Р Е Ш Е Н И Е
№
15.02.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№4874/2015г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Гр.д.№
4874/2015г на ПлРС е образувано по искова молба от “***, чрез адв. Ив. А.,
против ответника Д.К.С., за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи сумата в размер на 4088,42лв, от
които сумата от 2406,51лв.-главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.1999-30.04.2015г, и сумата от 1681,91лв-лихва
за забава за периода 01.12.1999-29.07.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски. Твърди се, че
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано
ч.гр.д.№ 3764/2015г по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди
се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес
гр. ***; твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД. Твърди се, че сумите за процесния период, са начислявани въз основа на отчети, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач на
страната на ищеца, посоченото дружество.
Ответникът
Д.К.С., в срока за отговор, чрез адв. В. П., изразява становище за
неоснователност на иска, като се оспорва твърдения от ищеца факт, за реално
потребление на ТЕ, за процесният период. Посочва се също, че цитираните в ИМ
норми на ЗЕ, са в редакция от 2012г., е не се отнасят за част от процесния
период. Твърди се също, че между
страните- ТЕЦ-Плевен и ответника, няма сключен договор за доставка на ТЕ, както и между него и ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Твърди се също, че в сградата- етажна собственост, в която се намира имота на
ответника, не е провеждано Общо събрание и не е сключван договор с ТЕЦ-Плевен.
Оспорва се също факта на подаване на молба до ищеца, за откриване на партида,
като се оспорва съдържанието и подписа на приложената с ИМ молба от
11.02.1996г. Оспорва се също представеното извлечение от сметка, съставено от
ищеца. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
С определение №4211/25.11.2016г., съдът е конституирал като трето лице- помагач
на страната на ищеца “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2249/11.08.2015г.,
по ч. гр.д.№ 3764/2015г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
По делото се установява, че за
имота на ответника, находящ се на адрес гр***, е открита партида при ищеца, с
аб.№ 8044. По делото са приети представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, за реален отчет и разпределение на ТЕ в имота на ответника, за
процесният период.
По делото е изслушана ССЕ, от
заключението по която се установява
следното: ответника, с аб.№ 8044, е ползвал доставяната от ищеца ТЕЦ-Плевен,
ТЕ, през процесният период, за което са издавани съответните данъчни фактури. Сумите
за ТЕ, са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение,
и при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е установило,
че размерът на главницата, за посоченият период- 01.12.1999-30.04.2015г, е в
размер на 2406,51лв..; лихвата за забава върху главницата, за периода 01.12.1999-29.07.2015г,
съобразно заявеното от ищеца, е в размер на 1681,91лв. ВЛ е установило, че в
имота не е имало водомери или ИРУ- не е ползвана топла вода, а отоплението е за
щранг лири в банята; начислявана е ТЕ, отдадена от сградната инсталация. ВЛ е
посочило също, че сумите са начислявани въз основа на отопляемият обем на
имота- 96,28 куб.м.
От доказателствата по делото е
изключена представената с ИМ –л.6, молба за откриване на партида, от името на
ответника, до ищеца. с оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че ответникът Д.С., има
качеството на потребител на ТЕ, за процесният период, за посоченият по- горе
имот. Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение
по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от
ЗЕ. Чл.142, ал.2 от ЗЕ, предвижда,
че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите. Съобразно
нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение, се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума. . Съдът намира за установен и факта на публичното
оповестяване от страна на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, на общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от гр. Плевен,
публикувано във в-к ”Посоки”, бр. 239/ 13.12.2007г. С оглед на това, съдът
намира, че отв. С. има качеството на потребител на ТЕ, без да е необходимо
сключването на индивидуален договор между него и ищеца, за услугата доставяне
на ТЕ, доколкото Законът за енергетиката
/ЗЕ/ не предвижда такъв. Необходимо е единствено сградата- етажна собственост,
да е присъединена към абонатна станция. По делото безспорно се установи факта
на съществуването на партида, на името на ответника, с аб. № 8044, и
изключването от доказателствата на молбата за нейното откриване, не може да
промени този обективно съществуващ факт. Следва да се отбележи също, че от
страна на ответника няма оспорване на представените от третото лице- помагач
писмени доказателства, касаещи реалното отчитане на потребената ТЕ.
С оглед на
таза изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен,
поради което следва да бъде разгледано направеното с отговора на ИМ възражение
за изтекла погасителна давност. Съдът
намира, че в случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност, по
смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД. Съобразно
ТР №3/2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК на
ВКС, понятието “периодични плащания”, по смисъла на цитираната норма.-
чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения,
за предаване на пари, или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви- какъвто характер, съдът приема, че има и задължението
на ответника спрямо ищеца ТЕЦ-Плевен. В случая меродавна е датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК- или 10.08.2015г., поради което към 10.08.2012г,
задължението на ответника се явява погасено по давност.
Изключвайки стойността на
задълженията за периода 01.10.1999-м.08.2012г., за който претенцията се явява
погасена по давност, дължимият остатък е в размер на 569,23лв. В случая, видно
от изготвената от ВЛ таблица към заключението, както и от приетата
справка-извлечение, приложена към ч. гр.д.№ 3764/2015г на ПлРС, се установява, че
за 2012г, няма начисления за м. април, май, юни, юли, август, септември и
октомври, като има начислена сума за м.11.2012г. С оглед на това, съдът приема,
за сумата от 569,23лв., е дължима за периода м. 11.2012-м. 04. 2015г, което
следва да се съобрази при периода на
изчисляване на лихвата за забава. Същата следва да се изчисли съобразно чл.31
от Общите условия, според която, купувачите са длъжни да заплащат дължимата ТЕ,
в 30- дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят- или за задължението
за м. ноември 2012г- като начало на периода, съдът намира, че ответникът е
изпаднал в забава на 01.01.2013г. Съдът служебно изчисли сумата- лихва за забава, върху главницата от
569,23лв., за периода 01.01.2013-29.07.2015г, която е в размер на 148,96лв.
С оглед на изхода на делото,
следва да бъдат присъдени и направените от страните разноски, както следва:
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 61,75лв.- разноски в настоящето производство,
съобразно на уважената част от иска, и сумата от 35,44лв..-разноски в заповедното
производство. Следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 483,06лв.-
разноски, съобразно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. Чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Д.К.С.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 569,23лв.-главница, съставляваща съставляваща незаплатена потребена
топлинна енергия, за периода 01.11.2012г.-30.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.08.2015г., до
окончателното й изплащане, като за РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер от 2406,51лв.,
за периода 01.10.1999-30.04.2015г., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д.К.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 148,96лв. съставляваща лихва за забава върху главницата от 569,23лв.-главница,
за периода 01.01.2013г-29.07.2015г. като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер от 1681,91лв., за периода 01.12.1999-29.07.2015г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, сумата от -61,75лв.-
направени разноски по делото, съобразно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.К.С., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ
Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, сумата от 35,44лв.-
направени разноски по ч. гр.д.№ 3764/2015г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.К.С., ЕГН
**********,***, сумата от 483,06лв.-разноски, съобразно на отхвърлената част от иска.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: