№ 7368
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20251100500640 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Й. Р. И. и С. Д. И., чрез
процесуален представител – адв. М. А. срещу решение № 19 868/ 04.11.2024 г.
на СРС, 167 състав, постановено по гр.д. 64 576/2023 г., с което е отхвърлен
заявения от тях иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез принудително
изпълнение следните суми:1/ по изп. дело 107/2013 г. - сумата от 5 911, 15 лв.
– главница, ведно със законна лихва от 14.11.2012 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 1 412, 13 лв. – лихва; 2/ по изп. дело 106/2020 г. –
сумата от 8 110, 90 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г.
до окончателното изплащане, сумата от 3 523, 74 лв. – лихва, за които суми са
издадени изпълнителни листове по гр.д. 54203/2012 г. по описа на СРС, 64
състав и по гр. д. 55 767/2012 г. по описа на СРС, 70 състав, за събирането на
които са образувани изп.д. 107/2013 г. и изп.д. 106/2020 г. по описа на ЧСИ –
Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се,
1
че СРС неправилно не приел като доказателство по делото препис от
изпълнителен лист от 22.11.2012 г. с печат за прекратяване на изп.д. 107/2013
г. на основание 433 ал.1 т. 8 от ГПК от 18.06.2024 г.
Заявени са възражения, че в решението на СРС било посочено, че се
установява размера на дълга от изслушаната ССчЕ без да се обсъжда
прекратяване на изп. дело 107/2013 г. поради настъпила перемпция.
Твърди се, че не били анализирани и съпоставени в съвкупност с
останалите доказателства уточненията, заявени с молбите от 12.12.2023 г. и от
13.02.2024 г.
Заявено е възражение, че искането за конституиране на ответника,
предвид договора за цесия, е заявено след прекратяване на изп. производство
по закон с оглед дезинтересиране на предходния взискател за период от две
години и четири месеца /04.04.2013 г. – 17.08.2015 г./.
Твърди се и неправилен извод на съда по повод образуваното ново
изпълнително дело, след прекратяване на предходното такова на основание чл.
433 ал.1 т.2 от ГПК. Същите са обосновани с възражения, че ЧСИ би могъл да
образува ново изпълнително дело при влязло в сила постановление за
прекратяване или разпореждане за приключване на предходното изп. дело,
каквото по делото липсвало и правило образуването на ново изп. дело
недопустимо. Исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия по перемирано изп. производство следвало да бъдат оставени без
разглеждане от съдебния изпълнител като недопустими.
В жалбата са изложени и съображения относно липсата на активна
материалноправна легитимация у ответника да търси изпълнение, които са
обосновани с липсата на уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което
исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез
процесуален представител юрк. М.М., в който са развити съображения
относно правилността на постановеното от СРС решение и е заявено искане
същото да бъде потвърдено. Претендират се и сторените разноски в
производството.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
2
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск
по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични
вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.
Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този
смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/,
съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените
вземания.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това
прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане
на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни
действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен
срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на
определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали
прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ
при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година
са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
3
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г.
настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист
от 22.11.2012 г. по гр.д. 54 203/2012 г. на СРС, 64 състав е образувано
изпълнително дело 107/2013 г. по описа на ЧСИ – Г.Д.. Следва да бъде
съобразено и ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което погасителната
давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
каквото е соченото изпълнително производство и както правилно е приел и
СРС. По тези съображения не могат да бъдат споделени възраженията във
въззивната жалба, че към 17.08.2015 г. соченото изпълнително дело било
прекратено, поради настъпила перемпция.
Видно от приложения препис от изпълнително дело, след 26.06.2015 г.
по същото е изпратено запорно съобщение до „Микри 9902“ ООД на
09.07.2015 г. за запор на трудовото възнаграждение на Й. Р. И..
С определение от 05.11.2015 г. на ЧСИ – Д. действията спрямо Д.Р.И.
/първоначален длъжник, наред с Й. И./ са спрени на основание чл. 229 ал.1 т.2
от ГПК, поради факта на настъпила смърт. Разпоредено е да се уведоми
взискателя и същото е сторено със съобщение от 05.11.2015 г., получено на
20.11.2015 г. По изпълнителното дело не се съдържат данни, ЧСИ да е дал
указания на взискателя да посочи наследниците по закон на починалия
длъжник.
На 28.10.2015 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до
Й. Р. И., в която е посочено, че на 04.12.2015 г. – 10.00 ч., ще се пристъпи към
опис на движимите й вещи в дома й.
На 25.03.2016 г. е постъпила справка от НАП относно сключените
трудови договори на Й. Р. Т..
На 13.02.2017 г. до Й. Р. И. е изпратена призовка за принудително
изпълнение, съобразно която на 22.03.2017 г. – 10.00 ч. ще се пристъпи към
принудително изпълнение чрез извършване на опис на движимите вещи в
дома й.
4
На 14.02.2018 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е
посочено сключване на договор за цесия с взискателя „Райфайзенбанк“ ЕАД
по повод вземането, предмет на изпълнителното производство като е заявено
искане за конституирането му като взискател и искане за изискване на
удостоверение за наследници на починалия Д.Р.И..
На 10.02.2020 г. е разпоредено да се изпрати призовка за принудително
изпълнение до Й. И., която е изготвена на 18.02.2020 г. за извършване на опис
на движимите вещи в дома й на 18.03.2020 г. – 10.00 ч.
На 04.11.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „КарсФорю“ ЕООД
като трето задължено лице за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Й. И..
На 25.01.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Банка „ДСК“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на Й. И..
На 21.10.2021 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане и
след справка в регистъра на БНБ да се наложат запори върху банковите
сметки на длъжниците Й. И. и С. И..
На 09.05.2022 г. до С. И./като наследник на Д.И./ е изпратена покана за
доброволно изпълнение.
На 09.05.2022 г. до Й. И. е изпратена поредна призовка за принудително
изпълнение за извършване на опис на движимите вещи в дома й на 10.06.2022
г. – 10.00 ч.
На 03.10.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Алдономи
България“ЕООД за запор върху трудовото възнаграждение на С. И..
На 26.06.2023 г. е изпратено съобщение до Й. И. за насрочен опис на
движими вещи в дома й на 02.08.2023 г. – 10.00 ч.
От заключението на допуснатата ССчЕ, изслушана пред СРС е видно,
че в периода м.11.2022 г. – м.11.2023 г. по изпълнителното дело са реализирани
месечни постъпления от по 250 лв., извършени от С. И..
Исковата молба е депозирана в съда на 24.11.2023 г.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по изпълнителното дело са предприемани регулярни
изпълнителни действия по отношение на длъжника – ищец Й. Р. И. като
промеждутъка между всяко от тях е по -малък от две години и всяко от тях на
5
свой ред е прекъсвало давността. Последното предприето такова, при
ангажираните от страните доказателства е от 26.06.2023 г. – 5 месеца преди
депозиране на исковата молба по настоящото дело в съда, когато
погасителната давност е спряла да тече по арг. на чл. 115 б.“ж“ от ЗЗД.
По отношение ищцата - длъжник С. И., същата е конституирана като
наследник на починалия в хода на изпълнението длъжник Д.И..
Производството по делото по отношение на същия е било спряно по силата на
закона с оглед факта на неговата смърт. В тази връзка следва да се има
предвид, че в случаите по чл. 432 т.3 от ГПК са налице промени, отнасящи се
до гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността,
дееспособността или правосубектността), които водят до необходимост от
предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване
на настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице
обективни причини, стоящи извън волята на страните като е било обективно
невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект,
срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички
изпълнителни действия. В рамките на този период е спрял да тече както
предвиденият в чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК срок респ. този по чл. 110 и сл. от ЗЗД,
доколкото е било правно невъзможно да се извършват каквито и да е било
действия спрямо неизвестните към този момент наследници, следователно
взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално
поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на
вземането - предмет на принудителното изпълнение. Нещо повече взискателят
с нарочна молба от 14.02.2018 г. е поискал от ЧСИ изискване на удостоверение
за наследници на починалия по делото длъжник, което искане е удовлетворено
от ЧСИ едва на 10.02.2020 г. По аргумент от чл. 429 ал.2 от ГПК в този случай
инициатива за издирване на наследниците е на съдебния изпълнител. Поради
това обстоятелството, че взискателят не е знаел за смъртта на наследодателя
на ищците не би могло да се счете за бездействие от негова страна, а оттам да
се приложат санкциите на погасителната давност. Отново с молба от
21.10.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ да се извърши справка относно
постоянен и настоящ адрес на наследника по закон респ. да се изготви справка
за наличие на банкови сметки като се наложат запори върху същите, което
искане е изпълнено от ЧСИ едва на 09.05.2022 г. Дори да се приеме, че ищцата
С. И. е била конституирана като длъжник по делото, на мястото на починалия
6
си баща, на 10.02.2020 г. с молбата от 21.10.2021 г. започналата да тече
давност спрямо нея е прекъсната. Това е така, с оглед т.3 на ТР 2/04.07.2024 г.
по тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че молбата на
кредитора за изпълнение трябва да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена
- чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. С насрочения опис на движими
вещи от 10.06.2022 г. давността отново е прекъсната. Искането за прилагане на
определен изпълнителен способ, какъвто е запорът на банкови сметки респ.
описът на вещи, прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече
нов давностен срок /в този смисъл е и определение 50021/23.10.2024 г. по гр.д.
3954/20 г. на Трето ГО на ВКС/. Извършените месечни парични преводи от
тази ищца – длъжник в периода м.11.2022 г. – м.11.2023 г. по изпълнителното
дело на свой ред са прекъсвали последователно течението на погасителната
давност респ. последното извършено е в месеца, в който е депозирана исковата
молба по настоящото дело в съда. Съвсем отделен въпрос е, че за настъпване
на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение
на всеки от солидарните длъжници в производството, съобразно
задължителните указания, дадени с т.1 от ТР 2/2023 г.
Поради което настоящият съдебен състав намира, че не е изтекла
релевантната погасителна давност по отношение на вземанията, обективирани
в този процесен изпълнителен лист, по отношение и на двамата длъжника, а
заявените възражения във въззивната жалба за перемирано изпълнително
производство не намират обективна опора в ангажираните от страните
доказателства.
По отношение на вземанията, предмет на изп. дело 106/2020 г. по описа
на ЧСИ – Г.Д., същото е образувано по изпълнителен лист, издаден на
19.12.2012 г. по гр.д. 55 767/2012 г. на СРС, 70 състав.
Видно от доказателствата по делото, по повод този издаден
изпълнителен лист първоначално е било образувано изп. дело 341/2013 г. по
описа на ЧСИ – Д.. По изложените вече съображения и съгласно ТР 3/2020 г.
на ОСТГК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
7
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Предприетите по това изпълнително дела действия, след
сочената дата, включват:
На 17.08.2015 г. е депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
конституирането му като взискател по делото, предвид сключен договор за
цесия с взискателя по изпълнителното дело.
На 05.11.2015 г. изпълнителните действия са спрени по отношение
длъжника Д.И., предвид факта на неговата смърт е на основание чл. 229 ал.1 т.
2 от ГПК. Разпоредено е да се уведоми взискателя като липсват данни по
делото това да е сторено.
На 29.09.2015 г. до Й. И. е изпратена съобщение за насрочен опис на
движими вещи в дома й на 06.11.2015 г. – 10.00 ч.
На 17.03.2016 г. е постъпила молба от взискателя с искане след
извършване на справка на валидни трудови договори и декларирано движимо
и недвижимо имущество и банкови сметки по отношение на Й. И. да се
предприемат съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането.
На 19.05.2017 г. взискателят отново е депозирал идентична молба до
ЧСИ.
На 05.09.2017 г. отново е депозирана молба от взискателя за
извършване на справка относно банковите сметки на длъжниците Й. И. и Д.И.
и налагане на запор върху същите.
На 07.09.2017 г. са постъпили справки от регистъра на БНБ за банкови
сметки и сейфове по отношение на двамата длъжници като върху справката,
касаеща Д.И. е отбелязано, че длъжникът е починал.
На 07.02.2020 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал от ЧСИ
да прекрати образуваното изпълнително дело и да бъде върнат изпълнителния
лист.
Видно от стореното отбелязване, това изпълнително дело е прекратено
на 10.02.2020 г.
На същата дата и въз основа на върнатия изпълнителен лист е
образувано изп. дело 106/2020 г. по описа на ЧСИ – Д..
8
По делото е изготвена справка от НБД, от която е установен факта на
смъртта на длъжника Д.И. като на 17.02.2020 г. от СО – район „Възраждане“ е
изпратено удостоверение за наследници на същия.
На 28.05.2020 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД отново е поискал от ЧСИ да
изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник Д.И. и същите да
бъдат конституирани като длъжници по делото.
На 23.07.2020 г. ЧСИ – Д. за пореден път е изискал от СО – район
„Възраждане“ удостоверение за наследници на починалия длъжник ведно с
точните им адреси.
С молба от 12.11.2020 г., взискателят е поискал от ЧСИ да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на Й. И..
С молба от 15.10.2021 г. взискателят за пореден път е поискал от ЧСИ –
Д. налагане на запор върху банковите сметки на Й. И. респ. заявил е
идентично искане и по отношение на С. И..
На 17.11.2021 г. от регистъра на БНБ са постъпили справки относно
банковите сметки на С. И. и Й. И..
На 21.09.2022 г. взискателя за пореден път е поискал от ЧСИ налагане
на запор върху банковите сметки на двете длъжници в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 03.10.2022 г. ЧСИ е разпоредил да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника С. И..
На 21.06.2023 г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжниците
по делото.
Следващите предприети изпълнителни действия са в период от време,
следващ депозиране на исковата молба по настоящото дело в съда и в този
смисъл са ирелевантни, предвид нормата на чл. 115 б.“ж“ от ЗЗД.
При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че
последното валидно изпълнително действие, предприето по изп.д. 341/2013 г.
по описа на ЧСИ – Д. е депозираната молба на взискателя за запор върху
банкови сметки на длъжника от 05.09.2017 г., от която дата е започнал да тече
нов давностен срок. Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно
установени вземания новата давност е винаги 5 години т.е. същата би изтекла
с оглед правилата за броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на
9
05.09.2022 г. /дори без да се вземе предвид спирането на сроковете по чл. 3 т.1
от ЗМДВИП/. Тази давност обаче е била прекъсната с факта на образуваното
ново изпълнително производство през 2020 г. и предприетите по него
регулярни изпълнителни действия като промеждутъка между всяко от тях е
по-малък от две години и всяко от тях на свой ред е прекъсвало давността.
Последното предприето такова, при ангажираните от страните доказателства е
от 21.06.2023 г. – 5 месеца преди депозиране на исковата молба по настоящото
дело в съда, когато погасителната давност е спряла да тече по арг. на чл. 115
б.“ж“ от ЗЗД, по вече изложените съображения.
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че
второто образувано изпълнително дело било образувано преди влизане в сила
на постановлението на ЧСИ за предходното такова. Съобразно нормата на чл.
433 ал.1 т.2 от ГПК, производството по изпълнителното дело се прекратява
когато взискателят поиска писмено неговото. В настоящия
случай взискателят по изпълнителното дело се е възползвал от това си
процесуално право и го е упражнил по съответния ред чрез подаване на молба
до ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК. С уважаването на молбата от
ЧСИ изпълнението е прекратено.В случая няма съмнение, че това е сторено от
страна на взискателя. Като се изхожда от тезата, че прекратяването на
изпълнителното производство в хипотезите на чл. 433 ал.1 от ГПК става по
силата на закона, а постановлението на ЧСИ за прекратяването му само
установява и прогласява настъпилото прекратяване.
Не могат да бъдат споделени и възраженията, заявени във въззивната
жалба, че второто изпълнително дело било образувано без нарочна молба на
взискателя и в този смисъл извършените по него действия били недопустими.
Видно от преписа на изп.дело 106/2020 г. по описа на ЧСИ – Д., същото е
образувано по нарочна молба на взискателя, която съдържа всички изискуеми
реквизити, посочени в нормата на чл. 426 от ГПК.
Поради което настоящият съдебен състав намира, че не е изтекла
релевантната погасителна давност по отношение на вземанията, обективирани
в процесните два изпълнителни листа, а заявените възражения във въззивната
жалба за перемирани изпълнителни производства не намират обективна опора
в ангажираните от страните доказателства.
Възражението, касаещо липсата на материалноправна легитимация на
10
ответника е заявено едва във въззивната жалба и в този смисъл е
преклудирано. Дори и разгледано по същество същото е неоснователно с
оглед изложените фактически твърдения в исковата молба, установяващи
знание у длъжника – ищец за факта на извършена цесия между първоначалния
взискател и сочения ответник.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора на въззиваемата страна се следва сумата от 200
лв. – разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение, предвид своевременно заявеното искане в тази насока.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 868/ 04.11.2024 г. на СРС, 167 състав,
постановено по гр.д. 64 576/2023 г.,
ОСЪЖДА Й. Р. Т., ЕГН ********** и С. Д. И., ЕГН **********, и двете
със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, кантора 102А – адв. М. А. да
заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 200 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчване на препис от същото до страните на основание чл. 280 ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11