Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-98                              08.10.2019 година                                град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                           Трети състав

На седемнадесети  септември                                                                година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                       2. мл.с.Ваня Ванева

                   

                                               Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  917 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 20595/14.05.2019г. на БРС от К.Г.С., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, чрез адв. Даниела Зарева, служ.адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 31, ет.1, против  решение № 917/19.04.19г. по гр.д.№ 3475/18г. на БРС, с което съдът е отхвърлил предявения срещу М.Х., гражданка на Германия, род. на *** год. в гр. О., Германия, със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 10  иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС по отношение на подробно описания в диспозитива на постановеното решение недвижим имот и е осъдил въззивника да заплати на М.Х. направените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че постановеното решение не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Счита, че въпреки установената фактическа обстановка, са възприети неправилни крайни изводи. Моли решението да бъде отменено  и искът – изцяло уважен, като му бъдат присъдени  всички направени пред двете инстанции разноски. Няма доказателствени искания. Излага подробни аргументи в подкрепа на жалбата.

Въззиваемата - М.Х. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв.И.Генчева, САК, няма искания по доказателствата. Моли за потвърждаване на решението.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.108 ЗС.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от К.Г.С., чрез адв. Д.Зарева, сл.адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 31, ет.1, против М.Х., гражданка на ФР Германия, род. на *** год. в гр. О., Германия, със съдебен адрес гр.София, ул. „Цар Калоян“ № 10. Твърди, че е собственик на подробно описания в исковата молба недвижим имот. В резултат от случайно извършена от него проверка в имотния регистър установил, че с н.а. от 26.07.2013г. собственият му имот е прехвърлен от Ф. Х. в полза на въззиваемата срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане. Заявява, че Ф. Х. никога не е бил собственик на имота, понеже с н.а. № ***, т.*, рег.№ ****, д.№*** от **.04.****г. на нотариус Ст.Димова, гр.Бургас същият имот е придобит от него. Счита правната сделка, легитимираща го като собственик за действителна. Излага аргументи. При изложените доводи моли да бъде осъдена въззивемата да му предаде владението върху имота. Моли за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

М.Х., е оспорила иска чрез процесуалния си представител адв.Генчева. В депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор – стр.273 и сл., е изложила аргументи за отхвърлянето му. Заявява, че въззивникът е закупил имота с вписана възбрана за обезпечаване на вземане на праводателя й, ето защо прехвърлителната сделка между С.Д. и К.С. й е непротивопоставима. На следващо място излага основания за нейната нищожност. Позовава се на добросъвестно придобиване на имота, като прехвърлен в нейна полза от лице-преобретател от публична продан. Въвежда възражение за придобиване по давност чрез добросъвестно владение. Моли за отхвърляне на иска. Също ангажира доказателства. Претендира разноски.

Искът е с правно основание чл.108 ЗС и има за предмет установяване на правото на собственост на ищеца върху вещ или вещно право, установяване на завладяването им без основание от страна на ответника и възстановяване на  владението в полза на собственика.

По делото са приложени множество писмени доказателства и като проследи транслациите на собствеността на  процесния имот, съдът установи следното:

Видно от приложения н.а. за продажба на недвижим имот № ***, т.****, д.№ **** от 5-ти юли ****. на нотариуса при БРС, С.Д.Д. е закупила ДВОРНО МЯСТО, представляващо п-л VІІІ–37 в кв.19 по плана на с.Равадиново, общ.Созопол, състоящ се от 1370 кв.м., при граници – описани в н.а.

С обезпечителна заповед от 29.09.2000г. по НЧД № 413/2000г. по описа на БРС е наложена възбрана върху същото дворно място, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда – стр.14. Обезпечителната мярка е наложена, за да гарантира изпълнение на евентуалното положително съдебно решение по бъдещ граждански иск на пострадалия Ф. Х. против С. Д. и д. й - А. Д., като е безспорно, че такъв е предявен в рамките на наказателното производство и с окончателно решение № 151/04.07.2008г. по в.н.ч.х.д.№ 104/2008г. по описа на БОС А. Д. е осъдена да заплати на Ф.Х. посочените в решението суми, само една от които възлиза на 303 900лв., без да бъдат зачетени лихвите върху същата главница – стр.23 и сл.

На основание определение по ч.гр.д.№ 109/2001г. по описа на БРС за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Ф. Х. против С.Д. за извършени в същия имот подобрения, със заповед от 26.04.2001г. по с.дело на БРС е наложена възбрана върху същото дворно място и изградената в него сграда – стр.305. Не се спори, че възбраните са своевременно вписани в нарочните книги на съда.

С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т.*, рег.№ ****, д.№*** от 31.04.****г. на нотариус Ст.Димова, гр.Бургас, С.Д. е продала на К.С. процесния имот – дворно място в с.Равадиново, общ.Созопол, ведно с жилищна сграда, подробно описани в акта – стр.10, като купувачът е заявил, че му е известно вписването на възбрана върху имота.

 От събраните писмени доказателства се установява, че на 30.12.2007г. С.Д. е починала и с Постановление от 02.07.2008г. на БРП е прекратено досъдебното производството по сл.д.№ 1123/2000г. по описа на ОСС гр.Бургас, сл.д.№ 440/2000г. на БРП, пр.вх.№ 3945/2000г. на БРП, водено срещу С.Д..

При така изложената фактическа обстановка ищецът е въвел първото си  основание, за да твърди действителност на покупко-продажбата по горния нотариален акт и по-конкретно, че придобитите от него права могат да бъдат успешно противопоставени на праводателя на М.Х. – Ф. Х.. В исковата си молба К.С. заявява, че видно от описаните по-горе писмени доказателства, към налагането на обезпечителната мярка единствен собственик на имота е била С.Д.. Ето защо след смъртта й и след прекратяване на наказателното производство против нея, допуснатото и наложено обезпечение е отменено по право, макар и да няма заличаване на възбраната.

По този повод съдът съобрази следното: действително, към датите на вписване на посочените по-горе две възбрани единствен собственик на процесния имот е била С.Д.. Двете възбрани обезпечават бъдещи искове на Фр.Х. против С.Д. и А. Д. за извършени в спорния имот подобрения и при налагането им съдът не изследва собствеността на имота, върху който се вписва възбраната - Определение № 320 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 271/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков. При положение, че длъжникът е собственик на имота, възбраната ще породи действие и ако е обезпечен вещен иск, последващите прехвърлителни сделки няма да могат да бъдат противопоставени на кредитора или ако е обезпечен облигационен такъв за парични вземания, длъжникът ще търпи изпълнение върху същия имот. В случай, че длъжникът не е собственик на имота – възбраната няма да породи никакво правно действие.

Тук е нужно да се отбележи, че въпреки прекратяването на досъдебното производство с Постановление от 02.07.2008г. на БРП по сл.д.№ 1123/2000г. по описа на ОСС гр.Бургас, сл.д.№ 440/2000г. на БРП, пр.вх.№ 3945/2000г. на БРП, водено срещу С.Д., със същото Постановление е отказана отмяна на наложената обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот. Затова, дори да се приеме, че мярката е отменена по право поради прекратяване на производството, в което е допусната срещу С.Д., същото не може да се каже по отношение на вписаната възбрана в полза на Фр.Х. за вземанията му срещу А. Д.. Възбраната е останала вписана, въпреки че към налагането й само С.Д. е била собственик на процесния имот.

След смъртта на С.Д. нейната единствена наследница по закон – А. Д. е вписала отказ от наследството на ***** си. С решение № V – 161 от 17.12.2010г. по в.гр.д.№ 1702/2010г. по описа на БОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 6 от 05.01.2012г. по гр.д.№ 565/2011г. на ВКС, ІV г.о., отказът от наследство е прогласен за нищожен, като е прието, че с конклудентни действия А. Д. е приела наследството на ***** си.

Междувременно с решение № 2253 от 05.03.2008г. по гр.д.№ 1645/2006г. на БРС, потвърдено с решение № 69/07.05.2009г. по в.гр.д.№ 594/2008г. по описа на БОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1066/25.11.2009г. по гр.д.№ 977/2009г. на ВКС, ІІ г.о., като е призната собствеността на К.С. върху процесния имот, е осъден Ф. Х. да му предаде владението върху него.

При наличието на влязло в сила съдебно решение, единственият извод, който следва, е, че собствеността на К.С. следва да се счита за установена към постановяване на определение № 1066/25.11.2009г. по гр.д.№ 977/2009г. на ВКС, ІІ г.о.

Към този момент в полза на Фр.Х. е било допуснато още едно обезпечение на предявен против С.Д. и А. Д. граждански иск в наказателния процес, чрез назначаването му за пазач на процесния имот. Това се установява от издадената на основание определение по НЧД № 276/2002г. по описа на БРС обезпечителна заповед – стр.307.

От събраните писмени доказателства – квитанции за извършени плащания в полза на „ВиК Бургас“ ЕАД, на доставчик на интернет и кабелна телевизия и др. се установява, че за периода от 2002г. и до влизане в сила на постановление за възлагане от 09.05.2013г. по изп.д.№ 5097/2008г. на ДСИ при БРС, т.е. до 27.05.2013г., Фр.Х. е бил в имота, но не като негов владелец, а в качеството си на назначен от съда пазач.

От събраните писмени доказателства се установява, че в резултат от наложените възбрани върху процесния имот е насочено изпълнение и с цитираното в предходния абзац постановление за възлагане той е възложен на кредитора по изпълнителното дело – Ф. Х..

Постановлението за възлагане е титулът, който легитимира Ф. Х. като собственик на имота и с вписването на акта в Служба по вписванията при АВп към БРС е дадена гласност на промяната в собствеността върху процесния имот по отношение на третите лица.

Извършените от държавния съдебен изпълнител действия са изцяло съобразени с цитираното определение № 1066/25.11.2009г. по гр.д.№ 977/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и с Определение № 320 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 271/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков. От посочената съдебна практика следва извод, че макар и възбраната да не се е отразила на придобитите от въззивника вещни права върху имота, купувайки го с наложена тежест, той ще следва да понесе последиците от допуснатите обезпечения на искове на Фр.Х. против А. Д. (единствена наследница, приела наследството на ***** си С.Д. и собственик на възбранения имот към датата на извършване на изпълнителните действия), като понесе принудителното осребряване на имота.

Установеното дотук мотивира съда да приеме, че в резултат на извършената по изп.д.№ 5097/2008г. на ДСИ при БРС публична продажба на спорния имот, приключила с възлагането му по реда на чл.495 ГПК в полза на праводателя на въззиваемата, К.С. е загубил собствеността върху имота.

Ето защо в настоящия процес той не успя да проведе пълно и главно доказване на наличието на първата предпоставка за уважаване на иска си, а именно, че се легитимира като собственик на спорния имот.  

Оттук насетне е без значение обсъждането на прехвърлителната сделка на собственическите права на Ф. Х. в полза на дъщеря му М.Х. и упражняването на владение.

Подобни съждения биха били от значение при положение, че се обсъжда завладяване на имота от страна на праводателя на въззиваемата, а такова няма, поне за последните повече от 15 години, защото, считано от 2002г. той е в имота като негов пазач и това му качество е променено с влизане в сила на постановлението за възлагане. Всичко изложено дотук е в подкрепа на формирания краен извод на съда за липса на собственически права на К.С. върху имота, предмет на спора по делото.

Налага се заключение за правилност на решението на БРС, макар и при други мотиви. В полза на въззиваемата страна се следват направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1500лв., съобразно приложения списък на разноските. Настоящият състав, след като съобрази цената на иска – данъчната оценка на имота, разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото, приема, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалено.

Водим от изложеното БОС

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 917/19.04.19г. по гр.д.№ 3475/18г. на БРС.

ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, да заплати на М.Х., гражданка на Германия, род. на *** год. в гр. О., Германия, , със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 10, направените в настоящата инстанция разноски в размер на 1500лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

                                  

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: