Определение по дело №71306/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28015
Дата: 9 юли 2024 г. (в сила от 9 юли 2024 г.)
Съдия: Петя Олегова Попова
Дело: 20231110171306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28015
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110171306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищците В. Р. О. и Т. Р. О. твърдят, че майка им ** О. е била приета за лечение в „**“
ЕАД. Сочат, че след тримесечен непрекъснат болничен престой на 20.11.2020 г., в 22:31 ч.,
майка им е починала. Излагат твърдения, че за смъртта на майка им ищците не са били
уведомени в рамките на 48 часа, като тялото било престояло повече от две денонощия в
Болницата без да бъде потърсена връзка с нейните близки. Твърдят, че вместо това
служители на ответника са звънели на телефонния номер на майка им, за да ни „съобщят“ за
смъртта , на който телефонен номер няма кой да им отговори. Ищците твърдят, че са
посещавали майка си в болницата многократно, почти ежедневно, като сочат, че ответника
разполагат с техните телефонни номера.
Ищците твърдят, че на 23.11.2020 г. получили обаждане от служители на ответника,
които се обадили да изразят съболезнования за смъртта на майка ни, по който начин те
неофициално разбрали, че тя е починала. Сочат, че на същия ден отишли в медицинското
заведение, където им било отказано предаване на тялото и съставяне на акт за смърт, тъй
като бил изтекъл 48-часовия срок по чл. 54, ал. 1 ЗГР. Поради тази причина сочат, че
предявили иск пред Софийски районен съд за признаване за установено, че майка ни ** О., е
починала на 20.11.2020 г., 22:31 ч. в гр. София и за разпореждане да се състави Акт за смърт
за това обстоятелство. Сочат, че по образуваното съдебно дело било постановено Решение
1
№ 20061051 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 58139/2020 г. по описа на Районен съд - София, Ш-то
ГО, 86-ти състав, влязло в законна сила на 14.04.2021 г..
Твърдят, че на 27.04.2021 г. тялото на майка им е било предадено от ответника на „**
**“ ООД, ЕИК ** (** **), като на 15.05.2021 г. се е състояло погребението в гробищен парк
Бояна. Твърдят, че поради неправилното съхранение на трупа при ответника, тялото е било в
лошо състояние, поради което погребението се е осъществило при затворен ковчег.
Ищците твърдят, че бездействието на служители на ответника да ги уведомят
своевременно е довело до невъзможността да погребат майка си в обичайните за това начин
и време, както и до необходимостта да бъде съдебно установен факта на смъртта и
съответно разпоредено да се изготви акт за смърт. Твърдят, че бездействието е довело до
продължителен престой на трупа на майка им при ответника, където твърдят, че е бил
съхраняван неправилно, поради което същият е бил в такова състояние, налагощо
осъществяване на погребение при затворен ковчег.
Ищците твърдят, че невъзможността да организират погребение своевременно, както
и обстоятелството, че то се е състояло при затворен ковчег, довело до невъзможност да се
сбогуват с майка им, е причинило болки и страдания, образували затворен кръг от
негативни полюсни преживявания: от апатия, униние, чувство за малоценност, за
неизпълнен дълг към родителя и безпомощност до гневни изблици към тях самите, но и към
техните близки, фрустрация, самообвинения, безпокойство, натрапчиви разсъждения за
безсмислието на съществуването въпреки достойно преминалия жИ.т. Остойностяват
претърпените болки и страдания в размер на по 3000 лева, като претендират осъждане на
ответника да заплати посочената сума на всеки един от ищците.
Ответникът оспорва предявени иск по основание и размер.
Не оспорва, че ** О., е била пациент на лечебното заведение в периода от 25.08.2020
г. до 20.11.2020 г., когато е починала. Твърди се, че на същата е била извършена операция на
27.08.2020 г. по повод на менингиом чрез париетална парасагитална краниотомия, без
промени в потенциалите от невромониторния контрол интра - и постоперативно. Сочи, че
след оперативната намеса пациентката е била преведена в реанимация за последващи
следоперативни интензивни грижи, като постепенно е била възстановила съзнание, била
хемодинамично стабилна, изпълнявала команди, като е отчетено движение в лява телесна
половина, но не и в дясно към момента на изследването. Твърди, че към 20:00 ч. на
27.08.2020, поради данни за хемодинамична нестабилност и влошаване в неврологичния
статус е бил проведен контролен КТ на главен мозък, на който се е диагностицирал мозъчен
оток с хеморагично имбимбиране на голяма площ на хемисферата, както и данни за
компресионнодислокационен синдром, което наложило пациентката да бъде оперирана по
спешност на 27.08.2020 г. с начало на оперативната интервенция в 22:00 ч. и край на
операция на 28.08.2020 г. 00:30 ч.. След операцията била отново преведена в реанимацията
за активно лечение и наблюдение. Твърди се, че за починалата са били полагани интензивни
грижи в периода от 27.08.2020 г. до настъпилото състояние на екзитус леталис на 20.11.2020
г., като през цялото време пациентката е била в състояние на кома, без двигателна активност.
2
Твърди се, че лечебното заведение не е могло да извади акта за смърт на ** О.,
защото за тази процедура се изисквало да разполага с личната карта на пациента, която не се
съхранявала в лечебното заведение. По този начин твърдят, че не са разполагали с
възможността по служебен път да се снабдят с акта за смърт в законовия срок. Твърди, че
лечебното заведение не е разполагало с телефон за връзка с близките на починалата. Твърди,
че служителите на болницата са звънели на единствения наличен телефонен номер, за който
не са заели, че е на починалата.
Оспорва твърдението, че близките са посещавали ежедневно лечебното заведение, за
да получават информация за своята майка. Твърди, че за периода от 20.11.2020 г. до
23.11.2020 г., което са почти четири дена, ищците не са потърсили информация за
състоянието на майка им, като при контакт с дежурен лекар несъмнено са щели да получат
информация.
Твърди, че състоянието на трупа е било обусловено от оперативните интервенции,
предприети приживе, като в тази връзка сочи, че пациентката е била с отворен череп и до
смъртта той не е бил затворен, поради невъзможност да се овладее мозъчният оток.
Поддържа, че половината черепна кост е била отстранена, както и че тялото на човек,
подложен на месеци реанимационно лечение претърпява естествени щети, които не могат да
се компенсират. Оспорва и причинно-следствената връзка с влошаване състоянието на
тялото, като се сочи, че от предаване на тялото до погребението са изминали 19 дни, през
което време трупът не се е съхранявал в болницата.
Поради тази причина, случилото се след това не може да се вмени като вина на
ответника. Не може да се изисква да се информират близките на починал пациент, ако те не
са оставили телефон за контакт с тях, още повече, че пациентката от над 3 месеца е била
лекувана в реанимация, където състоянието на болните търпи ежеминутна динамика и това
налага интензивност на наблюдението, както и постоянство от страна на нейните близки за
да се информират за промените, които са настъпили с пациента.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че **
О., ЕГН **********, е била пациент на в „**“ ЕАД в периода от 25.08.2020 г. до 20.11.2020
г., когато е починала; че е постановено Решение № 20061051 от 08.03.2021 г. по гр.д. №
58139/2020 г. по описа Софийски районен съд, Ш-то ГО, 86-ти състав, влязло в законна сила
на 14.04.2021 г., с което е признато за установен фактът, че ** О., е починала на 20.11.2020 г.,
22:31 ч., за което е разпоредено издаване акт за смърт; че тялото ** О. е освободено и
предадено на 27.04.2021 г. на траурната агенция.

Предявените искове са правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
УКАЗВА на ищците, че в тяхна тежест е да докажат по делото пълно и главно
твърденията в исковата молба за протИ.правно бездействие на служители ответника във
връзка с уведомяването им за смъртта на починалата ** О., както и протИ.правно поведение
3
на служители на ответника във връзка със съхраняването на трупа; настъпването на
твърдените неимуществени вреди; наличието на причинна връзка между събитието и
вредите; обстоятелството, че вредите са непосредствена последица от поведение на
служители на ответника, осъществено при или по повод изпълнение на възложена им от
ответника работа.
В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане един свидетел на ищците за
установяване на факти и обстоятелства относно търпени болки и страдания от В. О..

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане един свидетел на ищците за
установяване на факти и обстоятелства относно търпени болки и страдания от Т. О..

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане един свидетел за установяване на
факти и обстоятелства относно състоянието на трупа на ** О. след съхранението му в
„**“ ЕАД, начина на извършване на погребението и причините за това.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответника да
представи документ за дата на освобождаване на тялото на починалата от лечебното
заведение и за прилагане по делото на гр.д. № 58139/2020 г. по описа на Районен съд -
София, Ш-то ГО, 86-ти състав предвид отделените за безспорни и ненуждаещи се от
доказване факти.

Да се издаде съдебно удостоверение на ищците, което да послужи пред "**
**"ООД, ЕИК **, с адрес за кореспонденция: гр. София 1142, район ** за снабдяване с
информация относно дата на погребението на ** О., след заплащане на съответната
държавна такса и представяне на проект на същото.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане един свидетел на ответника за
установяване на факти и обстоятелства относно осъществяваната комуникация на
служителите на лечебното заведение с близките на починалата, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни доказателствени в останалата му част.

4
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на исковата молба на ищците.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024 г. от
14:00 часа, за когато да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5