№ 140
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500429 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.,,Победа“ №4, ул. ,,Генерал Владимир Вазов“№3, представлявано от
инж.Ганчо Тенев - Изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт
Десислава Златева, против Решение №260111/21.01.2021г., постановено по гр.
дело № 128/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта, с която съдът е
отхвърлил исковете с правно основание чл.318, ал.2 вр.чл.288 от ТЗ вр.чл.200
във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата над 1236.92 лева, от която
по 618,46 лева за всяка ответница, до пълния предявен размер от общо
1289.30 лева, от който по 644.65 лева за всяка ответница- за разликата от
общо 52,38 лв., от която по 26,19 лв. за всяка ответница, представляваща
главница за неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ,,Б.М.“, бул. ,,С.С.“ №90,
ет.1, ап.*, по издадена фактура от 24.03.2017г., за периода от 06.11.2015г. до
08.01.2017г., както и за сумата над 138.74 лева, от която по 69,37 лева за всяка
ответница до пълния размер от общо 153,14 лева, от който по 76.57 лева за
1
всяка ответница, до пълния предявен размер от общо 153.14 лева, от който по
76.57 лева за всяка ответница - за разликата от общо 14.40 лева, от която по
7.20 лева за всяка ответница, представляваща мораторна лихва върху
разликата от 52.38 лева за периода от 25.04.2017г. до 07.01.2020г.
Със същото решение ответниците Л.В. М., ЕГН ********** и ЕЛМ. В.
М., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, при условията на
разделност, сумата от общо 904 лева, от която по 452 лева за всяка ответница-
разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната
част, изразява жалбоподателят. Навежда доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Изразява несъгласие с изводите на
съда, че процесните вземания възникнали от момента на предоставяне на
съответните ВиК услуги. Твърди се, че такова задължение и условие не било
предвидено нито в публично известните ОУ, нито в Наредба №4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Излага се становище, че
вземанията възниквали едва след настъпване на изискуемостта, а нейният
начален момент бил императивно установен и същият съвпадал с датата на
издаване на фактурата за тях. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната
част. Претендира се присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите Л.В. М., ЕГН ********** и ЕЛМ. В. М., ЕГН
**********, чрез особения представител-адв. Калина Джабарова, с който
същата се оспорва изцяло. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд
достигнал до правилни изводи, приемайки, че давността е започнала да тече
от деня, в който е възникнало задължението. Иска се потвърждаване
решението на районния съд като законосъобразно и обосновано.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд - Бургас са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.318, ал.2 вр.чл.288 от ТЗ вр.чл.200
2
във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е удовлетворил
претенцията на въззивното дружество и е осъдил въззиваемите да му заплатят
сумата от 1236,92 лева – по 618,46 лева за всяка от въззиваемите – ответници,
представляваща главница и общо сумата от 138,74 лева – по 69,37 лева за
всяка от въззиваемите – ответници – мораторна лихва за периода от
25.04.2017 г. до 07.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба на 09.01.2020 г. до изплащане на
вземането, в която част решението е влязло в сила.
По отношение на отхвърлителната претенция производството е висящо
пред настоящата инстанция с подадената от „В и К“ ЕАД въззивна жалба.
Безспорно е установено по делото, че първоначално в процесния
недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Б.М.“, бул. „С.С.“ № **, ет.1, е
живяла покойната Л.П. М., която е била абонат на въззивното дружество.
Същата е починала на 11.03.2006 г. като е оставила за наследници двете си
дъщери – Л. В. М. и ЕЛМ. В. М.. По делото са представени 20 броя фактури
издадени от дружеството, обхващащи периода от 24.03.2017 г. до 25.11.2019
г. Според въззивното дружество наследниците на Люба М. е следвало
периодично да заплащат издаваните фактури в 30-дневен срок от датата на
издаването им, но тъй като това не е станало е предявена претенцията на „В и
К“ ЕАД.
Пред първата инстанция са назначени и приети съдебно-икономическа
и съдебно-техническа експертизи, като по първата се установява, че
законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактури в размер на
1298,30 лева за претендирания период до завеждане на делото на 09.01.2020 г.
възлиза на 153,98 лева, като съгласно счетоводната информация по фактурите
не е извършено плащане и отчетените количества вода, както и услугите по
„пречистване и канал“ са фактурирани с цените, действащи в периода на
издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР в периода 2012 – 2018 г.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа и правна
3
страна, събрал е необходимите доказателства, но в обжалваната му част
изложените правни изводи не се споделят от настоящата инстанция. За да
постанови обжалвания резултат, първоинстанционият съд е приложил, след
възражения от страна на особения представител на въззиваемите, кратката
погасителна давност от три години с оглед периодичния характер на
плащанията към въззивното дружество, като е приел, тълкувайки общите
условия на „В и К“, че процесните вземания са възникнали от момента на
предоставяне на съответните В и К услуги. Спор по делото буди единствено
фактурата от 24.03.2017 г. на стойност 60,89 лв. с ДДС, която обхваща
периода от 06.11.2015 г. до 31.05.2016 г. и от 01.06.2016 г. до 16.03.2017 г. По
отношение на нея съдът е приел, че е погасена по давност и претендираната
сума не се дължи.
Действително по делото не става ясно защо в периода от 06.11.2015 г.
до 16.03.2017 г. не са издавани фактури за потребени количества вода или
такива по служебно отчетени суми. Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗЗД
във вр. чл.111 б.“в“ от същия закон процесните вземания представляват
периодични плащания, които се погасяват с кратката три годишна давност.
Съгласно ал.1 на чл.114 давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, а ал.2 предвижда изключение от правилото на ал.1 – ако
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно общите условия
на „В и К“ Бургас – чл.31 ал.1 „ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
освен при изрична договореност за различен период от време“. Според чл.33
ал.1 от ОУ на „В и К“ издаването на ежемесечни фактури става както при
наличие на консумация, така и при служебно начисляване, а съгласно чл.33
ал.2 „потребителите са длъжни да заплащат дължимите от тях суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране“.
При съвкупното тълкуване на посочените разпоредби в ОУ и чл.114 от ЗЗД се
налага изводът, че задължението за заплащане на потребени услуги на „В и
К“ е дължимо в 30-дневен срок от датата на издаване на фактура за вземането,
което в настоящия случай е станало на 24.03.2017 г., а исковата молба е
подадена пред БРС на 09.01.2020 г., поради което към този момент
предвиденият в ЗЗД тригодишен срок на кратката погасителна давност не е
бил изтекъл. В този смисъл съдът намира подадената въззивна жалба за
основателна, което налага отмяна на решението на БРС в атакуваната му част
4
и осъждане на въззиваемите да заплатят претендираните суми.
На въззивното дружество се дължи сумата от 50 лева – държавна такса,
както и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъди на
последното и сумата от 300 лева – депозит за назначен особен представител
по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260111 от 21.01.2021 г., постановено по гр.
дело № 128/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която съдът е
отхвърлил исковете с правно основание чл.318, ал.2 вр.чл.288 от ТЗ,
вр.чл.200, във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата над 1236.92 лева,
от която по 618,46 лева за всяка ответница, до пълния предявен размер от
общо 1289.30 лева, от който по 644.65 лева за всяка ответница- за разликата
от общо 52,38 лв., от която по 26,19 лв. за всяка ответница, представляваща
главница за неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ,,Б.М.“, бул. ,,С.С.“ №90,
ет.1, ап.*, по издадена фактура от 24.03.2017г., за периода от 06.11.2015г. до
08.01.2017г., както и за сумата над 138.74 лева, от която по 69,37 лева за всяка
ответница до пълния размер от общо 153,14 лева, от който по 76.57 лева за
всяка ответница, до пълния предявен размер от общо 153.14 лева, от който по
76.57 лева за всяка ответница - за разликата от общо 14.40 лева, от която по
7.20 лева за всяка ответница, представляваща мораторна лихва върху
разликата от 52.38 лева за периода от 25.04.2017г. до 07.01.2020г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.В. М., ЕГН ********** и ЕЛМ. В. М., ЕГН **********,
двете от гр. Бургас, ж.к. Б.М.“, бул. „С.С.“ № **, ет.1, ап.*, да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. ,,Победа“ №4, ул. ,,Генерал Владимир Вазов“
№3, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор, при
условията на разделност, сумата от 52,38 лева, представляваща разликата
между присъдената от първоинстанционния съд сума от 1236,92 лева до
пълния размер от общо 1289,30 лева, от която по 26,19 лева – за всяка от
5
ответниците – въззиваеми, представляваща главница по предявеното вземане,
по издадена фактура от 24.03.2017 г. за периода от 06.11.2015 г. – 08.01.2017
г. ведно със законната лихва върху частта от главницата, сумата от 14,40 лева,
представляваща разликата от присъдената мораторна лихва от 138,74 лева до
пълния претендиран размер от 153,14 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 25.04.2017 г. до 07.01.2020 г., от която по 7,20 лева – за всяка
една от ответниците – въззиваеми.
ОСЪЖДА Л.В. М., ЕГН ********** и ЕЛМ. В. М., ЕГН **********,
двете от гр. Бургас, ж.к. Б.М.“, бул. „С.С.“ № **, ет.1, ап.*, да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. ,,Победа“ №4, ул. ,,Генерал Владимир Вазов“
№3, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор, сумата от
450 лева, включваща 50 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 300 лева – депозит за назначен особен представител по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6