№ 4494
гр. Варна, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Х. Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110101136 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът С. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресат: ***, чрез
адвокат Й. А. от ВАК е сезирал РС Варна с искова молба предявена против ответника ЗК „Л.
И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано от В. А. В. и В. В. М..
С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
цена: 50.00 лв.
Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
На 23.03.2024г., около 12.00 часа, в ***, собственият на ищеца автомобил марка “ ***
„ , с рег. № ***, бил блъснат от л.а. „ *** „ , с рег. № ***, управляван от В. Ц.. ПТП-то,
твърди ищецът, че настъпило при следните обстоятелства: На 23.03.2024г., ищецът С.Б.А.
предоставил автомобила на С. С. Б.. Същият паркирал автомобила в ***. Около 12.00 часа
водачът на л.а. „ *** „ , с рег. № *** при маневра на заден ход блъснал автомобила на ищеца
С.Б.А.. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за
ПТП. В протокола за ПТП, като виновен посочили водача на л.а. „***“, с рег. № ***.
Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от застрахователна компания ЗК „Л. И.“ АД, със срок на действие 08.06.2023г.
- 07.06.2024г., която полица била действаща към датата на ПТП.
На 18.04.2024г. сочи ищеца, че уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият, извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал
и състави Опис - заключение по щета № 0003-5000-24-000404. В описа като увредени
детайли били посочени: преден капак, предна броня и ляв капак броня.
Като застрахователно обезщетение ищецът твърди, че получил сумата в размер на
273.93 лв. Размера на изплатеното обезщетение много изненадал ищеца, тъй като бил много
малко и не можел да покрие ремонта на автомобила. В тази връзка ищецът извършил
проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени
автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване
С.А. установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1
500.00 лв. С оглед горното ищецът счита, че ответникът неправилно определил, съгласно
нормативната уредба, дължимото застрахователно обезщетение, поради което за С.А. се
пораждал правен интерес от завеждане на настоящия иск.
1
Сумата, която застрахователят следвало да изплати на ищеца като обезщетение ,
счита ищецът, че е в размер на 1 500.00 лева, от която сума следвало да се приспадне
заплатената до момента сума в размер на 273.93 лева, или сумата, която следва
застрахователя да заплати на ищеца била в размер на 1 226.07 лева. В изпълнение на
разпоредбата на чл.127 , ал.4 ГПК ищецът е посочил, че желае задължението да бъде
заплатено по следната банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
При изложените по-горе фактически и правни твърдения ищецът е формулирал
искането си до съда : Моли да бъде постановено съдебно решение , по силата на което
ответникът ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от В. А. В. и В. В.
М. да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА от 50.00 лева, представляваща
частичен иск от остатъка в размер на 1 226.07 лева, като застрахователно обезщетение за
нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, предна броня и
ляв капак броня на собствения на ищеца автомобил марка „ ***“, с рег. № ***, причинени в
резултат на реализирано на 23.03.2024г., ПТП, гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина
на водача на л.а. „ *** „ , с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда - 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Обективирано е и искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца к
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твръденията и исканията си ищецът е направи доказателствени
искания.В уточнителната си молба ищецът изрично е посочил, че на 29.04.2024 г. по банков
път е получена сумата в размер на 273.93 лева. Пояснено е от ищеца още , че цената на
частичният иск от 50.00 лв. е формирана както следва: преден капак :труд - 10.00 лв.,боя и
материали - 5.00 лв. предна броня: труд -10.00 лв., боя и материали - 5.00 лв.; ляв калник
броня :труд - 5.00 лв., боя и материали - 5.00 лв., камера и тониране - 10.00лв.Стойността
необходима за възстановяване на автомобила в размер на 1 226.07 лв. конкретизира още
ищеца,че е формирана както следва:преден капак :труд - 450.00 лв.,боя и материали - 118.80
лв.,предна броня : труд - 288.00 лв., боя и материали - 90.80 лв., ляв капак броня: труд - 79.67
лв., боя и материали - 98.80 лв. камера и тониране - 100.00лв. И на последно място в
уточнителната си молба ищецът се е позовал на нормата на чл.115, ал.2 ГПК, като е
обосновал избора на РС Варна като местно компетентен да разгледа спора по същество.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.
И. „АД , ЕИК ***, е адрес за призоваване : ***, представлявана заедно от В. В. И. и В. В. М.
- Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Х. П. е депозирало писмен
отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск - по основание и по размер, оспорва
всички заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата сума е
недължима, тъй като претенцията - предмет на настоящото исково производство, била
удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите.
Във връзка с ПТП от 23.03.2024 г., осъществило се между товарен автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег.№ *** и лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ***, при
ЗК „Л. И.“ АД по претенция на ищеца сочи ответника, че била образувана застрахователна
преписка - щета № 0003-5000-24-000404. Преписката била образувана по претенция на
ищеца за изплащане на застрахователното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в увреждания по лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ***, на основание
сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, обективиран в
застрахователна полица № BG/22/123001705930 със срок на договора от 08.06.2023г. до
07.06.2024г.
По застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователното обезщетение се
определяло по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна
преписка с № 0003-5000-24- 000404 било определено застрахователно обезщетение по
експертна оценка в размер на 273.93 лв. Размерът на определеното застрахователно
обезщетение, твърди ответника, че напълно съответствал на констатираните по процесното
МПС увреждания, които били в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното
събитие, настъпило на 23.03.2024г., както и с годината на производство на МПС. Така
установеният размер на обезщетението бил определен по експертна оценка на
застрахователя, при стриктно спазване на всички изисквания на методиката за уреждане на
2
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
регламентирана в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане.
Определеното застрахователно обезщетение в размер на 273.93 лв. твърди и
ответника, че било изплатено по банков път.
При изложеното по-горе ответникът намира , че претендираната от ищеца искова
сума е недължима, поради изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно в
действителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 273.93 лв. Т.е. размерът на вредите
по лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, които възникнали в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на произшествие от 23.03.2024г., според ответника, бил
определен правилно по щета № 0003-5000-24-000404 и техния действителен размер възлизал
на 273.93 лв. Стойността на определеното застрахователно обезщетение било калкулирано в
съответствие с установените увреждания по детайлите, описани в изготвените опис-
заключения, като стойностите за труд, боя, консумативи и камера били определени
съответно на средната пазарна стойност за възстановяване на повредите по МПС, към
момента на тяхното възникване.
На следващо място ответникът се позовава на нормата на чл. 499, ал. 2 от КЗ,
обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда. С
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ била дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество. В тази връзка ответникът цитира като относима
постановената по КЗ (отм.) практика : решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на
ВКС, ТК, II ТО, с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно
чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д.
№ 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на
ВКС, ТК, II т.о. и др. било прието, че обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следвал от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните
по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната
му стойност. С решение 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, по въпроса
за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и
при пълно погиване на застрахованото имущество, било възприето, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по имуществена застраховка се определяло в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ
изрично уреждала, че когато между страните по застрахователни договор не било уговорено
друго, то обезщетението се дължало по действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смятала стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност.
Твърди се още от ответника, че по образуваната ликвидационна преписка - щета №
0003-5000-24-000404 не били представяни разходни документи за извършени ремонтни
дейности по процесния автомобил или фактури за закупуване на части.
След изплащане на посочената по-горе сума, ищецът не бил отправял нова покана до
ЗК „Л. И.“ АД за извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка,
нито до предявяване на иска, по какъвто и да е начин не бил обективирал, че не е
удовлетворен от извършеното плащане. От ищеца извънсъдебно не било заявено и
възражение в смисъл, че възстановения размер не е съответен на действителния размер на
МПС към дата на събитие с приспаднати запазени части към него. Плащането твърди
ответника, че било прието, без да са заявявани възражения, вкл. по отношение размера, в
3
който били одобрени предявените претенции, поради което исковите претенции по
заявените главен и аксецорен иск, обобщава ответника, че са неоснователни. С оглед
изложените съображения намира ответника, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ЗК „Л. И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в размер, надхвърлящ размера на извънсъдебно определеното и
изплатено обезщетение, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Извън оспорването на главния иск ответникът е оспорил изцяло и иска за присъждане
на лихви като неоснователен, т.к. акцесорния му характер и неоснователността на главния
иск обуславяли и неоснователността на иска за лихви.
На самостоятелно основание, т.к. с извън процесуалното си поведение ответното
дружество не било дало повод за завеждане на настоящото производство,поради което и
ответното дружество възразява срещу искането за присъждане на разноски в тежест на
ответника. В случай, че претендираното от ищцовото дружество възнаграждение за адвокат
е над минималния размер съгласно НМРАВ, ответникът е направил в срока по чл.131 ГПК
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На последно място ответникът е изразил становище по доказателствените искания на
ищеца, като не е оспорил писмените доказателства, представени с исковата молба и
обективирал от своя страна искания за събиране на доказателства. Ответникът претендира и
моли за присъждане на сторените деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание от дата
14.11.2025 г.,страните по делото са изпратили процесуални представители – адв.Й.А. за
ищеца и адв. Н.В. за ответника.
В о.с.з. на 14.11.2025 г. РС Варна е допуснал на основание чл.214 , ал. 1 ГПК
изменение на предявения от С. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗК „Л. И.“ АД,
ЕИК ***, частичен иск, като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата
молба – 29.01.2025 г., за СУМАТА от 603,67 лв. (шестстотин и три лева и шестдесет и седем
стотинки) – окончателен иск – застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, предна броня и ляв капак броня на
собствения на ищеца автомобил марка „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 23.03.2024г., ПТП, гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на
л.а. „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда -
29.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.11.2025 г. адв.Й.А.
поддържа предявения осъдителен иск и моли съда да осъди ответника за заплати на ищеца
претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски,
включително и тези, които ще бъдат внесени допълнително.
В същото открито съдебно заседание адв.В. моли съда за Решение предвид
наведените възражения в отговора на исковата молба. Моли да бъдат присъдени разноските
в полза на ответника .
СЪДЪТ ,след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК, приема за установено
и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Районен съд Варна е сезиран с осъдителен иск, предявен първоначално като частичен
, изменен в последното в откритото съдебно заседание в пълен размер.
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е дал правна
квалификация на предявения главния осъдителен иск /частичен/ с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ, а на акцесорния за присъждане на законна лихва - с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД.
Прието е за безспорно на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК между страните и ненуждаещо
се от доказване : съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и собственика на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№
***, обективиран в застрахователна полица № BG/22/123001705930 със срок на договора от
4
08.06.2023г. до 07.06.2024г.; че във връзка с ПТП от 23.03.2024г., осъществило се между
товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ *** и лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, при ЗК „Л. И.“ АД по претенция на ищеца , при ответника е била
образувана застрахователна преписка - щета № 0003-5000- 24-000404.; че преписката била
образувана по претенция на ищеца за изплащане на застрахователното обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по лек автомобил марка „***“, модел
„***“, рег. № ***, на основание сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег.№ ***, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/123001705930 със срок на договора от 08.06.2023г. до 07.06.2024г.; че във връзка с
което по образуваната застрахователна преписка с № 0003-5000-24¬000404 било определено
застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 273.93 лв. и че сумата от
273.93 лв. е изплатена от ответника на ищеца извънсъдебно, преди образуване на
настоящото производство като застрахователно обезщетение във връзка с процесното
застрахователно събитие.
При така отделените за безспорни факти, съдът с доклада по делото е разпределил
тежестта на доказване между страните, като на първо място йм е указал , че съгл. чл.154
ГПК всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се
позовава и от които черпи за себе си положителни права .В тежест на ищеца е било
възложено да докаже: Настъпването на твърдяното застрахователно събитие по описаният в
исковата молба начин - механизма на ПТП-то, вината на водача на л.а., застрахован при
ответника; увреждането на всички посочени в исковата молба детайли на собствения му
автомобил; наличието на причинно-следствена връзка между твърдените щети по
автомобила и настъпилото застрахователно събитие; размера на разходите за отстраняване
на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото
застрахователно събитие. Ищецът е следвало да установи и докаже, че застрахователното
обезщетение, претендирано с исковата молба, по повод застрахователното събитие, е изцяло
или частично дължимо от ответника , поради наличието на всички от фактическия състав на
чл. 432 КЗ. В тежест на същата страна съдът е възложил да установи и докаже, че
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на главното парично задължение, началния
момент от който ответникът е изпаднал в забава.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже възраженията залегнали в
отговора на искова молба, които възражения касаят и основанието и размера на иска.
Ответникът е следвало да докаже правоизлючващите възражения наведени в отговора за
пълно, извънсъдебно плащане на дължимото застрахователно обезщетение. В тежест на
ответника е било и да установи и докаже правоизключващите си възражения, че с
извършеното плащане ответникът - застраховател е изпълнил изяло задълженията си към
ищеца.На последно място съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че не е изпадал
в забава, както твърди ищеца, като се позове само на положителни факти и обстоятелства
изключващи дължимостта на акцесорното вземане за законна лихва и то за периода за който
е водено настоящото исково производство.
При така разпределената тежест на доказване, на база писмените доказателства (
представените с исковата молба заверени копия на: свидетелство за регистрация част І за л.а.
„***”; двустранен констативен протокол от 23.03.2024 г.; опис-заключение по щета № 0003-
5000-24-000404/18.04.2024 г.), гласните доказателства – показанията на допуснатия в полза
на ищеца свидетел С. С. Б., ЕГН **********, както и заключението на вещото лице А. В. ,
съдът приема за установено следното от фактическа страна :
На 23.03.2024 г. в гр.Варна, на бул.*** , пред номер 16 е възникнало процесното
застрахователно събитие – ПТП между участник I и II , за което е бил съставен Двустранен
констативен протокол /л.5 от делото /.
Видно от т.1 от заключението на в.л. Ал.В. по допуснатата САТЕ , Участник II с лек
автомобил „***“ с рег.№: ***, управляван от С. С. Б., паркирал автомобила в ***. Около
12:00 часа, Участник I с лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от В. Ц., при
извършване на маневра при движение на заден ход, удрил паркирания лек автомобил „***“ с
рег. N: ***. За произшествието от двамата водачи е съставен Двустранен Констативен
Протокол за ПТП.
В същата насока са и показанията на допуснатия до разпит един свидетел, воден от
ищеца. В показанията си пред съда св. С. С. Б., ЕГН ********** (син на ищеца по делото)
сочи, че на 23.03.2024 г. около 12 ч. участвал в ПТП. На ул. „***” в кв. „***” пред офис на
5
„Еконт” бил паркирал, влязъл до офиса за пратка и докато си чакал реда, един господин го
викнал да му каже, че без да иска при маневра за излизане го ударил, да направят двустранен
протокол. При маневра назад го ударил „***” - самосвал, камион, в смисъл не било бус, а с
товарна платформа, която настърчала от самия бус, долу, където е гредата на номера и на
стоповете, му ударила предна броня, а каросерията, която настърча назад, се качила върху
предния капак на колата. Св.Б. уточнява, че управлявал „***”, като по автомобила били
увредени предна броня, капачка на теглич и преден капак, нямало спор с другия водач, не
уведомявали „Пътна полиция” или „112”, а двамата водачи на МПС съставили двустранен
протокол, господинът, който ударил св.Б., пожелал да съставят двустранен протокол, а и
свидетелят нямал претенции.
При разпита на св.Б. в първото о.с.з. свидетелят е отговорил и на поставени от адв.Д.-
процесуален представител на ответника въпроси .Свидетелят Б. е повторил , че бил в офиса
на Еконт, когато един господин го извикал да му каже, че го ударил, свидетелят не
присъствал на самия удар, а когато св.Б. бил извикан от водача на товарния автомобил,
автомобилът му бил върху колата на св.Б., не бил го изтеглил.
Спор по делото няма и от САТЕ също се установява, че за възникналото ПТП е бил
уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис
заключение по щета № 0003-5000-24-000404.
Изяснено на база писмените и гласни доказателства и заключението на в.л. Ал.В., че
в следствие на удара между двете превозни средства са настъпили материални щети по
автомобилите. За „***“ с рег. № *** ударът бил в задна част на автомобила, с видими щети
според Двустранен Констативен Протокол за ПТП - „заден десен стоп“. За лек автомобил
„***“ с рег. N: *** ударът бил в предна част на автомобила, с видими щети според
Двустранен Констативен Протокол за ПТП - „преден капак, предна броня“.
След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „***“ с рег. № *** (описани от
застрахователя в Опис заключение по щета и видими на предоставения снимков материал),
авто експертът Ал.В. е дал заключението, че реалният и възможен механизъм на настъпване
на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между две превозни средства, докато
едното е в паркирано състояние, а другото превозно средство извършва маневра движение
на заден ход в близост до него и го удря.
В т.2 от заключението по САТЕ е прието от вещото лице Ал.В., че уврежданията,
установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис
заключение по щета № 0003-500024-000404 и видими на предоставения снимков материал,са
следните : Преден капак, Предна броня, Ляв капак броня. Общата стойност на щетите на
автомобила поотделно и като обща сума ( по средни пазарни цени към датата на
произшествието, като при определяне на средната пазарна цена на труда в.л. е извършило
справка в поне 30 сервиза на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като
половината от тях да притежават европейски сертификат за качество) определя в.л. В., че е в
размер на 877.60 лв., която включва следните позиции: Общо за операции за Д/М и Р/О - 1.5
ч. х 49.00 лв. = 73.50 лв. ;Общо за операции за Ремонт - 1.5 ч. х 49.00 лв. = 73.50 лв. ; Общо
за операции за Боядисване - 10.86 ч. х 49.00 лв. = 532.14 лв. Общо за Основни и
допълнителни материали - 198.46 лв.
Установено и изяснено по делото е от даденото от в.л. В. заключение по САТЕ в т.3,
че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди по
броня предна и капак ляв в предна броня за лек автомобил „***“ с рег.№ *** и е възможно
същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Уврежданията по капак
преден заключава в.л., че е възможно да настъпят при описаните в Раздел IV/ т.3 условия.
(Уврежданията по капак преден според авто-експерта е възможно да са получени при
съприкосновение с външен детайл на друг превозно средство, в случай, че увреждащата
повърхност е на същата височина от земната повърхност на каквато са уврежданията и е
достатъчно изнесена назад, за да достигне до зоната на увреждане без да влезе в контакт с
декоративна решетка предна и фаровете на автомобила.).
Видно от т. 4 от заключението на в.л. В. вида и характера на уврежданията са описани
в Раздел IV/т.4. По т.5 в.л. е дало заключение , че : общата стойност, необходима за
възстановяването на възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по лек
автомобил средни пазарни стойности на алтернативни части, е в размер на 877.60 лв., която
включва следните позиции: Общо за операции за Д/М и Р/О - 1.5 ч. х 49.00 лв. = 73.50 лв.
;Общо за операции за Ремонт - 1.5 ч. х 49.00 лв. = 73.50 лв.; Общо за операции за Боядисване
6
- 10.86 ч. х 49.00 лв. = 532.14 лв. ; Общо за Основни и допълнителни материали - 198.46 лв.
На последно място, в т.6 от САТЕ в.л. е дало заключение, че ремонтът на автомобила
е възможно да бъде извършен в сервиз, който не притежава европейски сертификат за
качество.
Така даденото заключение от вещото лице В. е приобщено по делото в о.с.з. на
14.11.2025 г., като процесуалните представители на страните не са задали въпроси на вещото
лице, не е извършено и оспорване на експертното заключение. Съдът кредитира напълно
заключението на в.л. Ал.В. като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с
неоспорените писмени доказателства и събраните гласни доказателства допуснати в полза
на ищеца . Съдът кредитира и показанията на св.Б., т.к. са преки и логични и въпреки факта,
че свидетелят е в родствена връзка с ищеца, показанията му отразяват изцяло фактите и
обстоятелствата подлежащи на доказване и кореспондират и с писмените доказателства и
със заключението на в.л. по САТЕ .
Видно от протокола от о.с.з. от 14.11.2025 г. ответникът се е отказал от допуснатите
му гласни доказателства, поради което и съдът е заличил допуснатите в полза на ЗК „Л. И.“
АД гласни доказателства .
При така изясненото от фактическа страна , съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения , изменен на осн. чл.214 ГПК, осъдителен иск с цена 603.67 лв. ведно със
законната лихва считано от датата на сезиране на съда , съдът намира за изцяло доказан и по
основание размер .
По делото е установено и изяснено настъпването на застрахователно събитие от
23.03.2024 г., механизма на ПТП, вината на водача на товарния автомобил – застрахован при
ответника със застраховка “ ГО „ , причинил щетите по л.а. на ищеца, пряката причинно-
следствена връзка между деликта и вредите по л.а.на ищеца.
Липсва спор между страните затова, че ищецът своевременно е уведомил
застрахователя - ответник за настъпилото застрахователно събитие и че последният е
изплатил по банков път на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 273.93 лв.
По делото ответникът не е доказал възраженията си за това, че с изплащане на
застрахователно обезщетение от общо 273,93 лв. нанесените в резултат на застрахователното
събитие щети по л.а. на ищеца могат да бъдат отстранени напълно .
Съгласно заключението на в.л. А. В. , дадено в т.5 от САТЕ/л.62 от делото / :
стойността, необходима за възстановяването на възникналите вследствие на процесното
ПТП увреждания по лек автомобил на ищеца, изчислена по средни пазарни цени към датата
на ПТП, със средни пазарни стойности на алтернативни части е 877.60 лв. Т.е. разликата
между 877.60 лв. и изплатеното застрахователно обезщетение 273.93 лв. възлиза на общо
603,67 лв. и съвпада с изменения ,окончателен, размер на осъдителния иск с пр.осн. чл.432
КЗ.
При така изложеното , съдът позовавайки се на общата разпоредба на чл. 386, ал.2 КЗ
, приложима при всички случаи на имуществено застраховане , а и практиката на ВКС по
чл.290 ГПК , съобразява, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението
не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1
КЗ ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка,монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 КЗ ). Целта е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му
вследствие на настъпилия застрахователен риск.
В настоящото производство ищецът е установил и доказал, че изплатеното
извънсъдебно застрахователно обезщетение, дори и при цени на алтернативни части е близо
до една трета от дължимото. Приемайки, че стойността, необходима за възстановяването на
възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по лек автомобил марка „***“ с
рег.№ *** изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, със средни пазарни
стойности на алтернативни части е 877.60 лв. , а не на оригинални части,че тази стойност е
идентична и със средните пазарни цени при автосервизите със и без европейски сертификат
7
за качество, след приспадане на заплатената сума от 273.93 лв., съдът извежда извода, че
разликата от 603.67 лв. е дължима от ответника и следва да бъде заплатена на ищеца ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда , на осн. чл. 432
КЗ и чл. 86 ЗЗД.
За пълнота на мотивите съдът отчита , че с изплащане на застрахователно
обезщетение от 273,93 лв. преди образуване на исковото производство, ответникът –
застраховател е признал всички щети по л.а. на ищеца и връзката между щетите и
застрахователното събитие, описал е в описа заключение по щета /л. 6/трите увредени
детайла , определил е размер на обезщетение по ползваната методика , но не е доказал , че с
извънсъдебното плащане е изпълнил в пълнота задължението си да изплати обезщетението в
пълен размер .
С оглед изхода на спора съдът на осн. чл. 81 , вр. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза
на ищеца всички сторени от него съдебно-деловодни разноски , вписани подробно в списъка
по чл. 80 ГПК , приобщен на л.66 , като доказани и по основания и размери и като реално
извършени : сумата от общо 870 лв. ( 50 лв. за платена държавна такса, 200 лв.за депозит за
САТЕ, 140 лв. за доплащане за САТЕ и 480 лв. с вкл.ДДС за заплатен адвокатски хонорар в
брой ).
Водим от гореизложеното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***,
представлявано от В. А. В. и В. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Б. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адресат: ***, чрез адвокат Й. А. от ВАК, СУМАТА от 603,67 лв.
(шестстотин и три лева и шестдесет и седем стотинки) – окончателен иск – застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак,
предна броня и ляв капак броня на собствения на ищеца автомобил марка „***“, с рег. №
***, причинени в резултат на реализирано на 23.03.2024г., ПТП, гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 29.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.127 , ал.4 ГПК присъденото парично вземане може да бъде заплатено от
ответника на ищеца по банков път, по посочената от ищеца банкова сметка : ***, специална
сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
ОСЪЖДА ответното дружество ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***,
представлявано от В. А. В. и В. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Б. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адресат: ***, чрез адвокат Й. А. от ВАК, СУМАТА в размер на общо
870.00 лв. ( осемстотин и седемдесет лева ) - представляваща сторените от ищеца пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатени държавна такса , депозити
за експертиза и възнаграждение на един адвокат , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа, пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8