Решение по дело №1229/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 696
Дата: 19 декември 2024 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20245510101229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. К., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101229 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „*************“, ЕИК
********** (като универсален правоприемник на „*************
(БЪЛГАРИЯ)“ АД), със седалище и адрес на управление: гр.
****************************, чрез пълномощника Е. Ж. - юрисконсулт в
Дирекция “Събиране на проблемни вземания“ Съдебен адрес: гр.
****************** против: С. А. Ю., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Г., общ. П.Б., обл. С.З., ул. “******** основание: чл. 422, ал.
1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с цена на иска: 10 924.09 лева.
Банкова сметка за плащане на присъдените суми в лева:
***************, BIC:********, “*************А” АД
Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че на
14.07.2022г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по
вписвания е вписано промяна на наименованието на *************
(България) ЕАД на ********** (България) ЕАД.
На 10.04.2023г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при
Агенцията по вписвания е вписана промяна чрез вливане на **********
(България) ЕАД в *************а АД.
Соби, че с Договор за потребителски кредит № ************** от
**********. „*************А“ АД предоставило на С. А. Ю. -
кредитополучател и длъжник, банков кредит в размер на 12 644.50 лева, като
кредитът бил изцяло усвоен, краен срок на издължаване - 05.02.2030г.
По кредита имало неплатени общо 10 месечни погасителни вноски с
общ размер от 1 374.63 лева.
Поради неплащането им и неиздължаването им в срок, с падеж, както
1
следва: 05.09.2022г.; 05.10.2022г.; 05.11.2022г.; 05.12.2022г.; 05.01.2023г.;
05.02.2023г„ 05.03.2023г., 05.04.2023г., 05.05.2023г., 05.06.2023г. и на
основание чл. 8.1. и чл. 9.2. от Договор за потребителски кредит №
************** от ********** г., а именно: кредитополучателят просрочи
плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 (тридесет и един)
дни, от дължимото плащане, кредитът ползван от С. А. Ю., е обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер на 29.06.2023г.
В съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по
т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Банката уведомила кредитополучателя С. А.
Ю. за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо - покана за
доброволно изпълнение ИЗХ-************г., връчена на 29.06.2023г., видно
от приложените Уведомително писмо и разписка. Предсрочната изискуемост
произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на
29.06.2023г., с получаване на поканата за доброволно изпълнение от
длъжника.
На **********г. подали заявление по 417 от ГПК в Районен съд К. за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника С. А. Ю.. PC-К. издал Заповед за незабавно изпълнение №
**** от **********. и Изпълнителен лист № 973 от **********. по ч. гр. д. №
****/2023г. срещу ответника, същият бил осъден да заплати на банката
следните суми: 10 107,32 лева - представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ************** от 23.02.2020 г.; 481.13 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2022г. до 28.06.2023г. вкл; 86.67
лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода
от 05.09.2022г. до 28.06.2023г. вкл.; 188.97 лева - обезщетение за забава на
предсрочно изискуема главница за периода от 29.06.2023г. до 24.08.2023г. вкл.;
60.00 лева - разноски за уведомление; законна лихва върху просрочената
главница от 28.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 467.32
лева - разноски за платена държавна такса; 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Сочи, че след получаването на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, образували срещу длъжника изпълнително дело №
************* по описа на ЧСИ Иван Стръмски, peг. № 8740 с район на
действие ОС-С.З.. Препис от издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена от ЧСИ Иван
Стръмски на длъжника С. А. Ю., при условията на чл. 47, ал. 5 от .
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
С. А. Ю., ЕГН ********** - кредитополучател, на основание Договор за
потребителски кредит № ************** от **********. дължи на
„*************А”, следните суми: 10 107.32 лева - представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № ************** от 23.02.2020 г.;
481.13 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2022г. до 28.06.2023г.
вкл.; 86.67 лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници
за периода от 05.09.2022г. до 28.06.2023г. вкл.; 188.97 лева - обезщетение за
забава на предсрочно изискуема главница за периода от 29.06.2023г. до
24.08.2023г. вкл.; 60.00 лева - разноски за уведомление; законна лихва върху
просрочената главница от 28.08.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично
2
задължение въз основа на документ по 417 ГПК от **********., постановена
по ч.гр. д. № ****/2023г. на Районен съд К..
Претендира за разноски по настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника чрез назначения му от съда особен представител – адв. М . Т., АК-
С.З..
Счита така подадена искова молба за неоснователна. Оспорва
приложения към исковата молба договор за цесия, не притежавал минимално
изискуемите за подобен вид съглашения реквизити, нямало как и не можел да
породи целените от ищеца правни последици.
На основание чл. 26. ал. 2 от ЗЗД възразява, че процесното съглашение,
въз основа на което са претендирани така посочените в исковата молба суми, е
нищожно, тъй като ответникът не е изложил изрично своето волеизявление да
встъпи в настоящите договорни правоотношения, като за целта така
твърдяното за направено отдалечено съгласие няма как и не може да породи
каквито и да е правни последици.
Прави възражение и против така посочените суми, явяващи се цена на
иска. В настоящото производство не се установило по несъмнен и категоричен
начин как е изчислен техният размер и какво е тяхното основание. Ищецът
бил онази страна в процеса, на която в условията на пълно и главно доказване
е възложено да докаже всички твърдени от него факти и обстоятелства.
Счита, че клаузите, по които е сключен договорът за потребителски
кредит са неравноправни, съгласно нормата на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Видно от съдържанието на сключения договор, ответникът не е имал
възможността предварително преди сключването да влияе върху съдържание
го му, което се явява нарушение на нормата на чл. 143. т. 9 от ЗЗП.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд -
К., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № ****/******** г. в полза на „*************А”
АД /като правоприемник на „************* България“ ЕАД/ срещу длъжника
С. А. Ю. за сумите: 10 107,32 лв. /десет хиляди сто и седем лева и 32 ст./ -
главница; 481,13 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2022 г. до
28.06.2023 г. вкл.; - 86,67 лв. - обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници за периода от 05.09.2022 г. до 28.06.2023 г. вкл.; 188,97
лв. - обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от
29.06.2023 г. до 24.08.2023 г. вкл.; 60,00 лв. – разноски за уведомление;
законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2023 г. до изплащане на
вземането; разноски по делото: 218,48лв. държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение..
3
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви иск
относно вземането си.
По делото не е спорно, а това се установява и от представения по делото
Договор за потребителски кредит №************** от **********., сключен
между „************* България“ ЕАД, от една страна като кредитор и С. А.
Ю. от друга страна като кредитополучател за сума в размер на 12644,50 лева
/лист 7-12 от делото/, крайният срок на издължаване на кредита е 05.02.2030 г.
В Договор за потребителски кредит №************** от **********. е
посочено, че банката отпуска еднократно цялата сума по сметка на
кредитополучателя. Посочено е лихвата за първите 12 месеца -5,60 %, след
този период – лихвата е формирана от сбора на променлив Референтен лихвен
процент и надбавка в размер на 5,490 пункта. Уговорено е, че при забава на
плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателя дължи на
банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на
10 % годишно върху забавената главница за времето за забава до
окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.5.2 от
Договора кредитът ще бъде погасен на 120 анюитетни месечни вноски, всяка
в размер на 137,85 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора. Съгласно чл.9.1 от Договора неплащането на погасителни вноски
по кредита, Банката има право да начисли на наказателна надбавка, а съгласно
чл. 9.2 Банката има право едностранно, с писмено уведомление до
Кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по Договора суми,
начислената лихва и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.
Банката ищец е обявила и осчетоводила на 29.06.2023г. кредита на
ответника – кредитополучател за предсрочно изискуем.
Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя С. А. Ю.
по Договор за потребителски кредит №************** от **********.,
кредиторът „*************А” АД /като правоприемник на „*************
България“ ЕАД/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 на 28.08.2023 г., по което е образувано частно гражданско дело
№****/2023г. по описа на Районен съд – К..
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
възприема като правилно, обективно и законосъобразно, неоспорено от
страните по делото, се установява, че на ********** година средствата по
Договор за потребителски кредит №************** от ********** г. в размер
на 12 644,50 /дванадесет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и
петдесет стотинки/ лева са напълно усвоени, съгласно чл. 3 от същия,
еднократно по сметка на кредитополучателя с IBAN *************** -
открита в „************* /България/ ЕАД - титуляр С. А. Ю..
