Р Е Ш Е Н И Е
№….........../26.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16669 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.В.
Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
У.Е.К.., регистрирано в Будапеща, Унгария, с фирмен № ***, действащо на
територията на Република България чрез „У.Е.У.К.. – клон България“ КЧТ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар.
1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № W6 447 от
летище София, Република България до летище Варна, Република България,
предназначен за дата 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2018 г., до окончателното
погасяване на задължението.
По твърдения в исковата молба, ищцата Д. Ш.
е направила резервация за пътуване с полет № W6 447 от летище София, Република
България до летище Варна, Република България, предназначен за дата 15.07.2018
г. Полетът е изпълнен с голямо закъснение, като кацането е осъществено повече
от три часа след първоначално предвидения за това час. Ищцата излага, че
разстоянието между двете летища е по-малко от 1500 км, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг. Твърди, че съгласно тълкувателно решение на Съда на ЕС
по дело № С-402/07 за полети, при които закъснението към момента на кацане е
повече от три часа от планираното по разписание, следва да се прилага чл. 7 от
Регламент (ЕС) 261/2004 г. и пътниците да бъдат обезщетени за претърпяното
неудобство, както при отменен полет или отказан достъп до борда. Посочва, че се
е свързала с „Аероиск” ООД – дружество,
специализирано в защита правата на пътниците по този Регламент, като чрез
същото е поискала от ответника заплащане на дължимото й обезщетение в размер на
сумата 250 евро. Твърди, че въпреки отправената на 24.07.2018 г. извънсъдебна
претенция, към момента на депозиране на исковата молба в съда ответникът не е
заплатил претендираното обезщетение.
В съответствие с
наведените твърдения е и формулираното искане по същество – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 250 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител, поддържа
исковата молба и обективираното в нея искане. Признава, че претендираната сума
от 250 евро е заплатена от ответника в хода на производството – на 09.11.2018
г. Претендира присъждането на разноски по делото съобразно представен списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В постъпило
след срока за отговор становище ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен соченият договор за
въздушен превоз, че полетът е осъществен със закъснение повече от три часа,
както и че ищцата, чрез „Аерориск“ ЕООД, е заявила
извънсъдебна претенция за заплащане на дължимото обезщетение. Поддържа, че в
проведена между страните извънсъдебна кореспонденция ответникът е признал дължимостта
на претендираното обезщетение, като е изискал данни за банкова сметка ***ата от
250 евро е преведена и постъпила по посочената банкова сметка ***.11.2018 г.
С оглед изложеното,
моли за отхвърляне на претенцията и оспорва дължимостта на разноските по
делото, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото.
В открито съдебно заседание ответникът не изплаща представител.
Предварително депозира молба, в която отново оспорва претенцията на ищеца за
разноски по делото и релевира възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от него адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г., при закъснение от два или повече часа при полети до 1500 километра
пътниците получават обезщетение , възлизащо на 250 евро.
Безспорни по делото са обстоятелствата,
че между страните е сключен договор за въздушен превоз -
полет № W6 447 от летище София, до летище Варна в Република България, че
кацането на полета е извършено със закъснение от повече три часа, както и че
разстоянието между летищата София-Варна, изчислено по метода на дъгата на
големия кръг, е по-малко от 1500 км.
Страните не спорят също, че ищцата е отправила покана до ответника за
заплащане на обезщетение за закъснял полет преди предявяване на иска. Това
обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото електронна
кореспонденция между страните.
Изплащането на дължимото обезщетение в размер на претендираната сума от 250
евро се признава изрично от ищцовата страна на
твърдяната от ответника дата – 09.11.2018 г., следваща предявяването на иска.
Този факт, настъпил в хода на процеса, следва да бъде взет предвид от съда,
при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съобразявайки същия, съдът приема, че
съдебно предявеното вземане е погасено чрез реално изпълнение, поради което
предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед извода за неоснователност на иска за главница, неоснователно се
явява и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, доколкото присъждането на
законната лихва е законна последица от уважаването на исковата претенция.
По разноските:
Въпреки
изхода на делото, доколкото искът се явява неоснователен поради извършено
плащане в хода на процеса, съдът намира, че в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а възраженията на ответника
в обрана насока са неоснователни.
Предпоставките за
освобождаване на ответника от отговорността му за разноски са посочени в чл.
78, ал. 2 ГПК и са две: същият да не е дал повод за предявяване на иска и да го
е признал. Те са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на
конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не следва да се
натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването
на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В разглеждания
случай не е налице нито една от тези предпоставки. На първо място, макар и в хода на процеса ответникът да е заплатил
претендираното обезщетение, в депозираното становище страната не е направила
изрично признание на иска, а е оспорила претенцията като неоснователна. Освен
това, въпреки проведената извънсъдебна кореспонденция между страните, ответното
дружество не е заплатило доброволно претендираното обезщетение преди
предявяването на иска на 01.11.2018 г., а след това, поради което с поведението
си същият е дал повод за завеждане на делото.
С оглед на гореизложеното, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 410 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени на л. 158
– 160 от делото.
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с добавен ДДС, възлиза в размер на претендираната
сума от 360 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.В. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу У.Е.К.., регистрирано в
Будапеща, Унгария, с фирмен № ***, действащо на територията на Република
България чрез „У.Е.У.К.. – клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата
от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет № W6 447 от летище София, Република България до летище Варна, Република
България, предназначен за дата 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.11.2018 г., до окончателното погасяване на
задължението;
ОСЪЖДА У.Е.К..,
регистрирано в Будапеща, Унгария, с фирмен № ***, действащо на територията на
Република България чрез „У.Е.У.К.. – клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ***, да
заплати на Д.В. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: