№ 11995
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110113275 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „, ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу , П. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1 307,04
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 223,13 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г.;
сумата от 10,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. и лихва в размер на 2,06
лева за периода от 15.06.2020 г. до 08.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68584/2022 г. по описа на СРС, 78-ми състав.
В исковата молба се твърди, че Т. И. П. е била клиент на “То,Д, в качеството на
собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Триадица, у, и е потребявала
топлинна енергия за абонатен № ,, като не е заплатила начислените суми за процесния
период. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска по основание и размер и моли да
бъде отхвърлен. Оспорва: качеството си на потребител на ТЕ, количеството топлинна
енергия, което се твърди, че е доставяно, техническата годност и изправност на
1
технологичното оборудване и измервателните уреди, разпределението на топлинна
енергия, както и размера на претендираната сума. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на цялото претендирано вземане. Твърди, че ищецът не е доказал
изпадането на ответника в забава относно плащането на процесните главници.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект” ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването
на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 104, том III, рег. № 3717, дело № 461/2008 г. на нотариус И,в, с район на
действие СРС, рег. № 384 в НК /л. 15-18/, се установява, че на 14.05.2008 г. Т. И. П. е
придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 6,
находящ се в гр. Соф,, у, 3. В качеството на титуляр на правото на собственост, същата
е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ,.
Следва да се посочи, че приложеното по делото Постановление за възлагане на
недвижим имот вх.рег. № 55605 от 05.08.2021 г. на Служба по вписванията – гр. София
/л. 19-21/, по силата на което процесният имот е придобит на публична продан от В,ов,
е неотносимо към предмета на спора. Актът е влязъл в сила на 23.07.2021 г., съответно
този факт е настъпил след заявения от ищеца исков период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца, като отчетът се
извършва от служител на ищеца посредством преносим терминал. Посочено е, че за
процесния период ответницата не е осигурила достъп на фирмата за дялово
разпределение за отчет на водомер в имота, за което са съставени съответните
протоколи, приложени на л. 125 от делото. По данни на ФДР в процесното жилище не
е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. Същевременно, в имота се ползва топла вода, като предвид
липсата на водомер за топла вода, този разход се изчислява на един брой потребител
при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. При направените
изчисления експертът констатира, че технологичните разходи в абонатната станция за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от
ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащата нормативна
уредба и методиката за дялово разпределение. Установено е още, че в ищцовото
дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера с
електронен блок тип Multicall 66 C в абонатната станция съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и протоколи за
тяхната смяна, извършвана на всеки две години. В този смисъл възраженията на
ответника относно техническата годност и изправност на технологичното оборудване и
измервателните уреди се явяват неоснователни.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по
3
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на действително потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер от 1 318,81 лв., съобразявайки и изготвените от
ФДР изравнителни сметки, които са за доплащане. С оглед диспозитивното начало
предявеният иск за сумата от общо 1 307,04 лв. се явява изцяло основателен.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, своевременно е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания. Задълженията за плащане на цената на доставена и
потребена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.12.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 16.12.2022 г. и като се вземе
предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл., са
погасени по давност. При кредитиране заключението на СТЕ, съобразявайки
стойността на изравнителните сметки, изготвени от ФДР по периоди /Таблица № 2/, на
основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че погасените по давност вземания са в размер
на 160,92 лв. Извън погасителната давност са останалите вземания за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. /задължението за м.08.2020 г. е станало изискуемо на
16.10.2019 г./, които възлизат в общ размер на сумата от 1 157,89 лв. До размера на
посочената сума и за посочения период искът се явява основателен и следва да се
уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 1 307,04 лв. и за периода от
01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата
за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършвана в процесния период – протокол от ОС на ЕС
за сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с ФДР,
4
договор между ищцовото дружество и „Термокомплект“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение.
По повод възраженията на ответника, чрез назначения му особен представител,
срещу доказателствената стойност на представените от ищцовото дружество
документи – Приложение № 1 - списък на собствениците на етажната собственост и
предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна
енергия за битови нужди № 167, съдът намира същите за неоснователни. Видно от
представения списък на потребителите на топлинна енергия в процесната жилищна
сграда от 03.11.2009 г. /л. 30-31 от делото/, Т. И. П. фигурира в него като ползвател на
ап. 6, съответно е положила подпис в качеството на потребител на топлинна енергия за
процесния имот с отразяване на информация относно броя лица, живущи в
апартамента, с оглед потреблението на топла вода. Обстоятелството, че ответницата не
фигурира в приложения списък на собствениците на ЕС към протокола от ОС, на което
е взето решение за избор на ФДР, също е ирелевантно, доколкото в качеството на
етажен собственик в процесната сграда същата е обвързана от взетите решения от
мнозинството, независимо от липсата на нейно участие при проведените обсъждания.
От заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че за исковия период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
е в размер на 10,58 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от ответницата се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 08.12.2022 г. в размер на 223,13 лв. Доколкото на основание чл. 119
ЗЗД при погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова,
макар давността за него да не е изтекла, то погасени са и онези вземания на ищеца за
5
лихва за забава, начислени върху погасените по давност вземания за цена на потребена
топлинна енергия.
С оглед релевираното от ответницата възражение за давност, съдът, съобразявайки
Таблица № 4 към ССчЕ, на основание чл. 162 ГПК, приема, че погасените лихви са в
размер на 37,20 лв. Следователно, размерът на непогасените вземания на ищеца за
лихва за забава възлизат на сумата от 185,93 лв., до размера на която предявеният
акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 223,13 лв. – да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне – съответно за сумата от 2,06 лв., представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.06.2020 г.
до 08.12.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите от ответницата разноски,
направени в производството по чл. 410 ГПК, съобразно уважената част от исковете,
възлизат в общ размер на 70,99 лв. – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство сторените от ищеца разноски, съобразно
уважената част от исковете, са в размер на 1 162,91 лв., заплатена държавна такса,
депозити за СТЕ, ССчЕ и за особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Същата обаче не е сторила такива, доколкото е
представлявана в настоящото производство от особен представил, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. И.
П., ЕГН **********, дължи на „Топло,6, сумите както следва: сумата от 1157,89 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
6
апартамент № 6, находящ се в гр. София, общ. Триадица, у, 3, абонатен № ,, за периода
от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.12.2022 г. до
плащането, сумата от 185,93 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.12.2022, както и сумата от 10,58
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.12.2022 г. до
плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.12.2022 г. по ч.гр.д.
№ 68584/2022 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1157,89 лв. до
пълния предявен размер от 1307,04 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.,
иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от
185,93 лв. до пълния предявен размер от 223,13 лв., както и иска по чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2,06 лева – лихва за забава в плащането на главницата
за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.06.2020 г. до 08.12.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. И. П. , ЕГН **********, да заплати
на „, ЕАД, ЕИК ,6, сумата от 70,99 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68584/2022 г. по описа на СРС, 78-ми
състав, както и сумата от 1162,91 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7