РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. И., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100789 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЗАД „*********”, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район Т., пл.”******” № 5,
представлявано от изпълнителни директори Н .Д. Ч., Ив. Ив. Г. и Пл. Ан. Ш.,
действащи чрез упълномощен адв.К. Х., АК-Р., съдебен адрес: гр.Р.,
ул.“*****“ № 15, против Е. Е. Б., ЕГН-********** от гр.И., обл.Р.,
ул.”*******” № 2, като моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
5000.00 (пет хиляди) лева, представляваща част от изплатеното на ЕЛ. КР. К.
и Г. П И. застрахователно обезщетение в общ размер на 130 000.00 лева по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лек автомобил
„Мерцедес“, с рег.№ ** **** ** за претърпени неимуществени вреди в
резултат смъртта на сина им Н. Г. ИЛ., настъпила при ПТП на 09.09.2017г. по
второкласен път № 17, в участъка на километър 3-ти, в посока към АМ
„Хемус“, в района на пътен възел Б., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 666/2021г. на РС-И., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, като бъдат присъдени и разноските по настоящото
исково производство и тези, направени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 666/2021г. по описа на РС-И. в размер на 700.00 лева.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Е. Е. Б., ЕГН-********** от гр.И., обл.Р., ул.”*******” № 2, не е
намерен на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ такъв
в страната. Назначеният му, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен
1
представител адв.А. М., АК-гр.Разград, представя писмен отговор, като счита
предявения иск за допустим, а по основателността заявява, че ще ангажира
становище след събирането и проверката на доказателствата по делото, но не
е ангажирано такова становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 09.09.2017г., по второкласен
път № 17, в участъка на километър 3-ти, в посока към АМ „Хемус“, в района
на пътен възел Б., е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при
което ответникът Е. Е. Б., ЕГН-**********, при управлявание на „Мерцедес”,
с рег.№ ** **** ** без да има необходимата правоспособност, движейки се с
превишена скорост 150 км/ч, по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г.
ИЛ. и средни телесни повреди на три други лица - Н. Н. З., Д. М. ЗЛ. и М. М.
ЗЛ.. Деянието било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол
в кръвта на водача – 1.8 промила, установена по надлежния ред.
Във връзка с описаното ПТП било образувано срещу ответника Е. Е. Б.,
наказателно производство и осъден с влязла в сила на 30.08.2022г. Присъда №
14/11.06.2020г. по НОХД № 712/2019г. на Окръжен съд-С., изменена с
Решение № 210/12.07.2022г. по ВНОХД № 76/2022г. на Софийски апелативен
съд, за извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, предл.1, 2 и 4,
б.“б“, предл.1 във вр. с ал.1, б.”б”, предл.2 и б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1,
предл.3 от НК, на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 години, при
условията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, което да
изтърпи ефективно при първоначалев общ режим.
За управляваното от виновния водач МПС имало валидно сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/03/117001861172, с период на валидност
03.07.2016г.-18.10.2017г., между собственика на автомобила – Сема Б.а Е.а и
ищеца в настоящото производство ЗАД „*********”-гр.С., при когото
пострадалите ЕЛ. КР. К. и Г. П И. - родители и наследниците на лицето,
починало при описаното горе ПТП, подали молба за обезщетение и
образувано застрахователна преписка № 471017171708425.
На 13.12.2017г. застрахователят сключил спогодба с ЕЛ. КР. К. и Г. П И.,
по силата на която на 19.12.2017г., в качеството им на пострадали при
настъпилото застрахователно събитие, са им изплатени застрахователни
обезщетения за претърпаните от тях неимуществени вреди, вследствие
смъртта на сина им Н. Г. ИЛ., в общ размер на 130 000.00 лева.
При горните обстоятелства застрахователят-ищец е реализирал правото
си на регресна претенция по чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането,
тъй като с плащане на обезщетението, за него е възникнало правото да иска
възстановяване на изплатената сума от застрахования от него причинител на
вредите. По този повод ищецът предприел постъпки и по реда на чл.410 от
ГПК се снабдил със Заповед № 243/03.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 666/2021г. по описа на РС-И. срещу ответника за
сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, като частично заявена претенция -
представляваща част от изплатеното на ЕЛ. КР. К. и Г. П И. застрахователно
обезщетение в общ размер на 130 000.00 лева, законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2021г. до
окочателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 100.00 (сто) лева – платена ДТ и 600.00 (шестстотин)
лева – заплатено адвокатско възнагражени.
Тъй като Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
2
на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указанията на заповедния съд, дадено
с Разпореждане № 679 от 28.09.2021г. при условията на чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
В хода на настоящото съдебно производство не са представени
доказателства за извършени плащания от страна на ответника по регресната
претенция.
В производството по това дело ищцовото дружество е направило съдебни
и деловодни разноски в общ размер на 1 980.00 лева, включващи: 200.00 лева
– заплатена държавна такса за образуване на делото, от които 100.00 лева –
ДТ, платена по заповедното производство по ч.гр.д.№ 666/2021г. и 100.00
лева – доплатена ДТ при образуване на исковото производство; 580.00 лева –
заплатено възнаграждение за особен представител на ответника; 600.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 01.09.2021г. по заповедното производство и 600.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 28.10.2021г. по настоящото исково производство. За тези
разноски представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответникът не е направил
разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е допустим и намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и
ал.4 от ГПК – предявен иск за установяване на парично задължение,
произтичащо от регресна претенция по чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД – за реализиране правото на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, платил застрахователно обезщетение за щети по настъпило
застрахователно събитие, да иска възстановяване на изплатената сума от
застрахования от него причинител на вредите, когато същите са причинени от
лице, управляващо МПС при нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно при управление на моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма.
Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС- И. по Разпореждане № 679 от 28.09.2021г. по ч.гр.д.№ 666/2021г. по
описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство ЗАД
„*********”-гр.С., ЕИК: 00069428,. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК
искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.09.2021г.
Разгледан по същество – искът е основателен.
В хода на съдебното производство се събраха категорични доказателства,
установяващи по несъмнен начин наличието на фактическия състав, от който
произтича регресната претенция:
- настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето
лице от водач на МПС (деликт) - причиненото от ответника ПТП от
09.09.2017г.;
- сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
автомобила на водача, причинил вредите, валиден към момента на
непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на
деликта – сключеният такъв по застрахователна полица №
BG/03/117001861172, с период на валидност 03.07.2016г.-18.10.2017г., между
3
собственика на автомобила – Сема Б.а Е.а и ищеца в настоящото
производство ЗАД „*********”-гр.С.;
- изплатено от застрахователя обезщетение на пострадалите лица в
размер на исковата сума от 5 000.00 лева – частично от общо изплатеното
обезщетение от 130 000.00 лева по Спогодба от 13.12.2017г.;
- виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС
(деликвент), изразяващо се в нарушение на правилата за движение по
пътищата - управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - установено такова за
ответника с влязлата в сила на 30.08.2022г. Присъда № 14/11.06.2020г. по
НОХД № 712/2019г. на Окръжен съд-С., изменена с Решение №
210/12.07.2022г. по ВНОХД № 76/2022г. на Софийски апелативен съд, за
извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, предл.1, 2 и 4, б.“б“,
предл.1 във вр. с ал.1, б.”б”, предл.2 и б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от
НК. Осъдителният съдебен акт по смисъла на чл.413, ал.3 във вр. с ал.2 от
НПК, както и с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, е задължителен за
гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца.
Към момента на сезиране на заповедното производство не са били
налице категорични данни за виновното поведение на водача – ответник, тъй
като воденото срещу него наказателно производство не е било приключило с
окончателен съдебен акт и съобразно презумпцията за невиновност по чл.16
от НПК. Осъдителният съдебен акт е влязъл в сила в хода на настоящото
съдебно производство, т.е. след предявяването на установителния иск, но тъй
като е от значение за спорното право, се взема предвид от решаващия съд при
условията на чл.235, ал.3 от ГПК. Горният факт рефлектира върху
акцесорната претенция за установяване на дължимото обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главното вземане, която се явява дължима
от датата на завършване на фактическия състав по регресната отговорност, а
именно датата на влизане в съла на осъдителния съдебен акт, доказващ
виновното поведение на водача-причинител на щетите от застрахователното
събитие – 30.08.2022г.
Въз основа на горното, съдът приема, че са налице всички елементи от
правопораждащия фактически състав на чл.500, ал.1, т.1 във вр. с чл.433, т.3
от КЗ, пораждащ регресното право на застрахователя да получи от
застрахования виновен водач платеното застрахователно обезщетение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцовата страна и претендираните от нея съдебни и деловодни
разноски, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
1 980.00 лева, обсъдени по-горе. Разграничени помежду си, разноските
възлизат в размер на 700.00 лева - по заповедното производство и 1 280.00
лева – по исковото производство.
След влизане в сила на настоящото решение и предвид изхода му, препис
от него следва да се приложи по ч.гр.д.№ 666/2021г. на РС-И. с оглед на
правните му последици по чл.416 от ГПК.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 и ал.3 във вр. с ал.4 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД, че ответникът Е. Е. Б., ЕГН-**********
от гр.И., обл.Р., ул.”*******” № 2, дължи на ЗАД „*********”, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район Т., пл.”******” № 5,
представлявано от изпълнителни директори Н .Д. Ч., Ив. Ив. Г. и Пл. Ан. Ш.,
сумата от 5000.00 (пет хиляди) лева, представляваща част от изплатеното на
ЕЛ. КР. К. и Г. П И. застрахователно обезщетение в общ размер на 130 000.00
лева по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лек
автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ** **** ** за претърпени неимуществени
вреди в резултат смъртта на сина им Н. Г. ИЛ., настъпила при ПТП на
09.09.2017г. по второкласен път № 17, в участъка на километър 3-ти, в посока
към АМ „Хемус“, в района на пътен възел Б., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 666/2021г. на РС-
И., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
30.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. Е. Б., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „*********”-гр.С., ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр.С. 1000, район Т., пл.”******” № 5, представлявано от
изпълнителни директори Н .Д. Ч., Ив. Ив. Г. и Пл. Ан. Ш.:
- сумата от 700.00 (седемстотин) лева – направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 666/2021г. на РС-И. и
- сумата от 1 280.00 (хиляда двеста и осемдесет) лева – направени
разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 666/2021г. на РС-И. с оглед на правните последици по чл.416 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5