Присъда по дело №1974/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 10 |
| Дата: | 7 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201974 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 20 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия АНДР. ИЛ. П., ЕГН ********** за
престъпление по чл.196 ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1, т.3 във вр. с чл.194 ал.1
и във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.“а“ и бук. „б“ от НК, а именно затова,
че за времето от 07.07.2018г. до 21.12.2020г. в с.Звъничево, обл.Пазарджик,
при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот - входна дървена врата е отнел чужди
движими вещи - сумата от 8650,00 лева и 1045.00 евро на стойност 2043.84
лева по курса на БНБ, общо на стойност 10693.84 лева от владението на ИВ.
ВЛ. ЛЮТ., СП. КР. ХР., В. П. ИЛ., Г. П. ИЛ., Л. Г. ЛЮТ. и Г. АНГ. ЛЮТ. -
всички от с.Звъничево, обл.Пазарджик без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени в условията на
опасен рецидив, както следва:
на 07.07.2018г. в с.Звъничево, обл.Пазарджик е отнел чужда движима
вещ - сумата от 520.00 лева от владението на ИВ. ВЛ. ЛЮТ. от с.Звъничево,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои;
на 03.06.2020г. в с.Звъничево, обл.Пазарджик, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот - входна дървена врата е отнел
чужда движима вещ - сумата от 2100.00 лева от владението на СП. КР. ХР. от
с.Звъничево, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
на 19.12.2020г. в с.Звъничево, обл.Пазарджик е отнел чужди движими
вещи - сумата от 1030.00 лева и 25.00 евро /с левова равностойност 48.95 лева
по курс на БНБ/, общо на стойност 1078.95 лева от владението на В. П. ИЛ. и
Г. П. ИЛ. от с.Звъничево обл.Пазарджик, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
на 21.12.2020г. в с.Звъничево, обл.Пазарджик е отнел чужди движими
вещи - сумата от 5000.00 лева и 1020.00 евро /с левова равностойност 1994.95
лева по курс на БНБ/ общо на стойност 6994.95 лева от владението на Л. Г.
ЛЮТ. и Г. АНГ. ЛЮТ. и двамата от с.Звъничево обл. Пазарджик, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против
подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно
наказание ЛС, което да се индивидуализира след приложението на чл.54 и
чл.58а ал.1 от НК, около средния размер предвиден в закона.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със сл. защитник,
като се признава за виновен по обвинението, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира за по-леко
наказание ЛС.
1
Против подсъдимия бе предявен гр. иск от пострадалите, както следва:
от С.К. Х. за сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му с престъплението имуществени вреди;
от Л. Г. ЛЮТ. и Г. АНГ. ЛЮТ. за сумата от 6994.95 лева, представляваща
обезщетение за причинените им с престъплението имуществени вреди.
Гражданските искове бяха приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес с протоколно определение на съда от 07.02.2022 година,
а горепосочените пострадали бяха конституирани като гр. ищци в процеса.
Гражданските ищци лично, а и чрез повереник, поддържат исковете си и
излагат кратки съображения за тяхната основателност.
Пострадалият С. Х. бе конституиран и като частен обвинител в процеса,
при което чрез повереника си поиска подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му се наложи справедливо наказание.
Районният съд се запозна със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към началото на инкриминирания период подс. А.П. бил осъждан общо
седем пъти за извършени умишлени престъпления от ОХ, основно против
собствеността, в периода 2001 год. – 2016 год. Последните му две
осъждания били по:
НОХД № 425/2012г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 18.04.2012г., за
престъпление – кражба при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.196 ал.1, т.1 от НК, като му било наложено наказание от 2 години и 6
месеца лишаване от свобода. Това наказание той изтърпял на 12.11.2014
година, след което бил освободен от затвора в гр.Пазарджик.
НОХД № 1404/2016г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 22.12.2016г., за
престъпление – кражба при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.196 ал.1, т.1 от НК, като му било наложено наказание от 1 година и 2
месеца лишаване от свобода. Това наказание той изтърпял на 27.12.2017
година, след което бил освободен от затвора в гр.Пазарджик.
Пункт І.
На 07.07.2018г. св.ИВ. ВЛ. ЛЮТ. от с.Звъничево наела подс. АНДР. ИЛ.
П. да и помага при товарене на земеделска продукция, която дейност
последния извършвал в гараж, разположен до къщата на пострадалата в
с.Звъничево, ул. “17-та“ №28, обл.Пазарджик. Свидетелката оставила
дамската си чанта върху празни кашони в гаража, след което излязла от
гаража, за да види детето си. Използвайки моментното й отсъствие, подс.А.П.
решил да извърши кражба на намиращата се в чантата й парична сума, която
видял пострадалата да оставя малко по-рано през деня. Отишъл до мястото,
на което се намирала чантата, отворил я и от там взел наличната парична
сума, която била в размер на 520лева. След това изчакал св.И.Л. да се върне в
2
гаража и заявил, че си тръгва.
Малко по-късно св.Л. установила, че паричната сума размер липсва от
чантата й, при което още същата вечер посетила дома на подс. П., т.к. била
убедена, че той е бил извършител на кражбата. Понеже не го открила и не
успяла да се свърже по телефона с него, св. И.Л. подала жалба до органите на
РУ- Пазарджик.
Впоследствие при извършените издирвателни мероприятия подс.П. бил
установен като извършител на кражбата, а пред полицейския служител - св.
И. Руменов Т. направил предпроцесни самопризнания.
Пункт ІІ.
На 03.06.2020г. подс. А.П. се нуждаел от парични средства, които решил
да набави като извърши кражба от дома на св. СП. КР. ХР., находящ се в
с.Звъничево, ***, обл.Пазарджик. Отишъл до посочения адрес, прескочил
оградата, след което достигнал до входната врата на къщата. След като
установил, че тя е заключена, подс. П. нанесъл няколко удара с крак по
вратата и я разбил. След това проникнал в дома пострадалия и се насочил към
една от стаите на първия етаж, където открил метална кутия. В нея имало
парична сума от 2100.00 лева, която била собственост на св. Х.. Подсъдимият
взел парите, след което напуснал дома на пострадалия.
След като установил липсващата парична сума, св. С.Х. сигнализирал
органите на полицията. Още същия ден пристигнала дежурна група при РУ-
Пазарджик, като бил извършен оглед на местопроизшествието.
В близките дни след деянието подсъдимият похарчил отнетата парична
сума в заведения в с.Звъничево, като демонстрирал наличие на финансови
средства включително и пред своя брат - св.Д. И. П..
В хода на разследването съпричастността на подс. П. към извършване на
кражбата била установена, като пред полицейския служител - св. И. Руменов
Т., горният направил извънпроцесни самопризнания за извършеното деяние.
Пункт ІІІ.
На 19.12.2020г. подс. А.П. решил отново да извърши кражба на вещи, но
този път от дома на двамата братя – свидетелите В. П. ИЛ. и Г. П. ИЛ.,
находящ се в с.Звъничево, обл.Пазарджик, ***. Отишъл до къщата на
посочения адрес и влязъл в нея през незаключената входна врата. След от
стая, ползвана като всекидневна, отнел парична сума в размер на 1 030.00
лева и още 25 евро /с левова равностойност 48,95 лева по курс на БНБ/ или в
общ размер на 1078.95лева, която била собственост на св.В. П. ИЛ. и на
неговия брат - св.Г. П. ИЛ., като всеки от тях имал различен дял от тази сума.
След това подс. П. напуснал дома на пострадалите, излизайки през вратата на
къщата, а после и през отвор на оградната дворна мрежа. Действията на подс.
П. били наблюдавани през цялото време от св.В. Т.ов Я., който бил съсед на
пострадалите.
3
В следващите няколко дни подс. П. похарчил парите за различни свои
нужди, като част от сумата изразходил в присъствието на св.С. Г.ев Д., когото
дори помолил да обмени отнетата сума от 25 евро в обменно бюро в
гр.Пазарджик. Пред св.Д. подсъдимият укрил факта, че парите с които
разполага са придобити чрез престъпление, като заявил, че е спечелил същите
от работа в Англия.
Пункт ІV.
Съпрузите - свидетелите Л. Г. ЛЮТ. и Г. АНГ. ЛЮТ. живеели в
с.Звъничево, обл.Пазарджик, на ул.“7-ма“№ 45. За коледните празници през
2020г. двамата смятали да пътуват за Германия и по този повод изтеглили
парична сума в размер на 5000.00 лева и още 1020.00 евро, която оставили на
съхранение в дома си.
На 21.12.2020г. св.Л.Л. и св.Г.Л. излезли от дома си и тръгнали към
гр.Пазарджик, като не заключили входната врата на къщата си, тъй като на
двора работила св.Б. Г.ева А. - майка на Л.. Използвайки отсъствието на
пострадалите, подс. АНДР. ИЛ. П. решил да влезе в дома им и да извърши
кражба на пари. След като се уверил, че вратата на къщата е отключена, а св.
Б. А. е на двора, подсъдимият влязъл в къщата и започнал да търси пари. В
едно от помещенията открил метална кутия, в която пострадалите
съхранявали изтеглената горепосочените парични суми. Подсъдимият взел
всички намерени пари, след което през отворен прозорец напуснал дома на
пострадалите. Впоследствие подс. П. похарчил паричната сума в игрални зали
в гр.Септември.
След като установил липсата на паричната сума пострадалите
сигнализирали органите на полицията, които бил извършен оглед на
местопроизшествието. По време на огледа били иззети дактилоскопни следи
от дома на Л.и.
В хода на разследването съпричастността на подс. П. към извършване на
кражбата била установена, като пред полицейския служител - св. Т. Стоянов
А., горният направил извънпроцесни самопризнания за извършеното деяние.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на назначената в ДП, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните,
пдактилоскопната следа, открита върху вътрешната част на дръжката на
прозорец на хола в дома на свидетелите Л.Л. и Г.Л. е била оставена от десен
безименен пръст на подс. А.П..
Видно от приетата като писмено доказателство справка за съдимост на
подс. П., той е осъждан общо седем пъти за извършени умишлени
престъпления от ОХ, основно против собствеността, в периода 2001 год. –
2016 год, като е изтърпявал многократно ефективни наказания лишаване от
свобода. Последните му две осъждания бяха подробно описани в началото на
4
настоящото изложение. Вече стана ясно, че по тях той е изтърпял първо
наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което е станало на
12.11.2014 година, след което е търпял наказание от 1 година и 2 месеца
лишаване от свобода, което е изтърпял на 27.12.2017 година. При това
положение не може да има съмнение, че деянието на подс. П., предмет на
разглеждане по настоящото дело, е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”а” от НК, тъй като то е
осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК, считано от изтърпяване на
наказанията по последните две присъди по НОХД № 425/2012г. и НОХД №
1404/2016г., двете по описа на ПзРС, които са били ефективни и в размер над
една година лишаване от свобода.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които
подкрепят самопризнанието, а именно показанията на свидетелите Г. АНГ.
ЛЮТ., Л. Г. ЛЮТ., Б. Г.ева А., Т. Стоянов А., ИВ. ВЛ. ЛЮТ., С. Г.ев Д., В. П.
ИЛ., Г. П. ИЛ., В. Т.ов Я., И. Руменов Т., СП. КР. ХР., И. Костадинова С. и Д.
И. П., както от заключението на дактилоскопната експертиза, а също и от
писмените доказателства, приети по делото.
Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства събрани по делото,
т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с
останалите, събрани по делото писмени доказателства и заключение на
експертиза, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават
обективно гореописаната фактическа обстановка. Всички събрани по делото
доказателства подкрепят изцяло направените от подсъдимия признания на
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира,
че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.196 ал.1, т.2, във вр. с чл.195 ал.1, т.3, във вр.
с чл.194 ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.“а“ от НК, тъй като за
времето от 07.07.2018г. до 21.12.2020г., в с.Звъничево, обл.Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, по подробно описания по-горе
начин и дати, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот - входна дървена врата е отнел чужди движими вещи - сумата от 8650,00
лева и 1045.00 евро на стойност 2043.84 лева по курса на БНБ, общо на
стойност 10693.84 лева от владението на ИВ. ВЛ. ЛЮТ., СП. КР. ХР., В. П.
ИЛ., Г. П. ИЛ., Л. Г. ЛЮТ. и Г. АНГ. ЛЮТ.- всички от с.Звъничево,
обл.Пазарджик, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили
общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната
характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи на осъществения
5
престъпен състав, включително и квалифициращите. Бил е наясно със
съдебното си минало и посочените по-горе осъждания за тежки умишлени
престъпление на ефективно наказание лишаване от свобода за повече от една
година, както и с това, че настоящото деяние се върши в рамките на
петгодишния срок от изтърпяване на наказанията по последните му две
осъждания, при което е действал при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1, бук. „а“ от НК.
Съзнавал е също, че едно от деянията в състава на продължаваното
престъпление, а именно кражбата на 03.06.2020г. от дома насв.Х., той е
извършил чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот,
взломявайки входна дървена врата, с което си е осигурил достъп до имота на
пострадалия.
Всяка от четирите кражби е била извършена при при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. Това е така,
защото са били извършени четири отделни деяния, всяко от които
осъществява поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление – кражба. Извършени са били през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът съобрази
разпоредбата на чл.36 от НК - относно целите и на чл.54 и сл. от НК - относно
неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретно
извършеното деяния, като съобрази първо демонстративния начин на
извършване, т.е. с чувство за безнаказаност, доколкото три от кражбите са
били съпроводени с противозаконно влизане в чуждо жилище. Обществената
опасност е завишена и поради това, че деянието е осъществено при условията
на продължавано престъпление, което предизвиква в по-голяма степен явно
неодобрение и нетърпимост от обществото и което заслужава по-високата
морална, социална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност с изключително висока степен на обществена
опасност. Осъждан многократно – 7 пъти, за тежки умишлени престъпления
от ОХ, предимно против собствеността. Изтърпявал е много пъти отделни
наказания ЛС, но това не го е възпирало или мотивирало да се въздържа от
по-нататъшни престъпни посегателства. Казано с други думи, подс. П. се е
оформил като една личност с трайно изразени престъпни навици, като е
превърнал извършването на кражби в средство за препитание. Отделно от
това подсъдимият е и изключително негативно охарактеризиран по
местоживеене. Обществената му опасност се завишава и от това, че преди да
започне извършването на настоящото продължавано престъпление с първото
включено в него деяние, подсъдимият е бил в затвора до 27.12.2017 година, а
6
малко повече от половин година след това е подновил престъпната си
деятелност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и
неговото самопризнание досежно извършените кражби, извън тази в дома на
сем. Л.и, т.к. благодарение самопризнанията му, включително и
предпроцесните такива, е станало възможно разкриването на престъплението
изцяло. Вярно е, че самопризнанието в настоящия казус е предпоставка за
приложението на дифиренцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК, а от
там и за определянето наказанието след редукция с една трета по правилото
на чл.58а от НК. В същото време обаче самопризнанието в досъдебната фаза,
а и предпроцесните такива, относно извършените четири отделни кражби е
било с голяма относителна тежест, т.к. в значителна степен е допринесло за
разкриването на престъплението и неговият автор. В този смисъл не следва да
се забравя и даденото от ВКС задължително тълкувание в Тълкувателно
решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК. В т.7 от това
решение е казано недвусмислено, че: „В обсега на релевантните фактически
данни за личността на подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение
в хода на наказателното производство, обективирано и чрез направеното от
него признание. Последното обаче следва да се оценява с оглед на
характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на
съдействие при установяване на обективната истина. Ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е
следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло
да се третира като смекчаващо обстоятелство. … Формалното волеизявление
по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния
акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията
на чл. 373, ал. 2 НПК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва
безусловно да води до прекомерно снизхождение”.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха миналите осъждания на
подсъдимия, които не са обективен елемент на престъплението кражба при
опасен рецидив, т.е. които не влияят и обуславят правната квалификация
опасен рецидив. Отчетоха се също и изключително негативните
характеристични данни, както високият размер на причинените имуществени
вреди.
Подбудите за извършване на престъплението следва да се търсят в
личността на извършителя, в ниското му правосъзнание, което е една
рефлексия от изкривената му ценностна система. Очевидно той се е оформил
като личност, проявяващ изключителна престъпна упоритост в процеса на
социалното общуване и битуване, като всичко това е резултат и от ниския
му жизнен стандарт, който поддържа.
7
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки
обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК намери, че на подс. А.П. следва да бъде
определено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Според съда че именно с този размер на наказанието ще се постигнат целите
по чл.36 от НК и ще е съответно на тежестта на извършеното.
След като определи този размер на наказанието съдът намали същото с
една трета, т.е. с една година и шест месеца, при което осъди подсъдимия П.
на три години лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че преди настоящото деяние подсъдимият е
бил осъждан вече на лишаване от свобода за престъпление от ОХ, то спрямо
него е неприложим институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66
ал.1 от НК.
На основание чл.57 ал.1, т.2, бук.Б от ЗИНЗС съдът определи строг
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, т.к.
подс. П. вече е бил осъждан за умишлено престъпление по цитирани по-горе
две последни дела, като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено на основание чл.66 от НК.
На основание чл.59 ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НК, от така наложеното
наказание ЛС, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан, считано от 24.10.2021г. - по реда на чл.64 ал.2 от НПК и считано от
26.10.2021г. – с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
От престъплението пострадалите С.К. Х., Л. Г. ЛЮТ. и Г. АНГ. ЛЮТ. са
претърпели имуществени вреди, за които подсъдимият дължи обезщетение
по силата на чл.45 от ЗЗД.
Съдът съобрази размера на паричните суми отнети от Х. – 2100 лева
/поред повдигнатото с ОА обвинение/ и от сем. Л.и - 6994.95 лева, която се
явява съпружеска имуществена общност. Съобразено бе и обстоятелството,
че тези суми до настоящия момент не са възстановени и пострадалите не са
обезщетени по никакъв друг начин. При това положение съдът намери, че
предявеният от постр. Х. гр.иск е доказан по основание и размер, още повече,
че той предяви иск за 2000 лева, а не за цялата сума, предмет на кражба от
дома му. С оглед на това съдът осъди подс.А.П. да заплати на пострадалия
Х., парична сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди.
Съдът намери и че предявеният от пострадалите – сем. Л.и гр.иск е
доказан по основание и размер. С оглед на това го уважи изцяло, като осъди
подс.А.П. да заплати на Л. Г. ЛЮТ. и Г. АНГ. ЛЮТ. парична сума в размер на
6994.95 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
8
имуществени вреди.
С оглед изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР - Пазарджик сторените по делото разноски за експертиза в ДП в размер
на 167.74 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС гр.
Пазарджик – да заплати 4% ДТ върху размера на уважените граждански
искове, а именно сума в размер на 359.80 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9