Номер 5108.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско дело №
20203100501594 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:36 часа се явиха:
Въззивникът С. А. А. , редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ на 09.2020 г. от адвокат Г.Н., особен
представител на въззивника, в която моли да се даде ход на делото и да се гледа в тяхно
отсъствие, поради служебна ангажираност и невъзможност да присъства в съдебно
заседание. Изразява становище по въззивната жалба и по същество на спора.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване
на страните, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва
депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното Определение № 2103 от
22.07.2020 година.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от С. А. А.
ЕГН **********, с.Градинарово, срещу решение №80/26.03.2020г., постановено по гр.д. №
1096/2019 г. на ВРС, с което е прието за установено, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, за които е издадена Заповед №
1
106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
134/2019г. на PC Провадия, произтичащи от Договор за паричен заем CrediHome № 1182-
00030397 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397,
сключени между „Микро Кредит“ АД и С. А. А. на дата 29.12.2017 г., вземанията по който
са прехвърлени с Договор за цесия от 16.01.2015 г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза
н а „Агенция за събиране н а вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания" АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********), както следва: 683.43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 110.45 лв. - договорна лихва за периода от
02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 192 лв. - възнаграждение по договор за допълнителни услуги
за периода о т 02.03.2018 г. до 30 11.2018 г.; 528 лв. - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; 22.63 лв. - лихва за забава
по договор за заем, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г.; 20.52 лв. - лихва за забава по
договор за допълнителни услуги, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г. В жалбата се
поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението. Твърди се, че ищецът не
е активно материално легитимиран по иска, поради липса на транслативен ефект на цесията,
доколкото вземането не е било ликвидно и изискуемо, рамковият договор има само
предварителен характер, а датата на сключването му е неустановена, тъй като липсва
потвърждение на цесионера за получаване на изготвения от цедента опис на вземанията
(пар.2, т. 2.2.1.). Поддържа се, че цесията не е съобщена на ответницата, тъй като подписът в
известието за доставяне е неавтентичен, уведомлението не може да се приеме за връчено
ведно с исковата молба, тъй като е направено от цесионера, а не от цедента, без
представителна власт поради невярна дата на пълномощното, а уведомяването не е
извършено лично, а чрез особен представител, който няма право да приема такива
изявления, тъй като е законен, а не упълномощен представител. Сочат се и процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по доказателствената тежест във връзка с
оспорената автентичност на известието за доставяне и разместване на доказателствената
тежест по възражението за неравноправност на договорите. Твърди се, че в мотивите на
решението липсва произнасяне по наведените в отговора възражения. Договорът за кредит
се оспорва като неравноправен поради използване на ситен шрифт и непредоставяне на
предварителна информация и стандартен европейски формуляр (чл.5 ЗПК), като
изявлението за получаването му, както и изразеното съгласие с ОУ, не са индивидуално
уговорени и следва да се приложи чл.147а, ал.5 от ЗПК. Договорът за допълнителни услуги
се оспорва като неравноправен, тъй като предвижда възнаграждение за допълнителни услуги
да се дължи дори когато такива не са били предоставени (чл.143, т. ЗЗП) и тъй като
противоречи на забраната на чл.10а от ЗПК да се уговаря възнаграждение за дейности по
управление и погасяване на кредита. Потребителят не е ползват уговорените услуги, поради
което не дължи плащане на възнаграждение по договора. Излага, че ищецът няма
качеството на застраховател, нито на процесуален субституент, липсват данни да е заплатил
премията на застрахователя, поради което същият не е титуляр на вземането по договора за
2
застраховка. Пропускът на кредитора да включи застрахователната премия и
допълнителното възнаграждение в ГПР води до заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, което
представлява самостоятелно основание за нищожност на клаузата по услугата по пакет
„Комфорт“. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в
който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че в рамковия договор за цесия е предвидено, че вземанията ще се
индивидуализират в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора, считано
от датата на неговото съставяне, поради което всяко приложение има характера на
допълнително споразумение и отразява действителната воля на страните да бъде
прехвърлено вземането. Процесното вземане е идентично с цедираното, видно от
индивидуализацията, съдържащата се в Приложение №1, подписано и от двете страни.
Уведомлението за цесията е получено лично от ответницата на 28.06.2018г. или най-късно с
връчване на препис от исковата молба чрез особен представител, което се приема за редовно
от съдебната практика. Заемодателят, в качеството си на застрахователен посредник, е
предоставил на ответника финансиране и разсрочване на задължението по договора за
застраховка, сключен с „Уника Живот“, като е заплатил дължимата по него застрахователна
премия от името на ответника, а последният се е задължил да я върне на равен брой вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Договорът за
допълнителни услуги е сключен по искане на ответника, поради което възраженията за
неговата нищожност са неоснователни. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК. Съдът не констатира в първоинстанционното производство да са допуснати
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, поради което не е налице
необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане
на процесуални действия от страните. Релевираните във въззивната жалба възражения за
неправилно разпределение на доказателствената тежест се преценяват като неоснователни,
тъй като дадените в тази насока указания съответстват на изложените от страните искания и
твърдения. Доказателствени искания не са направени. Предвид участието на особен
представител на страната на въззивника, който е депозирал въззивната жалба, съставът на
ВОС намира, че ищецът - въззиваем в настоящото производство, следва да бъде задължен да
представи доказателства за заплатено по сметка на ВОС възнаграждение за особен
представител за въззивна инстанция, определено от съда в размер на 170 лв.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид становищата на страните, счита, че следва
да бъде приет за окончателен доклада по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в разпоредително заседание
с Определение № 2103 от 22.07.2020 г.
3
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4