№ 7258
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110130542 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Лукс Принт“ ЕООД твърди да е налице облигационно отношение с
ответника, възникнало по силата на договор за изработка на печатни изделия – 20 броя
банер 100/200 + рол банер, сключен в началото на месец февруари 2021г., по който е
престирал съобразно уговореното, като ответникът е приел работата на 25.02.2021г.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на дължимото
възнаграждение по договора за сумата от 1 872 лв., както и сумата от 239,22 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.03.2021г. до
03.06.2022г. Моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със
законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба – 08.06.2022г. до
окончателното плащане, както и разноски по делото.
Ответникът Политическа партия „Консервативно обединение на десницата“ в
законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Излага доводи за липса на облигационно правоотношение между
страните, както и че описаната в исковата молба фактура не е получавана от негов
представител и съответно не е осчетоводена от него. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД:
1
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че между
страните е сключен договор за изработка на печатни изделия – 20 броя банер 100/200 +
рол банер, по силата на който е престирал съгласно уговореното, както и че работата е
приета от ответника, с което за последния е възникнало задължение за заплащане на
уговореното възнаграждение.
Спорен между страните е въпросът дали между тях е съществувало валидно
облигационно правоотношение по силата на сключен неформален договор за
изработка, респективно обстоятелството дали ищецът е изпълнил възложената с
договора работа и в тази връзка налице ли е основание за заплащане на процесната
сума.
Безспорно прието в теорията и в практиката е, че договорът за изработка е
неформален, доколкото законът не поставя изискване за спазване на определена форма,
като е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на
договора. В конкретния случай съдът приема, че същите са договорили устно вида и
обема на възложената работа, което се извежда от показанията на свидетеля Н. Х. –
понастоящем бивш член на ответната страна – ПП „КОД“, с прекратено членство на
02.03.2023г. Същият свидетелства, че от 2021г. е бил член на партията, в която е
отговарял за логистиката и по-конкретно за организацията при провеждане на
изборите. Лицето посочва, че на ищцовото дружество са били възложени две поръчки
за изработка на банери, първата от които е била заплатена. По отношение на втората
поръчка, предмет на разглеждане в настоящото производство, свидетелят посочва, че в
края на м.март 2021г. в телефонен разговор с ищеца същият лично му е възложил
изработката на 20 броя банери. Уточнява, че поръчката е извършена от името на
партията, доколкото в качеството си на член лицето не може да поръча нищо без
предварително да е взето решение, а такова преди това е било съгласувано от партията.
Относно правоотношението на свидетеля с ответника, същият заявява, че е бил
единствено кандидат депутат от партията, като не е имал изрично пълномощно за
сключването на договор с ищцовото дружество. От друга страна, независимо от
липсата на приемо-предавателен протокол, бившият член на партията категорично
заявява, че е получил лично банерите от управителя на ищцовото дружество в гр.
Стара Загора, на улицата, заедно с фактурата за тяхната стойност.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като последователни, логични и
обективни, доколкото са дадени от лице, било част от състава на партията, пряко
запознато с взетите по вътрешен ред решения за нейната дейност, още повече че
същият описва подробно както предмета на договора, така и неговата цена.
В този смисъл неоснователно се явява релевираното от ответната страна с отговора
на исковата молба възражение за липса на надлежно овластен представител на
партията, който да възложи извършването на каквато и да е работа на ищцовото
2
дружество. Видно от извлечение от районната избирателна комисия в Бургас /л.50-52
от делото/, Н. А. Х., разпитан в настоящото производство в качеството на свидетел,
безспорно не само, че е бил член на Национално обединение на десницата, съответно
на Консервативно обединение на десницата – и двете с председател Петър Москов, но
е бил и кандидат за депутат от партията в парламентарните избори за 2021г. и 2022г.
Отделно от изложеното, видно от мотивите към Решение № 39-НС от 28.02.2023г.
на Районна избирателна комисия София 24 МИР /л.49 от делото/, предложението от
ПП „КОД“ за регистрация на кандидатска листа за участие в изборите за Народно
събрание, насрочени на 02.04.2023г., от Петър Москов като представляващ партията, е
подадено от неговия упълномощен представител Н. А. Х.. В тази връзка съдът намира,
че по аргумент за по-силното основание, а и с оглед характера на процесната сделка,
бившият партиен член е имал представителна власт да договаря от името на ответната
партия. От друга страна, по аргумент за противното от нормата на чл. 37 ЗЗД,
доколкото договорът за изработка е неформален, упълномощаването за сключване на
подобен тип сделка също не изисква особена форма, поради което съдът намира, че
същото е извършено в устна форма. Следва да се има предвид още обстоятелството, че
в настоящия случай се касае до въпрос от вътрешноорганизационен характер, който,
макар и при липса на изрично обективирано в писмена форма решение, не може да се
противопостави на третите лица, а е от значение единствено за вътрешните отношения
между партията и представителя.
На следващо място, от показанията на свидетеля Х. се установява, че работата е
изпълнена от ищеца, като с оглед липсата на релевирани възражения срещу
изработеното, същата следва да се счита и за надлежно приета по смисъла на чл. 264,
ал. 3 ЗЗД, поради което на основание чл.26 ЗЗД поръчващият дължи на изпълнителя
уговореното възнаграждение. При доказателствена тежест за ответника, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, същият не е ангажирал
доказателства за извършено плащане на претендираната от ищеца главница в размер на
1872 лв., представляваща дължимо възнаграждение по процесната фактура, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и момента на изпадане на длъжника в забава.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
От приложената по делото покана за доброволно плащане на парични задължения
/л.10-12 от делото/ се установява, че ищецът е предоставил на ответната партия
тридневен срок от нейното получаване за заплащане на дължимата сума по процесната
фактура в размер на 1872 лв., приложена към поканата, ведно с натрупаната до
момента на нейното изпращане мораторна лихва, по посочена банкова сметка на
3
ищеца. Съдът намира предоставения срок за подходящ предвид размера на вземането и
обстоятелството, че длъжникът е политическа партия, оперираща ежедневно със
значителни парични средства. Видно от отбелязванията в известие за доставяне /л.15 от
делото/, пратката е получена лично от председателя на ПП „КОД“ на 03.12.2021г., като
е положен и подпис на получателя. Както в самото известие, така и на приложеното по
делото копие на адресирания пощенски плик е описано съдържанието на пратката, а
именно покана за доброволно плащане на парични задължения, в това число с
посочване на името на ищцовото дружество. По тези съображения съдът намира, че
ответникът е бил надлежно уведомен от ищеца за дължимите от негова страна парични
задължения, съответно поканен да заплати същите. В тази връзка ирелевантно е
обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил процесната фактура съгласно
заключението на приетата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, доколкото проявеното му недобросъвестно поведение не се отразява на
възникналото в негова тежест задължение за заплащане на парично задължение.
На основание чл.84, ал.3, вр. чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
изтичането на уговорения в поканата срок. Макар по делото да има индиции, че
ответникът е бил уведомен за задълженията си в предхождащ изпращането на поканата
за изпълнение момент, в който смисъл са и показанията на свидетеля Х., а именно че
същият е предал процесната фактура на финансиста на партията веднага след
получаването към момента на предаване на изработеното, с оглед
извънпроцесуалното поведение на ищеца и намерението му да запази добрите си
взаимоотношения с политическата партия, съдът намира, че отговорността на
ответното дружество за забава следва да бъде ангажирана след изтичането на
допълнително предоставения срок за изпълнение. Следователно, ответникът дължи
обезщетение за забава върху дължимата от него главница от 1872 лв. за периода от
07.12.2021г. /когато е изпаднал в забава предвид предоставения тридневен срок за
изпълнение, считано от 03.12.2021г./ до заявената от ищеца крайна дата 03.06.2022г., в
размер на общо 93,08 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. До размера на
посочената сума и за посочения период акцесорният иск се явява основателен и следва
да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 239,22 лв. и за периода
от 01.03.2021г. до 06.12.2021г. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на присъждане на разноски принадлежи и на двете
страни по делото, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 1242,48 лв.,
представляващи заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. Последното е действително заплатено от ищеца на адв. Б., видно от
4
приложени по делото договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022г. /л.18 от
делото/ и договор за правна защита и съдействие от 21.04.2023г. /л.65 от делото/,
представляващи разписки за получените суми.
По отношение на платения депозит за свидетел в размер от 50 лв., същият не следва
да се присъжда, доколкото сумата не е реално изразходвана и подлежи на
възстановяване на ищеца при заявено съответно искане до съда.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 48,45 лв. – адвокатско възнаграждение,
което е действително заплатено по банков път от ответника на адв. Т., видно от
платежно нареждане от 06.02.2023г. във връзка с договор за правна защита и
съдействие № 94/30.01.2023г. /л.67-68 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Политическа партия „Консервативно обединение на десницата“,
БУЛСТАТ *********, да заплати на „Лукс Принт“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл.79,ал.1,пр.1,вр.чл.266,ал.1 ЗЗД сумата от 1872 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение по Договор за изработка на печатни изделия – 20 броя
банер 100/200 + рол банер, ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 93,08 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху незаплатеното възнаграждение по
договора за периода от 07.12.2021г. до 03.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 239,22 лв. и за периода от 01.03.2021г. до
06.12.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Политическа партия „Консервативно
обединение на десницата“, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Лукс Принт“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 1242,48 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Лукс Принт“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на Политическа партия „Консервативно обединение на десницата“,
БУЛСТАТ *********, сумата от 48,45 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5