№ 105
гр. Бяла Слатина, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100068 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес и управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А.,
чрез пълномощника юрисконсулт ЦВ. П., с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника ИВ. ИВ. Н. с ЕГН ********** с адрес по исковата молба гр.София,
ж.к.“Левски-В“, бл.9, вх.В, ет.2, ап.44/по справка от ЕСГРАОН с постоянен и настоящ адрес
гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“К.Д.“ № 78/, за общата сума 361,40 лв., от която: 302,37 лв.
представляваща главница, дължима на основание доставена, но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Левски-В“, бл.9, вх.В, ет.2, ап.44
за периода м.юли 2017г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2021г. /подадено в РС – София/
до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 37,78 лв. за
периода от 15.09.2018г. до 19.03.2021г., сумата от 18,55 лв. представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2021г.
/подадено в РС – София, като е образувано ч.гр.д.№ 19829/2021г. по описа на РС-София,
прекратено с Определение от 12.07.2021г. и изпратено по подсъдност на РС-П., в който съд
е образувано под нов № 5895/2021г. по описа на РС-П./ до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва в размер на 2,72 лв. за периода от 31.01.2019г. до 19.03.2021г.,
както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
Първоначално исковата молба с вх.№ 21503/12.11.2021г. е постъпила в РС-П., въз
основа на която е образувано гр.д.№ 7089/2021г. по описа на РС-П., което е прекратено с
1
Определение № 3488/17.11.2021г. и изпратено по подсъдност на РС-Бяла Слатина, в който
съд е образувано под нов № 68/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответника ИВ. ИВ. Н. не е депозирал писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите
възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-
късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Впоследствие в хода на процеса, след насрочване на делото в с.з., ответника е
депозирал писмена молба с вх. № 1685/11.04.2022г., с приложена вносна бележка за сумата
411,42 лв.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 5895/2021г. по
описа на РС-П..
Допусната е и приета по делото СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и
възприето от съда като компетентно и обективно.
Относно допуснатата ССчЕ, същата е заличена с определение постановено в с.з. на
17.05.2022г., поради погасяване на исковите суми от ответника.
Приложено е ч.гр.д.№ 19829/2021г. на РС-София, ч.гр.д.№ 5895/2021г. на РС-П., гр.д.
№ 7089/2021г. на РС-П..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
От приложено ч.гр.д. 5825/2021г. по описа на РС-П.(изпратено по подсъдност от РС-
София с ч.гр.д.№ 19829/2021г.) е видно, че е издадена заповед № 3382/16.09.2021г. срещу
длъжника ИВ. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“К.Д.“ № 78 в
полза на кредитора/заявителя/ „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр.София за общата сума
от 361,40 лв., от която: 302,37 лв. представляваща главница, дължима на основание
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“Левски-В“, бл.9, вх.В, ет.2, ап.44 за периода м.юли 2017г. до м.април 2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.04.2021г. /подадено в РС – София/ до окончателното изплащане на сумата, мораторна
лихва за забава в размер на 37,78 лв. за периода от 15.09.2018г. до 19.03.2021г., сумата от
18,55 лв. представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.04.2021г. /подадено в РС – София/ до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва в размер на 2,72 лв. за периода от 31.01.2019г. до 19.03.2021г.,
както и направените съдебни разноски в заповедно производство в размер на 25,00 лв.
държавна такса и 25,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
2
Със същата заповед е разпоредено и длъжникът С.С.Г. с ЕГН ********** от гр.П.
ж.к.“С.“ бл.25А, ап.22 да заплати същите суми за нейният дял, тъй като е налице разделна
собственост по 1/2 ид.ч. от процесният недвижим имот.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът ИВ. ИВ. Н. е депозирал писмено възражение
срещу заповедта за изпълнение, като с настоящата искова молба кредиторът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гр.София, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането по горепосочените суми.
С възражението е приложил заверен препис от съдебно решение № 83/18.04.2005г. по
гр.д.№ 816/2003г. по описа на РС-София(влязло в законна сила на 27.05.2005г.) по силата на
което е прекратен брака между ИВ. ИВ. Н. и С.С. Н.а на основание чл.99 от СК/отм./. След
прекратяване на брака С.С. Н.а е върнала предбрачното си фамилно име Г. и се наименува с
имената С.С.Г..
Семейното жилище находящо се в гр.София, ж.к.“Левски-В“, бл.9, вх.В, ет.2, нап.44
останало в обикновена съсобственост между двамата бивши съпрузи.
От постъпило и приложено по делото писмо вх.№ 1396/22.03.2022г. изпратено от РС-
П. е видно, че заповедта по чл.410 от ГПК за длъжник С.С.Г. по ч.гр.д.№ 5895/2021г. на РС-
П. все още не е връчена на лицето, респ. не е влязла в законна сила.
В исковата молба ищеца твърди, че ответника ИВ. ИВ. Н. е съсобственик при права
1/2 ид.ч. с лицето С.С.Г. на имот, находящ се гр.София, ж.к.“Левски-В“, бл.9, вх.В, ет.2,
ап.44, аб.334077 и е потребител на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР
на сега действащият ЗЕ.
За този имот видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 334077 е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.07.2017г. до
м.04.2020г.
Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което
по отношение на него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия в
гр.София , одобрени с Решение от 2016г. публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
10.07.2016г. на ДКЕВР. Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 334077 е използвал
доставяна от дружеството топлинна енергия през процесният период, като не я е заплатил.
Сочи се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр.София в изпълнение нормата на чл.138б от ЗЕ.
За имота му са издадени изравнителни сметки отчитащи действителния разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани отоплителните тела в имота.
Ищеца моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи общата сума от 361,40 лв.,
от която: 302,37 лв. представляваща главница, дължима на основание доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Левски-
В“, бл.9, вх.В, ет.2, ап.44 за периода м.юли 2017г. до м.април 2020г., ведно със законната
3
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2021г.
/подадено в РС – София/ до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава
в размер на 37,78 лв. за периода от 15.09.2018г. до 19.03.2021г., сумата от 18,55 лв.
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.04.2021г. /подадено в РС – София/ до окончателното изплащане на сумата,
мораторна лихва в размер на 2,72 лв. за периода от 31.01.2019г. до 19.03.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3382/16.09.2021г по ч.гр.д.№
5825/2021г. по описа на РС-П..
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника ИВ. ИВ. Н. не е депозирал писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите
възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му са преклудирани по
реда на чл.133 от ГПК.
Впоследствие в хода на процеса, след насрочване на делото в с.з., ответника Н. е
депозирал писмена молба с вх. № 1685/11.04.2022г., с която приложил вносна бележка за
сумата 411,42 лв.
С писмена молба с вх. № 2022/04.05.2022г. депозирана от юрк. Д.К., процесуален
представител на ищцовото дружество „Топлофикация – София“ ЕАД, се признава, че е
налице извършено плащане от страна на ответника ИВ. ИВ. Н. за сумата 411, 42 лв., като с
нея са погасени част съдебните разноски. Непогасените суми са общ размер от 986,38, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
СТЕ е изготвена от вещото лице преди погасяване на сумата 411, 42 лв. от ответника,
поради което същата е приета по делото.
ССчЕ не е изготвена от вещото лице и е заличена по делото с определение
постановено в с.з. от 17.05.2022г., поради плащане на исковите суми от ответника.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед становището на ответника и приетите писмени доказателства, по делото са
безспорни всички елементи от фактическия състав на спорното право – несъмнено е, че
ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди в описания имот, като
през процесния имот е използвал топлинна енергия в претендираното количество и дължи
заплащането на стойността , както и стойността на извършената услуга за дялово
разпределение. Писмени доказателства не са представени от ответника в обратна посока.
При доказаното съществуване и изискуемост на претендираното вземане в тежест на
ответника е да установи, че го е погасил. От представените писмени доказателства -
платежно нареждане от 11.04.2022 г. за сумата от 411,42 лв., се установява, че в хода на
процеса ответникът е платил сума в общ размер от 411,42 лв., с която е погасил изцяло
4
исковата сума от 361,42 лв. и 50,00 лв. разноски в заповедното производство, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата
молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт.
Доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното съдебно вземане от 361,42 лв.
и разноски от 50,00 лв. в заповедното производство, то предпоставя отхвърляне изцяло на
иска за тези суми, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответника е заплатил сумата от 50,00 лв. разноски в заповедното производство и не
следва да му се присъждат отново.
Ищеца претендира разноски и за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящия случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от
ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената
разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита,
съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 100,00 лв. платима
за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност
на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество се следват разноски в исковото
производство, които ответника следва да заплати в общ размер от 938,00 лв., от които:
838,00 лв. за СТЕ и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на
чл.25,ал.1 от НЗПП.
Съдът констатира, че не е заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. по исковото
производство от ищеца, тъй като не е представена вносна бележка, а единствено има
отбелязване от съдебният служител на РС-П., че е внесена такава такса.
Поради това ищеца следва да внесе тази такса по сметка на РС-Б.Слатина.
Ответника не е направил съдебни разноски и такива не му се дължат.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ИВ. ИВ. Н. с ЕГН
********** гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“К.Д.“ № 78, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника
юрисконсулт ЦВ. П., на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и
чл.86 от ЗЗД, общата сума от 361,40 лв., от която: 302,37 лв. представляваща главница,
дължима на основание доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“Левски-В“, бл.9, вх.В, ет.2, ап.44 за периода м.юли 2017г. до
м.април 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 08.04.2021г. /подадено в РС – София, като е образувано ч.гр.д.№
19829/2021г. по описа на РС-София, прекратено с Определение от 12.07.2021г. и изпратено
по подсъдност на РС-П., в който съд е образувано под нов № 5895/2021г. по описа на РС-П./
до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 37,78 лв. за
периода от 15.09.2018г. до 19.03.2021г., сумата от 18,55 лв. представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2021г.
/подадено в РС – София, като е образувано ч.гр.д.№ 19829/2021г. по описа на РС-София,
прекратено с Определение от 12.07.2021г. и изпратено по подсъдност на РС-П., в който съд
е образувано под нов № 5895/2021г. по описа на РС-П./ до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва в размер на 2,72 лв. за периода от 31.01.2019г. до 19.03.2021г.,
както и направените съдебни разноски по заповедно производство в общ размер от 50,00 лв.,
за които суми е издадена заповед № 3382/16.09.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5825/2021г. по описа на РС-П., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск поради ПОГАСЯВАНЕТО МУ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ от ответника след образуване на
исковото производство по гр.д.№ 68/2022г. по описа на БСлРС.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Н. от гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“К.Д.“ № 78 ДА ЗАПЛАТИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника
юрисконсулт ЦВ. П., на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски в
исковото производство по гр.д.№ 68/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина в общ размер на
938,00 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
и управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез
пълномощника юрисконсулт ЦВ. П. да заплати на РС-Бяла Слатина държавна такса в
размер на 25,00 лв. за образуване на исковото производство по гр.д.№ 68/2022г. по описа на
РС-Бяла Слатина.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
6
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
5825/2021г.по описа на РС-П..
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
7