Р
Е Ш Е Н И Е
№
2383
гр. Пловдив, 14 декември
2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на дванадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с
участието на секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2788 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 215, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Т.А., ЕГН **********, чрез
адв. И.А.- пълномощник, срещу Заповед № ДК-02-Пд-01/18.08.2021 г. на Началника на
РДНСК-Пловдив, Главна дирекция“СК“, ДНСК, с която на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т.10 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен
строеж "Хидротехническо съоръжение,
изградено в ПИ № 35496.29.702-публична държавна собственост, НТП- водно
течение, р.Бяла река, ПИ 35496.203.4-частна държавна собственост, горска
територия, НТП вид дървопроизводителна гора, ПИ 35496.138.11, м. Долна
корнидица-публична общинска собственост, НТП-пасище и ПИ 35496.138.369-
публична общинска собственост, НТП-за селскостопански, горски, ведомствен път,
землище на гр.Калофер, община-Карлово", изпълнен в чужд имот от Д.Т.А. без
одобрен проект и без разрешение за строеж.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като не са налице законовите предпоставки за издаването ѝ. Оспорват
се констатациите на административния орган. Иска се отмяна на оспорената
заповед и се претендират направените по делото разноски. Представя подробни
писмени бележки.
Ответникът - Началник на РДНСК-Пловдив, чрез
процесуалния си представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна
и иска съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмена защита.
Административен съд – Пловдив, в настоящия състав,
след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните,
намира за установено следното:
На 03.06.2021 г. служители от РДНСК-Пловдив са
извършили проверка на строеж "Хидротехническо съоръжение, изградено в ПИ №
35496.29.702-публична държавна собственост, НТП- водно течение, р.Бяла река, ПИ
35496.203.4-частна държавна собственост, горска територия, НТП вид
дървопроизводителна гора, ПИ 35496.138.11, м. Долна корнидица-публична общинска
собственост, НТП-пасище и ПИ 35496.138.369- публична общинска собственост,
НТП-за селскостопански, горски, ведомствен път, землище на гр.Калофер,
община-Карлово“. Резултатите от проверката са били отразени в Констативен акт №
01/03.06.2021г. Проверяващите са констатирали, че имот с идентификатор 35496.29.702
е публична държавна собственост-МОСВ, територия, заета от вода и водни обекти,
НТП-водно течение, река; ПИ 35496.203.4- частна държавна собственост-МЗГ-НУК,
чрез Национално управление по горите, горска територия, НТП- вид
дървопроизводителна гора; ПИ 35496.138.11, м.Долна корнидица- публична общинска
собственост-ОПФ Калофер, НТП-пасище, съгласно АПОС № 183/21.02.2014г. и ПИ с ИД
35496.138.369- публична общинска собственост-община-Карлово, НТП за
селскостопански, горски, ведомствен път, землище на гр.Калофер, община-Карлово.
Прието е, че строежът е собственост на Д.Т.А..
Установено е, че в коритото на р.Бяла река,
представляваща ПИ 35496.29.702-публична държавна собственост е изпълнен
стоманобетонов праг с приблизителна височина 1,00м. и широчина 0,60м. На десния
бряг, прагът завършва със стоманобетонен П-образен отвор, на който е монтиран
савак за спиране на вода. От П-образния отвор тръгва бетонов канал, изграден по
десния бряг, успоредно на течението на реката. Първите около 10 метра от канала
са изградени от бетонови тръби с диаметър Ф1000, след което каналът продължава
с П-образно сечение с широчина от 0,70м. до 1,00м. и дълбочина 0,50м. По
средата му е монтиран още един савак за отклоняване на водата по ръкав на
канала, водещ към коритото на реката. Цялото трасе на бетоновия канал е с
приблизителна дължина от 150м. и преминава през ПИ 35496.203.4-частна държавна
собственост. В последните метри посоката е обърната от десния към левия бряг,
като каналът преминава над реката върху бетонови устои и стига до ПИ
35496.138.11, м.Долна корнидица- публична общинска собственост. В края му е
изграден утайник с размери 6,00м./3,00м. и дълбочина 2,00м. с монтиран савак и
решетка от мрежа за улавяне на дървета, отпадъци и др. След утайника каналът
продължава като минава чрез кръгла тръба под ПИ 35496.138.369- публична
общинска собственост и влиза в ПИ, граничещ със селскостопанския път.
Строежът е определен като от ІІІ категория и изграден
през м. септември 2020г. до м. юни 2021г. Установено е, че възложител на
строежа е МОСВ, чрез Басейнова дирекция Източнобеломорски район, МЗГ-НУГ, чрез
Национално управление по горите и Община-Карлово и извършител и строител на
строежа е Д.Т.А., без да има одобрени проекти, съгласувани с контролните органи
и без издадено разрешение за строеж - в нарушение на чл. 137 ал.3 от ЗУТ, чл.
148, ал.1 от ЗУТ и чл. 182, ал.1 от ЗУТ. Съставена е окомерна скица на строежа.
С констативния акт е направено предложение да се започне производство по реда
на чл. 224, ал.5 от ЗУТ за спиране на строителството, както и за премахване на
строежа. КА е връчен на адресата на 05.07.2021г. Срещу констативния акт е
подадено от Д.А. Възражение вх. № К-1518-03-977/13.07.2021г. Във връзка с
депозираното възражение е извършена нова проверка от служители при
РДНСК-Пловдив, за което е съставен Констативен протокол от 16.08.2021г.,
неразделна част от КА № 01/03.06.2021г.
Въз основа на посочените по-горе констативни актове, е
издадена заповед № ДК-02-Пд-01/18.08.2021г. на Началника на РДНСК-Пловдив,
Главна дирекция “СК“, ДНСК, с която на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ, вр. чл.
222, ал.1, т.10 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж
"Хидротехническо съоръжение, изградено в ПИ № 35496.29.702-публична
държавна собственост, НТП- водно течение, р.Бяла река, ПИ 35496.203.4-частна
държавна собственост, горска територия, НТП вид дървопроизводителна гора, ПИ
35496.138.11, м. Долна корнидица- публична общинска собственост, НТП-пасище и
ПИ 35496.138.369- публична общинска собственост, НТП - за селскостопански,
горски, ведомствен път, землище на гр.Калофер, община-Карлово", изпълнен в
чужд имот от Д.Т.А. без одобрен проект и без разрешение за строеж.
Тази заповед е била съобщена на адресата си и на
20.10.2021 г. е подадена жалба от страна на Д.Т.А. чрез административния орган
до съда, видно от клеймото в/у жалбата на стр.5 от делото.
В съдебно заседание бяха разпитани, в качеството на
свидетели, лицата В.А.Б.и П.С.К.-Т.. В показанията си св.Б. твърди, че от 22
години работи като подвижна охрана в Национален парк „Централен Балкан“ и
въпреки, че не е в района му, познава много добре поречието на р. Бяла река във
въпросния участък. Твърди, че познава жалбоподателя като собственик на вила до
реката. Знае за бетоновите съоръжения, поне три, по реката откакто работи в
националния парк и не е виждал новоизградени съоръжения или скорошен ремонт на
старите такива от страна на Д.А.. Свидетелката П. Т. потвърждава установените с
КА факти, заявява, че Д.А. сам е потвърдил, че е изградил съоръжението, понеже
искал да изгради рибарник в имота си.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице е установило, че възстановяването на хидравличния праг в реката и
ремонта на съществуващия водоотвеждащ канал е извършено без необходимата
проектна документация и съгласувателни процедури с РИОСВ, Басейнова дирекция и
община-Карлово. Експертът приема, че при този ремонт на съоръжението не са
извършени хидравлически и статистически
изчисления за неговата устойчивост и сигурност при експлоатацията му. Няма
изграден рибен проход и в това положение водохващането не отговаряло на
изискванията на Закона за водите и Наредба № 4/2001г.
При така установената фактическа обстановка и в
рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 159 от АПК, чл. 168, във вр. с чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
предвид чл. 225, ал.1 от ЗУТ, чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ и надлежното му оправомощаване
със Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК - гр.София(стр.45 от
делото).
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена
форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК. Фактически основания за
издаване на оспорената заповед са отразени в горепосочените констативни актове,
които са били съобщени на жалбоподателя, като последният е упражнил правото си
на възражение срещу констатациите на констативните актове.
Административният акт е издаден при неспазване на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
Предмет на процесната заповед е "Хидротехническо
съоръжение, изградено в ПИ № 35496.29.702-публична държавна собственост, НТП-
водно течение, р.Бяла река, ПИ 35496.203.4-частна държавна собственост, горска
територия, НТП вид дървопроизводителна гора, ПИ 35496.138.11, м. Долна
корнидица-публична общинска собственост, НТП-пасище и ПИ 35496.138.369-
публична общинска собственост, НТП-за селскостопански, горски, ведомствен път,
землище на гр.Калофер, община-Карлово". От казаното от експерта по СТЕ в
съдебно заседание при защита на заключението се установява, че навремето са се
изграждали съоръжения като въпросното и са се ползвали за напояване на ориз.
Също експертът е категоричен, че става въпрос за ремонт на съществуващо
съоръжение, а не за новоизградено такова, каквото е становището на св. Т.,
залегнало и в Констативен акт № 01/03.06.2021г. и възприето и от ответника в
обжалваната заповед. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Б.,
който заяви, че минава през въпросното място повече от 22 години и не е видял
новоизградено съоръжение по поречието на р. Бяла река.
От гореизложеното се налага извод, че е издаден
административен акт при неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на
фактическите му основания съобразно изискването на чл. 170, ал. 1 АПК. Актът е
незаконосъобразен поради невъзможността от административната преписка да бъде установено
по безспорен начин, че е реализирано изцяло ново строителство в периода м.
септември 2020г. до м. юни 2021г. (каквото се твърди в заповедта), нещо повече,
СТЕ категорично констатира, че става дума за съществуващо съоръжение и
евентуално става въпрос за извършен ремонт, т.е, налице е стара част и
извършване на нови подобрения, които не са били установени по един безспорен
начин.
Задължение на административния орган е да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта - периода на извършване
на строежа, в какво точно се изразява новото строителство, след като е налице основателна
индиция за заварено положение на значителна част от трасето, още повече, че
според експертизата съоръжението е от вида на строените в минали години за напояване
на оризища.
На следващо място по делото не се представиха
доказателства, че жалбоподателят А. е извършител на този строеж и е негов
възложител и собственик, за да бъде пасивно легитимиран да осъществи действията
по неговото премахване, така както е разпоредил ответникът.
В случая жалбоподателят оспорва придаденото му
качество на извършител на незаконния строеж /при грешно посочен адресат,
заповедта подлежи на отмяна само в тази си част, но не спрямо разпоредено
премахване на незаконен строеж - в хипотеза на безспорно установен този факт/.
По отношение надлежните страни по оспорване на
заповеди за премахване на строежи като незаконни, според съдебната практика на
ВАС в хронология - това са инвеститорът, органът, издал заповедта и носителите
на вещни права върху строежа и върху поземления имот, в който той попада /Решение
№ 4895/2010 г., адм.д.№ 16501/2009 г., ВАС, Второ О./; това са компетентният
орган, издал заповедта и адресатът на административния акт - собственикът или
извършителят на строежа, чието премахване е разпоредено /Определение №
2821/2013 г. и други/; собственикът на имота е адресат на заповед за премахване
на незаконен строеж като собственик и на незаконно построеното/Решение №
8288/12г./; Решение № 2372/2013г./. Притежанието на собственост върху строеж
или конкретен извършител са обстоятелства, които не са относими към законността
на самия строеж, но са от значение за разпределяне на разноските по
премахването му. На премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж,
независимо дали са известни собственикът или извършителят му /арг. от чл. 225,
ал.3 ЗУТ; чл. 15, ал.2 от Наредба № 3 от 2001 г./. Именно разпоредбата на чл.
225, ал.3 ЗУТ е от определящо значение за адресата на заповед, основана на
същата норма. Приоритетно значение е придадено на извършителя, тъй като той е
субект, черпещ права от собствено неправомерно поведение. Съставът приема това
значение за определящо относно адресата на заповедта.
По нататък Констативен акт № 01 от 03.06.2021г. макар
и да съдържа необходимия обем от данни, които са достатъчни за
индивидуализиране на незаконния строеж и местоположението му, действително не
са достатъчни, за да се направи безпротиворечив извод относно
индивидуализацията на извършителя и собственика на незаконния строеж. Нито в
констативния акт, нито пък в обстоятелствената част на процесната заповед са изложени
каквито и да е констатации за това, въз основа на какви конкретни данни,
административния орган е решил, че именно жалбоподателят е осъществил
процесното строителство. При разпита си в съдебно заседание инж. П. Т.,
съставила и КА, потвърждава, че жалбоподателят сам е заявил, че е извършил
твърдяния като незаконен строеж. Само въз основа на самопризнание не може да се
основава издаване на заповед за премахване на строеж, следвало е да се
конкретизира и прецени докъде е било новоизвършеното и докъде е завареното
строителство на съоръжението.
Неизясняването в административното производство на
действителните факти и обстоятелства, относими към предмета на същото,
приключващо с издаването на заповед с правно основание чл.225 ал.1 ЗУТ е в противоречие
със задължението на административния орган по см. на чл.35 АПК.
Правилната преценка на административния орган по
отношение на фактите предопределя и съответствието на заповедта с материалния
закон. Съдът е длъжен да провери, дали установените от ответника фактически
обстоятелства са верни и дали съответстват на относимите към тях разпоредби на
ЗУТ. В административния акт е задължително да има пълно съвпадение между
установените факти и нареденото в неговия диспозитив.
В случая незаконният строеж е извършен в поземлен
имот, който не е собственост на жалбоподателя. При тези данни необосновано
същият е посочен като извършител на строежа, още повече, че собственикът на
терена може да бъде адресат на заповед за премахване на незаконен строеж
съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудително изпълнение
на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол. /Решение № 6500 от 3.06.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 3841/2015г./. Адресат на акта може да бъде собственикът или
извършителят на строежа. Следва да се отбележи също, че собствеността на
строежа не влияе върху безспорния извод за неговия незаконен характер и
издаването на заповед за премахването му като такъв по реда на чл. 225, ал. 1 и
2 от ЗУТ. /Решение № 10295 от 07.08.2017 г. по адм. д. № 12647/2016г. на
Върховния административен съд/.
По изложените съображения, съдът приема, че подадената
жалба е основателна и доказана по своето правно основание и следва да бъде уважена,
а постановената Заповед № ДК-02-Пд-01 от 18.08.2021г., като незаконосъобразна
подлежи на отмяна на основание чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
Развитите в обстоятелствената част на жалбата
твърдения и съображения на жалбоподателя се подкрепят от събраните в процеса
доказателства, като съдът извежда своите окончателни правни изводи при
прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса
по см. на чл.170 ал.1 АПК, защото ответникът не доказа съществуването на
фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите
изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят
разпоредените с издаването му неблагоприятни за обжалващата страна правни
последици.
От така установеното фактическо и правно положение
съдът приема, че при издаване на процесната заповед законовите изисквания не са
били съобразени от административния орган, поради което обжалваният акт се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Административният акт, и още повече съдебното решение,
не могат да почиват на предположения, а само и единствено на точно и еднозначно
установени и определени факти. Обратното би имало за резултат една твърде
сериозна неопределеност на съдържанието на административното правоотношение и
би довело да съществено накърняване на правото на защита на страната в
административното производство.
При този изход на делото и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 1110 (хиляда сто
и десет)лв. по представен списък, представляващи – 10.00 лв. ДТ, 200.00 лв.
заплатен депозит за СТЕ и 900.00 лв. адвокатско възнаграждение по ДПЗС от
12.01.2022г.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII
състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.А., ЕГН **********, Заповед № ДК-02-Пд-01/18.08.2021 г. на
Началника на РДНСК-Пловдив, Главна дирекция “СК“, ДНСК.
ОСЪЖДА Дирекция Национален строителен
контрол да заплати на Д.Т.А., ЕГН **********, сумата от 1110 (хиляда сто и
десет) лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/