Решение по адм. дело №573/2025 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 4010
Дата: 9 декември 2025 г.
Съдия: Георги Чемширов
Дело: 20257060700573
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4010

Велико Търново, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
   

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20257060700573 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/.

Подадена е жалба от адв. В. К., в качеството и на пълномощник на „Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД, срещу Заповед за налагане на санкция №РД-09-1041/12.06.2025г. на директора на РЗОК – В. Търново, с която е наложена санкция „частично прекратяване на договора“ на основание чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРД за 2023-2025г. по отношение на д-р В. В. П. с УИН **********.

В жалбата се прави оплакване, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушаване на административно-производствените превила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че проверяващия екип не е извършил пълна, задълбочена и цялостна проверка на всички факти и обстоятелства по случая. В тази връзка отбелязва, че в спорната заповед липсват мотиви, и не са изложени фактически и правни основания, изискуеми по силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на РЗОК – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че процесният индивидуален административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност – издаден е от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Претендира разноски.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

М. Н. здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от директора на РЗОК – гр. В. Търново и „Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД е сключен Договор №041115/09.10.2023г. за оказване на специализирана извънболнична помощ от медицински център/диагностично-консултативен център.

Със Заповед №РД-09-536/25.03.2025г. на директора на РЗОК – В. Търново, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е разпоредено извършването на проверка на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ „Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД, в лечебното заведение в гр. Г. Оряховица, с админисративен адрес [улица], партер, със срок на проверката от 26.03.2025г. до 28.03.2025г., като са определени вида и обхвата на проверката, и конкретно са посочени задачи. В заповедта е посочено, че проверката следва да се извърши от д-р Ю. Н. – контрольор, С. Б. – контрольор, д-р С. М. – главен експерт в дирекция КДЗЗО в ЦУ на НЗОК и Д. М. – главен експерт в дирекция КДЗЗО в ЦУ на НЗОК. Същата е връчена на лечебното заведение на 26.03.2025г., видно от отбелязването върху нея.

В посоченият период е извършена проверката, като резултатите от нея са обективирани в Протокол №СМ 77/28.03.2025г. В хода на същата са констатираните нарушения се изразяват в следното:

1. В амбулаторен лист/А./ №2429890505FB/24.10.2024г., издаден от д-р В. П. е отразен консултативен, амбулаторен, вторичен преглед на ЗОЛ П. И. С.. Вписана е основна диагноза, снета е анамнеза, посочено е обективно състояние на пациента, проведени изследвания и назначена терапия. Положен е подпис и печат от извършилия преглед лекар, като е положен подпис на пациент. В А. е отразено, че са проведени терапии – лечение с нискочестотно магнитно поле – 7 бр; лечение с НЧТ – 7 бр. и лечение с ултразвук – 6 бр. Издадена е „физиопроцедурна карта“ за физикална терапия и рехабилитация, където са отразени назначените процедури.

Проведена е анкета, чрез разговор по телефона със ЗОЛ П. С., която е посочила, че е Била на първичен преглед в лечебното заведение на дружеството жалбоподател, където е прегледана от лекар/мъж/, назначени са и процедури и терапии. Доволна е от прегледа и отношението към нея, но не се е възползвала от терапии и процедури, тъй като е полагала грижи за болния си съпруг. Не е била преглеждана втори път. Пациентката не е дала писмени обяснения пред проверяващите органи.

При така очертаното от фактическа страна проверяващите са приели, че по отношение на посоченото ЗОЛ е отчетена неизвършена дейност по отношение на отразеното във втория амбулаторен лист, поради което са налице изискванията на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а" от 330 и чл. 103, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г.

2. В А. №25024001А9В4/24.01.2025г., издаден от д-р В. П. е отразен консултативен амбулаторен вторичен преглед на ЗОЛ П. Б.. Вписана е основна диагноза, снета е анамнеза, проведени са изследвания и е назначена терапия – лечение с нискочестотно магнитно поле – 7 бр; лечение с СЧТ – 7 бр. и лечение с ултразвук – 6 бр. Положен е подпис и печат от извършилия преглед лекар, както и на пациента. На ЗОЛ е издадена "Физиопроцедурна карта" за физикална терапия и рехабилитация, където са отразени назначените й процедури.

Проведена е анкета по телефона с П. Б., както и среща с пациентката, при които тя е заявила, че е проведен първичен медицински преглед в лечебното заведение в гр. Г. Оряховица през месец 01.2025г. от д-р Д., както и лечение на лявото коляно. Доволна е от отношение към нея от страна на персонала, като определя ефектът от лечението на задоволителен. Потвърдила е, че не познава д-р Пангелова, не й е провеждан заключителен преглед, но подписът, положен в А. е неин.

В резултат на тези констатации проверяващите са констатирали, отчетена и неизвършена дейност по отношение на вторичен амбулаторен преглед, на основание проведена анкета със ЗОЛ П. Б. и са приели, че са налице изискванията на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а" от 330 и чл. 103, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г.

Във връзка с този протокол е издаден и протокол за неоснователно получени суми №СМ 78/28.03.2025г./стр. 15 и сл. от делото/, при което позовавайки се на по-горе описания протокол, проверяващите са приели, че лечебно заведение „Медицински център – Рехахеп – Полски Тръмбеш“ ЕООД на основание чл. 76б от ЗЗО следва да възстанови сума по т. 1 и т. 2 на обща стойност от 26 лв. Този протокол е връчен на жалбоподателя на 28.03.2025г.

Срещу констатациите в Протокол №СМ 77/28.03.2025г. от страна на управителя на „Медицински център – Рехахеп – Полски Тръмбеш“ ЕООД е депозирано възражение с вх. №29-04-22/07.04.2025г. В тази връзка е издадена заповед №РД-18-24/17.04.2025г. на директора на РЗОК – В. Търново, с която е определен състав на арбитражна комисия за разглеждане на възражението. На 23.04.2025г. е проведено заседание на арбитражната комисия, която след проведено гласуване не е постигнато решение относно оспорените констатации, като гласовете на Арбитражната комисия са се разделили поравно – 3:3 „за“ или „против“ констатациите в протокола/вж. 36 и сл. от делото/.

Въз основа на Протокол №СМ 77/28.03.2025г. и възприемайки изцяло констатациите за извършени нарушения, директорът на РЗОК – В. Търново е издал оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкция №РД-09-1041/12.06.2025г., с която на „Медицински център – Рехахеп – Полски Тръмбеш“ ЕООД на основание чл. 456, ал. 1 от НРД 2023-2025г. и чл. 457, ал. 1 от НРД 2023-2025г., на жалбоподателя е наложена санкция „частично прекратяване на договора“ на основание чл. 462, ал.1, б. „а“ от НРД за 2023-2025г. по отношение на лекаря д-р В. П..

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорваният административен акт е издаден от оправомощен за това орган и в рамките на материалната му компетентност, определена в чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Формално актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактически и правни основания за издаването му.

Съдът намира обаче, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и представляват основание за отмяна на оспорения акт. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не е изяснил прецизно фактите и обстоятелствата във връзка с проведените вторични прегледи на всичките шест пациента за които има представени анкетни карти.

При издаването на оспорената заповед административният орган се позовава на нарушения, установени с анкетна карта на ЗОЛ и въз основа на която са формирани изводите от фактическа страна. Така издадена, заповедта е административен акт в проведено санкционно производство. За санкционните производства по ЗЗО на общо основание са приложими принципите за всички санкционни производства, а именно че нарушение е само това деяние, което е предвидено в материална норма, налага се това наказание, което е предвидено в закона и нарушението се установява по реда и способите, предвидени в закона, общ или специален. Наред с това санкционните норми не могат да се тълкуват разширително и в тези производства е засилена защитата на страните, които трябва да имат гарантиран достъп до доказателствата и действията на наказващия орган с оглед осигуряване в пълен обем процесуалните гаранции за защита на правата и интересите им.

В случая настоящият състав счита, че са нарушени общите правила по АПК за провеждане на административното производство – чл. 34 и сл. от АПК. Административният орган следва да осигури участието на страните в производството, да вземат становища по доказателствата, които се събират служебно от органа – чл. 36 от АПК. Следва да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на страните. Събирането на доказателствата е уредено в чл. 46 от АПК, като определението за доказателства е дадено в чл. 37 от АПК. Доказателствените средства са посочени в чл. 39 от АПК, като не се допускат доказателства, които не са събрани или изготвени по реда, предвиден в този кодекс, или по реда, предвиден в специални закони. В чл. 40, чл. 41, чл. 43, чл. 44 чл. 45 от АПК са посочени различни способи и доказателства. От неучастващи в производството лица могат да се изискват сведения за факти и обстоятелства, когато те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да ги даде писмено, се призовава да ги даде устно пред органа, те се записват и подписват от лицето и органа. Административният орган в тези случаи пояснява, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Съгласно чл. 44, ал. 5 от АПК, страните в производството имат право на достъп до дадените по реда ал. 2 и 3 сведения.

Цитираната уредба не съдържа като способ събиране на данни и доказването на факти и обстоятелства от неучастващи в производството лица под формата на анкетна карта, както е в случая. Свободната интерпретация на въпросите в анкетната карта и отговорите, неангажирани по никакъв начин с провежданото административно производство, не могат да служат за установяване на фактите от фактическия състав на сочените в заповедта нарушения. Позоваването на анкетни карти в санкционното административно производство не може по никакъв начин да подкрепи изводите от фактическа и правна страна на органа по отношение на констатациите, има ли извършено нарушение, в какво се изразява и индивидуализация при налагане на санкция. Обвинението в извършване на нарушение следва да е фактически и юридически формулирано, което изискване в случая не е постигнато, тъй като не установява да е извършено такова с предвидените и допустими доказателствени средства и доказателства, съгласно уредбата в АПК. Това установяване не може да бъде извършено, респ. допълнено в съдебната фаза на административния процес. Равнопоставеността на страните следва да бъде гарантирана от началото на административното производство, при спазване на всички правила и принципи за провеждането му.

Неизяснената в пълнота фактическа обстановка е довела до произнасяне в нарушение на материалноправните разпоредби. Не се установява визираното в заповедта нарушение, че изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ „Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД е отчел неизвършен вторичен амбулаторен преглед по отношение на шест ЗОЛ.

Извън посоченото дотук, настоящият състав приема, че в хода на производството е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неучастие в административното производство на лице, чиито права и законни интереси се засягат по негативен начин от издадения административен акт.

Доколкото с оспорваната заповед се засягат съществено правата на трето лице, а именно д-р В. П., то същата е следвало да бъде конституира като заинтересована страна съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. Неучастието на лице, спрямо което сключеният договор се прекратява, е съществено процесуално нарушение, което също води до отмяна на акта само на формално основание. Осъществяващият извънболничната помощ лекар, по никакъв друг начин не би могъл да защити правата си, освен чрез участие в административното производство, вкл. и в съдебната фаза.

По гореизложените аргументи настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед следва да бъде отменена, респективно подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК НЗОК следва да заплати на Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД разноски, представляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът присъжда разноски за държавна такса от 50 лв., но адвокатско възнаграждение в претендирания размер [рег. номер]. не следва да се присъжда. Въпреки, че в договора за правна защита и съдействие да е посочено, че са платени по банкова сметка в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД, по делото не е приложено банково бордеро, доказващо плащането. По този въпрос е налице задължително за съдилищата произнасяне по т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012г., съгласно което в договора за правна помощ следва да бъде посочен начинът на плащане на възнаграждение и при уговорка, че плащането се извършва по банков път, следва страната задължително да е представила доказателства за това.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция №РД-09-1041/12.06.2025г. на директора на РЗОК – В. Търново.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Медицински център - Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД – [населено място] разноски по делото размер на 50/петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: