Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
Гр.Попово, 02.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 344 по описа на 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.
9, ал. 1 от ЗПК във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „Е. М.” ООД, гр.
С., представлявано от Р.И.М.-Т., действаща чрез адв.М.Х. от АК-гр.В.Т., твърди, че на 26.08.2014г. бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 10896150 между „****"
ЕАД, в качеството на кредитор и Р.М.Л., в
качеството на кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът одобрил и предоставил на кредитополучателя
кредит за потребителски цели в размер на 6000 лева срещу задължението на същия да
възстанови
получената в кредит сума по договора
чрез 48 месечни погасителни вноски, всички 47 в размер на 276,51лв.а и
последна 48-ма в размер на 276,63лв.,
първата от които дължима на 20.10.2014г., а последната с падежна дата 20.09.2018г. Кредитът бил отпуснат при годишен
процент на разходите в размер на 45,59 % и при лихвен процент в размер на 37,48
%.
Съгласно условията на
Договора за кредит, погасителните вноски съставлявали
изплащане на главницата по кредита, застрахователната премия, ведно с надбавка,
която покривала разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща кредиторовата печалба.
След усвояване на
Кредита, ответникът не изпълнил задължението си за плащане на
месечните вноски съгласно договора и погасителния
план, поради което останала непогасена сума по договора за
кредит, в размер на 5226.17лв. -
главница, 2109,76лв. - възнаградителни
договорни лихви и 336,69лв. - неустойка за забава.
На 08.02.2017г.,
с Протокол № 21, сключен към Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г. „****"
ЕАД, прехвърлило на „Е. М." ЕООД, вземането
си от Р.М.Л.,
произтичащо от посочения по-горе договор.
За
извършената цесия на ответникът било
изпратено уведомление за
цесия, получена лично на 10.12.2019г.
Във
връзка с изложеното ищцовото дружество подало
заявление до PC - Попово за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, за което било образувано
ч.гр. дело №43/2020г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника Р.М.Л., срещу
която от него било подадено възражение
по чл.414а от ГПК, с твърдение, че се е издължил.
Ищецът твърди, че приложените към възражението
платежни документи удостоверяват плащания по кредита, направени към стария
кредитор - ****ЕАД преди цедиране на вземането били
отразени по кредита и отчетени при
формиране на размера на цедираното задължение.
Към настоящия момент
не било налице погасяване на задължението на Р.М.Л. по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 10896150 от 26.08.2014г., което обусловило и предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, дружеството моли съда да
признае за установено, че ответника
дължи на ищеца, сумата 1553,55лв. - част от главница в общ размер от
5226,17лв., дължима Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-10896150/26.08.2014г., сумата 1585,28лв. – мораторна лихва за
периода от 21.01.2017г. до 17.01.2020г. върху главницата от 5226,17лв., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 21.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №43/2020г. по описа на ПпРС.
Претендират се и разноски както по заповедното производство,
така и за направените разноски по
настоящото дело.
В с.з. не се явява представител.
Постъпила е молба, с която се
моли съда да уважи така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника Р.М.Л.,***, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че представил писмени
доказателства - вносни бележки по частно гр.дело №43/2020г. на ПпРС, от
които било видно, че
изплатил по-голямата част от задължението си към „****" ЕАД .
Твърди, че сумата, която останала за погасяване сума била по-малка от 1000лв. Счита, че данните в Анекс
№1А към протокол №21/ 08.02.2017г. към Рамков договор за цедиране
на задължения били некоректни и неточни , като било цедирано почти цялото му задължение без да била
приспадната сумата в размер на 5342.23лв., за която представил писмени
доказателства. Твърди, че не били представени доказателства от страна на цедента за точния размер на задължението, което прехвърлил на цесионера,
като цедента
пропуснал да приспадне погасената от него част от кредита.
Редовно призован за с.з. се явява лично и с упълномощен представител, който по
същество моли съда да отхвърли така предявения иск, като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 43/2020г. на ПпРС,
по подадено от
дружеството- ищец заявление
по чл.410 от ГПК
срещу Р.М.Л.,*** била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение №39/22.01.2020г.
за заплащане на следните суми: 1553,55лв. - част от главница в общ размер от 5226,17лв, дължима Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10896150/26.08.2014г., сумата 2446,45лв.- лихва за забава за периода от
19.09.2015г. до 17.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за
изпълнение и предвид депозираната възражение по чл.414а от ГПК, с определение
от 24.04.2020г., на заявителя бил даден
едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 26.08.2014г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10896150, по силата на който "БНП П.П.Ф." ЕАД, гр.С.
предоставило на Р.М.Л.
кредит за потребителски цели в размер на 6000.00 лева. Договорено е кредотополучателят да
заплати застрахователна премия в размер на 1612.80лв., както и такса ангажимент в размер на 210.00 лв. В
договора са посочени годишен процент на разходите (ГПР) от 45,59%, годишен
лихвен процент (ГЛП) от 37,48% и общата стойност на плащанията в размер на
13272,60лв.
Ответникът
се задължил да възстанови заетата сума на 48 броя месечни вноски, всяка от
които в размер на 276,51лв. В договора е обективиран
и погасителен план, в който са посочени
падежните дати на всяка от вноските, и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит, в
които е отразено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена
като общ размер на кредита, като сумата
е преведена на открита и посочена от
кредитополучателя сметка в „ОББ“ АД. Посочено е, че от отпуснатия заем
кредитора удържа сумата от 3781,58лв. във връзка с Договор PLUS-10555333. Посочено е също, че размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ сървисис“ ЕАД. Посочено е,
че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващ на
броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Освен това
кредитополучателя заплаща и такса ангажимент, срещу което кредитора
фиксира лихвения процент за срока на договора, като таксата се заплаща при
усвояване на кредита.
Страните уговорили още, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка
погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на вземането. В
чл.5 от процесния договор е предвидено, че при
просрочване на една или повече месечни вноски, кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва, за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Предвидено е също, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането по кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Независимо, че в договора е посочено, че лихвения процент по кредита е фиксиран
за срока на договора, в чл.7 е договорено право на кредитора при инфлация,
по-голяма от 2% на месечна база или 24% на годишна база, да преизчисли
размера на остатъчното задължение с индекса на инфлацията.
Приложен е Сертификат № PLUS-10896150, с който се удостоверява, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, клон България"
и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат Р.М.Л. съгласно Общи условия на
застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са посочени
застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката,
застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от Р.М.Л. като застраховано лице.
С договор за прехвърляне на вземане от 02.06.2015г. и Протокол№21 към него
от 08.02.2017г., "БНП П.П.Ф."
ЕАД, гр.С. прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към всички длъжници
по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника, за което
било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът
дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да
уведоми от негово име за цесията всички длъжници,
видно от приложеното по делото
пълномощно.
По делото са приложени
две писма от 28.11.2019г. адресирани
до ответника, в които кредиторите уведомяват длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането по посочения договор за кредит,
както и за настъпване на неговата предсрочна изискуемост, след изтичане на
15-дневен срок за доброволно погасяване на задължението по договора за кредит.
Видно от приложената обратна
разписка, същите е получена от ответника, без да е посочена
дата на получаване.
От извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е
отпуснат кредит на ответника в размер на 6000,00лв., като с отпуснатата
сума бил погасен съществуващ кредит PLUS-10555333 с остатък 3781,58лв., удържана била такса
ангажимент в
размер на 210,00лв., и разликата от 2008,42лв. била
преведена с платежно нареждане от ищеца по сметка на ответника. Вещото лице е установило, че
има извършвани плащания от ответника по така отпуснатия заем, като общо платената сума е в размер на
5310,00лв., за периода от 21.10.2014г. до 01.08.2016г. След тази дата няма
плащания от страна на ответника. От изготвената таблица за начисления и
погасявания от страна на „****" ЕАД става ясно, че непогасената главница е
в размер на 4755,77лв., договорната лихва
е в размер на 2109,76лв., непогасената главница по застраховката е в размер на 470,40лв., а обезщетението за
забава върху главницата от 4755,70лв., за периода от 21.01.2017г. до
17.01.2020г. е в размер на 1442,57лв. Отбелязано е че са платени разноски в размер на 45,49лв. В с.з. вещото лице
уточни, че исковата сума от 5226,17лв., освен главницата от 4755,77лв. включва
и главницата по застраховката и върху тази сума обезщетението за забава би било
в размер на 1585,28лв.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе
оспорено от нито една от страните.
По делото бе разпитан и свидетел-св.С.Л. (съпруга на ответника), от чиито
показания се установи, че в действителност съпруга й изтеглил заем от Париба в размер на 6000,00лв. След като им удържали някаква
сума, получили остатъка по Б.
сметка. От показанията на този свидетел
се установи, че едва след като подписали
документите двамата със съпруга й разбрали, че лихвата по този заем била 37%, а
не 12% както били се разбрали. Веднага пожелали да върнат получената заемна сума, но им било отказано. След
което започнали да плащат всеки месец около 300лв., до 2016г. Още в края на 2015г., Париба им съобщили,
че кредита вече е прехвърлен на друго лице, но въпреки това продължили да
плащат и през 2016г., когато отишли в банката и им казали, да не плащат повече, защото заем бил прехвърлен на друго лице. Така и не
разбрали кое е това лице до получаване на писмото, както и не разбрали каква
била причината заема да им бъде прехвърлен на трето лице.
Съдът не намира основания да не кредитира така дадените показания, тъй като
същите са логични, последователни и кореспондиращи със останалите събрани
доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда, на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. следва да докаже, качеството си на
кредитор, факта, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен
договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия; валидно сключен
договор за заем, сключен с цедента; че цедента е
бил изправна страна по договора за заем,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за заем; че е
налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита и уведомяване за това на
ответника; забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от Договор
за потребителски заем № PLUS-10896150/26.08.2014г.
сключен между ответника и "БНП П.П.Ф." ЕАД, гр.С. което вземане е било предмет на
договор на цесия, с цесионер „Еос маткрикс“
ЕООД гр.С.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 26.08.2014г. между "БНП П.П.Ф."
ЕАД, гр.С., и Р.М.Л. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15061529,
по силата на който дружеството е предоставило на ответника за потребителски
цели паричен заем в размер на 6000.00лв. срещу задължението на последния да я
върне на 48 месечни вноски, считано от
20.10.2014г. до 20.09.2018г. Не се спори, че
кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че част от сумата, предмет на договора е преведена на
посочена от него Б. сметка, като от тази сума е удържана сумата от 3781,58лв. за погасяване на
задължения по друг заем, сключен между страните, както и сумата от 210,00лв. за такса ангажимент.
От изложеното съдът намира, че ищецът доказа по
безспорен начин възникналото облигационно правоотношение между ответника и "БНП
П.П.Ф." ЕАД, гр.С. основано на цитирания по-горе
договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на заемополучателя- ответник да върне предоставената
му сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания
(цесия) на 02.06.2015г. е валиден,
и в Протокол №21/08.02.2017г. към него фигурира вземането, което „"БНП П.П.Ф."
ЕАД, гр.С. има от ответника по договор за паричен заем № PLUS-10896150/26.08.2014г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо ответника, и за него
възниква
задължението да престира на
цесионера, на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне изцяло така
предоставената му кредит. От заключението на вещото лице се установява, че ответника е
заплатил на цедента сумата от 5310,00лв.
Предвид изложеното , предявения иск е основателен по същество.
По отношение на размера:
Безспорно сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, съдът дължи
служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията
на ЗПК, както и съобразяването на договорните клаузи с правилата на добрите
нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Именно поради
това с определението за насрочване на с.з. по делото съдът е обявил на
страните, че ще извърши проверка относно съответствието на клаузите в договора
за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
При преценка на процесния
договор, съдът намира, че същия е недействителен по см. на ЗПК, и като такъв не
би могъл да породи правните си
последици, по следните съображения:
Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния
случай след извършване на сравнение, съдът достига до извода, че при съставяне на
договора е използван шрифт с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице
възможна грешка при извършване на сравнението, или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложения към договора сертификат за застраховка
„Защита на плащания“, който е съставен в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за
сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая, сертификата е подписан от
ответника, и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора
за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от договора, по
отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо
място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран
погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва
обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № PLUS-10896150/26.08.2014г. между "БНП П.П.Ф." ЕАД, гр.С. и Р.М.Л. е недействителен, тъй като не отговаря на част от
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и
т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 5790,00лв., с
която сума е погасено друго задължение на ответника, а остатъка е преведена по
посочената в договора Б. сметка, в изпълнение
задължението на заемателя за реално предоставяне на
заема.
Остатъкът от 210.00лв. до договорения общ размер на кредита от 6000.00 лв. не са преведени на ответника,
тъй като с тази сума кредиторът е прихванал
дължимата според договора "такса ангажимент". При
констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по
смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде включван
в дължимата от ответника чиста стойност на кредита.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде
включвана и посочената в договора застрахователна премия в размер на 1612.80
лв. Това е така, тъй като с договора на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита
на плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна
премия в общ размер от 1612.80 лева, която според посоченото в договора е
разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска.
В настоящия случай съдът приема, че не е доказано сключването на застрахователен
договор. Договорът за кредит е подписан на 26.08.2014г., т.е. по време на отменения Кодекс за застраховането (КЗ) , действал до 01.01.2016г.
Съобразно разпоредбата на чл.192, ал.1 от КЗ ( отм.) цялата застрахователна премия или първата
вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния
договор. В чл.184, ал.1 КЗ от (отм.) е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг
писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност
на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв,
ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В
случая към договора за кредит е приложен единствено сертификат № PLUS-10896150, в който е отразено, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане,
Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат Р.Л. съгласно
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". Този сертификат
не представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг
писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е
подписан от представител на посочените застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България", а носи само подписа на ответника. Действително
съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1, изр.2 от
КЗ (отм.) застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен договор, но
то има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по
силата на който ответника да дължи месечни вноски за застрахователна премия,
заплащани на застрахователя чрез
кредитора по договора за потребителски кредит. При това положение не може да се
приеме, че е налице и основание за включване на преведената от ищеца сума от 1612,80лв.
в главницата по кредита, нито пък да приеме, че същия е дължал заплащането й.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане
е чиста стойност на кредита,
съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, в която
се включва единствено сумата 5790,00 лв. Тъй като обаче ответникът е извършил плащания, в размер от 5310,00лв.,
то същите следва да бъдат отнесени към
погасяването на единствено дължимата от него чиста стойност на кредита, поради
което искът за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца главница по
договора за кредит е основателен и доказан
до 480,00лв., като за разликата над
тази сума до предявената главница
от 1553,55лв. като част от обща главница в размер на 5226,17лв., същия се явява
неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на претендираната
лихва за забава в размер на 1585,28лв., за периода от 21.01.2017г. до
17.01.2020г.
В чл.5 от процесния
договор е предвидено, че при просрочване на една или повече месечни вноски,
кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва, за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска От
заключението на в.л. се установява, че
до 01.08.2016г. ответника е заплащал сучи по договора за кредит. Или първата
просрочена вноска, съгласно погасителния план се явява 19.08.2016г.
Ищецът обосновава това свое искане с три годишен
период преди образуване на ч.гр.д.№43/2020г. по описа на ПпРС, а именно за
периода от 21.01.2017г. до 17.01.2020г.
Съдът
намира обаче, че от представените доказателства не се установява, че ищецът е
носител на акцесорното вземане за лихва за целия
заявен период, съответно и размер. При тълкуване на договора за цесия не се
установява за цесионера да възниква право да продължи
да начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за забава. Изрично в договора за цесия в глава II:
Определения е посочено, че „цедирани
задължения“ и „задължения“ означава задълженията, които са продадени,
прехвърлени и цедирани от цедента
на цесионера заедно с акцесорните
им права по силата на договора, и съотв.протоколи,
като тези задължения представляват паричните суми, които цедента
има право да получи по силата на сключени договори и сделки с негови клиенти в
хода на обичайната му дейност, а сумите представляват просрочените и неизпълнене задължения за плащане на клиентите на цедента. Още повече с договора за цесия не настъпва
промяна по страните по кредитното правоотношение. Цедентът не придобива качеството страна по договора, а само
правото на вземане, в обема му към датата на прехвърлянето. И след като новият
кредитор не става страна по материалното правоотношение, то за същия липсва
основание, на което да начислява лихви за периода след датата на договора за цесия, съотв.
Протокол №21.
В заключение съдът приема,че на ищеца се дължи
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 21.01.2017г. до 08.02.2017г. (датата на прехвърляне на вземането),
и то върху остатъка от посочената по-горе главница. Тъй като обаче лихва за
забава се претендира до 17.01.2020г., то съдът с помощта на он-лайн
калкулатор ( www.calculator.bg) изчисли, че от 21.01.2017г. до датата на
прехвърляне на вземането, лихвата за
забава е в
размер на 2,53лв., и тази сума следва да
се присъди на ищцовото дружество. За разликата над 2,53лв., до претендираните 1585,28лв., за периода от
09.02.2017г. до 17.01.2020г. искът подлежи на отхвърляне.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 480,00лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-10896150/26.08.2014г. и сумата от 2,53лв.- лихва за забава за периода от 21.01.2017г.
до 08.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 43/2020г. на ПпРС, като за
разликата над 480,00лв. до предявената
главница от 1553,55лв. като част
от обща главница по договора за кредит в размер на 5226,17лв, и за разликата над 2,53лв., до претендираната
лихва за забава в размер на 1585,28лв.,
за периода от 09.02.2017г. до 17.01.2020г. искът следва да се
отхвърли.
Освен това със заповед №39/22.01.2020г. за изпълнение за изпълнение на парично задължение,
по ч.гр.д. №43/2020г. по описа на ПпРС е
разпоредено на длъжника да заплати сумата 2446,45лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 19.09.2015г. до 17.01.2020г. Тъй
като обаче в исковото производство се
претендира само сумата от 1585,28лв.
като лихва за забава за периода от 21.01.2017г. до 17.01.2020г.,
то съдът намира, че за разликата над предявената сума от 1585,28лв. до
присъдената със заповедта сума от 2446,45лв. за която сума не е предявен иск по реда на чл.415 от ГПК, то
съдът счита, че в тази част издадената
заповед подлежи на обезсилване, както и
за периода от 19.09.2015г. до 20.01.2017г.,
на основание чл.415, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото, следва да
се разпредели и отговорността за разноските, които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство,
така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 9,65лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 43/2020г. на ПпРС, както и сумата от 40,40лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Ответникът също има право на разноски,
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно
отхвърлената част, които съда определя в
размер на 338,50лв., и следва да бъдат заплатени от ищеца.
След извършено прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях
ищеца следва да заплати на ответната страна разноски по компенсация в размер на
288,45лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М.Л.,
ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес-***, ДЪЛЖИ на „Е. М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Р.И.М.-Т., действаща чрез адв.М.Х. от
АК-гр.В.Т., СУМАТА 480,00лв. (четиристотин и осемдесет лева и 00ст.) –главница дължима по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10896150/26.08.2014г., и
СУМАТА 2,53лв. (два лева и 5ст.)- лихва за забава за периода
от 21.01.2017г. до 08.02.2017г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №43/2020г. на ПпРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: за разликата над 480,00лв. до предявената
главница от 1553,55лв. като част
от обща главница по договора за кредит в размер на 5226,17лв., и за разликата над 2,53лв., до претендираната
лихва за забава в размер на 1585,28лв.,
за периода от 09.02.2017г. до 17.01.2020г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 39/22.01.2020г. по ч.гр.д. № 43/2020г.
по описа на ПпРС, В ЧАСТТА, в която
на Р.М.Л.,
ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес-***, е разпоредено да заплати на „Е. М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Р.И.М.-Т., действаща чрез адв.М.Х. от
АК-гр.В.Т., разликата над
предявената по гр.д. №344/2020г. по
описа на ПпРС сума от 1585,28лв. до
присъдената със заповедта сума от 2446,45лв., представляваща лихва за забава за периода от 19.09.2015г. до
20.01.2017г., на осн. чл.415, ал.2
от ГПК.
ОСЪЖДА „Е. М.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С ***,
представлявано от Р.И.М.-Т., действаща
чрез адв.М.Х. от
АК-гр.В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***, СУМАТА 288,45лв. (двеста осемдесет и осем лева и 45ст.), представляваща разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: