№ 13427
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско
дело № 20231110171375 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „ФИРМА“ ЕООД срещу А. Е. И. за издаване на З.З. по
чл. 410 ГПК за следните суми: 4 774,52 лв. главница по договор за потребителски кредит,
1 842,77 лв. договорна лихва, 836,76 лв. мораторна лихва, 1 555,56 лв. възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „Ф.“, 1 777,76 лв. възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги „Ф.“ и 500 лв. такса за извънсъдебно събиране на кредита.
З.З. е издадена за вземанията за главница, договорна и лихва, за забава върху
главницата и възнаграждението по договора, както и за разноските съобразно уважената
част от вземанията.
По отношение на претендираната сума за възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги:
Съгласно сключеното между страните споразумение и чл. 15 от общите условия към
договора за потребителски кредит таксата за допълнителен пакет услуги, която е
незадължителна за сключването на договора, се прилага при следните условия, като:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за отлагане на
вноските по кредита. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при
сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата
се включва в ежеседмичната вноска.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно няма. В
частта й по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата
попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. В частта й относно таксата за събиране на кредита следва да се
посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се
направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за
услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на
възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
1
единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
По отношение на претендираните такса за извънсъдебно събиране на кредита.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект
това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи.
Наименованието му прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, за която се издаде
З.З.. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно
обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
Предвид недължимостта на посочените такси поради нищожността на клаузите в
договора, недължимо се явява и претендираното обезщетение за забава върху тези такси в
претендирания размер 280,31 лева.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на "потребител", затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на З.З. по чл. 410 ГПК, с вх. № .../22.12.2023 г. по
описа на СРС, 153 състав, в частта, с която се претендират сумите 1 555,56 лв.
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Ф.“, 1 777,76 лв. възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги „Ф.“, 280,31 лв. обезщетение за забава и 500 лв.
такса за извънсъдебно събиране на кредита по договор за потребителски кредит № ...... от
30.03.2022 г., сключен между „ФИРМА“ ЕООД и А. Е. И..
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2