М О Т И В И
към
решение
№ 384/04.08.2016г. по а.н.д. №
1010 по описа на Добричкия районен съд за 2016г.
Срещу обвиняемия
В.И.Д. ЕГН ********** Районна прокуратура – гр. Д. е внесла в Районен съд – гр.
Д. Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 325б
ал. 2 т. 2 предложение трето и т. 3 предложение първо във вр. с чл. 325б ал. 1
предложение второ от НК
за това, че на 25.02.2016г. в гр. Добрич на ул. „...“
първи път, на около 100 метра под бивше заведение „...“, проявил жестокост към
гръбначно животно – безстопанствено куче порода „Българско овчарско куче“,
изразяваща се в нанасяне на удари с дървен кол и брадва, като му причинил тежко
увреждане – фрактура на челната кост в ляво, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за животното и на публично място.
В съдебно заседание представител на ДРП
не се явява и не изразява становище.
Процесуалният представител на обвиняемия
В.И.Д. прави искане за налагане на наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В.Д. работел при свой
познат и понякога оставал да спи в дома му, находящ се в гр. Д., местност „...“,
първи път, на около 100 метра под бивше заведение „...“. Свободно пуснато куче
„немска овчарка“ се намирало в двора на имота. Входът на имота бил през метална
врата, а имотът бил ограден с телена мрежа.
На 25.02.2016г. около 13.00 часа по
местност „...“, първи път, покрай двора на къщата, в която се намирал
обвиняемият Д. минавало безстопанствено куче от мъжки пол, порода „българско
овчарско“ /каракачанска овчарка/, бяло – черно на цвят. Обвиняемият Д. се
приближил към него, като започнал да го удря по главата с дървен кол и брадва,
с обратната й страна. Кучето паднало на земята, а обвиняемият продължил да го
удря. Кучето „немска овчарка“ в двора на имота, не лаело.
По това време по улицата минавала
свидетелката Р. М. Б.........месец, която забелязала действията на обвиняемия Д..
Попитала го защо удря кучето. Обвиняемият Д. се обърнал към нея, но след като
забелязал състоянието й, се извинил и прекратил нанасянето на удари.
Свидетелката М. продължила по пътя си, но
позвънила на свой близък – свидетеля Д. К., който веднага пристигнал. Забелязал
кучето да лежи на пътя, дишало тежко, легнало на една страна. Позвънил на ЕЕН
112. По това време на улицата излязъл и обвиняемия Д., който междувременно се бил
прибрал в двора, като оставил кучето да лежи на улицата. Свидетелят К. познавал
Д. визуално и по име, като човек, който понякога е виждал в този дом. Попитал
го защо е удрял кучето и уплашил свидетелката М.. Обвиняемият Д. отговорил, че
се бил извинил на свидетелката М., след което се прибрал отново в къщата.
Пристигнали служители на „Общински
приют за безстопанствени животни“ гр. Д., които отвели кучето за оказване на
ветеринарно – медицинска помощ във ветеринарна клиника „...........
Пристигнали и полицейски служители, между които и свидетеля Р.Р.
Установили обвиняемия Д., който им бил посочен от свидетеля К., като го отвели
в сградата на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, където бил задържан за 24 часа.
Обвиняемият Д. казал, че ударил кучето, защото се било „сдавило“ с неговото
куче, порода „немска овчарка“, което стояло в двора.
Извършен бил оглед на местопроизшествие, при който били иззети като
веществени доказателства дървения кол и брадвата, с която били нанасяни
ударите, както и част от дърво със следи от червена течност по него.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената ветеринарно –
медицинска експертиза кучето било в .........Кучето стенело през цялото време
на прегледа. Оказана била първа помощ и назначено лечение, което повлияло добре
на пострадалото животно – към 14.03.2016г. кучето било в сравнително добро
състояние. Имало засягане на ........
Видно от Протокол от ОПБЖ – Добрич от 07.04.2016г. частичната загуба на
зрение на животното можело да е вследствие на възрастта му или на нанесената
травма.
Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия,
поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства,
доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в
изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно
производство № 155/2016г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д. при ОД на МВР –
гр. Д., писмени доказателства преценени от съда, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат
следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че
обвиняемия Д., като на 25.02.2016г. в гр. Д. на ул. „...“ първи път, на около
100 метра под бивше заведение „...“, проявил жестокост към гръбначно животно –
безстопанствено куче порода „Българско овчарско куче“, изразяваща се в нанасяне
на удари .........състава на престъпление по чл. 325б ал. 2 т. 2 предложение
трето и т. 3 предложение първо във вр. с чл. 325б ал. 1 предложение второ от НК.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. 1 пр. І от НК, тъй като обвиняемия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Кучето, като биологичен вид е гръбначно
животно, спрямо което Д. е проявил жестокост – .........
Съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 2
т. 2 от Закона за защита на животните за жестокост се считат действията по чл. 151
от Закона за ветеринарно – медицинската дейност – причиняването на страх,
нараняване, болка, страдания, стрес или смърт на животни, освен в изрично
посочени случаи, регламентиращи начините на умъртвяване на животни и действията
по осъществяване на контрол при прилагане на мерки за профилактика и лечение
/чл. 117 ал. 1 т. 10,11 и 12, чл. 159 ал. 3, чл. 160 ал. 2 и чл. 179 ал. 3
ЗВМД/, както и при самозащита.
С оглед нанасянето на множество удари
по кучето, включително и след като вече е лежало безпомощно на улицата и
поведението му при палпация на засегнатия участък -.........., което обуславя
квалификацията на същото по чл. 325б ал. 2 т. 2 предложение трето.
Обвиняемият е нанасял ударите върху
животното на улицата пред дома, в който живеел, като действията му са могли да
бъдат възприети от неограничен кръг от хора. Това обуславя наличието на
квалифициращия признак „извършено на публично място“.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ОБВИНЯЕМИЯ
При определяне наказанието на обвиняемия
за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на обвиняемия В.Д., съдът взе предвид степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за
личността му и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на обвиняемия:
В
санкцията на правната норма на чл. 325б ал. 2 т. 2 предложение трето и т. 3
предложение първо във вр. с чл. 325б ал. 1 предложение второ от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от
една до
три години.
Обвиняемият
Д. е неосъждан /реабилитиран/, не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С
оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи Д. от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния, предвиден от
законодателя, размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната
репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност
както на деянието, така и на самия извършител са невисоки - спрямо Д. не са
били образувани други наказателни дела на производство, с добри характеристични
данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се
касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание “глоба”.
Ето
защо, на основание чл. 78а ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на В.И.Д. освобождаване
от наказателна отговорност с налагане административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева.
В
този смисъл, съдът определи административното наказание като справедливо,
респективно съответно на извършеното.
Съдът
постанови приложените по досъдебното производство веществени доказателства – 1
брой дървен кол; парче от кола и 1 брой брадва с дървен сап да се унищожат след
влизане в сила на настоящото Решение.
4.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С
Решението, съдът осъди обвиняемия В.И.Д. ЕГН ********** да заплати сторените по
делото разноски в размер на 77.28 лв. по сметка на Първо РУ на МВР - гр.
Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови решението си.
Председател:
/М.
Момчева/