС да е представил декларация по чл. 187а, ал. 4
от ЗДвП, следователно наказващият орган е трябвало да ангажира
отговорността на вписания като собственик “*** ЕООД” по реда на чл. 187а,
ал. 2 от ЗДвП. Изложеното до тук налага отмяна на НП.
За пълнота на изложението, съдът констатира съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. На първо място, не
е спазено императивното изискване за посочване на нарушената от
жалбоподателя разпоредба, предвидено в чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1 т. 6 от ЗАНН. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, като
нарушена е посочената разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но въпросната
разпоредба е санкционна и с нея се предвижда административно наказание за
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, в случаите, в които не
са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни такси при
изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова правило за
поведение е предвидено в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която
водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е
5
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 т. 2 от
ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е
извършено административно нарушение именно на цитираната разпоредба. С
оглед на това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП съдържа само санкция, а правилото за поведение е посочено в чл. 139,
ал. 7 ЗДвП, и посочването само на санкционната норма в АУАН и НП е
съществено процесуално нарушение, доколкото липсва нарушената от
жалбоподателя разпоредба; по този начин начин жалбоподателя не може да
разбере какво именно е административното нарушение, което е извършил. На
следващо място, не се констатира идентитет между описаното в акта, и
в наказателното постановление; видно от последното, същото съдържа
значително повече факти и обстоятелства, рамкиращи предмета на доказване,
каквито липсват, отразени в АУАН, което отново идва да покаже, че е
засегнато съществено правото на санкционирания да разбере
административното обвинение.
Наложената глоба е в размер на 1800.00 лева, като значително е
надвишен размерът на незаплатената такса /54.00 лева/, и по този начин е
нарушен принципът за пропорционалност. Националният законодател е
възприел, че при неизпълнение на задължение за установяване размер и
заплащане на дължима ТОЛ такса, и при незаплащане на компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, която да освободи от
административнонаказателна отговорност виновните водачи на превозни
средства, респективно собственици или ползватели, допуснали неизпълнение
на посоченото задължение, същите следва да подлежат на
административнонаказателна отговорност с налагане на наказание във
фиксиран в закона размер, а именно: 300.00 лева за нарушение по чл. 179, ал.
3 от ЗДвП, 1800.00 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и 2500.00 лева
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а съответно юридическите лица
собственици или ползватели на МПС, допуснали движение на ППС при
неизпълнение на посочените задължения, следва да понесат имуществена
санкция в посочения абсолютно определен размер. Така предвидените в чл.
179, ал. 3-3б от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП размери на
6
административно наказание не съответстват на изискванията на член 4,
параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат съразмерни. С
оглед редица решения на СЕС (С-210/10, С-501/14, съединените дела С -
497/15 и С-498/15 г. и др.) изискването за съразмерност закрепено в
разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска национална правна уредба да
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер
за нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо от
предвидената възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при заплащането на компенсаторна такса. В случая санкцията
по чл. 179, ал. 3-3б, както и чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП е фиксирана и не
предвижда възможност за преценка на конкретните факти. Съдът намира, че в
настоящия случай изискванията за съразмерност не са били спазени, като с
оглед дължима пътна такса в размер на 54.00 лева наложената глоба в размер
на 1800.00 лева е несъотносимо висока и се явява самоцел. Не е съобразена
нормата на чл. 12 от ЗАНН, в който е посочена целта на
административните наказания, а именно: да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения в страната правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани и
доколкото административните наказания следва да бъдат в съответствие с
тежестта на извършеното административно нарушение, което се извежда и
от нормата на чл. 35, ал. 3 НК.
При разглеждане на възможността за прилагане на института на чл. 28
от ЗАНН за маловажност на случая следва да се има предвид разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП, която не позволява прилагането на чл. 28 и чл. 58 г.
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Посочените съображения също са основание да се определи НП за
издадено в противоречие с материалния закон.
Предвид изложеното съдът намира, че се установиха процесуални
нарушения от категорията на съществените, както и нарушения на
материалния закон, които поотделно и в своята съвкупност са основание за
7
отмяна на атакуваното НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това. В хода на производството жалбоподателят е
представляван от договорен адвокат, ангажирал е доказателства за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение и е отправил до съда искане за
присъждането им. При този изход от делото, искането на жалбоподателя е
основателно и следва да бъде уважено в пълен размер, като съдът не дължи
аргументи за това, поради липса на направено възражение за прекомерност от
представителя на АНО.
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно № BG28022024/4000/P8-129/01.07.2024 г.,
издадено от ИД директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3а, вр.
чл.139, ал.7 от същия закон.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на жалбоподателя сумата от 600.00 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9