Р Е
Ш Е Н
И Е № 182
Град Н., 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1101/2018г. по описа на Н.ския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.179, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът Л.Р.Ш., родена на ***г.,
гражданин на Р.Ф., с адрес: град С.П., улица М.Т., дом *, корпус *, ап.**,
твърди в обстоятелствената част на исковата си молба, че е собственик по силата
на Нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, дело № ****** на нотариус Л.Ч.с
рег.№ ***на НК и район на действие Н.ския районен съд, вписан в Службата по
вписванията – Н. с вх.рег.№ *** от ***** г., акт № ***, том *, дело № ***, на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Н., одобрени със Заповед ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед КД-14-02-194 / 25.02.2009г.
на Началника на СГКК – Бургас, с административен адрес: град С.в., местност “К.,
ваканционен комплекс “Р.б.”, вход *, етаж *, ап.***, намиращ се в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта:
Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, с площ 60,81 кв.м., прилежащи части
съгласно документ за собственост 7.60 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж. През месец август 2017г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден по т.д.№ 484/2014г. (без да се посочва по описа на кой съд е
делото) в полза на ответника по настоящото дело “И.” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори П.ЙЙ.М. и
Р..Н., е образувано изпълнително дело № ****г. по описа на ЧСИ Т.М., взискател
по който е “И.” АД, а длъжник – “Р.б. И.” ЕООД. Ищецът, като трето на
изпълнението лице, е получил съобщение от 24.08.2018г. от съдебния изпълнител
за насрочен опис на гореописания апартамент, срещу който е насочено
принудителното изпълнение. Ответникът претендира да притежава ипотечно право
върху апартамента по силата на Нотариален акт № **, том ІV, рег.№ ****, дело №
***от ****г., вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ ***/****г., акт № **,
том **, дело № ***/***г. Ищецът възразява, че ипотечното право върху имота в
полза на ответника е погасено и има правен интерес да установи със сила на
присъдено нещо, несъществуването на това право по отношение на отвеника –
ипотекарния кредитор. В тази връзка твърди, че на 26.07.2015г. е сключено
споразумение с нотариална заверка на подписите между “Р.б. И.” ЕООД и ответника,
по който начин са постигнали извънсъдебна спогодба, с която са се съгласили да
прекратят съществуващите между тях съдебни спорове относно дълг в общ размер на
1 909 155 евро, дължими на ответника по настоящото дело по договор за
банков кредит, сключен между тях на 23.03.2007г. Според уговореното в
споразумението, “Р.б. И.” ЕООД се е съгласил да прехвърли собствеността върху
17 броя недвижими имоти в полза на банката и на посочени от нея трети лица,
вместо изпълнение на паричните задължения по договора за кредит, а банката се е
съгласила да придобие собствеността върху имотите и че тяхната обща стойност е
в размер на 1 590 334 евро с включен ДДС, вместо изпълнение на
парични плащания по договора за банков кредит, било като се прехвърлят лично от
“Р.б. И.” ЕООД, или от трети лица, които длъжникът по банковия кредит е обещал
да сторят това по чл.23 от ЗЗД. За два от ипотекираните апартаменти (Г5.17 и Г
5.18) длъжникът по банковия кредит се е задължил за заплати на кредитора “И.”
АД сумата в размер на 110 000 евро, за да бъде заличена вписаната върху
тях ипотека. При изпълнение на задълженията по споразумението от страна на “Р.б.
И.” ЕООД, “И.” АД е поел задължение да даде писмени съгласия за заличаване на
ипотеките върху групи от имотите, а банката-кредитор е приела да раздели
ипотечното право при изпълнение на съответните задължения, защото в случая
страните са договорили делимост на ипотечното право. “Р.б. И.” ЕООД е изпълнил
задълженията си като е осигурил изпълнение на задължения на трети лица да
прехвърлят договорените имоти в патримониума на “И.” АД, в резултат на което
банката-кредитор е придобила 13 броя самостоятелни обекти, предмет на
споразумението, както и останалите, които “И.” АД се е съгласил да получи
вместо изпълнение. Така всички имоти по споразумението са придобити от “И.” АД,
срещу което ответникът е поел задължението да даде писмено съгласие да се
заличат ипотеките, вписани върху имотите, между които и собствения на ищеца, с
изключение на имотите Г 5.17 и Г 5.18. По този начин банката-кредитор се е
съгласила с изпълнението на задълженията по споразумението ипотечното право
върху недвижимите имоти да се погаси независимо, че съществуващият паричен дълг
по договора за банков кредит не се погасява изцяло, както и независимо от
изпълнение на другите клаузи от споразумението. Ответникът обаче не е изпълнил това
свое задължение, като освен това през месец август 2017г. той е образувал ново
изпълнително дело № ****г. по описа на ЧСИ Т.М. с рег.№ 803 на КЧСИ за събиране
на цялото вземане, без да е съобразил погасяванията чрез прихващане, а имотът
на ищцата е предмет на принудително изпълнение. Ищецът моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ипотечното право на последния върху
процесното жилище не съществува. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът “И.” АД, твърди, че на 23.03.2007г. между него и “Р.б. И.” ЕООД е
сключен Договор за банков кредит във валута № 029-В/2007г., изменен и допълнен
с Анекс № 1/20.08.2008г., Новационно споразумение от 30.09.2008г., Анекс № */23.01.2009г.,
Анекс № 3/18.01.2010г., Анекс № 4/13.10.2010г., Анекс № 5/09.04.2012г. и Анекс
№ 6/29.09.2012г. Поради неизпълнение на задълженията си от страна на “Р.б. И.”
ЕООД, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен
на 13.05.2014г., а кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение №
*380 от 23.05.2014г. и изпълнителен лист от 27.05.2014г., издадени по гр.д.№
3871/2014г. по описа на РС-Бургас, съгласно които “Р.б. И.” ЕООД следва да
заплати на “И.” АД следните суми: сумата в размер на 1 446 009,35
евро, представляваща главница по договор за кредит № 029-В/2007г. от
23.03.2007г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2014г.; сумата в размер
на 184 095,75 евро, представляваща лихва за периода от 27.09.2012г. до
21.05.2014г.; сумата в размер на 20 020 евро, представляваща лихва за
периода от 20.08.2013г. до 21.05.2014г.; сумата в размер на 17 465,49
евро, представляваща неустойка за забава за периода от 27.10.2013г. до
21.05.2014г.; сумата в размер на 104 213,54 евро, представляваща
комисионна за управление; сумата в размер на 3 ***лева, представляваща
разноски; сумата в размер на 875,32 лева, представляваща дължима
застрахователна премия; сумата в размер на 192 186 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № *0148030400898 по описа на ЧСИ Т.М. с рег.№ 803 на КЧСИ и
район на действие Окръжен съд – Бургас. Длъжникът “Р.б. И.” ЕООД е възразил
срещу заповедта за изпълнение, а кредиторът “И.” АД е предявил иск по чл.422 от ГПК за устанояване на вземането си по заповедта за изпълнение, въз основа на
който е образувано търг. дело № 484/2014г. по описа на ОС-Бургас. След
образуване на това дело е било сключено споразумението между страните по него
от 26.06.2015г., а по делото е била одобрена съдебна спогодба, с която страните
прекратяват споровете помежду си относно установяване съществуването на вземане
на “И.” АД срещу “Р.б. И.” ЕООД, произтичащо от неиздължените изискуеми
задължения по договора за банков кредит от 23.03.2007г. и анексите към него. На
16.08.2017г. “И.” АД е връчил уведомление на “Р.б. И.” ЕООД, с което го е
уведомил, че споразумението от 26.06.2015г. следва да се счита развалено от
страна на банката. В резултат на неизпълнение на задълженията на “Р.б. И.”
ЕООД, въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително
дело № *****по описа на ЧСИ Т.М. с рег.№ 803 на КЧСИ и район на действие
ОС-Бургас. Ответникът посочва, че на ****г. “Р.б. И.” ЕООД е учредил в полза на “И.” АД договорна
ипотека върху недвижими имоти, включително и върху процесния, за обезпечаване
на всички вземания на ипотекарния кредитор по договора за банков кредит, „новационно
споразумение“ и анексите към него, което учредяване на договорна ипотека е
обективирано в Нотариален акт № **, том ІV, рег.№ ****, дело № 622/2007г. на
нотариус М.Б.с рег.№ ***на НК и район на действие Н.ския районен съд. Ищецът
пък е придобил собствеността върху имота на 04.05.2012г., когато в полза на
банката вече е била учредена ипотеката. Ответникът отрича в полза на ищеца да е
налице право на възражение за погасено ипотечно право. Твърди също, че “Р.б. И.”
ЕООД не е изпълнявал задълженията си по споразумението от 26.06.2015г., като
отрича той да е прехвърлил в полза на банката три от недвижимите имоти, предмет
на споразумението, като придобиването им е станало след принудително
изпълнение, както и отрича да е изпълнил други задължения по споразумението,
включително и да му заплати уговорените суми, поради което “И.” АД е упражнил
правото си да развали едностранно споразумението и да предприеме действия по
принудително изпълнение по отношение на предоставените в полза на
банката-кредитор обезпечения. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за погасяване
на ипотечното право като счита на първо място, че то е неделимо, а освен това
отрича “И.” АД да е давал съгласие за заличаване на ипотеката върху имотите.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът не се
явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа
предявения иск и че счита, че споразумението между ответника и “Р.б. И.” ЕООД
не е развалено едностранно от кредитора, тъй като длъжникът е изпълнил
задълженията си по него чрез извършени плащания и прехвърляния на имоти от
страна на длъжника в полза на кредитора, които не са отразени от съдебния
изпълнител.
Ответникът се представлява в съдебно
заседание от процесуален представител, който поддържа доводите, изложени в
отговора на исковата молба и претенцията за отхвърляне на иска като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.03.2007г. в град Бургас е
сключен Договор за банков кредит във валута № 029-В/2007 година, по силата и в
изпълнение на който кредитодателят ТБ “И.” АД, е предоставил на
кредитополучателя “Р.б. И.” ЕООД, кредит в размер на 950 000 евро за
изграждане на комплекс “Робинзон” в землището на град С.в., а
кредитополучателят се е задължил да върне общия размер на кредита в срок до
20.12.2008г. при следния погасителен план: на 20.08.2008г. – 200 000 евро;
на 20.09.2008г. – 200 000 евро; на 20.10.2008г. 200 000 евро; на 20.11.2008г. –
200 000 евро; на 20.12.2008г. – 150 000 евро. За обезпечаване на
кредита страните с уговорили в полза на кредитодателя да бъде учредена
договорна ипотека върху недвижими имоти: 1) осем броя апартаменти, собственост
на “Е.Е.Д.Е.К.” ЕООД, чиято обща площ е 573,73 кв.м. и общ пазарна стойност
745 849 евро, разположени в хотелска сграда с кадастрален № ***.1 т в.с. “Б.*”
(бивш блок 1.1) в дворно място, цялото с площ от 4 612 кв.м., от които
1 412/4 612 идеални части, собствени на
“Е.Е.Д.Е.К.” ЕООД, образуващо УПИ ***, 138 в кв.6601, по плана на к.к.
Слънчев бряг – запад, по кадастралната карта № ***, и 2) Поземлен имот № ***с
площ 1 317 кв.м., собственост на “Р.б. И.” ЕООД и 1/2 идеална част от
Поземлен имот № ***, целият с площ от 4070 кв.м., собственост на “Р.б. И.”
ЕООД, намиращи се в землището на град С.в., местността “К.”, ведно с правото на
строеж върху 74 броя обособени обекти в жилищни сгради, които ще бъдат
изградени в имоти № ***и ***на обща площ от 6 011,41 кв.м.; Пазарна
стойност на имота – 1 021 049 евро. В чл.26 от договора страните са
уговорили кредитодателят да има право да преустанови предоставянето на суми по
кредита и да обяви усвоения кредит за изцяло и предсрочно изискуем при
неизпълнение на което и да е условие за ползване на кредита и/или при неизпълнение
на което и да е задължение на кредитополучателя по този договор, между които е
ако последният е пропуснал да изпълни което и да е свое задължение за плащане
към кредитодателя, а според чл.27 от договора, при просрочие на вноска кредитодателят
обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
На ****г. с Нотариален акт № **,
том ІV, рег.№ ****, дело № 622/2007г. на нотариус М.Б.с рег.№ ***на НК и район
на действие Н.ския районен съд, е учредена в полза на ТБ “И.” АД договорна
ипотека върху Поземлен имот № ***, ведно с правото на строеж за изграждане на
следните самостоятелни обекти – Апартамент В4.8, В5.9, В5.10, върху 1/2 идеална
част от Поземлен имот № ***, ведно с правото на строеж за изграждане на десет
обекта – апартаменти, в Блок С, четиринадесет обекта – апартаменти, в Блок D, четиринадесет обекта – апартаменти, в
блок Е, единадесет обекта – апартаменти в блок F, двадесет и два обекта – апартаменти, в
блок G, и върху Поземлен
имот № ***, ведно с изградената в него Сграда с идентификатор ***.1,
представляваща Блок 1.1 от вилно селище “Б.*“, с изградени осем
апартаменти.
С Анекс № 1 от 20.08.2008г.
страните са изменили крайния срок на договора, респ. за погасяване на
задължението на кредитополучателя, като е уговорено плащането да бъде извършено
през периода от 20.02.2009г. до 20.06.2009г.
С „новационно споразумение“ от
30.09.2008г. страните са уговорили размерът по договора за кредит да бъде в
размер на 4 500 000 евро с договорен лихвен процент в размер на тримесечния
EURIBOR плюс надбавка
в размер на 5.5 пункта, който впоследствие с Анекс № * от 23.01.2009г. е
променен на 7.5 пункта, а с Анекс № 3 от 18.01.2010г. на не по-малко от 13%
годишно, и краен срок на погасяване 20.06.2010г. С последващи анекси страните
са изменяли срока на договора и на погасяване на паричното задължение,
съответно вноските, лихвения процент и замяна на имоти, които да служат като
обезпечение изпълнението на задълженията по кредита, в резултат на които
уговорки на 11.02.2011г. с Нотариален акт № 64, том І, рег.№ 339, дело №
62/2011г. на нотариус Л.Ч.с рег.№ ***на НК и район на действие Н.ския районен
съд, е учредена друга договора ипотека в полза на ТБ “И.” ООД за обезпечване на
вземането на кредитра по договора за банков кредит на сумата в размер на
513 900 евро, този път върху седем самостоятелни обекта в сграда –
апартаменти, находящи се в Жилищна сграда за сезонно ползване с идентификатор ***.1.
На 09.04.2012г. е сключен Анекс №
5 към договора за кредит, в който е посочено, че непогасената част от кредита е
в размер на 3 842 449,52 евро и следва да се погаси чрез погасителни
вноски през периода от месец юли 2012г. до 20.12.2016г.
На 04.05.2012г. е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 110, том
ІІ, рег.№ 1610, дело № 305/2012г. на нотариус Л.Ч.с рег.№ ***на НК и район на
действие Н.ския районен съд, по силата на който продавачът “Р.б. И.” ООД е
прехвърлил на купувача – ищеца Л.Р.Ш., следния недвижим имот, находящ се в
Жилищна сграда за сезонно ползване с идентификатор ***.2, в ПИ с идентификатор ***,
в град С.в., местността “К., а именно: АПАРТАМЕНТ С 2.4, находящ се във вход С,
етаж 2, апартамент 4, с идентификатор ****, със застроена площ 60,81 кв.м.,
ведно с 7.60 квадратни метра идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на
68,41 кв.м., за сумата в размер на 25 400 евро с включен ДДС.
С Анекс № 6 от 29.09.2012г.
страните по договора за кредит са се споразумели, че непогасената част от
кредита е в размер на 1 453 952,87 евро, и че същият следва да се
издължи на погасителни вноски, които съгласно погасителен план следва да се
заплащат през периода от 20.08.2013г. до 20.09.2017г.
На 28.04.2014г. “И.” АД е изпратил
на “Р.б. И.” ЕООД нотариална покана, с която го е уведомил, че на основание
чл.26, б.”а” от договора за кредит обявява непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, и го е поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата
да погаси задълженията си в общ размер на 1 727 638,23 евро,
включващи главница по кредита – 1 446 009,35 евро, просрочена
договорна (възнаградителна) лихва – 163 021,64 евро, наказателна лихва –
11 765 евро, неустойка за забава – 9 858,75 евро и комисионна за
управление – 96 983,49 евро, като го е предупредил, че при непогасяване
изцяло и в срока на задълженията, банката-кредитор ще предприеме действия по
принудително събиране на вземанията си по договора за кредит. Поканата е
получена от кредитополучателя на 12.05.2014г.
На 23.05.2014г. в полза на
кредитора “И.” АД е издадена Заповед № *380 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ (извлечение от счетоводните книги на банката) по чл.417
от ГПК, по ч.гр.д.№ 3871/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на
която длъжникът “Р.б. И.” ЕООД следва да му заплати следните суми: сумата от
1 446 009,35 евро – главница по Договор за банков кредит във валута №
029-В/2007 от 23.03.2007г., Анекс № 1/20.08.2008г., новационно споразумение от
30.09.2008г., Анекс № */23.01.2009г., Анекс № 3/18.01.2010г., Анекс №
4/13.10.2010г., Анекс № 5/09.04.2012г. и Анекс № 6/29.09.2012г., сумата от
184 095,75 евро – редовна лихва за периода от 27.09.2012г. до
21.05.2014г., сумата от 20 020 евро – наказателна лихва за периода от
20.08.2013г. до 21.05.2014г., сумата от 17 465,49 евро – неустойка за
забава върху просрочените лихви за периода от 27.10.2013г. до 21.05.2014г.,
сумата от 104 213,54 евро – комисионна за управление, сумата от 3 ***лева
– дължими разноски, равняващи се на 1 840,65 евро, сумата от 875,32 лева –
застрахователна премия, равняваща се на 447,54 евро, законната лихва за забава
върху главницата, считано от 22.05.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 192 186,46 лева – съдебно деловодни разноски, от
които държавна такса от 69 396,46 лева и 122 790 лева възнаграждение
за адвокат. На 27.05.2014г. е издаден и изпълнителен лист за сумите.
На 26.06.2015г. страните по
договора за кредит са сключили споразумение, в което са декларирали
задължението на длъжника по договора за кредит за главница, лихви, неустойки,
комисионни и съдебни разноски в размерите по изпълнителния лист, като са
изброили и имотите, върху които е учредена договорна ипотека за обезпечаване
вземанията на банката, произтичащи от договора за кредит, между които е и
Апартамент № АПАРТАМЕНТ С 2.4, с идентификатор ****. Длъжникът се е задължил да
прехвърли доброволно (при условията на чл.65 от ЗЗД – погасяване на дълг срещу
прехвърляне на собственост) и/или да
осигури при условията на чл.23 от ЗЗД прехвърляне в полза на кредитора и/или на
трето, посочено от кредитора лице (при условията на чл.75 от ЗЗД) – за
погасяване на част от посочените по-горе задължения), собствеността върху четири
поземлени имоти, идеални части от два други поземлени имоти, открит
развлекателен басейн, Самостоятелен обект в сграда, представляващ Офис, два
апартамента, представляващи един самостоятелен обект, апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с предназначение Ателие за творческа дейност, и
още шест апартаменти – самостоятелни обекти в сграда. В чл.1, ал.2 от
споразумението е уговорено разноските във връзка с нотариалните сделки да бъдат
изцяло за сметка на длъжника, но поради липса на средства, те ще бъдат
заплатени от кредитора до сумата от 65 000 лева за сметка на длъжника, а
за останалите разноски длъжникът ще представи своевременно допълнително
имущество, което кредиторът ще остойности съобразно остатъка от разноските, за
което е предвидено страните да подпишат допълнително споразумение към
спогодбата с цел продължаване изпълнение на задълженията по нея. В замяна на
заплащането на тези разноски длъжникът се е задължил да прехвърли допълнително
в собственост на кредитора друг самостоятелен обект, както и площ в квадратни
метри от подземен гараж, обособени като паркоместа. Отделно от уговорените
разпоредителни сделки и наред с тях, длъжникът се е задължил (чл.1, ал.3 от
спогодбата) с цел частично погашение на паричното задължение към кредитора, да
извърши и плащане на сумата в размер на 110 000 евро в 20-дневен срок от
подписване на споразумението, срещу което кредиторът се е задължил да даде
отделно съгласие за заличаване на ипотеката върху Апартамент № G 5.17 с идентификатор ***.2.81 и
Апартамент № G
5.18 с идентификатор ***.2.82. Длъжникът е поел и задължения да извърши
определени действия и да представи на кредитора документи.
В чл.5,
ал.1 от споразумението страните са уговорили сроковете, в които да се извършат
отделните прехвърлителни сделки на отделни имоти в полза на кредитора. Изрично
е уговорено в чл.5, ал.2 от споразумението при изпълнение на условията по ал.1
от страна на длъжника, кредиторът да издава поетапно съгласието по чл.179, ал.1
от ЗЗД при прехвърляне на част от имотите (групи от имоти) в хипотезата на
чл.65 от ЗЗД (дълг срещу собственост) и в хипотезата на чл.23 от ЗЗД, а видно
от ал.3 на чл.5 от споразумението, съгласието по чл. 179 от ЗЗД касае
заличаване на ипотеките върху имотите, които страните са се споразумели да
бъдат прехвърлени в собственост на кредитора.
В чл.6, ал.1 от споразумението са
изброени случаите на неизпълнение от страна на длъжника, които дават право на
кредитора да развали едностранно и без да дава срок за изпълнение и да пристъпи
към незабавно принудително изпълнение, между които е неизпълнение на
задължението за прехвърляне на недвижимите имоти и неизпълнение на което и да е
друго задължение, поето със споразумението. Според чл.6, ал.3 всяко
неизпълнение от страна на длъжника на предвидените в споразумението задължения,
респ. неизпълнението на което и да е от посочените действия, вменени за
изпълнение на длъжника, дава право на кредитора да развали настоящото
споразумение и да пристъпи към незабавно принудително изпълнение.
Чрез поредица от сделки,
извършени през периода от 07.08-23.10.2015г., в полза на кредитора “И.” АД са
прехвърлени недвижимите имоти, предмет на споразумението, с изключение на
Поземлен имот с идентификатор ***, 1/2 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор ***и Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.1.5. Тези три имота са придобити от „И.“ АД, въз
основа на влезли в сила постановления за възлагане от 10.02.2016г. и от 20.05.2016г.,
издадени по изп. дело № *0158000400564 на ЧСИ И.Б.с рег.№ ***на КЧСИ и район на
действие Окръжен съд – Бургас. В полза на кредитора не са прехвърлени от страна
на длъжника: Открит развлекателен басейн, находящ се в имот с идентификатори ***и
***, местност „К.“ град С.в., община Н., със застроена площ от 238,73 кв.м.,
съгласно разрешение за строеж № **/30.06.2008г., въведен в експлоатация с
Удостоверение № *38/02.07.2012г., ведно с Открит бар, прилежащите съоръжения и
оборудване, според уговореното в т.1.7 от споразумението, както и не са
прехвърлени наличните в ПИ **** съоръжения и оборудване.
Поради неизпълнението на
задълженията от страна на длъжника по споразумението да прехвърли Открития
развлекателен басейн, находящ се в ПИ ***и ***, и на съоръженията и
оборудването в ПИ ****, както и поради неизпълнението на други поети от
длъжника задължения по споразумението, а именно за плащане на сумата в размер
на 110 000 евро, за осигуряване подписване на споразумение с „Мела
мениджмънт 2009“ ЕООД (чл.2, ал.2 от споразумението), за осигуряване в
определения срок монтирането в апартаментите, собственост на „И.“ АД в комплекс
„Р.б.“ на временно демонтираното от там оборудване, описано в Приложение № *
(чл.2, ал.3), за оказване съдействие на кредитора с оглед организиране на общи
събрания на етажната собственост, на които да се гласуват решения за сключване
на Договор за фасилити мениджмънт (чл.3, ал.2), и за предоставяне в определен
срок на конкретно изброени (чл.5, ал.6) документи, кредиторът е изпратил
уведомление до длъжника „Р.б. И.“ ЕООД, получено от последния на 16.08.2018г.,
с която го уведомява, че разваля едностранно, и без да се дава срок на
изпълнение, Споразумението от 26.06.2015г.
Междувременно, след като не е
изпълнил задължението да прехвърли, респ. чрез трети лица, чиито действия
длъжникът е обещал, в полза на кредитора на част от недвижимите имоти в уговорения
в споразумението срок, освен изп.д. № *0158000400564 на ЧСИ И.Б.с рег.№ ***на
КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас, по което са издадени
постановления за възлагане на три от тях, кредиторът е поискал образуване и на друго
изпълнително производство, като въз основа на издаден на 17.12.2015г.
изпълнителен лист по търг.дело № 484/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е
образувано изп. дело № *****на ЧСИ Т.М. с рег.№ 803 на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – Бургас, срещу длъжника „Р.б. И.“ ЕООД, за сумата в размер на
1 909 155 евро, която длъжникът е признал, че дължи със сключването
на споразумението от 26.06.2015г. Въз основа на искането на взискателя, по това
изпълнително дело е насочено принудително изпълнение върху недвижимите имоти,
върху които са учредени договорни ипотеки за обезпечение изпълнението на
договора а кредит в пълния му размер, между които и този, който през 2012г. е
бил продаден от длъжника на ищеца, при вече учредена ипотека, а именно
Апартамент Ц 2.4, с идентификатор ****, като първоначално взискателят е поискал
да бъде наложена и вписана възбрана върху тези имоти.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
“И.” АД е кредитор на “Р.б. И.”
