№ 21622
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110103155 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу С. С. Т., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 133,94 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21232/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена, след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот – ап. 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча к***, за
който се води партида с аб. №358186. Моли да бъде установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: 106,98 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до
м.12.2018г., ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до изплащане на вземането и 26,96
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 08.04.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21232/2022 г., по описа на СРС, 141 с-в.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се наличието на облигационно
отношение между страните. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли
за отхвърляне на исковете.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т...“ ЕАД не изразява становище по
основателността на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 170, том VII, рег. № 12225, дело № 1096/2018 г. от 18.12.2018 г., се установява, че
ответницата С. С. Т. продава на Дияна Захариева Терзиева ап. 11, находящ се в гр. София,
ж.к. „Овча к***. Предвид облигационноправното, но и вещноправно действие на договора
за покупко – продажба на недвижими имот, сключен в изискуемата от закона форма на
нотариален акт, задължава съда да приеме, че праводателят е собственик на процесния
недвижми имот – чл.586, ал.3 ГПК. По естеството си нотариалните документи – като
издадени от нарочни нотариални органи в рамките на предоставената им от закона
компетентност, в законоустановените форма и ред, представляват официални
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК с всички произтичащи от това
последици. По силата на чл. 179, ал. 1 ГПК до доказване на противното съдът е длъжен да
приеме, че информацията, която се съдържа в документа относно фактите, които нотариусът
пряко е възприел, или относно действията, които самият той е извършил и е отразил
информацията за тях в нотариалния документ, е достоверна – отговаря на действителното
фактическо положение. В този смисъл нотариалното удостоверяване, че владението върху
имота е предадено от продавача на купувача не се ползва с обвързваща за съда
доказателствена сила. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между
страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, тъй като
до 18.12.2018 г. ответницата С. С. Т. е била собственик на процесния имот. Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
2
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени
такива твърдения от ответника, нито има доказателства, разколебаващи извода, че
ответникът е собственик на процесния имот и към момента на доставка за процесния
период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 358186, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
3
358186, предоставени от „Т...“ ЕАД. Съгласно заключението, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2018 г. – м.12.2018 г. фирмата за
ДР е отчитала уредите за дялово разпределение в имота. По време на отчетите, са
попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на
ФДР в процесното жилище е имало 5 монтирани отоплителни тела и съответно са
монтирани 5 радио топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има 2 водомера за
топла вода, по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат
ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за
отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ
за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 106,98 лв., тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от ответниците. С
оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
4
е подадено на 20.04.2022 г., респ. погасени по давност са вземанията станали изискуеми
преди 20.04.2019 г., респ. всички вземания за процесния период м.05.2018 г. – м.12.2018 г. са
погасени по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на
вземанията по давност.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Предвид погасяването по давност на главното вземане, погасени по давност са и
акцесорните вземания, каквото в случая е вземането за мораторна лихва за забава върху
главницата.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответника – чл.78, ал.3 от
ГПК. Ответникът се представлява от назначен от съда особен представител на разноски на
ищеца на основание чл.47, ал.6 от ГПК, поради което разноските следва да останат така,
както са направени, съобразно изхода на спора.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Я..., срещу С. С. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК.О..., за признаване на установено, че дължи на „Т...” ЕАД следните суми 106,98 лева
(сто и шест лева и 98 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законна
лихва за период от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 26,96 лева (двадесет и
шест лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
08.04.2022 г за топлоснабден имот, аб. № 358186, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча
к***, ап. 11, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
21232/2022 г., по описа на СРС, 141 с-в, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им
по давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...“ ЕАД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5