РЕШЕНИЕ
№
102
гр.
Силистра,
26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Силистра,в публичното заседание на двадесет и четвърти септември, през
две хиляди и двадесета година, в състав: СЪДИЯ: ПАВЛИНА Г.-ЖЕЛЕЗОВА, при
секретаря РУМЯНА ПЕНЕВА, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 4 по
описа за 2020 година, и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Д.А.Г.
*** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
19/121/07141/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8734 от 06.12.2019 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР
за периода 2007-2013 г. на жалбоподателя е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 035, 79 лв.
Релевират се оплаквания за
неспазване на законоустановената форма, съществени нарушения на
административно-производствените правила и противоречие с материалния закон.
Твърди се, че конкретното правоотношение следва да се регламентира чрез решение
за финансова корекция и едва след влизане в сила на този вид акт – с акт за
установяване на публично държавно вземане. Счита, че неизпълнението на
бизнес-плана не е основание за неизпълнение на поетия ангажимент. Претендира за
отмяната на АУПДВ и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие" – София, чрез представляващ го юрисконсулт
Г., поддържа писмено становище, с което оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Развива съображения, че бизнес-планът е неразделна част от
сключения индивидуален административен договор, за чието съответно неизпълнение
е издаден оспорения акт, и неизпълнението му съставлява неизпълнение на поетия ангажимент
по одобрената програма.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена
е от лице с правен интерес от оспорването против акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На 23.10.2015 г.
жалбоподателят, в качеството на ползвател е сключил административен договор №
19/121/07141 /л. 18-26 от преписката/ с Държавен фонд "Земеделие" –
София, по силата на който да му бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ
по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за извършване на
дейностите, заявени за финансиране с внесения проект 19/121/07141 от 07.09.2015
г. Одобрената субсидия е в размер на 170 357,94 лв. за закупуване на
техника – трактор и телескопичен товарач, предназначени за обслужване на
овцеферма. Помощта е определена въз основа на представените от земеделския
производител документи: бизнес план, таблица за одобрени инвестиционни
разходи, анекси към договори и др. /л. 27 , л. 324 - л. 340./.
Помощта е в размер до 40 % от одобрените и реално извършени разходи,свързани с
осъществяването на проекта /чл. 1.2 от договора/. Съгласно чл. 1.3 от договора
Фондът изплаща финансовата помощ до максималния размер, посочен в чл.1.2 от
договора, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията, съобразно
одобрения проект, условията и сроковете, определени в индивидуалния договор,
анексите към него и действащите в съответната област нормативни актове.
Ползвателят се е задължил да
извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до 20.11.2015 г. /т.
4.14 във вр. с т. 3.1 от договора/ в съответствие с одобрения бизнес план, приложен
към заявлението.
В глава VIII "Отговорност" на договора в
т. 8. 1 е предвидено, че ако ползвателя на помощта не изпълни нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, той дължи на фонда
обезщетение за неизпълнение в размер на цялата получена по договора финансова
помощ, ведно с неустойка под формата на
законна лихва върху главницата.
В глава IХ "Други
условия" на договора,т. 9. 1. б. "г" е предвидено, че по смисъла
на този договор "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа
на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8 от 03.04.2008 г. документи, включително
и представения и одобрен бизнес план, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 121.
Във връзка с подадена от
жалбоподателя заявка за плащане на жалбоподателя била изплатена сумата от
170 357,94 лв. съгласно условията на договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ.
На 19.12.2018 г. била
извършена проверка на място в стопанството на жалбоподателя, резултатите от
които били отразени в контролен лист /л. 194-202 от преписката/ с констатации
за неизпълнение на заложените в бизнес-плана прогнозни приходи за трите години
– 2016 ,2017 и 2018 г., посочени в бизнес-плана /л. 332 - л. 333/ със сравнение
с действително постигнатите. По делото тези стойности не са спорни. В одобрения
на базата на бизнес-плана проект за всяка от посочените по-горе години е поет
ангажимент за приход от 170 000 лева /л. 362/. При проверката на място е
установено, че за проверявания период постигнатите показатели са както следва:
за 2016 г.-29 578 лева; за 2017 г. – 114 526,80 лева и за 2018 г. –
58 693 лева. Средноаритметично изпълнението на бизнес-плана за
проверявания период възлязло на 39,76 %. Назначената по делото експертиза
потвърждава този резултат.
Проверката била извършена в
присъствие на жалбоподателя.
С писмо изх. №
01-6500/8734/04.11.2019 г. /л. 271 от преписката/, връчено на 08.11.2019 г. на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят бил уведомен за
откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. В писмото подробно били изложени мотивите на административния
орган, поради които той счита, че следва да бъде издаден посоченият
административен акт. Посочени са приходите от продажба на овче мляко и от други
източници, заложени от земеделския производител в бизнес плана за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /три
пълни години/, които са съпоставени с реализираните от жалбоподателя приходи за
същия период. Изчислен е, че реалното изпълнение на приходната част на
одобрения бизнес план
средно за трите последователни пълни финансови години е 39,76 % от предвидените
приходи по бизнес плана.
Прието е, че посоченото неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план
представлява неизпълнение на т. 4. 14 от договора за предоставяне на
безвъзмездната финансова помощ,съгласно която ползвателят е длъжен да извърши
инвестицията в цялост съобразно бизнес-плана и таблицата за одобрени
инвестиционни разходи. С оглед на това в уведомителното писмо се посочва, че на
основание т. 30 от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г.,
публикувани в ДВ бр. 69/30.08.2019 г. /за краткост само "Правилата за
възстановяване на БФП"/ сумата, която жалбоподателят следва да възстанови
е 10 % от получената БФП или 17 035, 79 лв. Жалбоподателят подал възражение /л.
275/, че непостигнатите заявени показатели съгласно бизнес-плана не съставляват
нередност по смисъла на правото, цитирано в уведомителното писмо по чл.26 от АПК. Не е налице нарушение на договора, тъй като заявената инвестиция –
закупуване на техниката, била осъществена. Ето защо не следва да бъде и
санкциониран.
Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", въз основа на материалите в преписката, издал АУПДВ №
19/121/07141/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8734 от 06.12.2019 г. /л. 279 – л. 284
от преписката/, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 035,79 лв., представляващо
10 % от предоставената финансова помощ по договора. Конкретният размер на
държавното вземане е изчислено съобразно алгоритъма на т. 30 от Приложение към
раздел I „Общи
положения“ от Правилата за възстановяване на БФП по процесния договор.
Посочената точка предвижда ставка от 10 % при нарушение с времетраене от две
финансови години, а за времетраене над две/каквото е процесното/–15 %.
Административният орган е определил 10 %, който размер следва да бъде зачетен
предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя.
При извършена служебна
проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт,
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед
изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП, според която Изпълнителният директор
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай попада в
цитираната хипотеза.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа всички
реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаването му. В АУПДВ е посочено, че при извършена проверка на
изпълнението на сключения договор за предоставяне на БФП е установено, че
реализираните приходи от продажби на продукция/услуги от подпомаганата дейност
са в по-малък размер от заложените в одобрения бизнес план, въз основа на който е отпусната
финансовата подкрепа, т. е. налице е неизпълнение на одобрения бизнес-план,
за чието изпълнение е предоставено финансовото подпомагане. Това води до
неизпълнение на задължения по договора, а така също и на такива, предвидени в Наредба № 8/2008
г.
По отношение на приложимия
процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по
Мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" по ПРСР 2007-2013
съдът съобрази следното:
Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г.
започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон
наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се
довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Настоящият
случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г./ и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той
препраща, не намират приложение в случая. Това е така, защото значение за
прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по
издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се
провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 8 от
03.04.2008 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2 / 2018
г./, а производството по тази наредба
относно договора на Д.Г. е започнало от 07.09.2015 г., когато е подадено
заявлението за подпомагане и не е приключило поради изтичане периода на
мониторинг. От изложеното следва, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не визира само и единствено
производствата по издаване на административни актове за установяване на
публични вземания, които да са започнали до влизане в сила на закона.
Съгласно § 4, ал. 3 ДР
ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018
г./, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон,
доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20
декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20
декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските
производители или в
акт по неговото прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не
е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста
регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което
ДФ "Земеделие" търси възстановяване на част от платената финансова
помощ по договора, е неспазване на т. 4. 14 и т. 4. 28 от Договор № 19/121/07141 от
23.10.2015 г. с ДФЗ във връзка с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 / 2008 г. То касае неизпълнение на
ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент №
1306/2013 г., поради
което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред
за установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от
издателя на акта.
