ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177
гр.Плевен, 28.01.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 94/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искане на л.св.Г.В., понастоящем изтърпяващ наказание в затвора
Плевен, за обявяване нищожността на Заповед №1560/18.12.2018г. на Началника на
затвора Ловеч, с която л.св.В. е наказан на основание чл.101 т.5 и чл.102 ал.2
от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка“ за срок от
три месеца.
Делото е образувано след изпращане по
подсъдност от Административен съд Ловеч.
В жалбата са изложени доводи, които
според л.св.В. обосновават нищожност на заповедта. Направени са доказателствени
искания. Към искането е приложена молба за освобождаване от държавна такса и
разноски по делото, като е приложена декларация за материално и гражданско
състояние, служебна бележка, че не полага труд и справка за получени парични
средства за периода 01.01.2018г.-24.10.2018г.
С определение от 24.01.2019г. от
Началника на затвора Ловеч е изискано да бъде представена преписката по
издаване на Заповед №1560/18.12.2018г., както и становище по допустимостта на
искането, в срок до 12.00часа на 28.01.2019г.
От Началника на затвора Плевен е изискано в срок до
12.00часа на 28.01.2019г. да бъде представено по делото справка дали л.св.Г.В.
получава парични записи и в какъв размер, има ли парични средства и в какъв
размер, както и данни за трудова заетост и здравословно състояние.
С писмо вх.№419/25.01.2019г. от затвора Плевен са
представени изисканите от съда данни за налични парични средства, както и за
здравословно състояние и трудова заетост. С писмо вх.№476/28.01.2019г. са
представени допълнително данни.
С писмо вх.№484/28.01.2019г., 15.15часа, от затвора
Ловеч е представена преписката по издаване на Заповед №1560/18.12.2018г.
Съдът след като се запозна със събраните доказателства
намира, че молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса следва да бъде
оставена без уважение. Съображенията за това са следните:
На основание чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани
обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице кумулативно
предвидените в законовите разпоредби предпоставки за освобождаване от заплащане
на държавна такса. Целта на освобождаването от такси и разноски е да се осигури
достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на
лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично)
на разходите. Видно от събраните по делото
доказателства е, че на 07.01.2019г. л.св.В. е получил превод от 150.00лева, а
към 25.01.2019г. е разполагал по собствена сметка със 112,71лв.-текущ баланс.
От приложената допълнително справка е видно, че към 28.01.2019г. поради
пазаруване в лавката е намалил наличните парични средства. Установява се още,
че лицето е декларирало притежаването на недвижим/и имот/и, който/които очевидно не се намират в териториалния обхват
на РС-Плевен, видно от справката от Службата по вписванията, но се намира/т на
друго място на територията на страната, като не е ясно и доказано по делото
дали от разпореждането или дори само от управлението (например отдаването под
наем) с/на тези имоти В. не получава някакви доходи. От справка в търговския
регистър се установява, че има/е имал
някаква връзка -управител, член на управителен орган, съдружник или едноличен
собственик на капитала в множество дружества- над 30 (тридесет) и няма яснота
дали от управлението/собствеността-настоящи или минали, не е получавал, не
получава някакви доходи. Установява се също, че л.св. е в трудоспособна възраст
и е здрав и няма пречка да работи, при наличие на подходяща работа, и да получава възнаграждение за положения
труд. Целта и смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е доказване на
относително трайна липса на средства, която препятства заплащането на д.т. по такъв начин, че
отделянето дори на минимална парична сума би
лишило заплащащият от средства за
посрещане на други, жизненонеобходими потребности. В случая е видно, че лицето
получава парични средства, от които е възможно да внесе дължимата държавна
такса, като се отчете факта, че същата е в много нисък размер. Не без значение
е и обстоятелството, че като лишено от свобода лице, при изтърпяване на
наказанието, на В. са осигурени подслон, храна и медицинско обслужване. Ето
защо, съдът намира, че за л.св. В. не са налице всички кумулативно изискващи се
обстоятелства, които да дават основание на съда да приеме, че искането на
молителя за освобождаване от заплащането на държавна такса е основателно, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
На л.св.В. следва да бъде указано да внесе дължимата
държавна такса в размер на 10 (десет) лева и да представи квитанцията за
внесената такса по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св. Г.В.,
понастоящем изтърпяващ наказание в затвора Плевен, за освобождаване от
заплащане на държавна такса за образуване на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искането на л.св.Г.В., понастоящем
изтърпяващ наказание в затвора Плевен, за обявяване нищожността на Заповед
№1560/18.12.2018г. на Началника на затвора Ловеч.
УКАЗВА на л.св.В., в срок до 12.00часа на 30.01.2019г.,
да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен
съд-Плевен държавна такса в размер на 10лв.
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок, производството по
делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без
уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса подлежи на
оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в 3- дневен срок от
получаване на съобщението, с оглед характера на производство, а в останалата
част не подлежи на оспорване.
Препис от определението да се изпрати незабавно по
факс, електронна поща или друг подходящ начин на л.св.В., с указание да бъде върнат отрязъкът от съобщението незабавно след
връчването му.
С
Ъ Д И Я: /п/