Ответникът - С. А. Ю. е извършил погасителни вноски по Договор за
потребителски кредит №**************/********** г. в общ размер на 4
148,76 лева /четири хиляди сто четиридесет и осем лева и 76 стотинки/ лева.
Към ********** година - датата на подаване на Заявлението по чл.417
ГПК в PC - К. общият размер на дългът по Договор за потребителски кредит
4
№**************/********** г. е в размер на 10 924,09 /десет хиляди
деветстотин двадесет и четири и 09 стотинки/ лева, формиран от отделните
елементи, както следва: 10 924,09 лева; изискуемата главница в размер 10
107,32 лева, изчислена, както следва: 927,71 лева - редовно падежирала
главница за периода 05.09.2022г.-05.06.2023г.; 9 179,61 лева - предсрочно
изискуема главница за периода от 29.06.2023г. до 05.02.2030 г. /краен падеж/
- Изискуемата Възнаградителната лихва в размер на 481,13 лева,
начислена за периода от 05.08.2022 г. до 28.06.2023 година включително, както
следва: 446,92 лева - просрочени редовни лихви за периода 05.08.2022г. до
05.06.2023г.; 34,21 лева - редовна лихва изчислена върху предсрочно
изискуема главница за периода от 05.06.2023г. до 29.06.2023г.
- Изискуемото обезщетение за забава в размер на 275,64 лева,
разпределено, както следва: 86,67 лева - изискуемо обезщетение за забава
върху редовно падежирала главница, за периода от 05.09.2022 година до
28.06.2023 година включително; 188,97 лева - изискуемо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за
периода от 29.06.2023 година до 24.08.2023 година включително.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с
искане за установяване със силата на присъдено нещо съществуването на
парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по частно гражданско дело № ****/2023 г. по
описа на Районен съд – К..
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от
търсеното установяване.
Не е спорно, че поради непогасяване на задълженията по Договор за
потребителски кредит №**************/**********. от страна на ответника,
Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 предвижда,
че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От обсъдените
по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора. По делото се установи, че от своя страна ответникът С. А. Ю. не
е изпълнил задълженията си по договора. Подписът под Договор за
потребителски кредит №**************/**********. не е оспорен от
ответника, поради което се налага извода, че страните са обвързани от валидно
облигационно отношение по договор за банков кредит.
5
По делото няма данни задълженията да са погасени чрез някой от
способите за погасяване на задължения /плащане, подновяване, опрощаване,
давност и прочие/.
Видно от вписванията в Търговския регистър „Обединена българско
банка“ АД, ЕИК ********** е правоприемник на „********** България“ ЕАД
/с предишно наименование „************* България“ ЕАД/. Праводателят
„********** България“ ЕАД, ЕИК ********* е заличен търговец. Формата на
преобразуване е вливане. Номерът на вписване в Търговския регистър на
преобразуването е **********.
Предвид гореизложеното, събраните доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. При определяне конкретния размер на
вземанията, съдът съобрази изводите на вещото лице по съдебно – счетоводна
експертиза с отразените в същата данни за непогасените от ответника
задължения и техния размер датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда на 28.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 318,48 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 2182,48
лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия
случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на С. А. Ю., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Г.,
ул. „*******, общ. П.Б., обл. С.З. съществуването на вземането на
„*************А” АД /като правоприемник на „************* България“
ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: обл.
***************** - изпълнителни директори, чрез пълномощник Е. А. Ж. –
юрисконсулт, съдебен адрес: гр. С.З. ************, следните суми: 10 107,32
лв. /десет хиляди сто и седем лева и 32 ст./ - главница; - 481,13 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 28.06.2023 г. вкл.; 86,67
лв. обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от
05.09.2022 г. до 28.06.2023 г. вкл.; 188,97 лв. - обезщетение за забава на
предсрочно изискуема главница за периода от 29.06.2023 г. до 24.08.2023 г.
вкл.; 60,00 лв. – разноски за уведомление; законната лихва върху главницата,
считано от 28.08.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
****/******** г. и изпълнителен лист по частно гражданско дело №
****/2023г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. А. Ю., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
с. Г., ул. „*******, общ. П.Б., обл. С.З. да заплати на „*************А” АД
/като правоприемник на „************* България“ ЕАД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: обл. ***************** - изпълнителни
директори, чрез пълномощник Е. А. Ж. – юрисконсулт сумата от 2500,96 лева,
представляващи разноски по заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на
РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7