№ 16285
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110107378 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 42586/06.02.2024
г., с клеймо от 04.02.2025 г. от „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК * със седалище
в гр. София п.к. 1618, * срещу „Д*“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес на управление:
1715 София, ж.к. „М*, с която са предявени положителни установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 вр. чл.35, ал.6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 492.58 лв. –
главница, начислена за периода от 19.01.2023 г. до 05.04.2023 г.,
начислена по фактура № ********** от 10.07.2023 г. със срок на плащане
до 09.08.2023 издадена на основание чл. 37, ал. 1 и формирана по реда на
чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4, представляваща изразходвани, отведени и
пречистени количества вода за едногодишен период от време, считано от
датата на констатираното в Контролен лист № НПРД 031666 - 05.04.2023
г. на основание, че имотът е незаконно присъединен към ВиК мрежата
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
1
чл.410 ГПК (11.04.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, за
която сума има издадена Заповед № 12883 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 25.04.2024 г. по ч. гр. д. № 21873/2024 г. по
описа на СРС.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът е
ползвател на водоснабден обект, находящ се в 1715 София, район Лозенец,
Промишлена зона „Х*“, УПИ X-1566 кв.9.
Твърди, че на 05.04.2023г. от служители на ищеца, в присъствие на
ответника, е съставен Контролен лист № НПРД 031666, подписан от
ответника. Констатирано е, че в процесния имот е изграден водопровод с
тръба Ф75, редуцирано на Ф25, който водопровод водоснабдява имота на
ответника, без необходимите документи от проведена съгласувана процедура
с ВиК оператора. Във връзка с тази констатация, било уговорено провеждане
на среща между ответника и служители на ВиК оператора. Същата е
проведена на 21.06.2023г., като за резултата от нея е съставен протокол №
КНВ - 0017397, в който са отразени направените по време на срещата
констатации и взетите решения, също подписан от ответника. С този
протокол, на Петко Узунов, в качеството му на представител на ответника, са
начислени 2446,00 куб.м. вода, определени въз основа на пропускателната
способност на водопроводната инсталация, за една година назад, считано от
датата на проверката /за периода от 19.01.2023г. – 05.04.2023г./, възлизащи на
стойност 15 492.58лв. с ДДС. Ответникът не е представил документи за
изграждането на откритото при проверката отклонение за имота, нито такива,
от които да се установява по-кратък срок на потребление на вода от
едногодишния, съгл.чл.50 от ОУ на ищеца. Твърди се, че тъй като има
незаконно присъединяване, ищецът е направил служебен клиентски номер, за
да фактурира сумата по чл.37 от Наредбата. Сочи, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати стойността им. Твърди, че има налице
забава.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение. Моли да бъдат
призовани по електронната поща: *****@************.**.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
Ответникът не се явява, но депозира молба за о.с.з. Моли вещото лице
да преизчисли процесната сума за Ф25, тъй като твърди, че водата се е
консумирала от тръба Ф25, а не Ф75. В писмени бележки прави възражения по
хода на делото, както и че съдът трябва ад приложи чл.49 от ОУ, а именно за
неосигурен достъп. Твърди, че изчисленията за Ф75 не ас правилни, защото
тръбата на водомера е Ф25. Затова моли съда да изчисли сумата за
2
пропускателна способност Ф 25 и да не кредитира заключението на вещото
лице.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 20706/11.05.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л. 54-59 от делото), като
следва да се отбележи, че производството и след производство по чл.423 ГПК,
с което е уважена молбата на ответника.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено. Следователно
исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът
дължи произнасяне по същество на спора.
По процесуалните възражения на ищеца
Исковата молба е връчена на ответника на 21.03.2025 г., поради което
срокът изтича на 21.04.2025 г., до която дата не е постъпил отговор. Исковата
молба е връчена на ищеца на адреса в гр. София, ж.к. Младост 4, бл.425, вх. 5,
ет.7, ап.60 (л.52 от делото). Именно това е адресът според ТР. Съгласно
задължително указания, на основание чл.278, ал.3 ГПК, въззивният съд е
указал и приел, че книжата на ответника следва да се връчват на адреса,
посочен в ТР. Всяка друго връчване на друг адрес е процесуално нарушение. В
този смисъл е Определение № 20761/19.12.2024 г. по в. ч. гр. д. №
14338/2024 г. по описа на СГС.
В изпълнение на указанията, обективирани в цитираното определение,
настоящият съдебен състав е връчил исковата молба на ответника на
посочения в ТР адрес. Същите са редовно връчени, поради което процедурата
по чл.131 ГПК е редовно спазена.
Видно от л.75 на същия адрес на когото са връчени книжа по чл.131 ГПК
не е открит човек. Затова съдът приема, че определението оп чл.140 вр. чл.146
ГПК е редовно връчено по чл.41, ал.1 и чл.50 ГПК, както и призовката за о.с.з.
Ето защо възраженията на ответника за процесуално нарушения на се
основателни.
По основателността на иска
3
С определение № 20706/11.05.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 54-59 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда
да го повтаря в решението по същество.
С определението по чл.140 ГПК съдът е отделил спорни от безспорни
обстоятелства:
На 07.11.2019 г. ответникът е подал заявлението за проектиране на сградни
отклонения до ищеца. Същият се е легитимирал като собственик на процесния имот (л.10-11
от делото). Не е спорно, че на 06.08.2019 г. ответникът е закупил процесния имот и е негов
собственок (л.21 от делото). Страните не спорят, че ответникът има качеството на
собственик и ползвател на процесния имот и за процесния период, т.е. че е потребител на
ВиК услуги.
Не е спорно, че ищецът е отказал на ответника да се присъедини към имота на
19.11.2019 г. Основанието за отказ е била липса на ВиК проект, липса на въведен в
експлоатация уличен водопровод и канал, но не и към имота. Напорът бил недостатъчен.
При липса на тези данни, заинтересованото лице може да направи съответния проект (л.12
от делото).
Не е спорно, че на 05.04.2023 г. е съставен контролен лист НПРД 031666/05.04.32023
г. от ищцовото дружество на УПИ X-1566, кв. 9. В този контролен лист е отбелязано, че в
имота влиза СВО, полипропиленова с диаметър 75 сантиметра, която е редуцирана с друга
тръба с диаметър 25 сантиметра с водомер 3/4 цола без необходимите документи. Уговорена
е среща с комисия за 23.05.2023 г. (л.8 от делото).
Не е спорно, че на 21.06.2023 г. е съставен протокол КНВ 0017397/2023 г., в
присъствието на П*, И*, М* и ответника. Записано е, че има сградно водопроводно
отклонение, изградено без необходимата документация, описано в контролен лист НПРД №
031666/05.04.2023 г. Предоставени бели фактура от 19.01.2023 г. за без изкопно полагане на
тръба. Комисията решила, че сградното водопроводно и канализационно отклонение
влизащи в имота да бъдат трайно прекъснати. Описано е, че имотът се намира в гр. София,
НПЗ Хладилника, ул. * УПИ X-1566, кв. 9. Пропускателната способност е в размер на
5278.20 куб. метра. Общата дължима сума е в размер на 15 492.58 лева. Протоколът е
подписан от ответника (л.8-9 от делото).
Не е спорно, че към момента на проверката, ответникът не е бил присъединен на
законно основание към ВиК мрежата.
Не е спорно, че ищецът има лицензия за ВиК услуги за процесния период и място.
Страните не спорят, че ищецът - ВиК дружеството притежава лицензия за
процесния обект и територия за посоченото време, както и изискуемостта на вземането –
настъпилия падеж.
Не е спорно, че ответникът е потребител на ВиК услуга, доставянето количество
вода, съответно отвеждане и пречистване на отпадъчни вода, както и по размера на
вземането и начина на неговото изчислявания и основание на начисляване – незаконно
присъединяване. Не ес спори, че ответникът се е присъединил незаконно.
Ответникът не оспорва нищо в срока по чл.131 ГПК.
Спорно остава дали ответникът е заплатил процесните суми.
По основание на вземането – незаконно присъединяване
По материалноправния въпрос за правното значение на изграждането
4
и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната
мрежа, съдът приема, че изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и каналната мрежа може да бъде деликт, ако извършителят
или възложителят на работата по изграждането на незаконното отклонение
имат вина. Ако след изграждането деликвентът или последващ ползвател,
който знае за отклонението го ползват и това е деликт (Решение №
320/12.07.2011 г. по гр. д. № 231/2010 на ВКС).
Съгласно приетото в Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4379/2018 г., III г. о., ГК изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и канална мрежа е деликт, ако извършителят или
възложителят на работата по изграждането имат вина. За ангажиране
отговорността на потребителя при констатирани нарушения на
водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи кой и при какви
обстоятелства ги е извършил, защото при спецификата на услугата
потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното
водоснабдяване на обекта си. Нарушението следва да е извършено виновно/
умишлено или небрежно/, като вината се предполага до доказване на
противното (Решение № 4/04.06.20114 г.. по гр. д. № 3756/2013 г. на ВКС). В
наредбата е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато
поведението на ползвателя е виновно и противоправно - както при отказ на
достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди, така и при
извършването на незаконно присъединяване (Определение № 501 от
22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III г. о.), както се твърди в
процесния случай.
По въпроса за субекта, на който може да се търси отговорност на
незаконно присъединяване, е налице установена практика на ВКС (по реда на
чл. 290 ГПК). Приложима е съдебната практика, обективирана в Решение №
4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК, според което:
"не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на
пломбите, физическите въздействия върху водомерите (или е изпълнил
незаконното отклонение) и че това е именно потребителят или лица, за които
същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена
констатация за такива нарушения, а ответникът има това качество, предвид
законното водоснабдяване на останалите свои обекти в същата сграда, за
които има открита партида и е налице договор при общи условия. Последното
произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя
страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и
отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената
консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими
са и двете форми на вина - умисъл или небрежност - като вината се
предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината
е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед
на това, в тежест на потребителя е да установи законното присъединяване,
5
като последното не го освобождава от задължението да уведоми
своевременно ВИК оператора за установените повреди и неизправности. В
този смисъл е и Определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
803/2018 г., III г. о., ГК.
По сходен случай е постановено Решение № 124 от 09.04.15 г. на ВКС
по гр. д. № 4703/14 г., IV г. о., според което незаконното присъединяване към
водопроводните и канализационни системи може да бъде осъществено както
от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество - тоест,
лице което има качеството на потребител, както е в конкретния случай, така и
от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай това лице дължи
обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред.
При незаконно / не по установения в наредбата ред/ присъединяване към
водоснабдителната система на ВиК отношенията между потребителя и
водоснабдителния оператор се уреждат съобр. чл. 37 от наредбата -
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък /в този см.
е р. по гр. д. № 422/13 г. на Добрички ОС, недопуснато до касационно
обжалване с опр. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 6736/13 г., р. по гр. д. №
223/10 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 604/10 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.
В този смисъл е Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018
г., III г. о., ГК.
Между страните не е спорно, че на 21.06.2023 г. е съставен протокол КНВ
0017397/2023 г., в присъствието на П*, И*, М* и ответника. Записано е, че има сградно
водопроводно отклонение, изградено без необходимата документация, описано в контролен
лист НПРД № 031666/05.04.2023 г. Предоставени бели фактура от 19.01.2023 г. за без
изкопно полагане на тръба. Комисията решила, че сградното водопроводно и
канализационно отклонение влизащи в имота да бъдат трайно прекъснати. Описано е, че
имотът се намира в гр. София, НПЗ Хладилника, ул. * УПИ X-1566, кв. 9. Пропускателната
способност е в размер на 5278.20 куб. метра. Общата дължима сума е в размер на 15 492.58
лева. Протоколът е подписан от ответника (л.8-9 от делото).
Съда следва да отговори дали е налице отговорността по чл.37, ал.1 по
реда на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., т.е налице ли е незаконно
присъединяване и какво представлява незаконно присъединяване.
По този материалноправен въпрос има постоянна практиката на ВКС.
Съгласно решение № 131/04.05.2011 г. по гр. д. № 223/2010 на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, Всяко присъединяване към
водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред,
е незаконно. Според разпоредбата на чл.12 от Наредба №4/2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, издадена от МРРБ, нови водопроводни отклонения
се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ. Присъединяването към
водоснабдителната система се извършва последователно чрез: предварително
проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване;
6
сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване
на договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази
процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на
императивните законови изисквания е на общо основание противоправно
деяние.
По делото е разпитан свидетелят Л*. Същият работи при ищеца като служител в
търговски загуби от 16 години. Установява, че са започнали проверка по сигнал на кмета на
Район Лозенец, тъй като нямало налични работни ВиК проекти за процесната строяща се
сграда, но изградени две водопроводни отклонение от уличния водопровод. Установява, че
при теренно посещение на обекта е установено незаконно присъединяване , водни
отклонение от уличната мрежа, нямало никаква документация нито при ищеца, нито при
ответника. Установили, че строежът незаконно ползва вода Свидетелства, че ответникът се
явил при връчване на констативния протокол. Установява, че тръбата по уличната мрежа е
Ф75, като на тръба Ф75 има поставен водомер, който не е регистриран. Водомерът е на
тръба Ф75. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, като обективни,
последователни, логични и подкрепящи се с другите доказателства по делото. От него се
установява фактическото отклонение от ВиК мрежата към имота на ответника, както и
реалното ползване на вода. Не основателно възраженията на ответника да не се кредитират
показанията на свидетеля. Същият не е страна по делото. Същият е бил свидетел – очевидец,
поради което е възприел най-ясно релевантни факти и обстоятелства. Освен това същият не
е заинтересован от изхода на делото, тъй като не е страна по дело. Наличието на трудови
правоотношения с ответника не е основание да се изключат показанията на свидетеля от
доказателствата. Противното би било да не се кредитират показанията по всички дела от
електроразпредителните дружества и доставчиците на енергия. Ето защо възражението на
ответника не е основателно. Няма налице убедителни доказателства в тази насока. Не са
ангажирани от ответника доказателства, които да установят твърдението за предубеденост.
Съдът напълно кредитира всички представени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. Видно от представения контролен лист в имота влиза тръба Ф75,
която се редуцира на тръба ф25 и към нея има водомер 3/4 цола.
Както съдът написа по-горе, незаконното присъединяване се изразява във факта, че
липсват строителни книжа, ВиК проект, няма пломба, няма разрешение и фактическо
ползване. Както от свидетелят, така и от представените писмени доказателства
доказателствени средства, които не се оспорени от ответника, се установи, че е имало
фактическо ползване на ВиК мрежата, с оглед факта на осъществен строеж, което изисква
вода, както и от свидетелските показания, че имало отклонение. Не следва да се игнорира
факта, че ищецът е отказал да присъдени ответника към ВиК мрежата, поради липса на
строеж. Въпреки това е било налице присъединяване към уличната мрежа. При това
положение, въпреки отказът, ответникът се е свързал към мрежата, което е доказателство за
прекия умисъл на ответника.
При това положение, с оглед неоспорените писмени доказателства,
свидетелските показания и доказателствените изводи, съдът направи извод, че
ответникът не е присъединен на законно основание. Налице е незаконно
присъединяване.
В процесния случай незаконното присъединяване се изразява във факта
на присъединяване към уличния водопровод. Това е така, тъй като имотът на
ответника не е присъединен към ВиК мрежат, липсва одобрен ВиК проект. Но
същевременно има отклонение от уличната мрежа към неговия имот и
7
монтиран водомер, който не е пломбиран. Незаконността се изразява и че се
ползва вода чрез водомер, който не е пломбиран, а не само, че е налице
присъединяване към мрежата.
С оглед гореизложеното, незаконното присъединяване се изразява в
деянието, че имотът е присъединен без съответното разрешение към уличния
водопровод. При това положение се получава, че има едно отклонение от
уличния водопровод за имота. Ето защо е налице отговорност по чл.37 от
Наредбата.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът напълно кредитира като пълно, обективно, изготвено от компетентно
вещо лице. От него се установи, че процесната количество вода е изчислена,
съобразно чл.50 от ОУ на ищеца и чл.37 от Наредбата. Стойността на
изчислената количество вода е 15 492.58 лева, като същата е в съответствие с
правилата и цените на КЕВР (л.103-108 от делото).
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
По възраженията на ответника
На първо място съдът не дължи да се произнася по възраженията на
ответника, направени в писмени молби и писмените бележки. С тях ищецът се
опитва да направи правоизключващо възражение, че сумата следва да се
начислява за Ф25, а не за Ф75. Същото е следвало да бъде направено в срока
по чл.131 ГПК. Това не е направено, поради което е преклудирано. След като е
преклудира, то е недопустимо с писмени бележки или защита да ги прави. Ето
защо съдът не дължи произнасяне по тях. На това основание съдът не е
допуснал допълнителна СТЕ.
Второ, възражението не е основателно. Това е така, защото при
начисляване на количеството вода по чл.50 от ОУ на ищеца и чл.37 от
Наредбата няма значение от каква тръба, т.е. с какъв диаметър, се ползва
водата. За отговорността по чл.37 от Наредбата има значение каква тръба
влиза в имота. Това е така, защото има законова необорима презумпция, че от
тази тръба, която влиза в имота, се черпи количество вода. Това дали от тези
тръба има разделения, още по-голям брой тръби, дали тези тръби са повече на
брой или има само редуциране на диаметъра, е без значение. Без значение е за
цитираната отговорност, защото е важен диаметърът на тръбата, която влиза в
имота, а не в имота колко как се разделя тази тръба, редуцира или от нея има
една или няколко други тръби. Законово изискване по чл.37, ал.1 вр. чл.35,
ал.6 от Наредбата е тръбата, която влиза в имота. Затова е без значение дали в
имота тръбата се редуцира, имат още разклонения. От обективна страна
потребителят не може да ползва повече от колкото му се подава. А сумата по
чл.37 от Наредбата се начислява въз основа на диаметъра на входящата тръба,
т.е. максималното, което потребителят може да получи за имота. Без значение
е какъв е диаметърът на тръба преди водомера. Важно е какъв е диаметърът на
тръбата, който влиза в процесния имот – поземлен имот. Той е Ф75, а не Ф25.
8
Ето защо изчисленията не следва да се извървят при диаметър на тръбата Ф
25, а при Ф75, защото толкова влиза в имота.
Неоснователно е възражението на ответника, че експертизата не е
пълно. При депозиране на експертизата вещото лице е уведомило, че чака
извършването на справки от ищеца, като при получаване на нова
информацията, същата ще бъде представена и допълнена по делото. След като
такава не е представена в о.с.з., следователно няма такава допълнителна
информация, която да налага допълване на заключението. Проверката за салдо
цели да установи дали ответникът е имал стара партида, т.е. бил ли е
присъединен към имота. По делото ответникът не е ангажирал такива
доказателства, нито експертизата установява, че е имало старо салдо. При
това положение, ответникът не е бил присъединен към ВиК мрежата преди
датата на проверката и към датата на проверката.
Неоснователно е възражението по чл.49 от ОУ на ищеца. Възражението
на ответника не е относимо. В процесния случай ищецът претендира суми на
основание незаконно присъединяване, т.е. суми по чл.37, ал.1 от Наредбата,
които суми се изчисляват съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата. Основанието за
това е съответно чл.50 от ОУ на ищеца, а не чл.49 от ОУ. След като не е
относимо позоваването на чл.49 от ОУ на ищеца, то няма основание да се
начислява сума за незаконен водомер.
Съдът прие по-горе, че едновременно е налице едновременно незаконно
присъединяване, изразяващо се към свързване към уличната мрежа без
съответното разрешение и водомер, който не е пломбиран. В случая първото
изпълнително деяние поглъща по-лекото непломбираният водомер. Затова
сумата се начислява върху диаметъра на тръбата, която влиза в имота, а не
диаметъра на водомера. Ищецът не твърди да претендира сумата, че
водомерът не е пломбиран, а защото има отклонение от мрежата. Затова
сумата правилно е начислена от ищеца по чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от
Наредбата. Освен това чл.35, ал.6 от Наредбата изисква „непосредствено“,
като законодателят е имал предвид тръбата, която влиза в имота, защото
веднага след влизане в имота се слага водомер. Ето защо възраженията на
ответника са неоснователни, въпреки тяхната преклузия, защото не са
осъществени в срока по чл.131 ГПК. Приемането им за разглеждане ще
наруши правото на справедлив съдебен процес по чл.6 ЕКПЧ и
равнопоставеност между страните, тъй като едната страна ще се намира в по-
благоприятно процесуално положение сравнение с другата.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
9
За заповедното производство претендира държавна такса в размер на
309.85 лева (л.12 от заповедното производство) и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в минимален размер по
чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде признато. Общият
разход е в размер на 359.85 лева.
Ето защо „Д*“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес на управление: 1715 София, ж.к.
„М* следва да бъде осъден да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК *
със седалище в гр. София п.к. 1618, * сумата от 359.85 лева (триста петдесет
и девет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д.
№ 21873/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира 309.85 лева, представляваща държавна такса (л.7
от делото) и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Същото е в
законовия диапазон по чл.25 НЗПП. Претендира и 500.00 лева за депозит за
експертиза (л.64 от делото). Разноските на ищеца са в размер на 909.85 лева.
Ето защо „Д*“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес на управление: 1715 София, ж.к.
„М* следва да бъде осъден да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК *
със седалище в гр. София п.к. 1618, * сумата от 909.85 лева (деветстотин и
девет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
7378/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „СОФИЙСКА
ВОДА" АД, ЕИК * със седалище в гр. София п.к. 1618, * срещу „Д*“ ЕООД,
ЕИК: *, с адрес на управление: 1715 София, ж.к. „М*, положителен
установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,, че Д*“ ЕООД, ЕИК: *
дължи на „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК * сумата от 15 492.58 лв. –
главница, начислена за периода от 19.01.2023 г. до 05.04.2023 г., начислена по
фактура № ********** от 10.07.2023 г. със срок на плащане до 09.08.2023
издадена на основание чл. 37, ал. 1 и формирана по реда на чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4, представляваща изразходвани, отведени и пречистени
количества вода за едногодишен период от време, считано от датата на
констатираното в Контролен лист № НПРД 031666 - 05.04.2023 г. на
основание, че имотът е незаконно присъединен към ВиК мрежата ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
(11.04.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума има
издадена Заповед № 12883 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 25.04.2024 г. по ч. гр. д. № 21873/2024 г. по описа на СРС.
10
ОСЪЖДА „Д*“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес на управление: 1715 София, ж.к.
„М* да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК * със седалище в гр.
София п.к. 1618, * сумата от 359.85 лева (триста петдесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
21873/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д*“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес на управление: 1715 София, ж.к.
„М* да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК * със седалище в гр.
София п.к. 1618, * сумата от 909.85 лева (деветстотин и девет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 7378/2025 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11