Определение по дело №177/2011 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1018
Дата: 29 март 2011 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20113100500177
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2011 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………

 

 

    Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 29.03.2011г. в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ:        Росица Станчева

Светла Пенева

                                                   

    като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева в.гр.д. № 177/2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.248 ГПК.

    Образувано е по молба на въззивниците Т.Б.С. и А.Г.С., чрез процесуалния им представител адв. В. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му за разноските.

В молбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по направеното от тях в с.з. от 21.02.2011г. искане за присъждане на разноски, за което са представили списък по чл.80 ГПК. С оглед на това е отправено и искането за постановяване на акт по чл.248 ал.1 ГПК.

    В срока по чл.248 ал.2 ГПК въззиваемите Т.А.С. и М.И.Ж. не са изразили становище.

    За да се произнесе ВОС съобрази следното:

    Молбата с правно основание чл.248 ГПК е депозирана в срок, а по същество е и основателна.

С решението си по настоящото дело ВОС е отменил първоинстанционото решение в обжалваната му част и вместо него е постановил друго, с което е наложил допълнителни мерки за защита от домашно насилие срещу М.Ж., както и е наложил такива и срещу Т.С..

В проведеното на 21.02.2011г. съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците е направил искане за присъждане на разноски за въззивното производство, като е представил списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е 1 000 лв.  Този размер е оспорен от ответната страна с възражения за неговата прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК.

С оглед на горното и предвид изхода от спора съдът намира, че на основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите Т.С. и М.Ж. дължат заплащане на направените от въззивниците разноски. Направеното от последните възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е основателно, предвид сложността на спора от фактическа и правна страна и извършените във въззивното производство процесуални действия.

Ето защо и на основание чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.7 ал.1 т.4 вр.§2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото от въззиваемите в полза на въззивниците адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 450 лв.

Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК постановеното на 25.02.2011г. по в.гр.д. № 177/2011г. решение в частта му за разноските КАТО

 

ОСЪЖДА Т.А.С., ЕГН ********** и М.И.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Б.С., ЕГН ********** и А.Г.С., ЕГН **********,*** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ал.1 вр. ал.5 ГПК.

 

Определението може е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.248 ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: