РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Димитър Ковачев
Йоана Генжова
при секретар Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8081/ 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба
от „П.н.“ЕООД срещу Решение 80922 от 03.05.2020г. по гр.д. 59253/2018г. на
СРС,143 с-в, допълнено с решение от 22.06.2020г., с които жалбоподателя е
осъден да заплати на всеки от ищците Р. и Д. П. по 7000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от публикувана в негово електронно издание статия на
18.06.2018г., ведно със законна лихва от посочената дата до окончателното
плащане.
В жалбата се излагат оплаквания за нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че недопустимо съдът е извеждал чрез
тълкуване, кои са обидните изрази в процесната
статия, тъй като същите не били конкретизирани. Макар да признал, че понятието
„джендър“ не е обидно съдът изложил разсъждения,
търсещи обиден характер на публикацията.
Кредитирани били свидетели, които възпроизвеждали думи
на ищците, както и заключение на вещо лице по СПЕ, което не отчело наличие на
множество негативни публикации по адрес на ищците. Не било взето предвид
заключението на филологическата експертиза на в.л. Б.., което заявило, че в
статията няма оскърбителна реч и хора с по-голяма култура, владеещи езици не
биха го възприели като обида. Не било отчетено заключението на СМЕ, което установило
нормално протичаща бременност у ищцата. Не бил обсъден общоизвестен факт, че по
адрес на ищеца имало множество публикации, съдържащи драстични обиди, но за тях
нямало никаква реакция от ищеца. Не била отчетена снимка на ищеца в пресата, от
която било очевидно добро настроение и не показвала психологически проблем. Не
бил обсъден общоизвестния факт за изявление на ищеца, че в предишния си живот е
бил ирландска пастирка.
Постъпил е отговор на жалбата от двамата ищци, с който
тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. В отговора се оспорва
оплакването, че не били посочени конкретни обидни изрази в исковата молба,
които били цитирани в исковата молба. Счита че свидетелите посочват свои
собствени възприятие за отражението на статията върху ищците. Психологическата
експертиза била обективна и от допълнението ѝ се установявало, че ищците
продължават да търпят травматични преживявания.
Оспорва да не са отчетени заключенията на СМЕ и
филологическата експертиза, като СРС ги е коментирал в решението си. Посочва
съдебна практика.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността му проверката на СГС е ограничена до оплакванията
в жалбата и императивните материални норми.
От
фактическа страна няма спор между
страните относно извършената публикация на 18.06.2018г. в електронно издание на
ответника „Информационна агенция ПИК“ на
статия със следното заглавие и съдържание:„…„АБСОЛЮТЕН, ТОТАЛЕН ШОК! СЛУЧИ СЕ ПЪРВАТА
ДЖЕНДЪР СВАТБА У НАС. ВИЖТЕ КОИ СА МЛАДОЖЕНЦИТЕ!”; „…Тихомълком разрешиха еднополовите бракове у нас. Д. П. и Р. Б. се ожениха. По
време на първата джендър сватба Р. зае балетна стойка
в стил „па-дьо-дьо“ и без малко да направи шпагат.
Девствената и съвсем малко бременна Д. срамежливо надничаше изпод чисто бялото
като сексуалната й предистория було...“.
Това се установява и
от приетата по делото разпечатка на хартиен носител, от която се установява и
че непосредствено под заглавието (отпечатано с големи букви) и преди останалото
съдържание е поместена и снимка на двамата ищци, за която не е спорно, че от
сватбата им на 17.06.2018г.
Спорно по делото е
дали публикацията има обиден и клеветнически характер и настъпване на вредите и
причинна връзка.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото
доказателства СГС намира оплакванията в жалбата за частично основателни.
Оплакванията, отнасящи се до сформиране на негативна
обществена оценка за ищците, като резултат от тяхно поведение или други
негативни за тях публикации СГС счита, че не следва да се разглеждат.
Възражение в този смисъл липсва в отговора на исковата молба, а е могло да се
направи. Опит за въвеждане на такова възражение е направен едва в първото
съдебно заседание с депозирана молба под формата на въпрос по реда на чл. 176 ГПК. Обясненията на страните по чл. 176 са способ за доказване на твърдени от
страните факти (обстоятелствата) по делото, а не средство за въвеждане в процеса
на твърдения или възражения извън сроковете установени в ГПК. Наличието на
други публикации - последващи процесната
в негативен за ищците смисъл е ирелевантно за
отговорността за процесната публикация.
Не следва да се разглежда оплакването за необсъждане
на изявление на ищеца П., че в предишен живот е бил „ирландска пастирка“.
Твърдения за такова изявление и за негово значение за спора не са правени до
момента на въззивната жалба. В тази връзка няма да се
коментира от СГС и представената с жалбата статия от сайта „Нюз.бг“ с коментари под нея.
СГС частично споделя изводите на СРС, че в конкретния
случай не се касае за оценъчен характер на статията спрямо ищците, и че следва
да се анализира цялостното съдържание на статията, а не само употребата на
понятието „джендър“.
Част от статията съдържа твърдения за факти. От заглавието
във връзка със снимката под него и цитираното в исковата молба, последващо съдържание се налага извод, за изложени
твърдения за факти- че са разрешени еднополовите бракове
и ищците са сключили такъв, което включва и твърдения за промяна на пола на
ищците. Това е постигнато чрез употребата на изразите: „…джендър
сватба..“; „тихомълком разрешиха еднополовите бракове
у нас…“; чрез размяната на граматичния род на имената в изречението „..Д. П. и Р. Б. се ожениха…“ и публикацията на
снимка на ищците от сватбата им, чрез която директно се посочва на читателя, че
именно ищците са сключили първия еднополов брак в
страната.
В българското
общество отнасянето на дадена личност към нехетеросексуалните
индивиди и съжителства и без да е дала повод затова чрез лично поведение традиционно
се възприема в обиден и позорящ смисъл, тъй като обществото на настоящият етап
е изградено и функционира на основата на естествената полова бинарност на човешкия вид и не напразно нормите в правовия
ред, уреждащи института на брака са посочени като основи на конституционния ред
на страната от конституционния съд. Израза „джендър
сватба“ в заглавието е употребен с цел насочване (чрез снимката) към сватбата
на ищците, за която пък се излагат твърдения, че е еднополова
и затова в случая този израз се приема, като част от обидните и позорящи
твърдения. Иначе в самото понятие „джендър“,
разгледано самостоятелно, както е посочил и СРС няма обиден елемент, но
техниката, която е ползвал автора на публикацията го отнася към твърдението за еднополов брак, което му придава обиден смисъл.
Останалата част от
публикацията, която е цитирана в исковата молба и на която е основана претенцията
не е с обиден или клеветнически характер.
Изреченията: „…По
време на първата джендър сватба Р. зае балетна стойка
в стил „па-дьо-дьо“ и без малко да направи шпагат.
Девствената и съвсем малко бременна Д. срамежливо надничаше изпод чисто бялото
като сексуалната й предистория було...“ не съдържат твърдения за позорящи обстоятелства
и не са с унизителен характер. Те изразяват силно негативна оценка на автора
към поведението на ищците включително сексуалния живот на ищцата преди брака,
но тази оценка няма как да има обиден характер или позорящ характер, тъй като е
дадена през призмата на отдавна преодолените в българското общество схващания
за безчестие на булката ако не е девствена до сватбата и относно разделението
на професиите (в случая явно се оприличава ищеца на балетист) на „мъжки“ и
„женски“. За да има обида е нужно от гледна точка на възгледите на обществото
да се счита за унизително казаното по нечий адрес, а не адресата да счита, че
казаното го унижава.
Основателни са
оплакванията в жалбата и за липса на доказателства за част от твърдените
неимуществени вреди.
В исковата молба се посочва
и се представя като вреда необходимостта ищците да обясняват на децата си
понятието „джендър“.
По делото обаче няма
доказателства това да се е налагало. Свидетелят Стоянов посочва, че не знае за
конкретни такива случаи и че ищците са се опасявали от възникване на такава
необходимост, което води до извод за хипотетичност.
Св.Д.няма лични възприятия, а показанията в тази насока се базират на казаното
му от ищеца П..
Освен това според СГС
няма как да има характер на неимуществени вреди възникването на нуждата
родители да разясняват на децата си което и да било понятие, независимо дали е
било употребено и от кого по адрес на родителите или не. Това е част от
родителските функции по отглеждане, възпитаване и подготовка на децата за
самостоятелен живот в обществото.
Не е доказана по
делото и причинна връзка между процесната публикация
и твърдяното причиняване на конкретна дата (19.06.2018г) на безсъние,
главоболие, напрегнатост, тревожност настъпили за ищцата, за доказване на които
е представена служебна бележка от 19.06.2018г от лечебно заведение и е
изслушана СМЕ по делото.
СМЕ посочва, че
подобни оплаквания могат да настъпят и като следствие от нормално протичаща
бременност, каквато е и тази на ищцата според СМЕ.
В същата СМЕ обаче е
посочено че на 06.06.2018г. (12 дни преди
публикацията) тя е посетила лечебното заведение с оплаквания от болки
сърцебиене и дискомфорт.
СМЕ е посочила, че
при прегледите извършвани за проследяване на бременността също е имало
оплаквания от безсъние, главоболие, безпокойство (т. 2 от заключението).
Установяване на
причинна връзка е в тежест на ищцата и с оглед на заключението на СМЕ с данни и
за предхождащи публикацията сходни оплаквания не може да се приеме за доказана
твърдяната необходимост за ищцата именно поради статията да потърси медицинска
помощ. Не е доказано отражение на статията върху протичането на бременността.
Предвид изводите на настоящият
състав за липса на обиден и клеветнически характер на част от публикацията и за
недоказване на част от твърдените неимуществени вреди размера на присъденото от
СРС обезщетение за всеки от ищците се явява завишен. Вредите в случая се изразяват в
накърняване на собственото на ишците чувство за чест
и достойнство, възмущение, притеснения от евентуалните реакции, недоволство,
вътрешно чувство за неудобство според СПЕ, които според СПЕ (изслушване в ОСЗ
на 18.09.2019г.) са били по интензивни за около два- три месеца
след публикацията, но ги има и към момента на експертизите. Втората експертиза
на същото вещо лице не установява нещо различно.
Според настоящият състав
справедлив размер на обезщетението е този от 4000,00 лева за всеки ищец. При определянето на този размер
съдът взема предвид от една страна установените по-горе, вид, характер и
интензитет на вредите, изразяващи се най – вече в накърняване на собствените на
ищците, чувство за чест и достойнство, което негативно емоционално изживяване
обаче не е било интензивно дълго време, като
няма обективни данни за сериозно отрицателно отражение върху обществения и
личен живот на ищците (изложеното от свидетеляД.относно
непоканването на гости за погачата на детето, относно срещи в провинцията на
които задавали въпР. към ищеца и в СПЕ относно случки на бензиностанция се базира
само на твърдения на ищците направени пред свидетеля съответно вещото лице, а
св.Д.посочва, че ищецът се е събирал с приятели и след публикацията). Съществен
фактор при определянето на този размер
на обезщетението са и социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната, както и най-вече - обстоятелството, че
като известни обществени личности (политик-бивш президент на републиката и
журналист и телевизионен водещ), на ищците обичайно и често се налага да търпят
намеса в частноправната им сфера, особено от страна на медиите, както и чрез
тях, което не изключва противоправния характер на процесното деяние, но в подобни случаи самото осъждане на
възложителя на работата за причиненото непозволено увреждане има основен
репарационен ефект, а не размерът на
присъденото обезщетение. Съобразява се и с размера на
присъжданите в практиката обезщетения за публично (чрез печатни и електронни
издания) нанесени обиди, които са около 2000,00 – 3000,00 лева (Решение № 439
от 20.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2773/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 369
от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г. о., ГК Решение № 278 от
27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., и като отчита, че процесната
публикация е направена в много личен момент от живота на ищците, а и на всеки
човек.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се
отмени в частта за разликата над 4000,00 лева за всеки ищец до присъдения
размер от по 7000,00 лева. В останалата обжалвана осъдителна част следва да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът
има право на разноски за държавна такса съобразно уважената част от обжалвания
интерес, която е 43 % или на сумата от 120,40 лева, от която всеки от въззиваемите следва да заплати по 60,20 лева.
Следва да му се присъдят още 480,89 лева за първа
инстанция с оглед крайния изход на делото (отхвърляне на 73 % от общият размер
на исковете), които следва да се поделят по- равно между ищците.
Въззиваемите имат право на разноски за адвокат за въззивното производство съразмерно на отвхърлената
част от жалбата, която е 57 % от обжалваемия интерес
или на сумата от 684,00 лева за всеки от тях при доказани, като платени за
хонорар 1200,00 лева от всеки (банкови документи на л. 63 и 64 от въззивното дело.
Следва да се отмени решението в частта по разноските с
която въззивникът е осъден да заплати на ищците
разноски над размера от 319,37 лева в
полза на ищцата и над размера от 819,90 лева в полза на ищеца.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
80922 от 03.05.2020г. по гр.д. 59253/2018г. на СРС,143 с-в, допълнено с решение
от 22.06.2020г. В ЧАСТТА, С КОЯТО са уважени за разликата над размера от
4000,00 лева до размера от 7000,00 лева исковете на Д.С. Б.-П.и Р.А.П. срещу „П.Н.“ЕООД
за обезщетение за неимуществени вреди от публикация от 18.06.2018г. на инернет сайт www.pik.bg статия със заглавие: „АБСОЛЮТЕН, ТОТАЛЕН ШОК! СЛУЧИ СЕ
ПЪРВАТА ДЖЕНДЪР СВАТБА У НАС. ВИЖТЕ КОИ СА МЛАДОЖЕНЦИТЕ!” и съдържание
„Тихомълком разрешиха еднополовите бракове у нас. Д. П.
и Р. Б. се ожениха. По време на първата джендър
сватба Р. зае балетна стойка в стил „па- дьо-дьо“ и без малко да направи шпагат, както е видно от снимката. Девствената и съвсем
малко бременна Д. срамежливо надничаше изпод чисто бялото като сексуалната й
предистория було…“ като
ВМЕСТО ТОВА ОТВХЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА ВСЕКИ ОТ ИЩЦИТЕ за
разликата над 4000,00 лева до уважения размер от 7000,00 лева, като
неоснователни.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО и в частта по разноските, с която „П.Н.“ЕООД е осъдено да заплати на Д.С. Б.-П.разноски
над размера от 319,37 лева, както и в
частта по разноските, с която „П.Н.“ЕООД е осъдено да заплати на Р.А.П.
разноски над размера от 819,90 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Осъжда Д.С. Б.-П.и
Р.А.П. да заплатят всеки от тях още по 240,45 лева разноски на „П.Н.“ЕООД за
първа инстанция.
Осъжда Д.С. Б.-П.и
Р.А.П. да заплатят всеки от тях още по 60,20 лева разноски на „П.Н.“ЕООД за въззивна инстанция.
Осъжда „П.Н.“ЕООД
да заплати на всеки от въззиваемите-ищци Д.С. Б.-П.и Р.А.П. по 684,00 лева разноски за въззивна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.