С оглед на изложеното в
настоящия случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, при която следва да бъде издаден
АУПДВ, а не както твърди жалбоподателя хипотезата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, при която се издава решение за
налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Както се посочи, в случая
ЗУСЕСИФ е неприложим. Обстоятелството, че в издадения АУПДВ еднократно е
използван термина финансова корекция, не променя по никакъв начин характера на
издадения административен акт нито пък на разпоредените с него правни последици,
изразяващи се в установяване дължимостта на едно публично държавно вземане.
С оглед горното съдът намира,
че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяната на акта само на това основание.
По делото е безспорно
установено, че реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на
мляко,както и от други приходоизточници са по-малки от заложените в одобрения бизнес план. В
този смисъл са и данните по назначената съдебно-икономическа експертиза, приета
в съдебно заседание от 24.09.2020 г.
Съгласно процесния
индивидуален административен договор от 23.10.2015 г.жалбоподателят е получил
сумата от 170 357,90 лв. като безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Модернизация на земеделското стопанство" от ПРСР 2007-2013
г.Клаузите му сочат, че размерът на помощта е определен въз основа на
представените от него на етап кандидатстване със заявлението документи:
бизнес-план,таблица за одобрените инвестиционни разходи. С този договор
жалбоподателят се задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените
инвестиционни разходи. При неизпълнение на тези задължения в т. 8. 1. от
договора изрично е предвидено, че фондът може да поиска връщане на всички
изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати сключения договор с ползвателя при спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8/2008 г. Бизнес-планът
със заложените в него предвиждания за приходите от подпомогнатата
дейност е неразделна част от проекта, с който дружеството е кандидатствало и е
одобрено за получаване на помощта /т. 9. 1, б. "г" от договора/.В
тази връзка правилно в АУПДВ е прието, че е налице неизпълнение на поетото от
бенефициента задължение за изпълнение на одобрения проект.
В съответствие с т. 8. 1 от
договора изп. директор на ДФ"Земеделие" е посочил чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. сред основанията за издаване на АУПДВ.
В чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. е разписано, че в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска
връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Според чл. 51, ал.
2 от наредбата разплащателната агенция определя размера на намалението на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
Процентът със ставка 10 в
процесния АУПДВ е определен като е приложена т. 30 от Правилата за
възстановяване БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
Тази точка касае нарушение описано като: "Ползвателят не изпълнява
одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени
в бизнес плана).
". Според тежестта на нарушението то е разделено на няколко хипотези като
първата обхваща случаите, когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години са под 50% и над 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план,
изчислени средно аритметично за същия период. В този случай нарушението се
квалифицира със сравнително ниска тежест, тъй като отклонението от заложените в
бизнес плана
финансови показатели не е изключително голямо и целите на предоставеното
подпомагане могат да бъдат постигнати. Според приложението степента на това
нарушение не засяга подпомаганата дейност в цялост. В зависимост от
продължителността на нарушението са дефинирани три степени – при времетраене на
нарушението от една година на възстановяване подлежат 5% от предоставената
финансова помощ по договора, при времетраене от две години – 10% от
предоставената помощ и при времетраене над две години – 15% от помощта по
договора.
В конкретния случай
административният орган е постановил възстановяване на 10% от предоставената на
жалбоподателя БФП като ,въпреки че неизпълнението е касаело не две, а три пълни
финансови години– 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Т.е. би следвало на неизпълнение
от три години да съответства санкция от 15 %. Предвид забраната за влошаване
положението на жалбоподателя, следва да бъде зачетена стойността от 10 %. На
база приетите показатели аритметичните изчисления за публично вземане в размер
на 17 035,79 лева са правилни / 10 % от 170 357,90 лева/.
В обобщение на всичко
изложено до тук съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и при спазване на
административно-производствените правила, правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения
жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
На ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 150 лева,
определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ,
във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс,
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на Д.А.Г., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:***, офис. № * срещу Акт за
установяване на публично вземане № 19/121/07141/3/01/04/02, с изх. №
01-6500/8734 от 06.12.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 035,79 лв.
ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН: **********
*** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София сумата от 150,
00 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: