РЕШЕНИЕ № 178
гр. Бургас, 14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3627/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод
исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, с която приемане за установено, че ответникът Х.Н.Ж.,***, му дължи сума
в размер от 1179 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно
обезщетение по Щета № .../2016 год., изплатено от ищеца на 15.12.2016 год. за
отстраняване на щети по лек автомобил „...“, рег. № ..., увредено при ПТП,
настъпило на 02.11.2016 год. в гр. Ч.., Община С.., ул. „... причинено от
ответника Х.Ж., като водач на товарен автомобил „...“, рег. № ..., както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от
11.03.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 1126/12.03.2019 год. по ч. гр. д. №
2088/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира разноските по
делото.
Главният иск е уточнен с писмена
молба от 06.06.2019 год.
Правните основания на предявените
обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 и чл.
422, ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
По делото е представена Застрахователна
полица № ... год., по силата на която между ищеца-застраховател и собственика
на товарен автомобил „... 19.364“, рег. № ..., е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, със срок на действие 19.05.2016-19.05.2017 год. Видно
от Протокол за ПТП № ..., на 02.11.2016 год., в гр. Ч.., ул. „... ответникът е
управлявал описания товарен автомобил, като при разминаване е нанесъл щети по
паркирания л. а. „.. ..“, рег. № .., собственост на трето лице. Според
протокола и според показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел в
настоящия процес, след инцидента водачът Х.Ж. е напуснал местопроизшествието, а
поведението му е било санкционирано по реда на ЗДвП с влязло в сила Наказателно
постановление № 16-346-473/21.12.2016 год. (вж. справката на л. 71 по описа на
делото).
За уврежданията по паркирания л.
а. „...“ е съставена Щета № .../2016 год. на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД,
което, в качеството си на застраховател по ЗЗГО е определило застрахователно обезщетение
от 1179 лева; за тази сума в доверен сервиз са били отстранени щетите по
автомобила – вж. Фактура № 108/15.12.2016 год. и фискалният бон към нея от
същата дата. След извършване на разхода застрахователят по задължителната застраховка
е предявил по съдебен ред регресното си вземане към ищеца, на основание чл. 500,
ал. 1, т. 3, КЗ, съгл. издадената Заповед за изпълнение № 1126/12.03.2019 год.
по ч. гр. д. № 2088/2019 год. на БсРС.
По делото е изготвено и прието
експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
компетентно. Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и щетите по лекия автомобил, а стойността за отстраняване на
щетите по него възлиза на 1179 лева.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира главния иск за основателен. Според представения констативен
протокол, процесното ПТП е последица от неправомерното поведение на Х.Ж.,
управлявал товарния автомобил в нарушение на чл. 20 и чл. 25 от ЗДвП. По делото
не се спори и относно факта, че след настъпване на застрахователното събитие
ответникът е напуснал местопроизшествието, а така се отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. По-късното съставяне на протокола за ПТП
се дължи на предприетата от органите на полицията издирвателна дейност за
автора на нарушението. Според показанията на свид. Т.С., ответникът е признал факта,
че е управлявал товарния автомобил на процесния ден и място, като противоправното
му поведение е надлежно санкционирано и по реда на ЗДвП.
Щетите по увредения л. а. „...“,
на стойност 1179 лева, са били отстранени в автосервиз, съгл. възлагателното
писмо по съставената застрахователна щета. С факта на плащане на това обезщетение,
извършено на 15.12.2016 год., ищецът е придобил регресното право срещу
причинителя на вредата – водача Х.Ж., до размера на платената сума, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ. Срещу твърдения от ищеца отрицателен факт –
липса на частично или пълно плащане, не е проведено насрещно доказване от
ответника, поради което съдът намира, че сумата е дължима на ищеца, т. е.
главният иск следва да бъде изцяло уважен, ведно с акцесорното вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от 11.03.2019 год.
до окончателното изплащане.
Основателността на претенциите
налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски от общо 350 лева – сбор от платените държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
В изпълнение задължителните
указания на ВКС – т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца и деловодните разноски, направени в заповедното
производство, в общ размер от 175 лева (сбор от 25 лева – платена държавна
такса, и 150 лева – адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ГПК, че ответникът Х.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, сума в размер от
1179 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по
Щета № .../2016 год., изплатено от ищеца на 15.12.2016 год. за отстраняване на
щети по лек автомобил „...“, рег. № ..., увредено при ПТП, настъпило на 02.11.2016
год. в гр. Ч.., Община С.., ул. „..., причинено от ответника Х.Ж., като водач
на товарен автомобил „...“, рег. № ..., както и обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 1179 лева, начиная от 11.03.2019 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед
за изпълнение № 1126/12.03.2019 год. по ч. гр. д. № 2088/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Х.Н.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски”
№ 3, деловодни разноски в размер от 175 лева, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 2088/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Х.Н.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, деловодни разноски в размер от 350 лева,
направени по гр. д. № 3627/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