ЕООД по силата на Договор за банков кредит във валута от 23.03.2007г. за сумата
по кредита в размер на 950 000 лева. За погасяване на паричния дълг в общ
размер на 1 909 155 евро, включващ главница по кредита, редовна
лихва, наказателна лихва, неустойка за забава, комисионна за управление,
разноски, застрахователна премия и съдебно-деловодни разноски в производство по
чл.417 от ГПК за снабдяване с изпълнителен лист, страните по договора са
сключили последващо споразумение от 26.06.2015г. Формата на това споразумение е
писмена и отговаря на условията за действителност на предварителен договор за
продажба на недвижим имот, а по съдържание сочи на предварителен договор за
даване вместо изпълнение. С този договор страните са се споразумели погасяване
на целия дълг да се извърши чрез прехвърляне на собственост върху недвижими
имоти, което съответства на допустим начин за погасяване на задължение,
известен като даване вместо изпълнение. След като между страните е уговорено
погасяването на паричния дълг от 1 909 155 евро да стане чрез
прехвърляне на собственост върху точно определени недвижими имоти, то с
прехвърлянето на някои от тях е налице частично изпълнение на поетото задължение
по споразумението от 26.06.2015г.
Споразумението от 26.06.2015г. е
договор от вида datio
in solutum, уреден в чл.65 от ЗЗД. По правило този
договор е неформален, но ако е уговорено погасяване на задължението чрез
прехвърляне на недвижим имот, следва да е извършен в изискуемата за тези
прехвърляния форма. Даването вместо изпълнение е особен договор – един смесен
сложен договор, към който следва да се приложат по аналогия както правилата,
които се отнасят до продажбата, респ. замяната, така и правила, които се
отнасят до новацията. За разлика от продажбата обаче всяко даване вместо
изпълнение предполага незабавното преминаване на престираното в собственост на
кредитора. Докато продажбата може да стане със запазване собствеността върху
продадената вещ (чл.205 от ЗЗД), това е недопустимо при даването вместо
изпълнение. В случая със споразумението е налице и форма за действителност на
предварителен договор по чл.19, ал.1 от ЗЗД. За изпълнение на този договор е
необходимо прехвърлянето да се извърши с нотариален акт за да настъпи
погасителния ефект на изпълнението. Основание на договора е погасяване на
парично задължение от 1 909 155 евро по договора за кредит. Налице е
следователно единна престация, независимо от това, че е делима. Съгласно чл.66
от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо. Престиране на части би могло да освободи длъжника от
задължението ако е уговорено, но данни за това по делото няма. В чл.6, ал.1, б.
“д” и ал.3 от споразумението е предвидено, че всяко неизпълнение от страна на
длъжника на което и да е задължение по него дават право на кредитора да развали
едностранно и без да дава срок за изпълнение споразумението и да пристъпи към
незабавно принудително изпълнение. Това означава, че само при пълно изпълнение
на уговорените задължения страните ще приемат наличие на изпълнение по
споразумението.
По тези причини не може се
приеме, че с извършените продажби дългът е погасен до определен размер, защото
такъв извод би бил в нарушение на закона и не съответства на представените по
делото доказателства, установяващи действителната воля на страните по
споразумението, както и правните последици от упражненото от кредитора
изявление за разваляне поради неизпълнение на сключеното споразумение.
При липса на възражения от ищеца
по делото, който е трета страна по това споразумение, дали изявлението на
ответника – кредитор за разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД е
породило действието си, в зависимост от размера на неизпълнената част, дали
кредиторът е изправна страна по него и други значими за това факти като
например недействителни клаузи, невиновна невъзможност и други, това
обстоятелство не следва да бъде подлагано на обсъждане. С уведомлението за
развалане на споразумението от 26.06.2015г., банката-кредитор е целяла с
обратна сила да се заличи даденото от кредитора съгласие да получи друго вместо
уговореното, а именно недвижими имоти вместо пари в размер на
1 909 155 евро. Въпросът за интереса на кредитора следва винаги да се
изяснява в контекста на конкретните факти по делото, като от значение е не само
обема на неизпълнението, но и забавата, както и други обстоятелства, имащи
значение за това дали и без неизпълнената част договорът следва да запази действието
си (Решение № 318 от 27.06.2012г. по гр.д.№ *73/2012г., ІV г.о. на ВКС).
Същественото и решаващото за
настоящия казус е, че кредиторът по споразумението не е поемал задължения и не
е давал съгласие по чл.179 от ЗЗД за заличаване на вписаните ипотеки относно
имотите, изброени в § 2 на споразумението, между които е и този, който е
предмет на исковата претенция, а само за тези, които е следвало да му бъдат
прехвърлени от длъжника “Р.б. И.” ЕООД, или от трети лица по чл.23 от ЗЗД, в
изпълнение на условията по споразумението, и след прехвърлянето на тези имоти,
описани в чл.1 от споразумението. По този начин не се
подкрепят твърдението на ищеца в исковата молба, което се явява и основния му
довод, че с чл.5, ал.2 от споразумението кредиторът по него дал съгласие за заличаване на ипотеките върху
групи от имотите по параграф 2.
От ищцовата
страна не се излагат изрични и конкретни твърдения (въпреки, че исковата му
молба е оставяна два пъти без движение) дали твърдяното погасяване на
ипотечното право на кредитора по отношение на недвижимия имот, който е бил
прехвърлен на ищцата, е настъпило в резултат на изразено от ипотекарния
кредитор съгласие в предписана от закона форма за заличаване на ипотеката със
сключване на споразумението от 26.06.2015г., или то е настъпило автоматично с
изпълнение на задълженията от страна на длъжника на всички или на отделни
клаузи по споразумението. (Определение № 74/04.02.2014г. по дело № 1791/2013г.
на ВКС, І т.о.; Определение № 627/30.10.2017г. по дело № 1824/2017г. на ВКС, ІІ
т.о.). След като обаче не е налице нито едно от двете условия (кредиторът не е
давал съгласие за заличаване на ипотеката върху процесния имот, а длъжникът по
споразумението не е изпълнил пълно и точно задълженията си по споразумението) и
същевременно ищцата не доказа такова пълно изпълнение на задълженията от страна
на длъжника, посочени от банката-кредитор в уведомлението, с което заявява, че
разваля споразумението, предявеният от ищцата иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед
правилата на процеса в полза на ответника следва да бъде присъдено
юристконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Не следва да се уважава претенцията на ответника за заплащане на разноски
в обезпечително производство в размер на 15 лева, съгласно списъка на
разноските, защото не са представени доказателства нито такива разноски да са
правени (за заплащане на държавна такса за частна жалба срещу определение, с
което се допуска обезпечение на иск), нито въобще да се е развивало
производство по обезпечение на бъдещ иск (т.1 и т.5 от ТР № 6/06.11.2013г. по
тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
Следва да се
отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на разноски на основание чл.78, ал.1
от ГПК, които са доказани в размер на 1 776,07 лева – за платена държавна
такса, като неоснователна.
Предвид
гореизложеното, Н.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Л.Р.Ш.,
родена на ***г., гражданин на Р.Ф., с адрес: град С.П., улица М.Т., дом *,
корпус *, ап.**, иск за признаване за
установено, че ипотечното право на „И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори П.ЙЙ.М. и Р..Н.,
върху Апартамент ***, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** (единадесет хиляди петстотин тридесет и осем точка
тринадесет точка четиридесет и девет точка две точка деветнадесет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.в., община Н., одобрени
със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед № КД-14-02-194 / 25.02.2009г. на Началника на СГКК – Бургас, с площ
60.81 кв.м., ведно със 7.60 квадратни метра идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, находящ се във вход “С”, ап.*в Жилищна сграда за
сезонно ползване с кадастрален идентификатор ***.*, разположена в Поземлен имот
с идентификатор ***, не съществува,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Л.Р.Ш.,
родена на ***г., гражданин на Р.Ф., с адрес: град С.П., улица М.Т., дом *,
корпус *, ап.**, за осъждане на „И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителните директори П.ЙЙ.М. и Р..Н., да
й заплати направени по делото разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л.Р.Ш., родена на ***г.,
гражданин на Р.Ф., с адрес: град С.П., улица М.Т., дом *, корпус *, ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ на „И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителните директори П.ЙЙ.М. и Р..Н., сумата в размер на 300 лв. (триста лева) за
юристконсултско възнаграждение, като претенцията за заплащане на направени
разноски в размер на 15 лева, представляваща платена държавна такса за частна
жалба по обезпечително производство, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: